Игрите на глада / Hunger Games

Welcome to Real(ity) World
от на 2012-03-22
 

Игрите на глада / Hunger Games

Шансовете са винаги на наша страна… когато/ако не решат да изневерят. Не съм предполагала, че вече толкова години, откакто умея да чета, съм очаквала с нетърпение героиня като Катнис Евърдийн. За да вляза изцяло в кожата й – факт!

Някога, в неопределеното бъдеще, когато остатъкът от глупавото човечество ще се е разпределил в Окръзи с кастово и трудово разделение, а масовото задължително „забавление” ще е едно безскрупулно, смъртоносно реалити, това момиче се оказва онази неочаквана и различна искра, от която пламва огненото повсеместно недоволство. Наричат я Сойка-присмехулка… но да не избързваме. В „Игрите на глада” Катнис е все още само трибут – една 16-годишна девойка, заела доброволно мястото на малката си сестра в ежегодната надпревара, в чиито край трябва да остане жив само един участник, а това ще се случи „на живо” пред населението на цялата държава Панем…

Ако си почитател на писаното слово и си успял да се потопиш безпаметно в трилогията на Сюзан Колинс, месеците до март 2012 може да са ти изглеждали като години. И въпреки че ние в „Операционната” съвестно следяхме всичко ново около кино-версията на бестселъра, аз някак си не можех да се отърся от мисълта, че Холивуд е на път да провали така очакваната екранизация. Е – предусещах провал в моите очи, разбира се; иначе си е сигурно, че „Игрите на глада” ще се превърне в един от най-големите разбивачи на боксофиси. Така си мислех преди… да видя филма. А след като го видях… се чувствам безпомощно раздвоена.

Защото: най-големите ми опасения, че Джош Хътчърсън никак не се вписва в образа на Пийта Меларк (другият трибут от Окръг 12, който потегля заедно с Катнис към игрите и тайно е влюбен в нея), се оправдаха докрай; на няколко места във филма рязко се губи темпото и това убива усещането за органичност на разказа; атмосферата е отчасти прекомерно бутафорна, но тази регистрация не върви заедно с мисълта, че внушението е търсено. Един от най-големите недостатъци на така очаквания филм е характерен за почти всички екранизации – големият обем текст води до задължителни съкращения, което в случая според мен е „изсушило” разказа.

Игрите на глада - Дженифър Лоурънс

Аз не разбрах дали наистина Пийта изпитва чувства към Катнис; не усетих промяна в отношението й към него (а в книгата, повярвайте ми, има доста по-богата емоционална картина!); двата кадъра-коментар, в които Гейл („съперникът” за сърцето на Катнис) стиска зъби при вида на случващото се на арената, не ми бяха достатъчни, за да усетя неговата лична болка и ревност… Толкова се надявах, че Доналд Съдърланд ще бъде неповторим Президент – уви, изглежда свръх-уморен от живота и дори не загатва какво да очакваме като разкрития от неговия образ в следващите части на разказа. И дори карикатурните образи на Ефи Тринкет и Цезар Фликърман бяха по-шантави във въображението ми, макар че трябва да призная – атмосферата на Панем изглежда достоверна и доста близо до разказаната фантастична реалност.

Ала филмът „Игрите на глада” ще получи признанието на фенове и киномани по цял свят, защото притежава няколко много силни страни. Най-значимият от всички факти е решението на Гари Рос и компания да поверят ролята на Катнис на Дженифър Лоурънс. Момичето се справя блестящо със задачата! Скептицизмът ми спрямо нея изчезна почти напълно, като единствената забележка е по отношение на непроменливата величина – студенината между нейната героиня и Пийта. Във всички ситуации, във всеки момент от действието аз не прозрях нищо фалшиво – Дженифър влиза в образ непринудено и естествено, а в сериозното й лице просветеният зрител може да открие тегобата на безнадеждната реалност, която обитават героите на Сюзън Колинс.

