Секретна квартира / Safe House

Ако трябва да опиша „Секретна квартира с една дума, то тя би била „Типичен” с главно „Т”. Типичен от първата до последната минута, типичен във всеки един от елементите си, той е олицетворение на сегашното състояние на шпионския екшън трилър и защо, макар и да имат определени недостатъци, филми като „Мокри поръчки” заслужават много повече внимание. От добре познатата ни история, в която знаете кой кой е и защо е, още преди да е започнал самият филм, през изпълнението на актьорите до цялостната визия, „Секретна квартира” е филм, който не поема никакви рискове и в него няма нищо, което да изненадва в една или друга посока.

Дензъл Уошингтън е Тобин Фрост – легенда от редиците на ЦРУ, превърнал се в преследван ренегат, продаващ секретни сведения на всеки, който е готов да предложи приемлива цена. След като той се сдобива с микрочип, пълен с информация, която ще прати по петите му абсолютно всички големи, световни разузнавателни агенции, Фрост е принуден да се предаде в американското консулство в ЮАР. От там той е трансфериран за разпит в „секретна квартира”, чиито „хазяин” е младият Марк Уестън (Райън Рейнолдс), мечтаещ да замени скучната и самотна длъжност за „истинска” работа на полеви агент. С появата на Фрост мечтите на Уестън са на път да се сбъднат, но не по начина, на който се е надявал.

След подобно представяне, най-вероятно повечето от вас ще направят предположението, което веднага се набива на очи –  че „Секретна квартира” е поредната (по-слабичка) Уошингтън-Тони Скот продукция!  Close but no cigar! Макар всичко в този филм да крещи името на Скот, той няма нищо общо с него – явно човекът е бил зает. Липсата на Скот е компенсирана от шведския режисьор Даниел Еспиноза, който (нека да предположим, че не е лишен от талант, защото колкото и типичен и тривиален да е филмът, той все пак има известни качества) е изкопирал може би най-досадната част от стила му, вместо да изрази собствената си гледна точка и да придаде на филма поне някаква личностна идентичност.

Секретна квартира  - Дензъл Уошингтън и Райън Рейнолдс

Освен на духа на Скот, филмът (и особено екшънът) е подвластен изцяло на поредицата за „Борн” – снимане от ръка, френетичен монтаж и кадри, по-кратки от секунда и половина. Но докато там стилът е част от същността на филмите, тук изглежда самоцелно и често случващото се на екран е абсолютна главоблъсканица. И не искам да намеквам нищо, все пак 99% от съвременните екшъни са снимат в този стил, но фактът, че операторът на филма Оливър Уд и монтажистът Ричард Пиърсън са работили по „Борн”, е достатъчно красноречив и именно тяхната работа изпъква на преден план, вместо тази на режисьора.

Актьорите би трябвало да са ви ясни. Във филма един от второстепенните герои оприличава образа на Фрост на Дориан Грей, най-доброто определение, което можем да дадем за Уошингтън, способен да изиграе ролята, и на сън да го бутнеш. Както винаги той е на ниво, но е далеч от интересните му и наистина запомнящи се изпълнения. Райън Рейнолдс пък, безспорно е човек с талант, но тук не успява да ни го покаже – като че ли той няма късмет с екшън ролите си. Образът и изпълнението му тук са еквивалентни на романтичните комедии, в които само пилее дарбата си.

Що се отнася до останалите, Вера Фармига, Брендън Глийсън и Сам Шепърд предимно се размотават в щаб квартирата на ЦРУ, всеки играещ на нивото, което сме свикнали да очакваме. Само дето ролите им са точно това, което сте си помислили в момента, в който сте видели имената им. В съвсем епизодични роли радват понапълнелият Робърт Патрик и Лиъм Кънингам, но те са на екран за толкова малко, че направо не си заслужава да ги отбелязваме.

