Американски пай: Отново заедно

Въпреки че харесвам първия филм от поредицата „Американски пай” намразих „Американски пай: Отново заедно” от мига, в който беше обявен като идея. Просто не виждах абсолютно никакъв смисъл в рестарта на тази поредица, най-малкото пък с оригиналния актьорски състав. Какъв смисъл има да правиш тийнейджърска секс комедия с тридесетгодишни актьори? Сега, след като най-накрая изгледах филма, продължавам да не виждам особен смисъл в съществуването му, но изненадващо отношението ми е по-скоро положително, при все всичките му недостатъци.

Въпреки леко досадната интродукция, в която ни е представено житейското положение на всеки един от героите, филмът бързо набира скорост и в момента, в който групата се събира заедно вече сме в свои води, а носталгията друса с пълна сила както нас, така и героите. Да „boys will be boys” темата може да не е супер оригинална, особено напоследък, след филми като „Последният ергенски запой” или която и да е от комедиите на Апатоу, но пък е забавна. Стифлър е под пара, пиянските изстъпления и простотиите са на лице, както и приятното присъствие на голи женски прелести в лицето на Али Кобрин като съседката на Джим, която иска да загуби девствеността си от него.

Ако целият филм следваше подобен тон, можеше да писне и да доскучее мъничко, но пък крайният резултат щеше да далеч по-задоволителен в сравнение с това, което получаваме в действителност. Проблемът е, че той следва могъщо досадната три-действена формула, по която американците си тъпчат от години и от момента, в който във втората половина личните драми и проблеми на всеки един от групичката (проблеми, които ще намерят отговор на купона във финалната част) излизат наяве и настъпва срив, всичко тръгва стремително надолу.

Накрая филмът катастрофира почти фатално с отделните щастливи развръзки и досадните клиширани сантименталности, евтините посланийца за живота, любовта, приятелството, семейството и всичко останало, както, разбира се, и с отчитането на неизбежната тема за порастването и продължаването напред. Единственият спасителен пояс се явяват винаги отличният Стифлър (който най-накрая получава възмездие) и бащата на Джим – двамата души, които спокойно можем да наречем сърцето на франчайза.

За финал мога да кажа, че да, „Американски пай: Отново заедно” не е това, което на всички им се искаше, но поне за мен инерцията от забавната първа третина плюс носталгията и онова приятно чувство да бъдеш отново с добре познати образи (в това число дори тези, които не понасяш – Оз, някой?), с които си простял в едни от най-добрите си години от живота, успя да ме подлъже и в крайна сметка му давам (колебливо) „Да”.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Понеже това ми е първи коментар тук, искам да поздравя авторите на сайта и пишещите ревютата за добрата работа! Страхотен сайт! 🙂

    Та за филма: Първо, старите герои върнаха поизгубения дух на Американски пай, който липсваше след третата част, макар и поостарели (въпреки че, изненадващо, изглеждаха почти непроменени). Наистина, това не е тийн комедията за първите неволи в секса, героите са 30 годишни, женени, с деца, сюжета е малко банален, знаеш какво ще стане още от началото, но това е типично за този филм. Все пак хуморът беше на ниво, а и заради оригиналния актьорски състав (съответно носталгията), моето „Да“ не е толкова колеблово. 🙂

  2. Знаех си, че ще е точно това. Пък не съм очаквал и друго.. Рецензията точно ми показва това, което е в действителност. Абе.. все едно аз съм я писал.. 😉

  3. @Стефан Ст
    Благодаря за поздравленията. 🙂

    @heinrich
    Рецензиите от типа „все едно аз съм я писал“ са ми любимите. 🙂

  4. Не ме разбра. Аз наистина се кефя на този тип рецензии. 🙂 Даже съм употребявал същия израз по адрес на ревюта на колегата break. 🙂

  5. ахаааа 🙂 Ясно сега… абе.. аз тая дивотия ще е гледам, нищо че се питам за какво ли…. 🙂