Дама, поп, асо, шпионин / Tinker Tailor Soldier Spy

Герои от сенките
от на 23/02/2012
 

Дама, поп, асо шпионин

Филмът на Томас Алфредсон има впечатляваща предистория. За публикувания през 1974 г. роман на Джон Льо Каре се смята, че пренаписва правилата на жанра, а създадения няколко години по-късно минисериал се превръща в едно от върховите постижения на ВВС, като изпълнението на Алек Гинес много често е споменавано като най-доброто в кариерата му. Почти четири десетилетия по-късно, повторната екранизация попада в ръцете на точно този, който трябва.

Първото нещо, което трябва да направите, е да забравите филмите с луди преследвания, екзотични дестинации и фатални жени и да се настроите за едно сложно интелектуално преживяване, в което и най-малката загуба на внимание може да ви коства важна част от сюжета. Не е чудно, че с реализацията на един толкова нетипичен шпионски филм се е заел човекът, създал вероятно най-нетипичният вампирски филм, правен някога. Познатата от Покани ме да вляза минималистична визия е пренесена в мрачния и овехтял Лондон от края на 60-те и началото на 70-те години. Изпипаните до съвършенство детайли пресъздават депресиращата и наситена с напрежение атмосфера на Студената война, сред която група от най-добрите английски шпиони трябва да открият внедрения в най-високите нива на МИ6 руски шпионин.

Като бивш агент от разузнаването, Джон Льо Каре е запознат отблизо с ежедневието на оперативния работник и пресъздава изключително точно провеждането на една операция, в която опасностите са реални, а геройството се изразява в много труд за тяхното неутрализиране. На екрана това изглежда още по-убедително благодарение на безпристрастния подход, с който Томас Алфредсон е решил да ни разкаже тази мрачна история. Налага се да използвам изтърканото сравнение, че с прецизността на хирург той ни пренася в един затворен кръг от мъже, чийто живот е съдбоносно обвързан с този на останалите, и за които предателството е най-тежкото престъпление.

Не се случва често да ставаме свидетели на режисьорски подход, който да разчита на активното съдействие на зрителя, вместо да му предлага наготово до болка познати схеми. От заложения в сценария ефект на мозайката, до старателно обмислената визия, Алфредсон умело изгражда необикновена драма с участието на обикновени герои. За разлика от традиционните шпионски трилъри, където главният герой е в светлината на прожекторите, тук той в буквален и преносен смисъл обитава сенките на това, което сме свикнали да наричаме живот. Лично за мен, истинското постижение на филма е, че е успял да улови емоциите в един свят, в който няма място за емоции. За тази кауза работят и безупречните технически компоненти, като освен операторската работа е задължително да отбележим съвършения монтаж, за който са били необходими цели шест месеца. Любопитно е, че повечето от сцените на открито са заснети с дългофокусни обективи, което от една страна позволява на актьорите да се абстрахират от камерата, а от друга създава впечатление, че присъстваме на нещо, на което не би трябвало да сме свидетели. В крайна сметка, няма да е пресилено да се каже, че Дама, поп,асо шпионин е един от малкото случаи, в които формата и съдържанието са на еднакво високо ниво.

Дама, поп, асо шпионин - Гари Олдман

Разбира се, всичко това би било невъзможно без забележителната работа на актьорите. Тежката британска артилерия се предвожда от Гари Олдман, за когото е мистерия как след участия във филми като Истински романс, Джей Еф Кей, Дракула и Безсмъртна любима, едва тази година успя да се добере до номинация за Оскар. Да се постигне изпълнение, еквивалентно на това на Алек Гинес, със сигурност не е лесно. Няма съмнение, обаче, че Олдман слага свой собствен отпечатък върху ролята и налага стандарт, който трудно може да бъде надминат. В неговото изпълнение Джордж Смайли е хладен, пресметлив и безкомпромисен, и в същото време тъжен, уморен и разочарован. Как успява да постигне това, без да трепне и един мускул на лицето му, вероятно могат да ни кажат само Страсбърг или Станиславски.