Крачка към съвършенството е присъствието на Уди Харелсън като Хеймич Абърнати – някогашен победител в Игрите на глада от Окръг 12, ментор на младите трибути. Несъответствието между книжна представа и екранен образ е хиляда процента в полза на Уникалният, Голям Уди – той просто ми обра точките, както и очаквах, между впрочем! В групата на неочаквано-добрите попадения ще сложа и Лени Кравиц като Цина, защото си е факт, а наблюденията ми са абсолютно безпристрастни – обран, точен, сдържан, но и изпълнен с емоция, стилистът на Катнис сякаш е писан с мисълта за Лени! И съм възхитена от решението на огнените костюми, но това дори не е нужно да се обсъжда, тъй като технологиите отдавна са истинска магическа реалност в света на киното.

Игрите на глада - Уди Харелсън и Дженифър Лоурънс

В този ред на мисли няма да пропусна още една похвала – колкото и да е изкусително да се използват всякакви CGI-екстри в подобен тип приключенски-екшън-фентъзи творби, аз в „Игрите на глада” не видях един спец-ефект, който да ме подразни! За което свалям шапка на създателите на филма. Решението за субективна камера, която следи движението и не робува на каноните за стабилни, обяснителни (и често скучни) кадри, вероятно е опит за поднасяне на разказа от първо лице, както се случва това в самата книга. Това ми хареса, както и факта, че в доста епизоди се разчита на близки планове – много рядко те са способни да „изнесат” част от действието, но в случая режисьорът ги е използвал по предназначение и с ясното съзнание защо се доверява на този похват. И още нещо – особеният подход за нецензуриране на насилието, но представянето му с индиректна визия, което го спасява от буквализъм, без да омаловажава силата на присъствието му, според мен беше много сполучливо решение.

Но… въпреки всичко липсата на някои детайли сериозно ми ощетява образа, който очаквах филмът да изгради. За повечето незапознати с трите книги, претупването на „бунтовния” елемент, колкото и неосъзнат да е той за Катнис в първата книга, може би остава впечатление ако не за апологетика, то поне за регистрация на реалността „реалити форматите продават” (идеи, страсти, мисли, надежди – всичко). Точно обратното – едни от най-трогателните епизоди в книгата са именно свързани с раздвижването в Окръзите след жеста, който Катнис прави с цветното погребение на малката Ру. И ако трилогията на Сюзан Колинс оживее като пълен с ирония разобличител на псевдо-лицемерната действителност, която обитаваме, то авторката ще е постигнала най-важното – съ-буждане на съзнанието и мисълта на своите читатели.

Простете очевидната ми пристрастност, уважаеми зрители, но за да изпитате наслада от този филм, трябва да сте прочели книгите! Дали това е недостатък на филма? Сигурно, та нали всяка кино-творба трябва да притежава свой живот – независим, ярък, желан, очакван… Аз обаче съм доволна от срещата си с първия екранен образ на „Игрите на глада”, може би защото очаквах голямо разочарование, а се изненадах приятно. Затова и ще дам шанс на следващите – да се готви 2013 и „Възпламеняване”…

коментари
 
Отговорете »

 
  • Kirimaru
    2012-03-22 at 21:27

    както винаги супер ревю, но моля в бъдеще да не споменавате, че главната героиня прави цветно погребение на друга героиня. така на незапознатите като мен ще ни е мъчно за тази малка Ру още от началото на филма.

    Отговор

  • jo
    2012-03-23 at 10:30

    Литературата повтаря май киното. Аман от автори канибали, които претоплят стари идеи и ги поднасят като нещо ново. Чух, че този филм е направен така, че рейтинга да не закача 13 годишните и те да могат да се влеят в боксофиса със своите доларчета. Което означава, че имаме „дисни версия“… ами не, ще си пусна японския „Кралска битка“ … или ще прочета на 7263 път „Дългата разходка“…
    Или „Повелителят на мухите“ …

    Отговор

  • Na-um
    2012-03-25 at 21:54

    Е, добре изградено ревю! Сега да си поговорим за драматургия и режисура (не съм чел книгите)! Авторите сериозно са се объркали, коя всъщност е темата на филма? Антиутопия? Метафора за риалити форматите? Любовна история в бъдещето? Саможертва? Въобще не разбрах мацката има ли връзка с оня тъмнокосия от селото? Толкова малко дадоха от тях, че ме подведоха- до последно очаквах някое по-сериозно участие от него! Пийт, последно наистина ли я обича или двамата направиха всичко за пред камерите?

