Вчера имаше съкращения. Кардинални орязвания на надежди и въжделения. Така е – държавите от цял свят предлагат, и идва момент, в който Американската киноакадемия обявява „шортлистата” на деветте филма, измежду които ще се избират номинираните в категория „Най-добър чуждоезичен филм”. В името на коректността спрямо историческите реалии не бихме искали да пропуснем факта, че България е стигала само до този етап, веднъж – преди две години, със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (повтаряме го като мантра, дано да внушим на академиците повече внимание към българските предложения!).
Според опитните прогностици, изненади не липсват и тази година. Джан Имоу с най-скъпия филм в китайската история „The Flowers of War” не успя да прескочи „бариерата на деветката”. Същата съдба застигна и най-новия филм на Аки Каурисмаки „Le Havre”, както и мексиканското предложение „Miss Bala”.
Гласуващите ще гледат отново деветте филма през уикенда, а „пресятата” петица ще бъде анонсирана заедно с останалите Оскарови номинации идния вторник. Церемонията по връчването на годишните награди на Академията ще се състои за 84-и път на 26 февруари, в Кодак Тиътър, Холивуд. А сега ви предлагаме да се запознаете с официалния прес-рилийз от Бевърли Хилс, Калифорния:
Девет филма продължават в следващия кръг за гласуване в категорията „Най-добър чуждоезичен филм” за 84-ите награди на Академията. 63 филма първоначално бяха допуснати като състезаващи се в тази категория.
Филмите, подредени в азбучен ред според името на държавите, са:
“Bullhead” (Belgium) – director Michael R. Roskam
“Monsieur Lazhar” ( Canada) – director Philippe Falardeau
“Superclásico” (Denmark) – director Ole Christian Madsen
“Pina” (Germany) – director Wim Wenders
“A Separation” (Iran) – director Asghar Farhadi
“Footnote” (Israel) – director Joseph Cedar
“Omar Killed Me” – (Morocco), director Roschdy Zem
“In Darkness” (Poland) – director Agnieszka Holland
“Warriors of the Rainbow: Seediq Bale” (Taiwan) – director Wei Te-sheng
И през 2011 година номинациите отново се определят на два етапа. По време на етап І комитет, който се състои от няколко стотин членове на Американската киноакадемия в Лос Анджелис, гледа 63-те филмови предложения от средата на октомври до 13 януари. Шестте филма, получили най-високи оценки, плюс още три филма, определени от изпълнителния комитет за присъждане на Оскар за чуждоезичен филм, съставят „краткия списък” на 9-те избрани филма.
В етап ІІ специално подбрани комисии в Ню Йорк и Лос Анджелис редуцират деветте филма до пет, като в петък, събота и неделя (20-22 януари) ще гледат по три филма на ден и ще дават своите оценки.
Самата церемония по раздаване на наградите Оскар за 2011 година ще бъде предавана директно по ABC Television Network. Обявяването на номинациите, което ще се състои на 26 февруари, също ще бъде предавано по телевизионни канали в над 225 държави по целия свят.
Предлагам Оскарът за чуждоезичен филм да се подели между израелското и иранското предложения, и крютата да излезат заедно прегърнати 🙂 След което червенокосата актриса от А Сепарейшън да си покаже циците :р Хм, може да направите статия, озаглавена „Какво НЯМА да се случи на тазгодишните Оскари“
🙂
Или по-скоро, след като има цици, какво искаме да се случи. 🙂 🙂
Тихо ридая цял ден, че Тилт не е в девятката!
Е то оставаше и да е в девятката…
От сега казвам да е ясно – и светът да не се чуди за моето мнение –
A SEPARATION напълно заслужава Оскара, който ще получи и никакви инцидентни политически обстоятелства (свързани с петрол и други подобни неща, които няма да ги има до 40 – 50 години)…
I want to say this clearly – so that the world is enriched with the knowledge of knowing what my opinion is about this particular category: A SEPARATION is fully deserving of the Oscar it is about to receive and no political circumstances can take any of its amasing aesthetics away (oil in particular which is currently in the final throes of the last last 40 to 50 years of life on this planet …) ….
