София филм фест 2012

Безспорно най-значимото киносъбитие всяка година е филмовият маратон “София филм фест”.
Той се провежда през месец март, като официалното откриване е на 9 март в Зала 1 на НДК, но прожекциите стартират седмица по-рано с прожекции в Дом на киното.

На екрана ще се изредят 138 игрални, 39 документални и 80 късометражни филми, подредени в категориите Гала прожекции, Международен конкурс, Голямата петорка, Киното днес и Киното утре, Балкански конкурс, Ново българско игрално и документално кино, Специални прожекции, Фокус Румъния и Фокус Ирландия, както и панорами на режисьорите Еторе Скола, Денис Танович, Анджей Вайда и Милош Форман. Основият акцент е върху новото румънско кино, което бележи изключителен разцвет през последните десет години, неостанал незабелязан от международните кино фестивали.

Десетте силни години на румънското кино са отбелязани с най-добрите и награждавани съвременни филми. “4 месеца, 3 седмици и 2 дни” е натуралистичен разказ за две момичета през последните дни на комунизма в Букурещ, които се опитват заедно да се справят с аборта, която едната от тях се налага да направи. Сив и безскрупулен, филмът ни прави не зрители, а свидетели на драмата на Отилия и Габита (Анамария Маринка, Лаура Василиу). Другите заглавия също се връщат особено меланхолично към този период, като че и те се опитват да преживеят и разберат по-добре миналото като го заснемат и погледнат от всички възможни ъгли.

Другият акцент, на който ще обърна внимание, е панорамата на Денис Танович. Още с пълнометражния си дебют в киното “Ничия земя” (2001) босненският режисьор спечелва не само европейската и американската публика, но и Оскар, Сезар и още доста награди в САЩ, Европа и Южна Америка. “Кинокамерата ми винаги е била обърната към войната и последствията от нея” казва Танович. Започва с документални филми още в казармата и така създава основата за игралния “Ничия земя“. Следващият му филм “Ад” (2005) се отклонява от темата за войната, за да разкаже една драматична и разтърсваща семейна история, но Танович отново се завръща към темата за войната с “Очите на войната” (2009) и “Цирк Колумбия” (2010). Заедно с първия, трите филма оформят една лична трилогия. “Очите на войната” отмества фокуса от войника, към този, който наблюдава войната. Хроникьорът Марк Уолш напуска спокойния Дъблин, за да се озове очи в очи с жестокостта на един лишен от Бог свят, някъде в голите планини на Кюрдистан. Ако първите два филма от трилогията се занимават със самата война, то “Цирк Колумбия” изследва последиците от нея. Действието се развива в началото на 90те години в бивша Югославия, когато Дивко Бутич ( в ролята Мики Манойлович) се завръща в родния си град след двадесетгодишно изгнание в Германия. В панорамата е включен и последният филм на Танович, късометражният “Багаж”(2011).

Специален гост на фестивала е турският режисьор Нури Билге Джейлан, който е и лаурет на наградата за принос в киноизкуството, която София Филм Фест ежегодно връчва. Джейлан ще представи филма си “Имало едно време в Анадола” (2011), който спечели наградата на журито на фестивала в Кан.

Награда за цялостно творчество ще получи и българският режисьор Георги Стоянов, който ще участва във фестивалната програма с филма “Щурец в ухото”(1976). Два български филма ще участват и в Международния конкурс – “Аве” (2011) на Константин Божанов и “Вяра, любов и уиски” (2011) на Кристина Николова. Те ще се съзтезават с “Бъдещето е завинаги” (Турция), “Вълшебната долина” (САЩ), “Историите са живи, докато се помнят” (Бразилия), “Куклата, Шишкото и аз” (Германия), “Поколение Пи” ( Русия), “Свещената крава” (Полша), “Свещеният летящ цирк” (Великобритания), “Сънят на Адалберт” (Румъния), “Фиш енд чипс” (Кипър) и “Шанс” (Канада).

За десети пореден път ще бъде проведен и конкурса за късометражно кино “Джеймисън”, като “Джеймисън” е и основен спонсор на фестивала. В него ще се съзтезават дванадесет български късометражни филма“.

Ако искате не само да гледате, но и да се включите като участник във фестивала, „Sofia Short Challenge 4” ви дава тази възможност със съзтезанието за заснемане на късометражен филм или музикален видео клип, които после ще можете да гледате на 18 март от 12 часа в кино Люмиер. Наградата за най-добрите анимационен филм, игрален филм и музикален клип ще бъде участие на международните кино фестивали в Клуж и Сараево в рамките на Операция Кино.

