Editorial: Призрачният ездач пътува до тайнствения остров, за да сваля шпиони

Когато дебютният филм за седмицата, за който можеш да кажеш най-добрите думи, се казва „Пътуване до тайнствения остров” (своеобразното продължение на „Пътуване до центъра на Земята”), значи нещо не е наред. Разбира се, има го „Боен кон” на Спилбърг, но него вече го отбелязахме, така че в случая не се брои. При една такава ситуация не виждам никакъв смисъл да се впускам в някакви сериозни разсъждения и просто ще ви нахвърлям (по-лаконично от всякога) трите заглавия, с които се сблъсках тези дни.

Призрачен ездач 2: Духът на отмъщението / Ghost Rider: Spirit of Vengeance

Много рядко подхождам към един филм с нулеви или направо отрицателни очаквания и въпреки това излизам от него разочарован. „Призрачен ездач 2: Духът на отмъщението” е точно такъв филм. Трудно е да си представи човек, че той може да е по-ужасен от първия „Призрачен ездач”, но авторите – в това число и личните ми любимци, ненормалниците Марк Невелдийн и Брайън Тейлър („Огън в кръвта”, „Геймър”) – сякаш усилено са работили това да стане факт. Дали са успели ще е изцяло въпрос на лично мнение, но със сигурност крайният резултат е „брадва” от същия калибър.

Сюжетът е безобразно елементарен, героите са едноизмерни, а изпълненията са от трагични до посредствени – и инцидентно до търпими. Когато се бори с демона в себе си, Никълъс Кейдж получава възможност да ни зарадва с някои от смахнатите си изяви, които бяха запазената му марка в миналото, но тук се усещат по-скоро като „залудо работи, залудо не стой”. Най-лошото във цялата работа обаче е, че филмът по никакъв начин не е достатъчно забавен, което принципно е задължителен подход към материала, който имат Невелдийн/Тейлър. Има един-два приятно „ridiculous” момента, които разведряват обстановката, но те са крайно недостатъчни.

Най-големият плюс е, че у нас филма ще се дава само в 2D и ще може да спестите някой лев, ако все пак решите да го пробвате.

Шпионски свалки / This Means War

Едни от най-горещите млади звезди на Холивуд, Том Харди и Крис Пайн, са Тък и ФДР (не питайте), двама смъртоносни оперативни агенти от ЦРУ и най-добри приятели, които застават един срещу друг, когато откриват, че се борят за сърцето на една и съща жена (в ролята е принципно симпатичната Рийз Уидърспун).

Романтичните комедии и екшън комедиите са двата най-проблематични жанра (поне що се касае холивудските им измерения) през последните няколко години, а „Шпионски свалки” е амалгама, събрала едни от най-лошите качества и на двете, и представлява нагледен пример какво не е наред с този род филми. Единствената по-трагична възможност за шпионска романтична комедия от двама приятели, скарани заради жена, щеше да е за пореден път да видим вариации по темата съпруг и съпруга да работят за съперничещи си агенции или пък единият от тях да не подозира какво работи другия.

С две думи „Шпионски свалки” е разочарование. Симпатични и харизматични актьори, каквито са Пайн, Харди и Уидърспуун, биха могли да притъпят малко липсата на сюжетна и всякаква друга логика, но уви химията между тях нещо не се е получила. Другата възможност, разбира се, щеше да е ако режисьорът беше на ниво. Или по-скоро, да беше поне малко заинтересован от историята и от героите си. На всичкото отгоре МакДжи, който по принцип е енергичен режисьор, тук го раздава доста мързеливо и инертно – само в първата и последната сцена от филма има намек за по-динамичен екшън – и дори характерните за него попкултурни и филмови препратки са безинтересни и самоцелни.

Общо взето, единственият интересен момент в целия филм е сцената, в която в един кадър Тък и ФДР поставят наблюдателни устройства в дома на Лоран, без тримата да се засичат по никакъв начин. На фона на всичко останало обаче, тя е супер недостатъчна.

Пътуване до тайнствения остров / Journey 2: The Mysterious Island

„Скалата” е гигант! Огромен е просто. Колкото и нелепо да изглежда, човекът е мултифункционална комби-машина за чар и е способен да направи по-гледаем който и да е филм. А възможността да го видите да свири на мини китара и да се заяжда с един от най-добрите актьори на нашето време, Майкъл Кейн, не е за изпускане.

Разбира се, реално погледнато „Пътуване до тайнствения остров”, който е своеобразно продължение на „Пътуване до центъра на Земята” от 2008 г., е доста отдалечен от представите за наистина хубав филм и изисква да оставите предразсъдъците си не пред входа на киното, а още у дома. В него липсва абсолютно всякаква логика (на всичките му нива) и авторите му осъзнават факта, че ако ви оставят дори и за една минута да помислите и да си кажете „ама, я чакай, как…?”, филмът ще претърпи сериозна катастрофа. Поради тази причина препускаме през историята без излишно размотаване, но и без каквото и да е било задълбочаване.

За сметка на това обаче, филмът е забавен, не се взима много на сериозно и предлага повече от прилично 3D развлечение (изпълнено с визуални препратки към класики като „Star Wars” и „Аватар”), което на гигантския екран на IMAX изглежда прекрасно. Както винаги, това е най-доброто място да се насладите на подобен род филми – имаше един кадър на облечената в къси шорти Ванеса Хъджинс, която пълзи в дупка, който беше меко казано перфектна илюстрация на това твърдение.

Като последен бонус, преди самия филм може да видите „Daffy’s Rhapsody” – най-новото триизмерно филмче от последната 3D инкарнация на „Looney Tunes”, в която Дафи и Елмър Фъд за пореден път влизат в съприкосновение.

Пусни коментар