Колкото човек и да не харесва българските филми, би трябвало да се радва, когато имат успехи, нали? „Тилт“ имаше шанс да влезе в 9-ката, защото е факт, че го харесват в Америка. Пък и щом „Светът е голям…“ успя, защо не и той?
@Milbo
Ти ли го казваш това или цитираш?
@Дринов
Ми да си покаже циците например. Това ще повиши морала на филма….. в еротико-мазохистинчо-мечтаноблянно отношение 😉
Дринов, не, Тилт не е българските филми (макар че е нещо като синоним на това, което е много, много тъжно), а е едно потресаващо и банално клише, без капка оригиналност. Тилт е олицетворение на нещата, които са грешни в бг киното и които не трябва да правим, нищо, че вече ги снимат с камери, които носят полъха на филм, а не на БНТ, и се опитват да измислят сцени, а не просто да показват какво става. Но в ядрото си това е вечната тъпа драма, която циклим вече 20 години и я снимаме отново и отново. Подходът, мисълта и стремежа да се правят филми по калъп просто трябва да се спре, а като му се радваме на това лайно не помагаме изобщо. Също така, като му се радваме и го превъзнасяме, ТЕ ще му правят клонинги. И в Америка не го харесват, никой в Америка не знае, че има такъв филм. Води се, че го харесват на това нещо наречено Оскарите, а мисля, че се занимаваш от доста време с тия неща, та да знаеш, че там се пресяват нещата както се оценява тест в днешно време. Задраскваш си хиксчето на листа, а после отгоре се слага шаблона и ако на правилната дупка има хиксче, то минаваш теста. А правилните дупки на Оскарите обикновенно са: има ли тегава любов, има ли много драма, страдат ли достатъчно героите, умира ли някой, има ли безсмислени сцени с цици и подобни. Затова и другото тотално недоразумение „Светът е..“ успя там, защото имаше повече хиксчета на правилните дупки, а не защото имаше нещо интересно и стойностно в него. Също така тоя ми ти тест рулира почти всеки фестивал. Ние затова се водим много силни по фестивали, защото се мъчим тоя шаблон да го целим с всеки филм. Което е тъпо. Тук е голяма борба да се направи филм, обаче има едно предимство. Тук всеки, който почва да снима филм, има final cut, нещо за което да се пребориш в Холивуд е голямата битка. А в Холивуд да нямаш final cut, значи да получиш от студиото един списък с неща, които задължително трябва да си ги включиш във филма, иначе няма да ти дадат пари. Final cut-a е свободата да избираш тоя вечен студиен шаблон да го следваш или не, там доста хора го следват наизуст, просто защото са достатъчно промити, но има и такива, които не го ебават за нищо и правят тяхното си и печелят. А тук при все, че всички го имат тоя велик final cut, всеки чинно се мята в шаблона и то във възможно най-изтъркания и глупав шаблон, който дори в Холивуд взеха да го отбягват, и го следва все едно е заповед от вселената itself. И правим едно и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също и също и едно и също. И Тилт е просто поредната кофа от едно и също, с цвят на шоколад. Затова няма за какво да му се радвам и да ридая, че не влязал в деветката на царят на шаблоните. Покажете ми филм, покажете ми оригиналност, покажете ми мисъл! Шаблона вече го знам.
Уважаеми мистър Кармолис,
само да попитам свършихте ли на това дълго и ритмично „едно и също“? 🙂
Дринов, ти пък откъде реши, че Тилт го харесват в САЩ? 🙂
А Светът е голям… просто беше с класи над Тилт, поне като сценарий. Това, че са ползвали американски консултанти им е помогнало да влязат не „в шаблона“, а в занаята, в най-добрия смисъл на думата. За Оскар верно не ставаше, но за деветката – защо не…
Drinov – да аз го казвам – Радвам се да видя, че е придобил тона на потенциален цитат –
Кармолис – този е един от по-рядко срещаните аргументи. Чувал съм за парите (как ги нямало), за лошото министерство на културата (което е вярно де); за министъра американец, дошъл за кратко да убие всичко тук с неговите вредни финансови разбирания, за това, че незнам коя комисия дала финансиране на незнам кой вместо на незнам кой; за контекста в който публиката е тъпа (това няма да го коментирам) или за контекста, който изначално не подкрепя правенето на култура в тази ‘територия“ (Явор Гърдев).
