Моята седмица с Мерилин / My Week with Marilyn

Коя е тя?

Въпросът на въпросите. Кой – кой-какъв – кой-защо? И къде да открием отговор…

Амбицираш ли се да направиш реалистично-достоверен портрет на някоя до болка позната историческа фигура, почти сигурно ще стъпиш накриво. Решиш ли да дадеш свобода на интерпретацията и да се довериш на наивния, обикновено-човешки поглед на едно невинно, влюбено младо създание – има шанс за добро стечение на обстоятелствата. Режисьорът на „Моята седмица с Мерилин” Саймън Къртис разчита на това. За 52-годишния специалист в телевизионни поредици и филми, този проект е дебютен в „голямото кино”, но нито един елемент в него не подсказва неувереност или колебание – всичко изглежда именно така, както бихме си представили мястото в епохата.

А тя е средата на 50-те години на 20 век, Великобритания, снимачната площадка на „The Prince and the Showgirl”. Най-желаната жена на всички модерни времена, Мерилин Монро застава пред камерата до най-големия британски актьор сър Лоурънс Оливие. Той иска да съживи кариерата си, тя – да се докосне до актьорски професионализъм. Няколкото месеца съвместна работа са изпитание и за двамата. Четиридесет години по-късно третият асистент-режисьор на продукцията Колин Кларк предлага на винаги жадната за детайли публика своите лични записки, озаглавени „The Prince and the Showgirl and Me”, в които описва подробности от снимачната площадка на филма. Той попада там 23 годишен, току-що дипломиран от Оксфорд и пълен с ентусиазъм за работа, влюбен до уши в киното. Срещата му с актьорските величия буквално променя света му и години по-късно Кларк издава една липсваща седмица със спомени – „Моята седмица с Мерилин”.

Филмът, зад който застават продуцентите Дейвид Парфит и Харви Уайнстайн, е създаден по дневниците на Колин Кларк. Рискованата идея да съживиш икони на киното в образи, които да стоят естествено пред публиката на 21 век, е повече от предизвикателство. Режисьорът Къртис не може да повярва на шанса си, когато става ясно, че той ще поеме проекта. Предлага на сценариста Ейдриън Ходжис (с когото са работили по адаптацията на „Дейвид Копърфийлд” за ВВС) да подготви материал за снимки от спомените на Кларк. Първоначално скептичен, Ходжис открива един интересен и нетрадиционен образ на звезда, който има всички шансове да блесне на екрана отново. За ролята на Мерилин режисьорът не може да си представи друга актриса освен Мишел Уилямс. Тя от своя страна е решена да направи всичко – наистина всичко, на което е способна, за да не предаде доверието на филмовия екип и най-вече – да не разочарова зрителите.

Благодарение на очарователния Еди Редмайн (как да не му завижда благородно човек – 20-годишен е играл на сцената на Шекспировия Глоуб Тиътър!), който вече притежава завиден сценичен, телевизионен и киноопит, и разбира се – на безупречната Мишел Уилямс, „Моята седмица с Мерилин” спокойно може да понесе определения като „задължителен” и „впечатляващ”. Без престорена изкуственост, без вманиачаване в приликата с реалните лица и събития, без скептично-сключените вежди на недоверието, филмът е скок във времето – лек и изящен, с вкус към детайлите, с усет в пресъздаването на атмосферата. Един млад човек помага на една звезда да се почувства спокойна и обичана, закриляна и ценена заради нея самата – жената, която е в действителност, не конструирания и експлоатиран медиен образ.

Двамата главни актьори се справят страхотно с поставените им задачи. Безупречен професионализъм поднася и Кенет Брана (в ролята на сър Лоурънс Оливие) – как успява този човек да е толкова точен и изкусен?! Сигурно обяснението се крие в британската му природа. Още няколко второстепенни образа са нужни и чаровни допълнения в цялостната картина, макар и да се появяват съвсем за кратко: Вивиан Лий (Джулия Ормонд), поредният съпруг Артър Милър (Дъгрей Скот),  деликатният „бодигард” на Мерилин (Филип Джаксън) и – разбира се – великата и ненадмината Джуди Денч, която в ролята си на актриса в подготвяния филм буквално спасява Мерилин от нейната неувереност.

Не бива да се пропуска един много важен факт – музикалните изпълнения във филма с дело на Мишел Уилямс – тя пее и танцува, за да очарова зрителите, както е имала шанса да стори това прочутата й героиня. Кой може да й се разсърди за характера, който притежава? Мерилин изпада в причудливи настроения, разсеяна е, несериозна, безхаберна и привидно не проявява интерес към нищо друго, освен начина, по който я възприемат околните – ала Мишел съумява да подходи така деликатно към познатия образ, че всичките му несъвършенства отстъпват на заден план. И в спомена на зрителя от срещата му с филма остава особено чувство на топлота, съчувствие и съпричастност – към чистата обич, споделена между една звезда и едно момче, някога, преди много години… Коя е тя? Дали има един – или верен – отговор…

Пусни коментар