    Така поднесен във филма отсъстват основни драматургични правила – 1. Да ме обвържат емоционално с главния герой – прекалено малко дадоха от живота й, от характера й. 2. Какво се промени в героите след финала? Ами нищо – 2 часа и половина тичане из гората и се прибраха! Какво преживя, какво научи за себе си, какво промени в себе си??? 3. Явно създателите отчаяно търсят заместител на вампирската сага.Ама любовната линия беше скучна, предвидима и не емоционална, някак между тях нямаше химия, нямаше неудържима емоция, която да ги тегли един към друг, нямаше и категорична пречка за тях. 4. Филм, в който умряха 22 деца и нямаше никакво възмездие – подобна гавра с неписаните закони не съм виждал досега. 5. Имаше безкрайни, скучни и протяжни сцени с отчайваща музика – напомняше ми някак си на турски сериал! 6. Диалог – зле! Никакъв хумор!Повтарям – никакъв! 7. Главната героиня не измисли нищо оригинално, не се справи почти с нищо сама, имаше един талант и тя не го използва пълноценно! Една оригинална хрумка нямаше, бе.

    РЕЖИСУРА – Не знаех, кой е режисьора и докато гледах какво се случва на екрана, си казах, че ми мирише на Конан Варварина. 1. Почти 70% от екранното време е в крупни близки планове. Стана ми лошо от толкова много глави. 2. Филм за хора, които се бият и да не видим качествена бойна сцена – много лошо! Там където имаше бой, той беше толкова ужасно накъсан и толкова зле монтиран, че аз не можех да разбера какво става, кой какво прави. На екрана се виждаше само една сива маса и тук там по някоя ръка и крак! Накрая просто вижаме резултата от битката3. Специални ефекти???? Такива почти няма. Като изключим града, останалото са декори, костюми и грим! 4.Филмът е прекалено дълъг 142 минути!!!! През първата половина не се случи нищо съществено, нямаше битка, нямаше драма – само Уди беше там да ни разсейва с присъствието си, защото той просто присъстваше, както казах диалог – НУЛА! 5. Втората половина е „битка“, „екшън“ и преследване! Хрумките бяха толкова плоски, като от Том и Джери, давам само един пример – кошер с пчели, ама не те били генномодифицирани????????????? 6. Режисьорът не се беше постарал да направи нищо със средата – едно ясно слънце, една зелена трева и много дървета! 7. Определено си личат кръпките от книгата и невъзможност да наблъскаш всичко! Ами да се прави адаптация е нещо ужасно трудно, затова в Холивуд има сценаристи, които се занимават само с това!

    Ох… много бях емоционален, ама ми е прясно! Пък и много хора ще ми благодарят, че съм им свалил очакванията! :)

    Отговор

  • 2012-03-26 at 20:17

    @Kirimaru
    приемете официалните ни извинения, ще внимаваме за в бъдеще :)

    @jo
    възможно е „Игрите на глада“ (трилогията книги) да ми е попаднала пред погледа в момент, подходящ за изчитане на един дъх, но не мисля, че авторката й „претопля“ стари идеи… Ако се следва подобен постулат, трябва всички незабавно да се откажат да пишат, защото в десетки-стотици творби се повтарят или „рециклират“ с ново съдържание и в ново време идеи, познати на човечеството още от древността…

    @Na-um
    ехааа – дисекция и по вертикала, и в дълбочина 😉
    и не – далеч не съм съгласна с доводите ти, бих могла да опонирам на 75% от тях, ала не това е целта, защото всеки има право на лично мнение :)

    по повод „драматургичните“ точки – № 1 – може би е реално и вярно възприятие за хора, непрочели книгите (отбелязала съм това като недостатък в последния абзац на текста!);
    № 2 – много неща се променят, но в момента всичко се случва на несъзнателно ниво, което е трудно да се предаде на екран 😉 , ще разбереш повече догодина с втората част на трилогията…; № 3 – абсолютно невярно, нищо общо нямат „сагите“; № 4 – фактът е обоснован законово в Панем, няма причина да има възмеездие, това се случва за 74-ти път…; № 5 – не си спомням подобна сцена; № 6 – историята/сюжетът не предполагат хумор, диалогът се развива в рамките на нормалните, съпътстващи действието, граници (в този филм той няма водеща роля, сори!)

