Шерлок Холмс: Игра на сенки / Sherlock Holmes: A Game of Shadows

Ако сте гледали филмите на Гай Ричи, значи имате представа за факта, че всичките до един споделят много общи характеристики, които понякога карат хората да казват, че той чисто и просто копира себе си, правейки само леки, козметични промени. Но какво означава това и вярно ли е на 100%, не е тема на нашия разговор. Темата е, че имайки предвид тези характеристики и това, че през 2009 „Шерлок Холмс” се оказа доста голям хит, едва ли е изненада за някого, че продължението „Игра на сенки” е вариация на същата тема, моделирана в характерните за повечето продължения пропорции – по-мащабен, по-шумен, с повече екшън и с повече закачливи реплики. Или с други думи „още от същото”, но по две. Но какво го прави това, по-добър или по-лош от първия?

Когато за първи път гледах „Шерлок Холмс” останах по-скоро разочарован, въпреки че цялостният визуален стил, заедно с идейните скачания назад и напред във времето (при анализа на бойните сцени), както и изпълненията и химията межди Дауни, Лоу и Макадамс, определено ми допаднаха. На второ и на трето гледане обаче, като казват на английски „it grows on me” и започнах да го оценявам за това, което е. Единствената забележка, която остана да ме мъчи, беше, че в края на филма мистериозният непознат, който манипулираше героинята на Рейчъл Макадамс, бе назован по име, а не остана само с инициал „М” и информацията, че е професор. Това някак ми разваля част от мистерията.

Всъщност с мистерията е свързан и най-големият недостатък на „Игра на сенки”. Още в самото начало професор Джеймс Мориарти е представен като основния злодей във филма (равен по интелект на Холмс, безскрупулен престъпник с глобален размах, чиято мрежа е с такъв мащаб, че е трудно да се разбере как пасват отделните й елементи) и чисто и просто е изведен на светло, което леко обезсмисля идеята за неуловимия противник в сянка. По принцип това не би било проблем, ако както при първия филм (в който също знаехме кой е злодеят още в самото начало), имахме момента с „как го е направил” и „защо” или пък нещо толкова интересно като противопоставянето на средновековните страхове от свръхестественото и магията и научната методология, но за съжаление, те липсват.

Шерлок Холмс: Игра на сенки - Робърт Дауни-син и Джуд Лоу

Разбира се, съществува елементът каква точно е финалната точка от плана на Мориарти и как се връзват отделните „инциденти”, но той определено е на заден план. Тук основният момент е кой от двамата гении ще надделее в смъртоносната игра на шах (буквална и метафорична), в която са се впуснали. Но дори и да не сте чели „Последен случай”, който е залегнал в част от историята и да не знаете изхода от финалното стълкновение между Холмс и Мориарти, едва ли ще ви е трудно да се досетите как ще свърши всичко (с все отворените „порти” за нови приключения), а това си е разочароващо.

Общо взето, с това се изчерпва по-сериозната ми критика към филма, макар и да не е единственото, което мога посоча като недостатък. Цялостният план на Мориарти е прекалено Джеймс Бондовски (нещо, което за съжаление открихме и в „Мисията невъзможна: Режим Фантом”), героинята на Нуми Рапас е неразвита, а от определена гледна точка и ненужна (и дори не можем да я приемем с обичайното извинение, че поне краси пейзажа), част от шегите са пресилени и не на последно място, във филма няма никакви режисьорски изненади от страна на Ричи – имаме два интересни и забавни развоя на кадансовото конструиране на предстоящ бой, но не бих казал, че те са заслуга на режисьора.

Всичко това обаче, ще са бели кахъри за феновете на първия филм, които не са в настроение за нищо друго, освен една двучасова екшън-забава с любимите си герои, а именно това е, което получават. Основна вина нещата да се нареждат успешно носят Робърт Дауни-син (който намери един изключително приятен подход към образа на Шерлок, който изглежда странно правдоподобен, при все отдалечеността му от първоизточника и смахнатите характеристики, които му придава) и разбира се, Джуд Лоу като Уотсън. Химията между двамата е неоспорима и въвличаща и поне аз бих ги гледал заедно поне още няколко пъти.

