Известният аниматор Анри Кулев прави поредния си опит в игралното кино. „Цахес“ е отдавна започнат семеен проект за зетя на Бинка Желязкова. Завършването му е отнело цели 10 години. Сценарист на приказката по мотиви от Е.Т.А. Хофман е съпругът на покойната режисьорка Христо Ганев; дъщеря им Светла, съпруга на Кулев, е оператор на този пръв опит за българско фентъзи. Филмът привлича и „тежката артилерия“ на родното актьорско съсловие – Павел Поппандов, Ивайло Христов, Касиел Ноа Ашер, Мая Новоселска, Малин Кръстев, Чочо Попйорданов си партнират с по-младите братя Бахарови (Явор и Захари, заедно, за радост на фенките) и Виолета Марковска. „Цахес“ е дълъг – над 2 часа, костюмен филм, визуално и технически доста нескромен като за българска продукция.
Историята започва в малка антикварна книжарничка, сбутана в бетоновата джунгла на съвременен град. Там се събират група чешити, единият от които пише дисертация за Хофмановите приказки. Действието без особена логика скача от настоящето в миналото, от реалния свят, където героите изговарят доста изкуствено нереалистични реплики, до приказното, където театралниченето на средния български актьор си е точно намясто.
„Цахес“ има отделни сполуки именно в приказната, визуалната част – сценографията е добра, също и костюмите, и операторската работа на Светла Ганева. Фантастичният сюжет обаче е съшит доста непохватно. Малкият и уродлив Цахес е дарен с магическа сила от феята Розабел. Това предизвиква сериозен хаос в княжеството на младия княз Панфуциус. Джуджето обърква любовта между студента Балтазар и прекрасната Кандида, дъщеря на професор Терпин, кариерата на младия Пулхер, а пък и живота на министъра на външните работи Барон фон Мондщайн. Следва схватка между последните две магически същества, непрогонени от духа на Просвещението.
Един от основните проблеми на „Цахес“ е аудиторията – към кого е насочен. Към децата ли? Ако е към децата, защо Касиел и Виолета Марковска имат сцени, в които експлицитно се показват голи в профил и анфас? Ако е към възрастните, защо този инфантилен на моменти начин на разказване?
Благосклонно погледнато, филмът е интересен експеримент, опит в жанр, който у нас не е разработван след „13-ата годеница на принца„; а и въобще е слабо разработван. Това заслужава уважение – в него няма тежко соцминало, няма мутри, преход, младежки протест и „проста шаячна правда“. Въпреки това „Цахес“ страда от претенции, неясен адресат и прочее характерни слабости на родната кинематография. Ако приемем, че той е продукт на по-старото поколение в българското кино и театър (и изобщо изкуство – музиката например е на Стефан Димитров), ще установим, че занаятчийската сръчност у това поколение е на ниво. Но ако гледаме дали филмът е „гледаем“ и дали ще спечели сърцата на аудиторията – младите определено се справят по-добре в това отношение.
Operation Kino: Огромни благодарности на Анита и вестник „Сега” за предоставеното ревю.
И кво сега? Нерде става – нерде не става? 🙂 Погледнато математически, минус и плюс… е минус
Абе, как може да си кръстиш главната героиня Кандида?!?
@Gabriella
Ти гледа ли го?
@Ема
Ако е някаква гад, защо не? 🙂 🙂 Знам че не е, но все пак. 🙂
Дринов, това ревю е отбиване на номера. Чакам няколко думи и от теб.
Някъде прочетох, че „В действието се преплитат различни сюжети, минало и настояще, реалност и фантазия“ и тук филмът ме изгуби. Само един режисьор може да се справи с подобна задача и засега той не е българин (Тери Гилиъм, „Барон Мюнхаузен“). Дори и той го дава по-скромно.
@Стоян Стоянов
Не чакай думи от мен. Тук ще се направя на ощипана девойка, защото не ме поканиха на премиерата на филма, така че дори и да го гледам нямам намерение да пиша за него.