    по повод „режисьорските“ точки – № 1, 2 и 3 – според мен тези решения се нареждат сред достойнствата на филма и са част от естественото възприемане на историята; всяко друго решение щеше да го направи бутафорен и претенциозен прочит на книгите; № 4 – филмът може да е всичко друго, но не и прекалено дълъг :) № 5 и 6 – не съм съгласна и се въздържам от коментар от уважение към личното мнение; № 7 – особено за човек, който не е чел книгите, няма очевидни „кръпки“ – режисьорът е направил възможно най-обективната и подходяща селекция от важни/неподлежащи на промяна акценти/сюжетни линии…

    И без да бъда разбрана погрешно – аз очаквах МНОГО повече от филма, но при все очакванията ми, той ме изненада приятно и с удоволствие защитавам качествата му в степента, в която ги демонстрира… Подозирам, че ще го гледам отново – което само по себе си е повече от показателно за мнението ми – и за филма 😀

    @Дрин
    а твоето мнение къде е, Домакине? 8)

    Отговор

  • heinrich
    2012-03-27 at 08:45

    @Svetly
    Абе домакина още не го е гледал явно, какво мнение… чекай да го гледа па тогава 😉

    Отговор

  • 2012-03-27 at 08:57

    @heinrich
    там е работата, че беше седнал току до мен, от лявата ми страна 😉

    Отговор

  • 2012-03-27 at 17:02

    В момента нямам време за по-обстоен анализ. С две думи първата половина ми хареса, но в момента, в който почна „Батал Роял“ нещата се скапаха лекичко – хем ги бяха претупали нещата, хем ми се видя ужасно дълго.

    @Na-um
    Гледай „Мълчанието на агнетата“ и кажи дали и при него ти става лошо от близките планове. :) :)

