Бенедикт Къмбърбач

След като бях очарована от ролята му в „Дама, поп, асо, шпонин” и възхитена от интерпретацията на Холмс в авангардния прочит на Артър Конан Дойл „Sherlock”, да науча, че Бенедикт Къмбърбач е част от проекта на Стив Макуин „Twelve Years A Slave” беше като цигулков концерт на Менделсон за киноманската ми душа.

Джон Ридли е сценарно отговорен за адаптацията по автобиографията на Соломон Нортъп. Според Variety Къмбърбач ще се превърне в „собственик на плантация, който купува отново поробения главен герой и е впечатлен от неговата инженерна мисъл”.

Соломон Нортъп (в ролята Чуетел Еджиофор) е свободен, образован цветнокож, който живее с жена си и децата си в Саратога, Ню Йорк, в средата на 19 век. Един ден, докато семейството му е извън града, двама мъже се запознават с него под предтекст, че са циркови изпълнители. Соломон се съгласява на кратко пътуване с тях, за да свири по време на техния номер. След като са вдигнали наздравица за уговорката, Соломон се свестява и осъзнава, че е бил упоен и вързан, и трябва да приеме суровата реалност – пътува като роб към Луизиана…

Режисьор на „Twelve Years A Slave” е Стив Макуин, в ролите освен Еджиофор и Къмбърбач, ще видим и (неизменно за филмите на Макуин до момента) Майкъл Фасбендер, Брат Пит (в поддържаща роля), Пол Дейно, Адеперо, Скут МакНейри, Рут Нега, Таран Килъм и (отново според Variety), отличните Пол Джиамати, Гарет Дилахънт и Сара Полсън.

Според плановете на продукцията, снимките трябва да започнат в края на месеца и нищо чудно действията по филма да са предвидени така, че да финализират навреме за премиера в Кан догодина. Добре би било да се подсетим, че на същия свръх-авторитетен фестивал Макуин беше удостоен през 2008 година със „Златна камера” за дебютния „Hunger”. Къмбърбач взима активно участие в „Хобит” и „Star Trek 2”, но с особено нетърпение очакваме срещата си със спектакъла на Дани Бойл „Frankenstein”, където двамата с Джони Лий Милър делят една сцена.

Similar Posts

Вашият отговор на Тихомир (Тито) Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Аз съвсем случайно попаднах на информация за „Франкенщайн“ и мисля този петък да се отнеса до киното и да го гледам.

  2. Страхотно – гледах този спектакъл тази вечер и е нещо невероятно.
    По принцип много харесвам романа „Франкенщайн (Или новият Прометей)“ (какво да се прави, така се казва, просто някои имена тези дни се появяват във всички теми ;)) и все не ми харесват кино интерпретациите му, просто защото се фокусирват далече от драмата на Създанието. В повечето случаи то си е едно обикновено чудовище. Тук обаче нещата са претеглени по-различно. Историята започва с „раждането“ на създанието и с една смазваща сцена на гърчове и откриване на всеки мускул от тялото му. В първата половина на спектакъла Франкенщайн почти лисва. Като цяло ролята на Създанието е водеща в спектакъла.

    Освен блестящата игра и невероятно минимилистичните декори, беше доста добре заснет. Наблягаше се на дълги, но раздвижени кадри – особено на „монолозите“.

    Абе, не съм по писаниците, ходете и го гледайте. Следващите прожекции ще са на 18-ти и 20-ти юни.

    Тази вечер Къмбърбач беше Франкенщайн, а Милър играеше създанието. Следващият път ще е обратното. Най-вероятно тогава ще съм пак в салона!

  3. Което означава, че на 20-ти, за когато сме се „организирали“ групово-Операционно, отново Къмбърбач ще е Франкенщайн?!
    Хм – не зная кое е по-добре…
    Може би твоята позиция е най-за завиждане, защото ще си видял И ДВЕТЕ! 😀
    Надявам се е било пълно, защото ако не е – ще изгубя вяра в хората, честно…
    Да имаш такава възможност не се удава всекиму – Дани Бойл, Бенедикт К. и Милър на сцена!!!
    Какво ли не бих дала за една машина на времето – и да видя Жерар Филип на сцена… 8)
    Браво! (споделено с благородна-бяла завист от мен) 😛

  4. Дано да не стане някакво объркване с версиите, но преди прожекцията обявиха, че точно на 18-ти ролите ще са обратното на днешната постановка. А преди няколко дни в програмата беше обратното за днес. Въпроса е, аз да гледам и другата версия. 🙂

    Иначе, Милър, който не го свързвам като физиономия с никоя филмова роля, прави чудовищно изпълнение. Направо им се чудя на тези актьори след такова превъплъщение сигурно следват два дни реанимация… 🙂

    Интересно е, че преди представлението имаше и кратко филмче за създаването му. Малко репетиции, по няколко думи от замесените и всичко това примесено с кадри от „Франкенщайн“ с Борис Карлоф.