В един филм, изграден от фрагменти и без ясно изразени главни герои, актьорският ансамбъл е от първостепенно значение. Тук спойката между всички работи безотказно и е много трудно да бъде посочен фаворит измежду Джон Хърт, Киърън Хайндс, Тоби Джоунс или Том Харди. Струва ми се справедливо отделно да бъде споменат Бенедикт Къмбърбач, който безпогрешно е уловил емоционално най-сложния образ във филма. От гледна точка на конфликта, симпатиите ми безусловно отиват при Колин Фърт и Марк Стронг, които изнасят на раменете си една драма без ясно изразена кулминация, но с решаващо значение за цялостното въздействие на филма.

Дано не звучи претенциозно, но ми се струва, че има голяма възможност Дама, поп, асо, шпионин да се превърне в нещо като Дървото на живота за шпионския филм и да раздели оценките в двете крайности. Забавеният ритъм, сложната фабула и мрачната визия със сигурност ще се окажат свръх силите на тези, за които жанра се изчерпва с Джеймс Бонд. От друга страна, подреждането на пъзела в съчетание с безспорните кинематографични достойнства на филма може да се превърне в изключително приятно преживявания за отворения към предизвикателства зрител.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Веселин
    23/02/2012 at 16:38

    Йееее! Преди да съм дочел – не знаех, че режисьорът е същият, който е режисирал Let the right one in!!! Като гледах Дама, асо, поп, шпионин бях уморен и не много съсредоточен, но сега ще го гледам отново! Освен това, според мен, спрямо това как се отнася към шпионския жанр освен сравнението с ‘Дървото на живота’ можем да добавим и Drive.

    Отговор

  • heinrich
    23/02/2012 at 19:01

    Няколко пъти го казввах досега и пак ще го кажа. Филма е просто смазващ отвсякъде. Невероятно добър филм с перфектни изпълнения на всички, който заслужава адски много.
    И това за мен е един от няколкото филма на годината и един от филмите на десетилетието, а ако говорим за криминалния и шпионски жанр, ако не най добрия, то той е един от най добрите филми на всички времена…
    Гледах го вче два пъти. мисля да го гледам трети път. просто си заслужава…

    Да похваля драскача. Браво наистина просто прекрасно ревю на филма :) мойте адмирации :) И филма си го заслужава. 😉
    Препоръчвам го на всеки, които не го е гледал.

    П.С. Абе много го фалите тоя Drive… да взема да седна да го гледам тия дни да видя що за филм и стока е……….. Само го хвалите 😉

    Отговор

  • suicidal
    23/02/2012 at 21:49

    Визията на филма е изключителна. По-добра е дори от „Мюнхен“, която за мен е еталон. А на heinrich ще кажа, че всички хранят страшно Drive и само тук намирам съмишленици, които да смятат, че това е един перфектен филм.

    Отговор

  • 23/02/2012 at 22:37

    точен и изчерпателен „разрез“, my love, като Чейс в операционна :)

    поддържам с две ръца тези и изводи, без да отварям спор за сравнението „в нещо като Дървото на живота за шпионския филм“, ‘щото сигурно си прав, ама не съвсем…

    аз си мисля, че дори лудите фенове на Бонд / Борн / „Невъзможния мисионер Круз“ биха се изкефили на този филм… защото притежава нещо особено – като притегателната сила на „Покани ме да вляза“, която повлия дори на противниците на вампирския жанр…

    Може пък да си го носи режисьора 😛 8)

    Отговор

  • kolinx
    24/02/2012 at 03:05

    Не знам кой е превеждал заглавието на филма но то е “ Калайджия, Шивач, Войник, Шпионин”.Заглавието е заимствано мисля от детско английско стихотворение,всяка професия от изброените е дадено от старият шеф на МИ 5 с които той нарича заподозрените в държавна измяна шефове на МИ 5 .

    Отговор

  • Ki6o
    24/02/2012 at 10:23

    Толкова много се прехласвате по този филм.
    Всички го хвалите.
    Ревюто пък е написано с такава обич, че човек просто …няма как да не се съгласи и да не се присъедини към тези мнения. Само да отбележа, че ревюто много ми хареса (както разбира се и филма), и благодаря на автора, че така добре е написал това което и аз мисля!