    Отговор

  • Анита
    2012-03-27 at 18:44

    Станало му е лошо, ама в добрия смисъл 😀

    Отговор

  • Лъчо
    2012-03-30 at 20:57

    ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Не гледайте този филм на кино!!!! Отдавна не съм влизал в кино с толкова големи очаквания, а да съм си излизал толкова ядосан. И се радвам, че не съм единственият, който мисли така. Не съм чел книгите и нямам намерение да ги чета, въпреки че си личеше, че са орязали МНОГО от книгата за този филм. Ще Ви кажа кое ми хареса и кое не, пък Вие си преценете дали да ходите и да си давате парите на вятъра…
    Започвам най-напред с НАЙ-ВАЖНОТО нещо в един филм а именно режисурата: Какво е един филм ако човека зад камерата не знае как се държи една камера? Отговор – ПЪЛНА БЪРКОТИЯ! Стисках палци непрекъснатите трусове и близки планове да са само първите 5 минути. Казах си същото след първите 50 минути, а накрая то се протака 150 минути – ЦЕЛИЯТ ШИБАН ФИЛМ!!!! Как може такова безобразие – Холивуд са вложили маса пари в тази екранизация и да наемат такъв кретен зад камерата?! И моля Ви, никой да не ми излиза с номера: „Това е за пресъздаване по-добре на персонажите и да ни накара да се чувстваме все едно сме тях (или до тях)“ ГЛУПОСТИ! Това е похват, който се използва САМО КОГАТО трябва и КАКТО трябва. Режисьора е за разстрел – това е ясно! Нататък: Историята е добра през първата половина. Наистина се поставих на мястото на героите и ми беше интересно всичко, което се случва около тях. Но точно тук е момента, в който Холивуд трябваше да спре с орязването на книгата и вместо да прави Трилогия Филми по Трилогия Книги да направи Трилогия Филми по ПЪРВАТА КНИГА!!! Тук куца цялата история на филма и според мен трябваше Първата част да ни запознае много добре с героите и да ни покаже техните тренировки и как те от деца се превръщат в хладнокръвни убийци всеки от които със своите умения и знания. Втората част трябваше да започне от момента, в който секундарника отброи от 50 до 1 и да видим тези герои как МИСЛЯТ в действие и най-важното как те ДЕЙСТВАТ когато се изправят срещу опонентите си. И след като сме изгледали тези 2 филма трябваше да има един последен, в който последните (примерно) 8 човека да се доизбият и да се покажат последиците от случилото се и трилогията да приключи. А какво получаваме вместо това – 1 час предистория скалъпена набързо, 1 час в гората като през цялото време имаме празни погледи,тъжни физиономии и глупаво замислени бойни сцени, които са през 20 минути и са зле направени. КАК УСПЯХА ДА УБИЯТ 20 ЧОВЕКА И ДА НЕ НИ ПОКАЖАТ НИЩО ОТ ТОВА?????????? ЗА БОГА ФИЛМА СЕ КАЗВА ИГРИТЕ НА ГЛАДА!!! Отишли сме да гледаме екшън, кръв, шоу примесено с драма, а в крайна сметка получихме само последното и парченца от първите 3 неща, които са ЗЛЕ режисирани. Мамка му отделиха 5 минути за едно погребение за герой, за когото ние не знаем почти нищо вместо да продължат напред и да преминем към екшъна!!!! Единствените специални ефекти във филма са на някакви измислени животни и ГОСПОДИ колко ужасно направени бяха те!!! Живеем във време, в което спец-ефектите са на върхово ниво а тези животни тук бяха направени ужасно зле и все едно „спецовете“ си бяха оставили ръцете. Да не говорим за цялата работа с Биг Брадър и малоумните интриги, които бяха измъчено вкарани във филма. Повръща ми се направо!
    Честно ви казвам: щях да ида си искам парите обратно! Толкова много исках този филм да ми хареса а вместо това го намразих. Какво пише в следващите книги не искам да знам, но краят на филма предразположи към продължение, което не знам откъде ще си го изсмучат, но отсега знам, че ще е БОЗА! Който е чел до тук просто да си спести парите и да си свали филма от нета като излезе! И този филм с тази НЕСКОПОСАНА режисура е рекордьор в бокс-офиса за всички времена. Буквално – много шум за нищо!

    Отговор

  • heinrich
    2012-03-31 at 10:27

    А така Лъчо… Подкрепям те…
    Азз си знам, че тоя филм ще е дивотия 😉

    Отговор

  • 2012-04-01 at 01:15

    Тази недоклатеност изобщо не се учудвам, че се струва идейна и умна на „Здрач“-феновете. Обаче защо на вас, скъпи нормални хора, не ви се признава за каква плоска дистопийка иде реч. Този сюжет, барабар с цялата му идейна обремененост става да впечатлява, ама до пети клас, втори срок. Макс.

    То и реализацията една… С тия подскачащи кучета на финала, леле-мале. И кой дявол е накарал Дженифър Лоурънс да се забатачи тука?

    Отговор

  • MKT
    2012-04-02 at 00:58

    Слабичко е филмчето.
    Има си хубави страни, част от които са описани по-горе в ревюто, но като цяло плитък „янг адълт“ сюжет, който на всичкото отгоре е пълен с дупки и претупвания, странна (да не кажа по-силна дума) операторска работа, от която ме заболя и стомаха и главата, слаба актьорска игра и прочие и прочие….
    Само Дженифър Лоурънс блестеше здраво, но това не спасява работата.
    Е, не е чак зле като Джони Картър, но е зле.

    Отговор

  • 2012-04-02 at 09:53

    Сори, но „Джон Картър“ е дост по-добър! :) :)

    За „Игрите“, дочитам си Пратчет и смятам да хвърля едно око на книгата, за да мога да взема коректно отношение. :)

    Отговор

  • stanislav
    2012-04-05 at 13:12

    Филма е безумно тъп. Казват, че нивото на посланията му са детски, но това според мен е обида за всяко средно интелигентно дете от 5 клас на горе. Като режисура нещата са също много зле. Ама много – не ми се изрежда всичко, за капак е страшно “ друсащата “ ръчна камера която те изнервя максимално…
    Филма наистина ме натовари – чувствах се сякаш карам на първа в продължение на стотици километри….
    Лошото е, че този филм не е единствен. Това което бълва Холивуд последните години не е кино. ТОВА Е БОЗА. АМА РЕДКА…..

