17.05

Трейлър и плакат на „The Possession”

Понеже Uzumaki от дни ни ръчка да пуснем първия плакат на…>>

17.05

Игра: „Грешният квартал” на Лора Лазар

В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града,…>>

17.05

„Yutani” изскачат в любопитно viral видео от „Прометей” и нови снимки

Ако сте фенове на „Пришълецът”, значи следите развитието на…>>

17.05

Вижте Скарлет Йохансон като Джанет Лий

Още от самото начало – дори преди да видим снимка на Антъни Хопкинс…>>

17.05

Игра: „На 1 клик разстояние” на Александър Ненов (кой спечели)

Играта приключи, „На 1 клик разстояние” на Александър…>>

16.05

Промо постер и снимки от „Passion” на Де Палма

О, да! Само седмица след като видяхме Рейчъл Макадамс и Нуми Рапас в…>>

16.05

Трейлър, плакат и снимки от „The We and I” на Мишел Гондри

Всеки нов филм на френския режисьор Мишел Гондри е събитие и повод за…>>

16.05

Курцман, Орси и Том Круз правят нов „Ван Хелзинг”

Алекс Курцман и Роберто Орси явно се опитват да изтрият Стивън…>>

16.05

Хавиер Бардем с роля на нео-нацист в „Scorpion In Love”

Братя Бардем са решили да докажат на публиката, че „любовта и…>>

16.05

Жан-Люк Годар с 3D проект – „Goodbye To Language”

От Жан-Люк Годар може да се очакват – знаете – неочаквани…>>

Кожата, в която живея / La Piel que Habito

Не „този филм е хубав”, а „харесвам този филм”

от Svetly » 06.12

Видео

Да гледаш Алмодовар е все едно да гледаш Уди Алън. Няма място за буквално сравнение – просто е много любопитно онова особено усещане, че познаваш човекът, който разказва от екрана, и в същия този момент неистово искаш да те изненада с нещо. Да поддържа огъня на тръпката, да съживи онова странно чувство, което те кара да не откъсваш поглед и да потъваш в историята. Получава им се и на двамата, факт! Както сме съучаствали в десетки ексцентрично-шантави и свърх-преплетени Алънови сюжети, така сме били част от множеството пъзели на Алмодовар. И честно – реших да гледам най-новия му филм с възможно най-почистено съзнание, като безскрупулно затворих ВСИЧКИ спомени, асоциации и връзки с предишните му творби. Получи се. Нещо. Страхотно!

И за целта на експеримента „необремененост с информация” може би е добре, че все още не съм прочела романа на Тиери Жонке „Тарантула”. По него изгражда сюжета си Алмодовар, като дава простор на актьорите така, сякаш са птички, привързани със златни нишки към умелите му пръсти – „Дотук, мили мои, свободни сте в ограниченията, които аз поставя!” Той действа като скулптор непосредствено извън особеното силово поле, което се създава около действието във филма. Сякаш актьорите са хванати в капан по собствена воля, от който могат да се освободят само ако постигнат най-доброто превъплъщение в ролята, което да се хареса на Педро – и именно неговото одобрение да им влее радост, нови сили и увереност, а те ще ги направят още по-добри актьори. Но тази почти магическа, кръгова взаимовръзка я осъзнавам по-късно.

При първа среща филмът разпалва любопитство с историята – брилянтен пластичен хирург прави опит за създаване на „ново поколение” кожа. Постепенно пред зрителя се разкриват неговите истински мотиви, ударите на съдбата в миналото, а паяжината от човешки взаимоотношения, която се оказва напоена с горчивина и отрова, неусетно полепва по действащите лица и събития, за да се превърне в здрав пашкул, който задължително трябва да бъде срязан, преди да унищожи всички. Жестокост, самонадеяност, желание за отмъщение, безапелационно взети и изпълнени решения – това е персонажът на Антонио Бандерас, който за пореден път доказва колко прекрасно-добър актьор е, когато попадне в правилните ръце. Негова жертва, модел, жадна мечта и създадена от ръцете и таланта му реалност е героинята на Елена Аная – визуална реинкарнация на обичаната от него съпруга, чието съдържание е способно да стряска, изненадва и да постига възмездие.

Кожата, в която живея - Антонио Бандерас и Елена Аная

Двамата актьори се справят феноменално с поставените им задачи – вярвах им във всеки момент, просто наблюдавах, за да разбера. През цялото време ме преследваха различните „защо се случва това”, „какво ще стане после”, „как ще реагират околните”, „правилно ли е това решение”… Много по-късно си дадох сметка, че това не са въпросите, с които анализираш един (пореден) филм. Това са учудване, притеснение, колебание, реакция на житейски ситуации. Това са нашите обикновени въпроси към нас самите, когато общуваме по между си, всеки ден. Което може би означава, че съм си говорила директно с Алмодовар? Предизвикателно, нали?

