Мокри поръчки / Haywire

Думата, която най-често се чуваше след края на медийната прожекция на „Мокри поръчки”, беше „странен”. Да, филмът не е типичният шпионски екшън, който сме свикнали да гледаме напоследък и, общо взето, се отнася към заглавия като „Убийствен елит” и „Отвлечен”, така както „Drive: Живот на скорост” се отнася към “Бързи и яростни”. Добре де, може и да не е чак толкова ярък контраст (пък и не искам заради това сравнение да смятате, че „Мокри поръчки” непременно е от класата на „Drive”), но различният подход към иначе познат материал е на лице.

Поради това ми се струва, че крайната ви оценка за филма ще зависи доста от това как точно ще подходите към него и какъв е толерансът ви към „естетическото преобразуване” на един абсолютен „B-movie” материал и превръщането му в непретенциозна, но все пак арт-форма. Защото откъдето и да го погледнем, „Мокри поръчки” е точно това – не особено оригинална шпионска екшън история за предателство и отмъщение, към която е подходено първокласно. Бързам да кажа обаче, че крайният резултат е доста по-близък до екшън филми за масова употреба, отколкото до „Дама, поп, асо, шпионин”, който вече можем да сравним с „Drive”.

С две думи историята е следната: Малъри Кейн е отлична агентка, работеща за частна компания, наемана от правителството за „мръсни” операции в целия свят, която бяга, за да спаси живота си. Изпълнявайки поредното си назначение, тя открива, че успешно освободеният по време на последната й мисия журналист е бил убит и всички улики сочат директно към нея. Така Малъри се оказва мишена за опитни наемни убийци, които познават всичките й трикове и за да остане жива и да изчисти името си, трябва да стигне до човека в дъното на всичко, преди той да се е добрал до нея.

Когато разказваш подобни, добре познати истории, винаги е хубаво да предложиш своята уникална гледна точка и както казах в началото, режисьорът Стивън Содърбърг прави точно това. В резултат нямаме някакви гениални откровения, но пък фиксираната, а не подскачаща камера, плавният монтаж, винаги ясната пространствена ориентация (без невъзможни гледни точки), силно стилизираните епизоди, развиващи се изцяло на фона на прекрасната музика на Дейвид Холмс, или пък битките разчитащи само на звукови ефекти например, са глътка свеж въздух на фона на сензорно претоварените главоблъсканици на екшъните през последните години.

Джина Карано

Друго нещо, което отличава филма от типичните екшъни, е главната героиня. Силните женски образи отдавна не са нещо ново или различно, че да им се обръща специално внимание, но тук е задължително. Първо, образът на Малъри е коренно различен от този на модерната, силно сексуализирана екшън героиня – Бекинсейл, Йовович, Жоли, Търман, сещате се – и представлява завръщане към класиката от времето на Сигорни Уивър и Линда Хамилтън да речем, които не, че не бяха секси, напротив, но това не бе единствена или поне не най-важната им характеристика. И второ, за главната роля Содърбърг е избрал шампионката по смесени бойни изкуства Джина Карано, която няма почти никакъв опит пред камера.

Нейният избор е най-големият риск, който Содербърг поема, защото той не просто иска да попълни една липсваща роля с недоказала се актриса, а иска да изгради целия филм около нея. И той тръгва по единствения правилен път: не я кара да рецитира Шекспир или да пресъздава някаква супер дълбока драма, а вместо това я поставя в ситуации, в които тя може да се чувства естествено и в свои води. И като допълнение я обгражда с истинска плеяда от доказали се отлични актьори, защото всички знаем, че когато си заобиколен от таланти – независимо дали говорим за изкуство, спорт или каквото и да е друго – ти самият ставаш доста по-добър. Разбира се, не е възможно Карано да вземе „Оскар” – определено е тромава и груба на моменти – но със сигурност се справя по-добре от очакваното. В бойните сцени обаче “she owns everybody and everything”.

В крайна сметка отново трябва да повторя, че „Мокри поръчки” не е типичният шпионски екшън и има вероятност да не допадне на любителите на по-традиционно поднесените (сдъвкани и изплюти) “мъжкарски” вариации по темата, които могат да го възприемат като скучен или претенциозен, но тези от вас, които имат вкус към различното и към авторския подход към дадена материя – без значение нейната чисто драматургична стойност – ще останат доволни.

Similar Posts

Вашият отговор на MadMax Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 Comments

  1. Като прочетох ревюто, сякаш ще се опрадваят очакванията ми, че филмът по-скоро ще ми хареса. Поне (според видяното от трейлъра) кадрите в които жена пребива мъже изглеждат смайващо достоверни 🙂

  2. @Дринов

    Случайно да знаеш дали „Мементо“, „Престиж“ и „Опасно безсъние“ са излезнали в продажба на DVD? Кристофър Нолан и много бих искал да си попълня колекцията с всички негови филми. 🙂 Имам всички освен вече споменатите три. 🙂

  3. „Мементо“ го имаше на DVD. Аз си го купих от някъде, преди много време, обаче беше с такова отвратително качество – все едно прехвърлен от VHS, че така и не съм го гледал.

  4. Просто ще си ги поръчам от Амазон и това е. 🙂

  5. Макар че ми се искаше да има и бг субс, колкото и това да не е проблем. 🙂

  6. За мен превода е от жизненоважно значение и затова не поръчвам от Амазон, въпреки че има много изгодни неща дори от BD. Гледам, че има „Мементо“ издание в три диска – какво ли съдържа? А имаш ли си Following?

  7. @ Кристиан Валентинов
    От трите филма в момента има шанс да откриеш само някое изостанало копие на „Престиж“ BD от разпродажбите в Карфур, Била или Метро.

  8. @break

    И аз си мисля, но в Метро специално, всеки път са едни и същи филми.
    BD?

  9. @Тихомир

    „Following“ го намерих преди няколко месеца. В една от големите книжарници, но забравих коя беше.

  10. Едно време за Киано Рийвс разправяха, че има актьорски талант на колец за домети…
    Е, човекът си е намерил абсолютно достоен заместник 🙂
    Филмът си има много достойнства, но Джина ми бодеше очите в почти всяка сцена. Просто седи като кръпка и това е! А сравнението с Сигорни Уивър и Линда Хамилтън хич не е на място.

  11. Нали се сещаш, че сравнението не е между актьорските способности на Карано и Уивър и Хамилтън. Идеята е за типа героиня, която е секси но не умишлено сексуализирана с кожени/латексови прилепнали дрехи, къси поли или панталонки и т.н.

  12. Още ми държи влага Contagion и насила ме накараха да го гледам, без да знам за какво става дума, а той взе, че ми хареса. Много е old school, в стила на италианските криминални филми от 70те, но с шпионски и revenge елементи. Сигурен съм, че Тарантино ще му се изкефи, както съм сигурен, че на 90% от феновете на Тарантино няма да се хареса. В залата май само на 4-5 човека бяха доволни, а повечето от геройски оцелелите до края на прожекцията псуваха на излизане.

  13. @Sick S.
    Радвам се, че този филм ти е харесал. Знам, че по принцип оценяваш подобни неща, но никога не се знае. 🙂 🙂

  14. Филмът е пълна трагедия и не препоръчвам на никой да дава пари, за да го гледа. Ако платите за билет, минете обратно през касата, за да си получите парите. Хаха!