Шерлок Холмс: Игра на сенки - Джаред Харис

Няма как да стане дума за актьори и да не кажа нещо за останалите. Първо се радвам, че Рейчъл Макадамс все пак има роля във филма, колкото и да е малка (поне не е „мигни и ще я пропуснеш” като тази на Еди Марсън) защото освен, че е хубава и може да играе, взаимоотношенията на героинята ѝ с Холмс са едно от любимите ми неща и в двата филма. Второ, Джаред Харис е уникален. Неговият Мориарти е обран и доста обикновен, което пък му придава една неподправена заплашителност, която перфектно се връзва с образа. Смятам, че го заковава, но не съм очаквал нищо по-малко от сина на големия Ричард Харис, все пак кръвта вода не става.

Допълнително свежест и цвят в каста внася винаги отличният Стивън Фрай като Майкрофт Холмс, който е два пъти по-забавен от брат си, само дето ми се щеше да не го бяхме виждали гол. Колкото и да го обичам, гледката не е от най-приятните. Все пак му прощавам за начина, по който вика на Шерлок „Шери”! За Нуми Рапас вече казах. За съжаление, въпреки че доста има екранно време, тя просто няма какво да играе. Виж Кели Райли, като съпругата на Уотсън, е друго нещо. Свежа, забавна и хубава. Тя, а и героинята ѝ, също има прилична химия с останалите и нямаме нищо против да я гледаме в следващия филм, който е неизбежен.

За да обобщя, „Шерлок Холмс: Игра на сенки” е „right on track” с предшественика си и всички фенове би трябвало да останат доволни. Пък и не само феновете, а и тези, които просто искат да се разтоварят с една екшън-комедийка в периода на тежките филмови заглавия. В личен план, за мен той отстъпва на първа част, но както при нея, очаквам да ми харесва повече с времето.

Similar Posts

Вашият отговор на suicidal Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

41 Comments

  1. Няма да се впускам в подробности само ще кажа 2-3 изречения.
    Първия филм беше хубав и ми хареса много. Особено точно анализирането на ръкопашните боеве. И не само. най ми хареса наистина химията между Холмс и Уотсън и начина им на представяне на героите.
    Сигурен съм, че и втория филм ще е хубав и ще го гледам с удоволствие. Все пак това е Гай Ричи, а не Дързост и Красота и братя Бел….
    И последно, излизането на злодея на светло още от началото и това „как го е направил“ и „защо“ ми напомня малко или много за един култов телевизионен филм. А той е Коломбо….

  2. Не знам дали си ме разбрал, че тук злодея излиза на светло, а няма “как го е направил” и “защо”. Не са съвсем липсващи, но други неща са важните.

    Коломбо е жесток. Жалко за Питър Фолк. 🙁

  3. @Дринов
    Имах предвид повече първия филм и по малко втория, защото във втория не знам как е 🙂

  4. @Дрин
    И преди съм казвал, че ние в Монтана си нямаме кино! и че това е кощунство, така че аз филмите ги гледам с известна доза закъснение, когато излязат в Замунадата 🙂

  5. Кофти, братче! Кното е несравнимо удоволствие и нито една Замунда не може да го замени. За някои филми трябва да се разходиш до град където има кино. За други чак до Софето, щото те задължително трябва да се гледат на IMAX!

  6. Приключих с тритомника на изд.Труд ,малко преди да разбера за 1-ия филм и разказите ми бяха пресни ,като го гледах . Изкефи ме на макс,не защото беше ебати добре сглобеното кино а заради малките детайли (които не трябва да се пренебрегват) или по точно препрадки към оригиналните истории.За мен тази интерпретация на Холмс е най-правдоподобната (с изключение на ръста и цвета на очите) досега, там Хю Лори е нацелен. Героят никога не е бил зализан сноб като Джерами Брет и Ратбоун,а за Уотсън да не говорим. Нямам притеснения за франчайза и ще си ги следя с кеф. Ще го гледам другата седмица и нямам търпение да видя изпълнението на Харис.

