Жертвоприношението / The Sacrifice

от на 28/04/2012
 

Жертвоприношението

“Жертвоприношението” (1986) е последният филм на Тарковски. Сценарият е изцяло негов, а мястото на снимките е шведският остров Готланд.

Филмът разказва за възрастен професор, който заедно със семейството си и още няколко близки се готви да отпразнува рождения си ден, когато става ясно, че е започнала нова световна война. Всеобщият страх и объркването, самотата на човека сред най-обичаните от него хора, очакването на истинския Апокалипсис, предизвикват Александър (Ерланд Йозефсон) да се обърне към Бога с едно особено предложение. Той обещава да се откаже от всичко: семейството си, дома си и целия си живот и да не проговори повече нито дума на никого, ако войната не се случи. И Бог се съгласява.

“Жертвоприношението” е изтъкан от различни символики и смисли. Не може да се направи еднозначно тълкуване, нито да се извлече една единствена есенция от меланхолично изплуващите визиони, от неразграничимите сън и реалност.

Подаръкът, който получава професорът за рождения си ден е карта на Европа от 17 век. Той забелязва, че Европа на картата не отговаря на географската реалност, но остава неизказаното съмнение, дали не предстои Европа отново да бъде прекроена. Всички изображения във филма създават усещането за тревожност – нереалистичната карта, зловещата картина на Леонардо да Винчи, изобразяваща поклонението на влъхвите, на която камерата неведнъж се спира, дори собствените отражения на персонажите в огледалата по-скоро загатват отсъствието, а не присъствието на хората.

Самотата на Александър в този пълен и същевременно пуст дом, отчуждението от всички, освен сина му, правят непоносима новината за предстоящата война. Пощальонът Ото (Алан Едуал)му намеква, че единствената надежда за спасение е да отиде в изоставената църква, където живее вещицата Мария (Гудрун Гисладотир). Там в обятията на тази странна и чужда жена, се оказва спасението от ада – собствения и световния.

Притчата за изсъхналото дърво рамкира филма и се явява пролог и епилог на историята на жертвоприношението. Александър и малкият му син засаждат край пътя изсъхнало японско дърво. Професорът разказва на момчето за монахът, който засъдил изсъхнало дърво и помолил послушника си да го полива всеки ден и така след три години дървото разцъфнало. Според него извършването на определено действие всеки ден, превръщането му в ритуал, е пътят, по който може да се промени света. Финалната сцена от филма показва момченцето под разцъфналото японско дърво.

“Жертвоприношението” може да гледате в “Одеон” на 2 май от 18.30 часа, по случай 80 – годишнината от рождението на Андрей Тарковски. На 3 май от 19.30 може да видите и документалния филм за заснемането на “Жертвоприношението” – “Режисьорът Андрей Тарковски” на Михаил Лешчиловски.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 28/04/2012 at 19:10

    Препоръчвам . Филмът е лесно смилаем .

    Отговор

  • 01/05/2012 at 12:06

    По-скоро, ПО-лесно смилаем от другите на Тарковски. :) :)

    Отговор

  • heinrich
    16/05/2012 at 10:46

    Дааа.. Тарковски си е Тарковски. За мен това е един от най-великите режисьори на всички времена и едва скоро ще бъде надминат. Адски харесвам филмите му и изкуството, което е правил този човек, защото просто е уникален и ненадминат. Филмите са му така пропити и стойностни, че човек няма какво повече да иска. Аз лично съм гледал почти всичките му филми, но този не съм го гледал. Ще трябва да наваксам този пропуск от моя страна. Тъкмо се чудя тези дни какъв хубав филм да гледам, защото напоследък все ми се налага да избирам от достата дивотии който пускат…
    Иначе за мен лично най-прекрасния му филм и един от най-любимите ми е Сталкер-а… За мен този филм е истински шедьовър…………….. и няма да ми омръзне да го гледам пак и пак, и пак, и пак…..

    Отговор

  • 16/05/2012 at 11:18

    Каквото и да кажем за „Сталкер“ и Тарковски като цяло, все ще е малко! :)

    Отговор

Коментирайте