По нашето скромно мнение, рекламната кампания на „Джон Картър” („John Carter”) започна малко късничко, а и честно казано, не е много убедителна. Реакциите към първия тийзър и последвалия го пълен трейлър бяха смесени и не дадоха ясна представа на хората, които не са запознати с „Принцесата на Марс” – романа на Едгар Райс Бъроус, който е в основата на сценария – какво точно могат да очакват от филма.

Оттогава насетне станахме свидетели на доста рекламни материали като клипове, банери, плакати, концептуално изкуство от предстоящата игра и дори музика (всичките можете да видите по-долу), но така и не видяхме нещо, което да опита да пооправи нещата. Сега за първи път ставаме свидетели на трейлър, който хвърля малко светлина върху това кой точно е Джон Картър и как попада на Марс.

Да, за съжаление трейлърът е на японски и не знаем, дали дикторският глас не разкрива някакви допълнителни подробности, но смятаме, че дори и така кадрите са достатъчно ясни сами по себе си.
А сега хвърлете един поглед на споменатите по-горе рекламни материали, които не сме пускали до момента, като започнете с двойния тв спот.

Джон Картър - плакат

Джон Картър - плакат

Джон Картър - плакат

Джон Картър - плакат

Само да кажем, че ни допада, че очите на яздитните „дживотни” са точно под рогата, а не са цепките над тях, и че шесткракото „куче” изглежда доста нелепо ухилено. И да попитаме, на някой друг лявата гад от IMAX плаката и третия банер да му прилича (по форма и по стойка) на Кинг Конг? Знаем, че те са някакви маймуни, ама…

Последно си пуснете част от музикалните теми на филма, дело на Майкъл Джакино (43:50 за тази на Джон Картър и 54:50 за тази на Дежа) и хвърлете едно око на концептуалното изкуство от предстоящата игра, което според нас е в пълен синхрон с филма или поне с това, което виждаме в трейлърите.

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

Джон Картър - концептуално изкуство

„Джон Картър” е екранизация по поредицата фантастични приключенски романи на Едгар Райс Бъроус за Марс (в основата на филма е първият роман „Принцесата на Марс”) и разказва историята на бившия военен капитан Джон Картър (Тейлър Кич), който необяснимо е транспортиран до Марс, където пряко волята си е въвлечен в сериозен местен конфликт, включващ Тарс Таркас (Уилям Дефо) и пленителната принцеса Дежа Торис (Лин Колинс). В един свят на прага на разрухата, Картър преоткрива своята човечност и разбира, че животът на планетата лежи в неговите ръце.

Режисьор на филма е Андрю Стантън („Търсенето на Немо”, „УОЛ.И”), който прави игралния си дебют, а в ролите ще видим Тейлър Кич, Лин Колинс, Саманта Мортън, Марк Стронг, Кирън Хайндс, Доминик Уест, Джеймс Пюрфой, Поли Уокър, Томас Хейдън Чърч и Уилям Дефо.

Световната премиера е 9 март 2012.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Няма да изказвам мнението зьа филма, тъй като вече съм го казал. Искам само да добавя 2-3 неща.
    1. Като казахте че Дживотноту прилича малко на Кинг Конг, да, но ма мен ми направи друго впечатление. На плаката с двете дживотни лявото има 4 зъба, а дясното 3… Доколкото разбирам дживотното е едно. Ама що му липсва зъба?? Джони му го е избил??
    Хахаха. Постера ми прилича повече на рубриката „открий 8-те разлики“

    Другото което искам да кажа е, че филмите за Марс винаги са ме кефели заради самия Марс, колкото да са хубави или тъпи филмите.
    Тук виждаме от снимките едно интересно пресъздаване на релефа на планетат, което е хубаво и това за мен носи един плюс за филма. 🙂

    П.С. Според мен японския диктор поккрива репликите в разказвателна форма от дневника, който чете детето.
    И тук да кажа още нещо положително. Все си мислех, че филма се развива в бъдещето, а то било в миналото. Това е интересно за филма да видиш как почва с 19 век и после все едно прескачаш в 22 век горе долу 🙂
    Но като цяло все още имам отрицателно мнение за филма, което ще се затвърди след като го пуснат и го гледам.
    Тук искам да добавя още малкачко..
    Тези коледни дни гледах Войната на Боговете( качеството беше отвратително и нищо не разбрах, ще трябва да го гледам пак с по хубаво), но като цяло филмчето беше интересно и не е чак толкова лошо колкото очаквах:) Става за гледане. Бойните сцени с боговете и титаните са яко измислени, но нали са богове, а не хора, така че приемам, че стават. Не са зле:) Все пак боговете могат да правят неща, който хората немогат:) Минус за мен е, че очаквах нещо повече от титаните. Смисъл някакъв по голем изрод, а не някакви дяволоподобни изчадия излезли все едно изпод перото на Доньо Донев. Та ми беше малко смешно, че стояха като карикатури:)

    Дрияет филм, който гледаш беше Дилъри на Време. Няма какво да го коментирам. Много хубав филм. Андрю Никъл отново е на ниво. Има Минуси, но сега не ми се пише. Да беше вкарал малко обасение за това как се е развила генетиката. И това като ти свърши времето малко вдървено умиране, което е тъпичко така. Но…. Човек не знае докога ще е на тази планета. Просто ми беше малко тъпо все едно човек как си ходи така да падне на земята. Ама карай…Изпълнението на Джъстин Тимбърлейк и на мен ми хареса. Браво на момчето има потенциал за истински актьор 🙂

  2. @heinrich
    Белите кингконговци си имат по 4 кучешки зъба и двамата.

    Арта е готин на филма и въпреки,че ще е детски и дисневски ще го гледам:)

  3. Да, има си по четири зъба и освен това са си два. 🙂 И аз ще го гледам, мен детски ме не плаши! 🙂 Обидно тъпите са ми проблем. 🙂

    И „Войната на Боговете“ и „Дилъри на време“ са слаби ракии. Очаквах повече, особено от Никол! 🙁