Една от причините да съм толкова суров към „Секретна квартира” е, че той не е съвсем лишен от развлекателни качества – смятам, че на фона на „Елитни убийци”, „Отвлечен” и други подобни екшън филми в последно време определено е стъпка напред – само че залага толкова на сигурно, без и милиметър отклонение от добре отъпканите пътеки и клишета на жанра, че почти напълно се обезличава, а това е нещо, което не мога да толерирам. По-добре да рискуваш с нещо ново и да сгрешиш, вместо да циклиш и „пребоядисваш” безкрайно.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. За съжаление приходите от премиерния уикенд в САЩ няма да насърчат продуцентите в посока мислене към нещо ново и рисково, отколкото да си залагат на изпитаното старо.

    Че филмът все едно сме го гледали 100 пъти вече, го изкоментирахме с тебе още след финалните надписи.

    Иначе според мен точно такъв тип екшъни не се правят толкова често вече и ми навяват някакви носталгични спомени за 90-те години, когато Тони Скот наистина снимаше качествени продукции от този сорт.

    И понеже всички обвиняват Джейсън Стейтъм, че имал една и съща роля, то какво да кажем за носителя на цели 2 Оскара Дензъл Уошингтън, който 10 години след „Тренировъчен ден“ рециклира едно и също, вероятно защото не му коства особени усилия, а компаниите са склонни да му плащат за поредното изпълнение под индиго. И ако обърнеш внимание ще видиш, че всъщност вече се изредиха всички мейджъри да му платят по един хонорар за такава роля. Въпросът е „А сега накъде?“.

  2. Честно казано ще му дам шанс само защото ми напомня за „Нападение над участък 13“ който страшно ми хареса!

  3. Само да подчертая по-силно, че няма нищо общо като зрителско изживяване с Елитни убийци и Отвлечен – които са просто unwatchable…т.е. това човек го гледа докрай…
    Чудесно развлечение – при правиланата нагласа … Човешката природа категорично има нужда от развлечение и това е добро … Приемам всички аргументи в ревюто – и въпреки това изработеното познато също е ок… Райън Рейнодс става отвсякъде – аз даже се изненадах в един, два момента …

  4. Гледах филма ,като да убие човек време става .Обаче наистина гледали сме тоя сценарии много пъти .

  5. @Алекс
    Когато и Стейтъм изкара два Оскара, тогава и на него ще му прощаваме по-лесно. 🙂
    И според мен този филм, няма нищо общо с екшъните от 90-те. По-2000-ки от него, едва ли може да има.

    @Alex
    Няма нищо общо с „Assault on Precinct 13“. Частта с нападението над квартирата е 10-ина минути. Но го гледай де, сигурно ще ти хареса, щом харесваш „Assault on Precinct 13“. И аз го харесвам, но оригинала. 🙂

    @Milbo
    Със сигурност е по-приятен за гледане от споменатите, елитарни заглавия. 🙂 🙂

    @R@dostin
    За някои хора, да можеш да убиеш време е напълно достатъчно.

  6. Нищо по-различно не мога да кажа от вече написантие коментари и ревю. С правилната нагласа, този филм може да се превърне в една приятна и разпускаща Петък-вечер. Да очаквам филми на Денъл е като да очаквам нов албум на стара любима група – искам да видя/чуя нещо старо в нова опаковка. В случая, Дензъл не ме разочарова и този път 😉

  7. Вчера го гледах и също мога да се присъединя към коментарите и ревюто, но съм далеч по-позитивно настроен. Тази роля Дензъл си я играе последните години, но мамка му прави я чудесно. А филмът като изключиме безумно тъпия финал и два, три пропуска в сценария, си те държи за гърлото почти през цялото време. Готин олдскул екшън.

  8. Явно имаме различна представа за „олдскул“. Това с друсащата се камера и монтажа… не знам.
    Но се те прави, за разпускане го бива. 🙂

  9. Олдскул му е това, че си беше нон стоп здрав екшън, биеха се като пияни хамали, колеха се, стреляха се, преследваха се с коли, преследваха се без коли изобщо така разбирам аз екшън филм. Все по-рядко излизат такива. И тетака:)