@радо
Прав си, Тери Гилиъм е един единствен. 🙂
Аз го гледах и останах много разочарована! За мен лично жанрът беше пародия… Колкото сложно, налудничаво и объркано е представена историята, за капак в края ти казват да не се мъчиш да търсиш смисъл, понеже такъв нямало :Х Отделно забелязах пропуснати детайли като това, че феята беше със съвременен маникюр с цветчета 😀
На тери Гилиам почти всичките му филми са такива, но няма лошо в това, защото Тери е ВЕЛИК! Не забравяйте и 12 маймуни, а също и The Imaginarium of Doctor Parnassus
Много слаб филм, не издържах и си тръгнах (както и още няколко зрители). Историята беше зле построена, липсваше динамика, а младите актьори бяха много, ама много слаби! Джуджето беше неправилно изиграно от човек, който не беше джудже: добро лице, но през цялото време страшно си личеше, че ходи на колене.
Не бяха обърнали внимание и на статистите, имаше някои сцени на суматоха, където твърде безцелно се лутаха в кръг, децата и техните реплики също бяха зле, без чувство и вникване в това, което казват.
Аз лично съм най-впечатлена от потресаващо слабата игра на младите така наречени актьори.
Едно врем имахме много силни деца, сега защо така… : (
ne sum go gledal no evalata za smelostta. stiga ste go opliuvali, bulgarskoto kino ima nujda ot nasarchenie. iziskva se ogromna smelost da napravish takuv film v Bulgaria
Не съм го гледал но евалата за смелостта на създателите му. Стига сте го оплювали, българското кино има нужда от насърчение. Изисква се голяма смелост да направиш такъв филм в България.
Ако става дума за пълен боклук, няма нужда от насърчаване! Подобни изказвания, приемам само ако си го гледал филма и дори тогава ще трябва да направим известни уговорки.
Извинете за моята неуместна намеса, но когато говорим за „Филм за публиката“ и „Комерсиално кино“ – както автора сам определи „лентата“ (дрин извиниявай) тогава за какво насърчаване говорим???? Тя самата публика нещо не се кефи май?
А-ха-ха-ха! Запомнил си, че непонасям думата „лента“! 🙂 🙂 🙂
А публиката ‘ич не се кефи! 🙂
Това е по-скоро пародия на филм.. подигравка с публиката! Не успях да догледам последните минути, защото нервите ми не издържаха. Залата беше пълна, а посредата на филма… мм май си бях само аз. Потресена съм!
Кой продължава да му дава пари на тоя – всяка година вади по едно негледаемо аморфно лайно, не събира никаква публика и на следващата година пак ни залива с нова помия?!?!?!
Това ми звучи като сбъднат „кошмар“ – което не може да не е постижение – тъй като е обратното на сбъдната „мечта“ – А мечтите знаем се сбъдват адски много рядко … по асоциация – и с „кошмарите“ трябва да е така – От което следва, че имаме рядко постижение…:))
Ха! Имаме „рядкото щастие“ на сбъднатия кошмар. 🙂
Milbo, евала, че намери един + в цялата тази „минущина“ :D:D:D
*минусщина xax
Изключително тъпо и некадърно произведение.
Досега не съм ставала преди края на някой филм но тук издържах около 50 мин.
Бездарна режисура.
Сух сценарий.
Некадърна актьорска игра, ако изобщо имаше такава.
Накратко – Пълен боклук.
Дълго няма да сбъркам и да отида на български филм.
Аз харесах филма. Наистина.
Има много дефекти и основният е наистина липсата на дефинирана публика. Ако го бяха определили като приказка за деца и изрязали и без това ненужните голи сцени, щеше да се получи доста по-приятно изживяване.
Филмът е много красив, костюмите са добри.
Касиел я обожавам!Но филма е слаб и дори тя не може да го спаси.