„If religious instruction were not allowed until the child had attained the age of reason, we would be living in a quite different world.”
„If religious instruction were not allowed until the child had attained the age of reason, we would be living in a quite different world.”

На 15 декември, след година и половина в тежка битка с рака, почина изключителният британски журналист и автор Кристофър Хичънс. Приживе той бе известен с яростните си атаки срещу организираната религия и деспотичните политически режими, с критиката си към хомофобията и расизма, с хапливите си – колкото социални, толкова и исторически обзорни – статии, есета и коментари на страниците на реномирани медии като The Atlantic, Vanity Fair, Slate, World Affairs, The Nation и Free Inquiry. Отявлен, но радикален хуманист, който не щадеше вербалната си агресия срещу лицемерието, невежеството и фундаментализма, Хичънс умееше да защитава политически некоректно и интелектуално вдъхновяващо тезите си в дебати, спорове и повествования, заклеймявайки безскрупулно всички врагове на здравия разум и рационалния морал – независимо под каква форма, с какво извинение и зад каква маска се опитваха да се скрият.

Книгите на Хичънс, бестселъри като очарователната автобиография „Hitch-22”, полемичния и анти-теистичен куршум в черепа на религиозните зомбита „God Is Not Great”, както и съвсем новия есеистичен сборник „Arguably”, се открояват с блестящ, хладнокръвен и безкомпромисен стил, който реже, изобличава и стъпква в калта всеки опонент. Излишно е да казваме, че спънатото и непросветено българско издателско съсловие нито веднъж не е посягало към творбите на този заслужено сравняван с Джордж Оруел полемист, но – уж – надеждата умира последна, така че дано този грях скоро бъде изкупен.

Въпреки че Хичънс не е име от киното, той е име, което заслужава дълбокото уважение на всеки мислещ човек. Предвид профила на този сайт обаче ще оставим тук документалния филм „Mother Teresa: Hell’s Angel”, чийто мотиви са допълнени в скандалната, но основателна от първата до последната страница книга „The Missionary Position”, където Хич атакува яростно албанската студенокръвна кучка Агнес Гонджа Бояджиу:

Поклон пред паметта на един безсмъртен и невероятен ум.

Similar Posts

Вашият отговор на 22 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Огромен мислител, яростно противопоставящ се на простотията в най-ужасните ѝ и долни прослойки – расизмът, хомофобията и тиранията във всичките ѝ форми (и да, включително и най-вече религиозната). Въпреки, че борбата с подобно универсално зло (или по-скоро очакването за победа) малко ми идва перпетуум мобиле, той не се предаде и отстояваше хуманността до последен дъх. Поклон!

  2. Кристофър е велик. Най-добрият съвременен оратор, никой дори не се и доближава до таланта му. Прекарал съм часове в гледане на интервютата и дебатите му. Изключително тъжен ден, надявах се, че ще се пребори с рака. Човечеството остана без най-безкомпромисния и забавен публичен интелектуалец.

  3. Аз благодаря на Хич, че направи света по-рационално място за живеене. Thank you, Mr Hitch! Science shits all over religion.

  4. За мен Хич е учител. Открих го през 2007 г. и оттогава насам го чета и слушам всекидневно. Голям ум, голям човек.
    Кой ще го замести сега? 🙁

  5. Сега научавам. Толкова съм шашардисан, че не знам какво да кажа. Онзи ден гледах едно негово интервю, изглеждаше жизнен, въпреки ефектите от лъчетерапията… Изглеждаше така сякаш и да умре, пак ще размята дяволски задници, най-малкото докато не ги накара да се отрекат от Ада.

    Няма да бъде забравен!

  6. Съмнявах се, че статията ще ангажира когото и да било и я написах най-вече за собствено успокоение и напук на немите родни медии. Сега обаче съм приятно изненадан от коментарите; светът явно не е чак толкова невежо и равнодушно място все пак.

  7. Най-спокойния и изпепелявящ Конник от четиримата Атеисти приключи физическия си земен път. Направете място за смъртта на автора в своите души. Респект за уникалния човек и делото му, показа на много хора как се прави, дано никога не бъде забравен.

  8. Бях в движение и не бях разбрал със сигурност (просто подочух) за тази трагична новина и когато ми се обади Узумаки да пита дали искам да пуснем нещо по въпроса се разстроих! Радвам се че написа текста, защото аз самият нямаше да мога да стигна до него, камо ли да го напиша толкова кратко, ясно и авторитетно!

    И смятам, че такава новина има място в сайта на всеки един интелигентен човек, дори и да е за модните тенденции при захарните фигурки за торти.

    Поклон пред паметта на този голям човек.

  9. Бог да го прости. Сега вече със сигурност е разбрал, че Бог съществува.

    1. Защо си толкова сигурен? Да се е върнал някой от отвъдното и да ти е казал нещо подобно? Или само вярваш сляпо на глупости и небивалици?

    2. Не е сигурен всъщност – подобен коментар може да дойде именно от крайно несигурен човек 🙂

  10. Благодаря на Кристофър Хичънс. 25 години бях с промит мозък от сектата на адвентистите от седмия ден. Един от авторите и колегите му, които ми помогнаха да разбера капана на религиите и да премахна бариерите на лабиринта, в който бях. Радвам се на тези, които се погрижиха Хитчънс да ми помогне да намеря собствената си свобода отново.

  11. С рандъм търсене на някакви неща около Хичънс за пръв път попаднах на единственото смислено нещо, написано за него, на български език. След първоначалната ми изненада остана чувството на кеф, че съм някаква част от една общност като Операция Кино, която оценява по тоя начин един от най-любимите ми човеци. Не знам дали по това време съм четял и участвал в някаква форма тук, може би е било по-пасивно. Лонг стори шорт – от много години това място е наистина специално за мен, но мисля, че за пръв път изпитвам някаква гордост (?) , че съм част от това. С много от хората тук се чувствам близък поради редица теми, основно свързани с кино и музика, разбирания относно редица други неща, които ме вълнуват, но тся статия за смъртта на Хичънс е своебразен Рубикон в отношението ми към хората и позицията им тук. Браво, хора, ако обичах черно Джони – бих си сипал едно заради вас и Хич.