Няма смисъл да разказвам повече детайли от сюжета на филма – така само ще се развали удоволствието от гледането. Защото над всяко възможно изречение дебне „спойлър”. Само ще добавя, че както винаги уникалната Мариса Паредес и младия Жан Корнет са достойни попълнения в екипа на филма. „Кожата, в която живея” е безпристрастно доказателство за ефективното действие на гениалната манипулативна машина Алмодовар, която не само контролира съвършено своите средства – сюжета и актьорите, но и улавя безотказно вниманието на публиката. Която в 21 век все по-трудно може да бъде изненадана или изкушена. Преживяването е уникално и всяка минута си заслужава. Защото е съкровено-споделена. И истинска. Рискувайте – защото иначе няма как да разберете какво изпускате…

Тагове: La Piel que Habito, Педро Алмодовар

Още по темата

Пусни коментар

(32 коментара)

пенчу 12/07/2011 at 16:15
малко като саут парк епизод ми дойде филмът, но поне е приятен за окото
Дринов 12/08/2011 at 09:38
В смисъл?
За мен филмът е в топ 10 за годината!
Да не повярваш, че със Светли тук ни се покриват мненията.
Gabriella 12/08/2011 at 10:28
Филма наистина е в топ 10! Едно от най.добрите неща на Алмодовар. Краят е прекрасен и оправя всички “сапунести” елементи в историята. Епизодът с “разширителите” беше истинска гротеска )
Виво 12/08/2011 at 15:35
Възхищавам се на способността на Алмодовар да сервира безобразни дивотии и извращения – къде сапунени, къде мелодраматични или комични, а понякога и абсолютно шокиращи зрителя (който ако е гледал поне един негов филм, няма да е “нищо не подозиращ”) с още по-безобразна, ненадмината лекота. Така, като че ли разказва за най-баналните неща от живота!
пенчу 12/08/2011 at 17:01
Асоциацията със Саут Парк не е изцяло негативна, дойде точно с дивотиите в изненадващи обрати, но абсурдни като за ебавката и за шокиране. Това експериментиране в различни филми даже ми харесва, но тук нямаше с какво да се запомни след нещо като Bad Education, което ти се е запечатило в съзнанието.
Но не може да се отрече, че умее да разказва.
Svetly 12/08/2011 at 23:14
@ Gabriella
нали?! аз всъщност отидох със свито сърце на прожекцията в Зала 1, защото “Прекършени прегръдки” не е сред любимите ми “чада” на Алмодовар и наистина не знаех какво да очаквам… Абсолютно съм съгласна с мнението за финала!

@ Виво
лекотата на разказване в случая “Алмодовар” за мен е интуитивен и голям талант! малцина го притежават… може би затова първата ми асоциация беше с Уди Алън

@ пенчу
за съжаление в контекста “Саут парк” си признавам, че не притежавам компетентни знания, но пък и асоциациите на всеки зрител са негово лично и неповторимо изживяване, така че сигурно си прав… за мен “Лошо възпитание” не е сред върховите моменти на Педро, но това отново е само и единствено лично мнение
Дринов 12/09/2011 at 00:18
Аз харесвам “Лошо възпитание” , но не ми е от любимите. Този ми е в пъти по-добър.

@Gabriella
Напоследък все сме на едно мнение, загубила си си хейт формата!
Лора 12/11/2011 at 13:34
Моята реакция към филма е точно обратната на подзаглавието на рецензията на Светли
lammoth 12/11/2011 at 16:26
Със сигурност е в моят топ 5 за годината Алмодовар ми върна страстта към киното
След такъв филм ми идеше да гледам още два!
Svetly 12/11/2011 at 20:39
@ Лора
в смисъл – не харесваш този филм, въпреки че признаваш, че е хубав? хехехе
аз имах неистово желание да НАТЪРТЯ на факта, че не правя характеристика на филма (не съм достойна за това!), а на усещането си за него! Да не би некой да рече да се обърка, нали…

@ lammoth
Много се радвам, че отново сме на едно мнение!
Не може само с “меланхолии” да се замеряме, я
Е, може би не чак “топ 5″, въпреки че не се знае, не съм правила още обобщения по темата… А на теб кога ти е липсвала страст за кино?
Дринов 12/12/2011 at 02:46
Да не повярваш, че Ламот го е харесал този филм. Бях го отписал.
Лора 12/12/2011 at 11:24
Светли, да, именно, според мен е качествен от почти всяка гледна точка, освен една – сценарна. Мен историята не ме грабна и ми беше на ръба на кича, реалността и абсолютната измишльотина – както, впрочем са всички истории на Педро. Но както преди са ‘работили’ за мен, сега просто ме държаха много надалеч.