  5. Днешния вариант беше по-слаб. Не толкова лош, но все пак крачка назад. С две думи – Милър е „човека“ – той прави по-доброто изпълнение и то като Създанието. Това ще гледате на 20-ти.

    Днес прожекцията беше в 3-та зала и не знам защо, явно има разлика в техниката, но имаше проблем със субтитрите. За тези, които не им трябват, ще е ОК, но имаше известни разминавания и това доста дразнеше. Имаше и някаква странна история с отмяната на резервациите, така че се погрижете по-раничко да минете да си вземете билети ако искате да си изберете места.

    Чакам отзиви! 🙂

  6. И понеже имах шанса да гледам И АЗ спектакъла в двете му версии, съм длъжна да споделя, че е много добър във всяко едно отношение – и двете „двойни“ изпълнения са уникални, и сценографията е впечатляваща, и въобще – „Франкенщайн“ беше изключително преживяване за мен! 😀

    Като в днешната версия (Бенедикт като Създанието) имаше едно преимущество – вече знаех какво да очаквам от първата сцена с „оживяването“ (не, не казвам, че се копират един друг с Милър!) и можех съвсем егоистично да се насладя на перфектно оформеното тяло на Къмбърбач и особено на дупето му! Много-много изкусително! 😀

    (тц, не се извинявам – момчетата в Операционната може да говорите за цици, защо пък момичетата да не можем да говорим за мъжки дупета?!) 8)

  7. Ох, това последното се получи малко омаловажаващо и по-просташко, отколкото си го представях!
    Спектакълът е несравнимо преживяване и за тези превъплъщания някои актьори могат само да мечтаят – не и да ги постигнат! М:D 8)

  8. Бе, говори си, какво се оправдаваш. Уж нямало проблем, а сега два дена няма да спиш, от притеснение, какво се е разбрало и кой какво ще си помисли. Затова на вас не ви се разрешава да говорите и затова не ни разбирате нас мъжете – прекалено много го мислите. 🙂 🙂

    Не знам дали казах, на мен спектакъла ми хареса много, но не ме отвя както ми се искаше. Освен това никакво, ама никакво желание нямам да гледам и втората версия, която и да е тя. По-скоро пак същия вариант бих гледал.

  9. Тц – не се притеснявам грам, спя като бебе 😀
    Мисълта ми беше да не омаловажавам ВСИЧКО останало в постановката с моя „акцент“ – ама пък какъв прекрасен акцент – ммм 😛
    Нали знаеш, че един от най-атрактивните и привличащи женското внимание атрибути, са мъжките задници! 8)

  10. Ей, значи – големи дискриминатори сте мъжете!
    Виж ми, Тито, по-горния коментар – за едни може, за други не 😀
    😉 8)

  11. Между другото , прочетох за задника на Къмбърбач и скролнах нагоре, и като видях каква физиономия е направил на снимката, щях да падна от стола. 🙂 Не е доволно момчето. 😀

  12. …че му говоря зад гърба?! 😀
    Много съм готова да му го кажа и съвсем лично – up-close & personal 😛

  13. Видях, какво си написала, ама понеже не съм от най-разговорливите на тема цици реших да те бъзна, защото преди да се намеси Митака бяхме само двамата! 😉 😉 😉

  14. Айде и аз да се разпиша в тази двустранна дискусия, за да излезем малко от темата за задниците, които в случая най-малко ме вълнуват. Размяната на ролите в подобна постановка определено си е огромно постижение, но за мен лично по-успешен е вариант 1 – с Милър като Чудовището и Къмбърбач като Франкенщайн. Просто Милър за мен има по-осезаемо физическо, дори животинско, присъствие на сцената и повече се доближава до представата ми за трудно контролируем звяр у когото се сблъскват първичните пориви с насложените мъдрости и порядки на човешката цивилизация. От друга страна Къмбърбач е актьор с далеч по-фино и аристократично излъчване, който по-лесно си го представям в ролята на суетния учен, който иска да си играе на Бог. При всяко положение двете гледания на постановката си заслужаваха, а пропусналите това културно мероприятие могат само да се надяват някой хубав ден тази продукция да види бял свят и на оптичен носител като BD примерно.