  7. Дрин така е прав си, но нали се сещаш, че да се разходя до софия само за един филм на имакс не си залужава… смисъл билета не е проблем, ама изхарченото гориво за отиване и връщане…… и като дръпнеш черата си отиват едни 100 лева за билет гориво храна… просто се обезмисля…

  8. @Hristov
    Не е бил зализан сноб, но не е и разхайтеняк като този на Дауни. 🙂 🙂
    Винаги е яко да си чел разказите и книгите преди да гледаш филма, защото така доста по-лесно хващаш препратките, което е супер яко.

    @heinrich
    Да, с парите е кофти, затова гледаш да съчетаваш. Пък и филмите, които си заслужават не са чак толкова много. 🙂 Ето за „Тhe Drak Knight Rises“ трябва да отскочиш задълже. И като „кацнеш“ ще свирнеш да изпием по бира. 🙂 🙂

  9. Гледах го снощи. Според мен в пъти по-слаб от първия. Единствения светъл лъч бяха брата и изпълнението на Харис. Доста готин „лош“ е тоя Харис. Иначе можеше да се постарят повече поне със сценария. Все пак говорим за герой на Артър Конан Дойл. Никаква мистерия, нищо заплетено, супер слабо…

  10. Корекция. Майкро(со)фт не казва „Шери“, а „Шърли“ 🙂

    Иначе… мда, нямаше мистерия, но пък запази добрия дух и атмосфера на първия филм. Беше по-раздвижен, да се чете като „действието се мандърсаше напред-назад из Юръп“. Имаше „зе джърманс“, атрактивна „батална“ сцена, типично ле резистанс проникване в ШИБАНА НЕМСКА КРЕПОСТ НА РЪБА НА ПЛАНИНАТА!

    И какво ли още не 😉

    Чаровен филм, няма какво да си говорим.

  11. взех трима с мен, дадох 50 лева за билети и пуканки и заспах на филма 🙁 Предният беше много по-як :/
    Освен това, в Мола на Стамболийски няма да ходя вече. Няма детско меню 🙁

  12. @suicidal
    И на мен ми е по-слаб от първия, мистерията му е най-големия недостатък.

    @legrandelf
    Шърли, беееее! Минах през всички женски имена с „Ш“ преди да се спра на грешното Шери. 🙂 Може би защото така викаме на един определен идивид, който и ти познаваш. 🙂

    @lammoth
    Оооо, горкичкия, нямало детско меню! 🙂
    За сметка на това има „моладжийки“ – тучни карасавички, които няма как да видиш в арените. 🙂 🙂 Заради тях си заслужава да се ходи там – да се почудиш малко, как е възможно и на къде отива този свят. 🙂 🙂

  13. И аз съумях да го изгледам. Силен Гай Ричи, даже много силен. Харесаха ми Лондон и Париж от по-миналия век. Хареса ми дъ джърман плейс, което се намираше намайната си. Хареса ми Робърт Дауни с понито, брат му, английския хумор. Абе много неща ми харесаха. И сега като типичен българин да кажа и трите неща, които не ми харесаха:
    На първо място: Противно на всички мнения тук за мен обаче най-неубедителен ми беше „лошият“, изглеждаше ми прекалено лесен за преодоляване от Шърли:) Трябваше още малко по-демоничен да го сътворят.
    На второ място: не одобрявам смъртта на Рейчъл МакАдамс още в началните надписи. Итс нот гууд.
    И на трето, но не последно място: Като гръмна онова немско оръдие, на което забравих името, ама беше готино, къде по дяволите отиде снаряда??? Ще съм благодарен ако някой ме осветли, щото там в онази пукотевица ми беше много 3D и очевидно май съм пропуснал някои детайли:( Мерси за вниманието:

  14. Смятам, че в този филм, макар и с цел да се спечелят масите, е вкаран неизмерим труд, който съумя да ме държи от началото до края в напрежение. Никога няма да преставам да гледам филмите на Гай Ричи, независимо дали вътре е Мадона, Риана или Преслава 😀 😀 😀 – за мен продължението на Шерлок Холмс е с пъти по-добро от първия филм и остана часове след прожекцията в главата ми.