Официалното закриване на фестивала е на 18 март, но ще имате възможност да наваксате с допълнителната програма между 19 март и 5 април в Дом на киното.

За повече информация относно филмите, гостите на фестивала и програмата посетете странцата на “София филм фест”.

Similar Posts

Вашият отговор на Nadinka Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Докога ще правим всичките си кино фестивали в най-отвратителните места за прожекция на кино в БГ – зала 1 и Дом на Киното. Хайде засега само тия двете да спомена. А и за технически отвратителни говоря. Ако толкова се плашат, или им е комерсиално, или не могат да се разберат по-сериозно с някакво съвременно кино, то поне да ъпгрейтнат малко Дома на киното. Вместо да се хвърлят пари на вятъра (стототици хиляди левове при това) и да субсидираме поредната лайняна любовна драма като “Аве” и “Вяра, любов и уиски” + там още десетките еднотипни и банални любовни истории на които им течат снимките в момента, и които никой, никога няма да гледа извън фестивалите, нека отрежат 2-3 такива любовни драми, да се обадят на Christie, да купят един апарат и да прожектират поне като хората, пък следващата година да отрежат още 2 любовни драми та да осъвременят и звука. Като ще имаме Дом на киното, поне технически да в крак с времето. Явно на организатори и публика не им дреме особено, щом си го търпим това, но поне да уважаваме хората, които го правят това кино и си играят да я изпипват тая картинка и тоя звук, като не им осакатяваме творбите прожектирайки в разни места морално/технически остаряли/спрели преди 40 години.

  2. Как става така, че в две трети от текста за фестивал, на който има над 100 премиери, се акцентира върху филми, прожектирани в киномрежата (някои от тях преди години)? Определено не това ще очаквам!

  3. @Сергей Шнуров
    Аз съм координатор на един фестивал, ще ми кажеш ли в кое кино предлагаш да си показваме филмите?
    Жалко, че нещата не са толкова прости, колкото ги изкарваш.

    @Анита
    Напиши ти какво очакваш и дай да го пусна. 🙂 🙂

  4. Кина нямаме ли? Сигурен съм, че нещата не са толкова прости, колкото ги изкарвам, но щом си координатор, кажи дали наистина е непосилно и невъзможно да се измисли вариант, където филмите да се показват както хората са ги направили да се показват, а не както изглеждат в зала 1 да кажем. Теб не те ли дразни да гледаш кино там? Все пак става дума за 5-6 дена фестивал, не за целогодишна програма. Ако е невъзможно, то приемаме, че аз съм тъп и ще си мълча занапред.

  5. Дринов, пиле, за да не съм голословна, ти написах текст какво аз очаквам.
    Ще ти го пусна на мейл след малко.

  6. @Сергей Шнуров
    Какво да ти кажа, Зала 1 е една от добрите зали… 🙁 🙁
    Когато вкарваш некомерсиални филми има хиляди пречки, които възпрепятстват показването им в големите мултиплекси – от технически (има го момента на какъв носител съществува филма, я DVD или Betacam, което е тъпо, я на лента, която няма как да се пуска, защото в повечето кина се дигитализираха, да не говорим, че не искат да се прожектират субтитри отделно, щото и там са разправии), до финансови. В последните години някои от тях отвориха вратите си за фестивалите, но погледни само кои филми се показват там. А мултиплексите са единствените свестни кина в София, които стават за нещо. Честно, аз не знам други. Ще ми е интересно да ми посочиш някое. Влайкова ли?
    „Дом на киното“ от години прави опити да смени системата и да се дигитализира, но за това се изискват адски много пари. Те едва могат да си плащат тока и заплати, камо ли да изплащат такова нещо.

    @Анита
    Супер си! 🙂

  7. Пуснат е, обаче е по метода „на коляно“, че ми пуши главата и ще трябва да се изявиш като коректорка и тук-таме стилов редактор 🙂

  8. Ще започна на църква да ходя и да се моля, само и само фастивалните филми да си останат в места като Дом на киното, Люмиер, Одеон, НДК.
    Пуканки в мола можете да си ядете и на филми от рода на Dear John. Ето това е блудкава любовна история.

  9. Има го и този момент!
    От друга страна, нищо не пречи изредените от теб киносалони да са по-модерни, нали? 🙂