Пиратите! Банда неудачници / The Pirates! Band of Misfits

Ще започна с една абсолютно ненужна констатация – Aardman са уникално добри! Това е за онези, които се колебаят дали им се гледа анимация – „Уолъс и Громит” и „Бягството на пилето” са класики, които (в съвсем различни жанр и тематика) могат да се сравняват с „Кошмари преди Коледа” и съвсем не се вписват в холивудските представи за комерс. Та – да си дойдем на думата: ако пропуснете – ще съжалявате!

В тази шантава история уж от средата на 19 век по сценарий на младия Гидиън Дефо, режисьорите Питър Лорд и Джеф Нюит са включили кой (и какво) ли не – преследвания в открито море и небе, битки и бъзици, кралска аудиенция и научна конференция, спектакъл с награди и въобще… всякакви приключения. Първият кадър на филма ме накара да затая дъх – само си представих как камерата минава над покривите на миниатюрния Викториански Лондон и влиза в кралската зала, край разкошния полюлей с детайлните свещи, и всичко това е създадено от човешка ръка, подредено, осветено, заснето, оживяло! Шапка им свалям доземи на магьосниците, които създават стоп-моушън анимацията – няма такъв труд!

След като се запознаваме с невротичната Вики (в оригинал Имелда Стаунтън, изключително майсторски озвучена от Адриана Андреева), която „мрази пирати!”, е време да се срещнем и с „бандата неудачници” от заглавието – разнородно сборище от верни приятели на Капитан Пират (с гласа на Хю Грант и Кирил Бояджиев), който ще направи всичко възможно да спечели дъъълго жадувания трофей „Пират на годината”. За да победи конкурентите си Черния Белами и Лиз Камата, Капитан Пират прави няколко рисковани хода, които включват абордаж на научноизследователския кораб на Чарлз Дарвин, гмурване в лондонската мъгла с цел представяне на домашния любимец на Капитана – додо-то Поли пред банда учени, ала-бала шмекерии за сдобиване с несметни богатства от английската хазна и участие в уникално шоу (прекрасна сатира на раздаването на един други, много-известни награди)…

Не ще е честно да разказвам до края – първо, защото децата, на които ще им бъде най-интересно, още не могат да четат; и второ, защото възрастните, които ще заведат децата си на кино, няма да се впечатляват от историята (с приливно-отливни вълни или по-скоро с пробойни в корпуса), а от детайлите! Някои от тях са наистина умопомрачителни – хрумката с дресирано-опитомения маймунек, преследването с пълната с пяна (и пирати) вана по етажите на Дарвиновата къща, музикалният акцент при демонстрацията на любимото додо (няма да ви развалям кефа, открийте си сами приликите с филмите!), появата на Кралят-Пират (не е истина, просто!), плетенето на две куки, репликите за плужеците и еволюцията (ахааа, ето защо му хрумват разни идеи на един известен учен – хехехе!) – ‘айде, стига „жокери”, че няма да останат места на предвидените прожекции в премиерна седмица!

Пиратите! Банда неудачници

С ръка на сърцето ще споделя, че много бих искала да чуя оригиналното звучене на филма, но все пак българската версия не ме издразни в такава степен, в каквато очаквах – обикновено дублажите ми се включват в скалата между досадни и отчайващи, а този беше ок. Като в случая въобще не коментираме професионално-технически качества – те винаги са на отлично ниво; става въпрос само за художествения елемент „актьорска интерпретация”. С изключение на кралица Виктория, която си беше (и звучеше!) „про” отвсякъде, другите персонажи ми бяха по-скоро безлични, което всъщност е добре, защото не разсейват вниманието.

И, разбира се, не мога да не спомена едно от най-големите достойнства на филма, паралелно с неповторимото чувство за хумор и страхотния визуален перфекционизъм – самият Капитан Пират. Хю Грант прави такава неочаквана стъпка встрани от криволичещата си кариера, че аз искрено му завидях на това как се е забавлявал, докато работи върху филма. Напудрен и зализан перко-ентусиаст, който мре от желание да е в центъра на вниманието и под светлините на прожекторите, Капитан Пират е като огледало на притежателя на неговия глас. И после ще ми твърдят, че другите анимационни студия рисували героите си по визията на актьорите, които ги озвучават – сигурно е така, но не е ли доста по-трудно да вдъхнеш толкова впечатляващ образ на една пластелинена миниатюра?!

И ако до тук все още не сте решили дали да дадете шанс на „Пиратите! Банда неудачници”, значи сме загубили атаката „на абордаж!”. Така де – не ние губим, ‘щото вече сме гледали филма, ако ни разбирате какво искаме да кажем… Не му мислете много, хващайте децата, племенниците и кръщелниците, и отделете малко време за нетрадиционна и интересна анимация, за весели приключения за деца и много забавни намигания за възрастни, гарнирани с уникално английско чувство за хумор. Може да не ви хареса всичко-всичко, но забавлението е гарантирано.

Факт! Честна Пиратска!

Similar Posts

Вашият отговор на Тихомир (Tito) Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Така и не успях да го гледам по кината, а и 3D извън IMAX се ползва само в краен случай. Все пак, като огромни фенове на „Уолъс и Громит: проклятието на заека“ с най-малката щерка го изгледахме по втория начин. Като цяло „Пиратите“ не ми беше толкова забавен, като гореспоменатия. Не ми беше и достатъчно пластелинен, колкото си мислех че ще бъде. Какво да се прави сменили са материалите и техниките на работа. Стила е коренно различен и пластмасов. Не казвам, че това е лошо, просто имах друга настройка за филма.
    С две думи „Пиратите“ се нареждат зад „Уолъс и Громит“, въпреки колосалния труд…
    🙂 🙂 😉

  2. Всичко беше готино, но много пластмасово ми седяха героите. 🙂

    Както и да е, аз също съм се пробвал с анимация и е адски много (абе, че е трудно – трудно е като всяко друго нещо) забавно. 😉 😉 😉 И сега пак съм се захванал с едно проектче, но ще видим, кога ще се чуе за него… 😉 😉 😉