    Мерси за вниманието, maniacs 🙂 🙂 🙂

  15. ОМГ!
    В момента съм на 50-тата минута от филма. Химия м/у главните герои? Гей-задевки? Глупости! Очаквам до края на филма тия двамата да се опаткат, без майтап. не знам дали ще го изгледам до края… откъм ефекти (засега) нямам забележки, ама… Шърли?! преоблечен като жена?! С чеврило (грешката е нарочна) и 3-дневна брада?! В началото на 20-ти век?! Я скейборд от тука!

  16. @Peter D. Todorov
    Е, тип пък, това с понито беше елементарно! 🙂
    И как злодея беше лесен за преодоляване, като в крайна сметка той не успя да го преодолее. 🙂 Ако филмът все пак направи кинти, като ще го върнат с 300. 🙂 🙂

    @Стенли
    Верно ли „Swept Away“ ти харесва? Ужас! 🙂 🙂
    А иначе, винаги си добре дошъл за вниманието. 🙂 🙂

    @demo versa
    Да, и според мен „хомо“ момента е изведен на ново ниво. 🙂 Но да ти кажа, не ме дразни. Някак си им отива. 🙂

  17. Дринов,
    Не съм казал, че е било сложно това с понито, казах че ми хареса. И да, използвано е и на други места, ама пак си ми харесва..:)
    Относно злодея, през цялото време имах чувството, че аха да поиска Шерлок и го е смазал, ама сега като се замисля може пък това усещане, заедно с цялостната семплост на образа на Мориарти да е търсен ефект:) Най-вероятно е така:)
    И последно да добавя, че Еди Марсън е незабравима физиономия и 2-те секунди отредени му в този филм ме правят нещастлив:)

  18. Ето виждаш ли, когато гледаш пак филма ще видиш, че Мориарти е голям. 🙂 🙂 Супер му е образа. 🙂

    А за Марсън – I feel you, много е готин! Разочаровах се, че го нямаше във филма. В сравнение с него Рейчъл Макадамс е с главна женска рола. 🙂 БТВ, слагам бас, че тя не е умряла. Не може Мориарти да премахне туко-така един такъв елемент за влияние над Холмс. 🙂

  19. Наистина ли пълния трейлър на „The Dark Knight Rises“ се е прожектирал преди „Шерлок“? 🙂

  20. @Val
    За момент ме изкорка! 🙂 Помислих, че ми говориш за това с Мадона. 🙂 🙂 🙂 Към филма от 1974 нямам (сериозни) забележки. 🙂

    @Кристиан Валентинов
    Верно е, аз го гледах! 🙂 🙂
    Но да ти кажа, общо взето той се върти пред почти всички филми в кината в момента. Изключения може да са само анимациите, но не съм сигурен. 🙂

  21. Мамка му!!! Никога не изпускам началото на трейлърите!!! Никога! Този път обаче реших да отскоча до тоалетната… за една минутка. Гледам този трейлър почти всеки ден, на малкото си PC екранче. Трябваше да си стискам до края на „Шерлок“. И без това филмът беше толкова добър, че нямаше да имам проблем..
    И така. Със сигурност ще гледам „Мъжете, които мразеха жените“ заради всичкият потенциал събран в този филм, но все пак да попитам. ТРЕЙЛЪРЪТ на „The Dark Knight Rises“ върти ли се преди поредният(така предполагам) силен Финчър? 🙂

  22. “Мъжете, които мразеха жените” не съм го гледал на редовна прожекция, но дори и на журналистическата пред него завъртяха трейлъра. 🙂 Така че отивай и никакво пикаене! 🙂

  23. Това си ми е традиция, за да не стискам по време на филма. Сетих се къде е станала грешката. В McDonald’s чакахме много време за някакво капучино.. Ясна е работата! 😀

  24. Колкото повече говориш, толкова по-лошо става! 🙂 Накрая ще излезе, че си се спрял да чуеш и новата песен на Ивана. 🙂 🙂 🙂

  25. Това последното няма как да се случи! 😀 Виж, ако са Coldplay може и да се спра! 🙂 😛

  26. Имаш предвид ако заседнеш в асансьора, защото кой друг би пуснал Coldplay? 😀 😀
    Сори, стига шеги, ще се радвам да чуя мнение за филма, когато го гледаш. 🙂