    Отговор

  • Веселин
    24/02/2012 at 10:26

    @ Svetly,
    Let the right one in е един от много любимите ми филми, а аз хич не харесвам филми за вампири. Намирам ‘драмата’ им за скучна и даже забавна. Но този филм ме разби – уникален е!

    Отговор

  • Emanuil
    24/02/2012 at 11:04

    Филмът наистина е страхотен! Екранизациите на произведения на Льо Каре, Форсайт, Кланси, Лъдлъм, Фолет са ми слабост, както и самите книги. Атмосферата във филма е завладяваща. Гледах го на кино в София, след това още два пъти на лаптопа и всеки път беше страхотно! Определено филмът на годината! :)

    Отговор

  • 24/02/2012 at 11:05

    break наистина е написал прекрасно ревю! Както лично му казах, все едно аз съм го писал! :) :)

    @kolinx
    И аз не знам, кой го е превеждал заглавието, но го е направил перфектно! За мен това е един от най-добрите преводи на заглавия последните няколко години.

    Отговор

  • heinrich
    24/02/2012 at 11:41

    @Дринов
    Абе не умре ли циганката къде те фалеше бре…. 😉
    Това второто със превода на филма не разбрах на сериозно ли го казваш или с ориния… :)???????

    Отговор

  • 24/02/2012 at 12:03

    @ Веселин
    totally agree 😀 😛

    @ Дрин
    и двамата с break сте ми едни души-камбани!!! 😛
    и аз мисля, че преводът на заглавието е супер – без ирония :)

    Отговор

  • Анита
    24/02/2012 at 14:01

    Дринов,
    нещо офтопик. По повод потенциалните боксофиси на двата филма, дето си говорихме оня ден – при мен рецензията за „Дама, поп…“ са я чели 25% повече хора, отколкото тази за „Артистът“ (а „Артистът“ е челен материал). Не че е критерий, просто… повод за размисъл.

    Иначе текстът на break е супер и филмът е супер също. (Макар да не ми е фаворитът за изминалата година.)

    Отговор

  • надя
    24/02/2012 at 15:59

    Първо да уточня, че Drive не ми хареса особено и за това обвинявам 5те 14-15 годишни изродчета, които не спряха да влизат и излизат от залата, да се гонят и подвикват през първите 45 минути от филма преди да осъзнаят, че екшън стил Бързи и Яростни няма да има и да ни освободят от присъствието си. В този момент бях толкова изнервена, че филмът нямаше как да ме грабне. Може би трябва да го гледам пак.
    За Дама,… първите 20 минути нещо ми беше трудно да се съсредоточа (бях с температура), но в един момент филмът ме „хвана“ и не ме пусна до края. Много хубав филм, но определено не е за „феновете“ на Борн, Бонд и т.н.
    А Гари Олдман (най-добрият актьор за роли на злодеи заедно с Реиф Файнс) най-накрая си заслужи номинацията…

    Отговор

  • Ivcho
    24/02/2012 at 16:19

    И този и Drive не ми харесаха!

    Ама кво ли разбирам аз от кино! 😀

    Този съм склонен да го приема но Drive не!!!

    Абе няма ли си светлинни мечова и скоци на забавен каданс ни ми го фали!!!!!! ;D

    Отговор

  • 24/02/2012 at 16:34

    @Анита
    Интересно! При мен е рано да се каже кое е по-четено.
    „Дамата…“ би трябвало да привлича повече хора заради имената на актьорите, но ми се струва, че ще има много разочаровани и напускащи залите, което ще му се отрази на крайния бокс офис.
    Както и да е, де, аз и без това забравих какво сме говорили. :) Ще изчакаме вторник и ще видим как ще се развият нещата. :)

    @надя
    Тези французите са много некултурни, бе! :) :)

    @Ivcho
    Ако бяха с Меган Фокс, друга песен щеше да пееш! :) :)
    Я кажи за протокола, кой клас си! :) :)

    Отговор

  • 24/02/2012 at 17:52

    Ревюто е страхотно. Четох го с голямо удоволствие. Филма отдавна го чакам заради актьорския състав, но сега се чудя, дали наистина да ходя на кино да го гледам, щом е толкова засукан. Остава да размишлявам… ;(

    За другите филми които зачекнахте…:
    „Drive“ – гледах го в къщи и останах много доволен от стила му. Кеф! Историята не ми допадна особено, но бих го гледал пак заради самата визия!
    Борн – не го следя, гледал съм нещо преди години, но не ми е симпатичен. Бонд – харесвам само „Казино роял“ и от миналата седмица си го имам на BD!