Взимаме всички тези аргументи – и към тях добавяме и този – Оскарите са едни шаблони с едни квадратчета … Ние тъпо се опитваме да попълним квадратите, казваш ти – Поради всичко това – ние не правим филми – и правим все едно и също …
Погледнах спечелилите в тази категория в последните 20 години: има филми от много пъстра палитра от държави и всички до един са попаднали там не заради това, което са разказвали, а заради начина по който са го разказали…
ДЪЛБОЧИНАТА на повечето от тези филми е такава, каквато ние с нашите глави наистина не познаваме и не търсим…Най-поразителното е колко прозаични много често са тези задълбочени филми – В един филм едно дете е без баща – и го мародестват в училище; в друг един дядка се напикава и жената дет’ го гледа го оставила сам за два часа, щот и се наложило: в друг едно ченге се кефи тайно на жената дет’ подлушва. в друг некъв лузър се опитва да открадне некви мизерни пари … Кви са тия шибани истории ?
Дали сред тях няма и такива, които и ние можем да разкажем …?
„Животът на другите“ от 2006 – например – директно влиза в тази група – темата си е толкова актуална при нас и сега. Или не е актуална ?
Прескача ли, обаче тази тема, формите на разказ, които познаваме – интервюто на поредния министър – или езика на някакъв пасквил в някой вестник – или повърхностните коментари на някоя платена медия – или шегите на Зуйека в забавно телевизионно предаване или коментарите на читателите изпъстрени с всякакви видове прозрения и квалификации . От тези форми – тези наши истории – така и не се повдигат нито нагоре – нито се задълбочават надолу – по начин който да комуникира и следващата седмица – и на хора, които говорят на друг език….
Аз в моят личен живот съм се сблъсквал с има няма поне 134 истории, всяка една от които може да стане ебати филма – само ако знаех как да го напиша – и как да го направя след това…Обаче, незнам – и не се и опитвам – Кой ми е виновен ? Никой – Така аз предлагам още един аргумент за състоянието на българското кино – моята ограниченост и безталантливост и липсата на визия и поглед и въображение и всичко друго детю трябва да го има, но го няма. Аз съм един от хората, които са виновни за състоянието на българското никно – и малко ме боли от това – ама не много – Щот знам, че не мога – и щото бързо забравям – въпреки, че тайно се надявам някой ден да докажа обратното на себе си – Ама няма да стане – seriosly –
Историите с които съм се сблъсквал имат такъв потенциал – иранското кино пасти ще яде – след като ги напиша – и финансирам – и след като ги направя –
Ето идея как да се изправим срещу пустите квадрватчета на Оскарите – Понеже живеем във времена когато всички ние сме свободни да взимаме нещата в свои ръце – Какво ни пречи да направим фестивал – в който да ги няма тези квадратчета от които се оплакваш – да поканим хората да дойдат с филмите си – и да покажем на света как се прави тази работа … Може би това е фестивала от който света на киното има нужда – заеби Кан – дет’ все се опитва да те разреве – или Сънданс – или дори фестивала на Стефан Китанов –
И тогава дет се казва ще видят тези шаблонизирани Оскари –
@Gabriella
Кенет Тюран – кинокритикът на Лос Анджелис Таймс ми каза за „Тилт“. Сериозно! Похвали го и каза, че им допада на хората.
@Кармолис
Прав си за една и същата история, но според мен „Тилт“ е първият филм, който я разказва по адекватен начин без да ме обижда. Сега след като е разказана подобаващо, можем да продължим според твоите, моите, а предполагам и на всички, които обичат киното, препоръки. 🙂
@Milbo
Съгласен съм с теб!