  27. Накефи ме много филма! Като цяло след прожекцията ми беше супер весело ама имах усещане ,че не е на нивото на 1-ят,но това се промени на второ гледане. Заигравките със сценария бяха забавни имаше си я темата за играта, за рибарят и „заблудената“ риба (особено моментът в немската база,как и Холмс и Уотсън бяха се хванали на куката,единият буквално) ,шахматният мотив и т.н. Изобщо ако съумее човек да погледне зад „простотиите“ всъщност нивото никак не е ниско. Освен това за един фен на литературните им прояви си е чисто удоволствие! Мориарти изкърти всичко! Не само че показаха Майкрофт ,а го показаха как се движи (което е изключително рядко) . Минусите според мен са липсата на мистерия (дежа-вю) , „съдбата“ на МакАдамс, и че не поясниха за к’во му беше на Мориарти устройството от края на 1-вия филм ,както и пистолета в ръкава (ама ся детайли).

  28. Отлично ревю! Браво! Все още не съм гледала втората част, а първата ми хареса много. Никога не съм предполагала, че ще го кажа, но Уотсън е секси! Цилиндърът и мустаците страшно пасват на Лоу. А Шерлок на Дауни-Младши излиза извън всякакви клишета, свързани с образа. Забавно ми беше как биячът Върлината говори на френски, сякаш се намира в лъскав светски салон и води учтив разговор за времето, а не в най-западналата част на Лондон, готвейки се да откъсне нечия глава. Той ми напомни на един злодей от филмите за Бонд – Челюсти. Рейчъл Макадамс ми е любимка (героинята й в „Нощен полет“ е впечатляваща). Музиката на Ханс Цимер е още едно от нещата, с които ще запомня филма. Цигулката умело допринася за въздействието на сцените.

  29. С известно закъснение – този път накратко – Гай Ричи незнам какво е – но не е режисьор – или по-точно не е човек на седмото изкуство – а нещо друго. Може би е човек със занаят някакъв, или с един номер с който обикаля панаирите докато се намира публика – но за него с пълна сила важи израза all style no substance….

    Това ми отне известно време да го проумея – защото първите два филма ми харесаха …но съм силно убеден в него. Каквото и да имал той да каже на света го казва с тези два първи филма (даже най-вече в първия – а във втория сполучливо го повтаря) – и трябваше да спре там….защото от тогава не казва нищо на никого – а прави неуспешни опити и пари …

    Да седим тук и обсъждаме два vehicles с които той най-безпардонно и други разни хора чисто и просто са направили пари – като са използвали таланта на Роберт Дауни и други актьори ми се струва наивно …

    Абсолютно ненужни са усилията нещо подобно to grow on you over time … Гай Ричи много пари ще е похарчил междувременно, но пак ще има много в банката …и ще се смее доволно точно като 99% от героите населяващи така наречените му филми – докато наивни хора си мислят, че говорят за филми …

    Не се учудвам, че е бил женен за Мадона, от която ни застига нов опит за филм (научих на Глобусите) …. Потънах в земята от срам като я слушах – и въпросителното презрение с което я гледаше Елтън Джон ми подсказа какво си мислят хора като него за нея – and by association за Гай Ричи –

    Нека да си правят пари – но да не ми се прави ня някаккъв какъвто не е – при това на гърба на Роберт Дауни – и други актьори – без които тази своло

  30. Първите два филма са най-първите му два филма – а не всички непоносими недоразумения след това …

  31. Ауч! 🙂
    Винаги съм твърдял, че Гай Ричи само и единствено повтаря себе си, но не бих казал, че е съвсем бездарен. Според мен има талант – един филм, си е един филм (защото и аз смятам, че „Гепи“ е вариация по темата“), някои и толкова нямат.

  32. Гай Ричи за мен е страхотен режисьор….
    Миналата седмица гледах Шерлока… Хубав филм е. Бива. Мен лично ми хареса…
    Много ми харесая бягството към края на филма през гората след като избягаха от завода… Страхотна визия…….. Много ми приличаше на копи/пейст от „Матрицата“, но пък беше наистина смазваща сцена… Малко тъпо как па така оживя накрая след като скочи с Мориарти в бездната, ама айде затварям си очите….. 😉 Ще чакаме трета част???????