    Отговор

  • Ivcho
    24/02/2012 at 20:44

    @Дринов

    Кой клас ми даваш? 😀 😀

    Отговор

  • 25/02/2012 at 10:41

    Истинското му заглавие трябва да е „Дама Попадия Асуякото Пенсия чете Сън“ 😉
    Смазващ е за клепачите, истинско предизвикателство да се изгледа целия :)
    Ревюто е перфектно. Не харесвам филма и ми бе интересно да прочета по-дълъг материал по темата, а този анализ е най-доброто, на което съм попадал досега.

    Отговор

  • Gabriella
    25/02/2012 at 14:14

    Много добро ревю и още по-добър филм!
    Аз лично го гледах 2 1/2 пъти и всеки път имах нова версия за това, „какво всъщност се случи“ :)
    Автентичност, супер визия и страхотна работа с актьорите! И невероятно чувство за хумор (абсурд), като в „Покани ме…“ – е, не е да се смееш с пълен глас.
    Режисьорът ще стигне далече…
    А Гари Олдман е невероятен пример за това, как актьорът води действието, а не го „играе“. Споменаването на Станиславски е напълно уместно.

    Отговор

  • 26/02/2012 at 11:53

    Fockin’ agree with Gabriella!

    :)

    Отговор

  • 27/02/2012 at 09:52

    @Ivcho
    Не повече от 9-ти клас! :)

    Отговор

  • Лора
    28/02/2012 at 09:22

    Прекрасна рецензия! И аз усетих така филма, но ти и много хубаво си го написал!

    „…обитавай сенките на това, което сме свикнали да наричаме живот…“

    Впрегни го тоз великолепен език в друго, освен рецензии, моля те.

    Отговор

  • Юлиана
    11/03/2012 at 21:01

    Извинете ме за различното мнение, но аз отидох да гледам този филм именно заради прекрасната рецензия, която прочетох по-горе и никога не съм оставала по-разочарована. Аз обожавам интелигентни трилъри без стрелба и се надявах да се насладя на едно наистина интелектуално преживяване, но „Дама, поп, асо, шпионин“ е толкова бавен, скучен, тежък и трудно разбираем, че в един момент просто престана да ми пука коя е прословутата „къртица“, внедрена в английското разузнаване, а това казва много. Ако имаше специална номинация на Академията за скучен филм, този щеше да обере всички възможни награди. Гари Олдман, когото иначе обожавам след „Безсмъртна любима“, не правеше нищо, освен да седи с неподвижно и замислено изражение, което не изразява абсолютно нищо. Дълбоко, дълбоко прехвален филм, който изобщо не заслужава шума около себе си. Поредното доказателство, че Оскарите не са никаква индикация за качество.

    Отговор

  • 12/03/2012 at 17:57

    Няма защо да се извиняваш. Разни хора, разни идеали.

    Отговор

  • Мария-Антоанета
    29/03/2012 at 15:53

    Страхотно ревю, наистина, приемете присъединяването ми към групата с адмирациите и към ревюто и към филма! Малко наивно ще прозвуча, но аз наистина исках да разбера кой е Клара. Съзнавам, че целта на филма не е това, но много исках, някак си увлечена от мистерията, I guess.:)

    Отговор

  • Milbo
    29/03/2012 at 22:30

    Признавам си, че аз зацепих нещата на второто гледане – след дълга пауза след първото.
    Първият път подходих хъшлашки и очаквах да ме увлече – без да си давам зор да вниквам кое, кой и как … Ако мога да си позволя една невинна препоръка за Юлиана – трябва просто 100% внимание – и по-горе е казано…

    Отговор

  • 30/03/2012 at 08:39

    Второто гледане винаги е супер важно. Не мога да си представя, че има хора, които никога не гледат един филм повече от веднъж – пропускат много. :)

    Отговор

Коментирайте