Сейф / Safe - ревю

Общо взето, филмите на Джейсън Стейтъм нямат нужда от ревюта – ако сте гледали поне един с негово участие, значи знаете какво да очаквате. Той излиза от калъпа изключително рядко (напоследък не му се е случвало) и играе една и съща роля отново, и отново, и отново, като това, което отличава филмите му един от друг, са козметичните разлики в сюжетите им. „Сейф” не е изключение – „типичен Джейсън Стейтъм”, ама отвсякъде – и подход към него, като към нещо различно, би било грешка.

Този път Стейтъм е в ролята на бившето ченге Люк Райт, който е принуден да се препитава с второкласни боеве в клетки. С един-единствен случаен удар той печели битка, която би трябвало да загуби, като така привлича вниманието на руската мафия, която убива съпругата му и го оставя на улицата със заканата, че същата съдба ще последва всеки, с който отчаяният мъж се сближи – от хазяйката му до случайни непознати, с които говори.

При едно нагледно и почти безумно проявление на тази заплаха, Райт се сблъсква с бившите си корумпирани колеги, които не са много по-мили от мафията и му вменяват идеята, че е редно да се самоубие. Миг преди да го направи обаче, Райт вижда малко момиченце, която по един странен начин му вдъхва желание за живот. Тя е преследванa от същите хора, отговорни за смъртта на съпругата му и той решава да се намеси, като ги избие.

Тези му действия обаче го поставят в центъра на истинска война, водена на три фронта от страна на руската мафия, корумпираната нюйоркска полиция и триадите, защото момиченцето, което спасява, е математически гений, използвана от китайците за ръководене на безмилостния им бизнес, и притежава в главата си безценен код, който може да осигури финансово и всякакво друго предимство на всяка една от страните.

Джейсън Стейтъм - Сейф / Safe

Разказвам малко повече от сюжета, защото този път той не е от най-елементарните, като за филм на Стейтъм – има няколко изключително евтини и досадни елемента, но поне зад цялата работа има нещо като мистерия (или по-добре да кажа конспирация) с няколко обрата в историята, пък били и те малко „out of the blue”. Освен това, в началото структурата на разказа е нелинеарна и имаме поредици от „флашбеци”, които правят завръзката малко по-любопитна.

Тук феновете на Джейсън Стейтъм ще кажат, добре, ако откъм история нещата са една идея по-добри от обикновено, как е откъм екшън? Ами, през по-голямата част от филма хореографията и екшън епизодите са на доста добро ниво, особено в началото – боят в метрото е доста добре организиран – но за съжаление в края инерцията малко се губи. Там пък имаме интересна хрумка с пропускането на най-важния бой. Това, което искам да изтъкна обаче, е един екшън епизод, който лично за мен е повече от отличен.

Става въпрос за сцена, в която конвоят на китайците е нападнат от руснаците, опитващи се да се доберат до момичето, и целият екшън е пресъздаден от гледна точка вътре в колата с помощта на огледалата. Гледайки филма е очевидно, че режисьорът Боаз Якин се справя доста добре с екшъна (нещо, което не бих казал, съдейки само по предишните му филми), поне на нивото на голяма част от техничарите и занаятчиите в жанра, но тази сцена е нещо много повече и говори за истинска режисура. Жалко, че не виждаме повече подобни интелигентни неща.

Като за филм, който няма нужда от ревю, май се отплеснах прекалено много. Най-важното, което трябва да се каже или по-скоро да се повтори е, че „Сейф” е „типичният  Стейтъм”, но определено е по-добър от последните му филми, които бяха далеч по-елементарни. Този път не е задължително да сте „хардкор” фен, за да се позабавлявате.

Similar Posts

Вашият отговор на радо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Симпатичния плешивко винаги ме е кефил, въпреки доста посредствените филми, в които участва. Но за мен има една култова роля – на Фермер във онази простотия на Уве Бол, дето даже не искам да си спомням името й. То май е и единственият му филм, в който не държи пистолет.
    Този тук може и да го погледна някой ден, щом от ревюто разбирам, че не е идеално лош.

  2. Интересно. btw невероятен филм за триадите е „Годината на дракона“ на Майкъл Чимино – силно препоръчвам!

  3. Съжалявам – може да е било някакво вътрешно състояние – или друго подобно необяснимо нещо –
    обаче от този филм си тръгнах адски скоропостижно – в момента в който някакви неубедителни кретени нападаха други неубедителни кретени – и взаимно се стреляха и гърмяха до степен до която аз изпитах такава неистова фрустрация и безнадеждност от дълбочината на глупостта и пълния bullshit на който съм свидетел, че се изправих в стола си и започнах и аз да стрелям – като издавах звуци подобни на тези, които издават децата (момчетата) на 3-5 години когато се стрелят с въображаеми пушки – и това мое действие ми се стори до такава степен естествено и в унисон, че не обърнах внимание на жена ми, която се опитваше да ме вразуми, което не се случи, защото след като си излязох в състояние на трудно утешима погнуса – то прерасна във фундаментална тъга от състоянието на киното, което ни се излъчва – тъй като във фоайето се сблъсках с най-различните плакати на други безподобия, които се рекламираха бодро посредством невероятните безумно- вперени в нещастната ми душа погледи на най-различни борци, отмъстители, войнстващи псевдо-моряци, метални чудовища и „романтично“ захилени олигофрени в роли, които слава богу никога няма да видя …It was a sad sad day at the cinema …

  4. @Milbo
    Написал си най-дългото изречение, което нявга съм чел! Не ме кефи Джейсън Стейтъм, но тоя филм е най-гледаемия, от досегашната му еднообразна кариера.

  5. Това беше идеята – даже в бързината съм пропуснал няколко подчинени –
    Точно там е работата, че Стейтъм го харесвам – в нещата в които го харесвам – но местата за показване на кино бавно и сигурно се преваръщат в места, където ми е все по-трудно да се израдвам – дори и при най-надлежната авто-психологическа подготовка за реалистично наместване на очакванията –

  6. Няма да се дам – обаче – отивам на Хижа в гората – и ако ‘гнилитедомати’ ме лъжат с техните 91% – тогава ще си търся правата в Европейския съюз – или там някъде –

  7. @Mike28
    Аз харесвам Фермер. 🙂 Филмът също. А-ха-ха-ха-ха-ха!!!!
    Уве президент.

    @радо
    Не е хубаво да се сравняват двата филма. 🙂

    @Milbo
    Е, ти пък да се фрустрираш от най-хубавия филм на Стейтъм от години насам.

  8. Леон дръжки. Спомни си Чаплин и Джеки Куган, ако въобще си гледала шедьовъра на нямото кино. Днешните само канибализират великите ленти- е за това произвеждат само буламачи за дебили…

  9. „The Kid“ без съмнение е шедьовър, но приликите с „Леон“ тук са и на едно друго, допълнително ниво. 🙂