– Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
“Ако искам да свиря, аз свиря” е филм за човекът, “стъпил в погрешност на гнило”. На младият Силвиу (Джордже Пищиреану) му остават само две седмици в затвора. Тези нищо и никакви четиринадесет дни обаче се оказват началото на края му като човек. Времето се сгъстява, а притесненията притискат все повече младежа.
Майката на Силвиу (Клара Вода) иска да отведе със себе си в Италия малкия му брат, който той е отгледал, а и в затвора той съвсем не попада на хора – другите затворници го провокират и унижават. Нервите му се опъват все повече и когато се появява красива стажантка (Ада Кондеску).
Филмът е искрен и човешки. Силвиу е протагонист и антагонист едновременно. Борбата със себе си, с другите, с времето, го кара да мълчи, когато не трябва да мълчи и да действа, когато не трябва да действа. В крайна сметка, темата е стремежът към свобода на човекът поставен като “скот в скотобойна”, възможността когато той иска да свири, да свири.
Силвиу се справя по своему със “своята тежка, човешка, жестока, безока съдба”, като насилието се оказва единствения път към сбъдване на мечтите. Макар с бунта си да успява да постигне своето, това е само глътка въздух преди да пропадне отново в задушната бездна на системата, а на нас ни остава само да въздъхнем: “Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може…“
Ако искате да гледате филма, вие може да го гледате по кината от петък.