    Отговор

  • bookgirl
    2012-04-09 at 12:19

    Svetly, напълно съм съгласна с мнението ти за филма. Да си призная честно, отидох да го гледам с известни опасения. Мислех си, че ще е поредната разочароваща екранизация на харесвана от мен книга. Но не съм била права. Създателите са се придържали максимално към оригиналната история, без да се впускат в прекалено свободни интерпретации, съчинения и съкращения. Светът на Панем е добре изграден и представен. Бляскавата столица с нейната чудновата архитектура и още по-чудновати жители, натруфени и шарени като плодови торти, мизерията в родния окръг на Катнис, теренът, на който се провеждат Игрите, препятствията – всичко изглежда така, както си го представях. Дори имахме възможност да станем свидетели как работят гейммейкърите, нещо, което в книгата не е така застъпено. Дженифър Лоурънс е страхотно попадение. Изобщо подборът на актьорите заслужава шестица, с две изключения. В образа на президента Сноу си представях Терънс Стамп. Изглежда много по-страшен, зъл и извратен от Доналд Съдърланд. А момченцето, дето играе Пийта, да ходи да се скрие някъде и да се търси. Пълен ръб, грам талант няма. Не би ме вдъхновил да тръгна да прекосявам минирано поле, ако ще и на ръце да ходи. Така и не разбрах защо Катнис изведнъж полудя по него, в книгата нещата са много по-умерени в началото. Сценаристите са могли още малко да се потрудят, що се отнася до техните взаимоотношения. Така ми беше малко трудно да ги харесам и да им съчувствам. По-скоро се питах дали горкичката не се е поддала на стреса, недохранването, недоспиването, халюциногенната отрова на хрътосите и играта на живот и смърт с извратени психопатчета, чийто ден се скапва, ако не са изпозаклали 10-20 души преди закуска, та мозъкът й се е размътил и си е паднала по него : ) Като оставим това настрана и ако вземем предвид всичките достойнства на филма, си мисля, че всеки на мястото на Сюзан Колинс би бил доволен от начина, по който са пресъздали творбата му.

    Отговор

  • Антон Б.
    2012-04-13 at 19:11

    Моля авторът на ревюто за премахне или най-малко да смекчи тази категоричност, че никой зрител не би могъл да изпита наслада от филма ако не е чел първо книгата. Според мен даже е точно обратното и с чиста съвест мога за оповестя, че на по-добър филм от този едва ли съм попадал. Прочетох книгата след прожекцията и самата тя ми се стори доста по-повърхностна от филма, а този феномен рядко бива навлюдаван, ако не и никога. Знам, че коментарът ми най-вероятно щебъде оплют, но наистина усещам нещата по този начин и искрено ще се радвам, ако се намери някой, който да ме подкрепи.

    Отговор

  • 2012-04-14 at 16:56

    @Антон Б.
    Струва ми се, че този феномен бива наблюдаван, когато филмът се гледа преди да се прочете книгата. Или греша?

    Отговор

  • Антон Б.
    2012-04-17 at 18:45

    С Хари Потър не беше така… Въпреки че бях изгледал първите четири филма преди да прочета книгите, самите те ми се сториха доста по-увлекателни и даже препрочетох някои от тях.

    В конкретния случай филмът предлага много повече неща, които самата книга няма как да ти даде, най-малкото защото е написана в първо лице (и в сегашно време…). Говоря за всички сцени, на които Катнис не присъства, самите те допълнително подсилват емоцията и украсяват действието. Има още аргументи, които мога да изредя, но няма смисъл да ви занимавам, още повече че не желая да натрапвам мнението си на никого. Хайде само едно, понеже би било грях да го пропусна – музиката…

    Отговор

  • 2012-04-20 at 11:48

    Сега ще видя на мен как ще ми се отрази, довършвам си Пратчет и почвам първата книга. :) Може да си сваля саундтрака, щом викаш че е важен, да си го слушам докато чета. :)

    Отговор

Коментирайте