Хавър е град в Северна Франция, регион Горна Нормандия. Новият филм на Аки Каурисмаки “Хавър” е история за добрината на жителите в този град и за това, колко хубаво се подрежда иначе сивия и студен живот, когато имаш голямо сърце.
Това не е филм за самотата, каквито сме свикнали да ни представя финландския режисьор. Не е и мрачен и мълчалив филм. Напротив – гражданите на Хавър са учудващо разговорливи, мизанкадрите са в синьо, червено и жълто и никой освен мистериозния зъл съсед не е затваря вратата си за другите и техните проблеми.
Първото помрачаване на идиличната атмосфера на Хавър идва със заболяването на съпругата на Марсел Маркс, който още с появяването си на екрана ни става много симпатичен. Любимата му Арлети влиза в болница и докторът е категоричен “Няма надежда”.
Тревогите покрай нея обаче не го правят безчувствен към съдбата на малко чернокожо момче, избягало от емигранстка група. Той решава не само да го приюти, но и да му помогне да премине от другата страна на Ла Манша при майка си в Лондон. Никой от хавърците не устава безучастен към участта на детето и всички заживяват с вярата, че съдбата на пришълеца Идриса е техен дълг и отговорност.
“Хавър”, както би се изразил Едгар Морен, е лош криминален филм, тъй като от самото начало дори разследващия полицай знае къде се крие беглецът, но в Хавър, реалността е преобърната с главата надолу – познатите са истински приятели, следователят сам скрива “престъпника”, а любовта тържествува над всичко.
Актьорският състав е познат от предишни филми на Каурисмаки – Андре Уилмс, Кати Утинен, Блондин Мигел, Жан-Пиер Дарусен, но пък за пръв път се срещаме с кучето Лайка. Сценарист е самият Каурисмаки, а оператор – Тимо Салминен.
Ако се вземе под внимание и мнението на критиката и журитата на международни фестивали, то филмът е един от любимите за 2011. Макар и да остава само с номинация за Златна палма в Кан, FIPRESCI му дава своята награда, а на филмовия фестивал в Чикаго взема най-големия приз – Златен Хюго.
Премиерата на филма по кината е на 13 април.
Филмът е чудесен, но бива ли да ни го разкажете целия в това ревю?!?
Прочетох това доста кратко ревю и не смятам – че ми разказва всичко.
Със сигурност не намалява любопитството ми – напротив.
Защо тези 12-13 изречения (преброих ги) трябва да са повод за негативен коментар ?
На този блог има може би по 72 отделни теми за някои любими теми – и много малко или почти нищо за други … По-добре да го има отколкото да го няма –
Разбира се, че е по-добре да я има тази рецензия, отколкото да я няма. И тя е добре написана, а моята реакция е породена само от това, че наистина разказва сюжета, както и финала. Все пак някои неща трябва да се оставят на зрителя да ги открие сам, а основната цел на всяка рецензия, според мен, е да ни пусне въдица, не да обобщава всичко.
Бих искала да чета още рецензии от тази авторка, благодаря, но забележката ми си остава. Негативизъм или конструктивна критика – изберете сами 🙂