Иначе, мен ако питаш, то повечето критици правят предимно характеристика на усещанията си за филма, рецензиите са лични, филмите са лични, всичко е субективно на полето на изкуството.
break 12/12/2011 at 13:37
Аз пък, като се замисля, всички “дивотии” на Педро не са нищо повече от малките (или големи) странности, които ни предлага живота.
Val 12/12/2011 at 15:04
Този филм оформи челната ми тройка за годината.
1. МЕЛАНХОЛИЯ
2. Кожата, в която живея
3. КЛАНЕТО ака КАСАПНИЦАТА
Полански дее
Svetly 12/12/2011 at 15:46
@ Val
не съм се запознала още с този Полански, но много се радвам, че оценяваш “Меланхолия” имах ожесточен спор с Ностро и Ламот по повода, те нали са от “хейтърите” на филма

@ break
I couldn’t agree more

@ Лора
разбира се, всеки от нас може да спомене много филми, които просто не са “неговите”
Дринов 12/12/2011 at 16:52
@Val
Чудно! Не съм го гледал “КЛАНЕТО ака КАСАПНИЦАТА”, но съм сигурен, че ще ми хареса!
Mike28 12/12/2011 at 18:02
Наистина, доста слаб на сценарно ниво филм, като визия и най-вече музика ми напълни душичката. И по-добри филми на Алмодовар съм гледал, но този си е направо шедьовър, сравнение с повечето филми, дето излязоха през изнизващата се вече година.
И все пак се радвам, че европейското кино вади от време на време по някой силен филм.
Специално при испаноезичните тази година, моят фаворит си остава “Бютифул”.
Дринов 12/13/2011 at 01:17
Много ми е интересно като кажете слаб на сценарийно ниво, за подобен филм. Перфектен си е с нелинеарната структура и постепенното разкритие на историята. Може да не е изненадващ или мега оригинален, но слаб със сигурност не е!

Едва ли е изненада, че мисля така. За мен “Бютифул” няма да влезе и в топ 20.
Peter D. Todorov 12/13/2011 at 01:21
Уникални цветове, и почти всеки един кадър е като картина, абе с две думи УНИКАЛНА ВИЗИЯ. Музиката също на изключително високо ниво. Историята сравнително прилична. Този филм ми върна вярата в европейското кино, която в последните 1-2 години бях почнал да губя. Определено в ТОП 10 за годината
Peter D. Todorov 12/13/2011 at 01:23
И въпреки това, смятам че изостава на светлинни години от Бютифул:)
Дринов 12/13/2011 at 01:33

Абе, хубав филм е, но за мен е най-слабия на Иняриту. Няма начин, да е по-напред от
“Кожата”.
break 12/14/2011 at 14:40
“Бютифул” за Иняриту е като “Лошо образование” за Алмодовар. Някакви демони е гонил човека. Определено не му е от най-добрите филми.
lammoth 12/14/2011 at 16:33
аве какво означава слаб сценарий? Че историята бе най-интересното Освен това филмът е базиран по книгата на Тиери Жонке, Алмодовар само е сменил имената на героите и леко края. Ако има някакви критики oткъм сценарий може да ги пренасочите към един датски тиквеник и неговата арт-хаус мъка Знаете името му

Напомня за роман (дали не беше на Марио Пузо), в който един немски офицер страстно мразеше евреи, докато не се влюби в еврейка, тогава започна да гледа по съвсем различно на нещата. Друго е като се разменят полюсите и плюсът стане минус, нали? И приказката за забранения плод. Също бе интересно как жертвата нищо не можеше да направи, но като жена вече откриваше слабости в “противника”

Определено Алмодовар не ме разочарова.

ПС Бютифул е най-слабият филм на Иняриту
Анита 12/14/2011 at 17:01
Абе хора, какъв слаб сценарий.. Алмодовар е страхотен разказвач и това е особено очевидно в този филм.
Сложен разказ, нелинейна структура, прехвърляния във времето, преплитане на сюжетните линии на отделните героите – никакво трепване при спойките! И накрая всичките пистолети гръмват! Всеки по-неуверен режисьор би го оплескал.

Елате да видите новия български филм какво прави с простичък сюжет от една страница – манджа с грозде
Svetly 12/14/2011 at 17:01
ей, аз толкова сериозно бях решила да избягвам “спойлери” в текста, а Ламотий…
Val 12/14/2011 at 17:40
Svetly , от Ламот няма спасение. Излишно е да споменавам качествата на датчанина. И колко добре се получиха онези датско-шведски проекти наречени ДОГМА. Всъщност ДОГМА -1, 2, 3 би трябвало да се изучават в НАТФИЗ.
Svetly 12/14/2011 at 22:27
@Val
хахаха – абсолютно да, обаче в НАТФИЗ и с трепанация да решат да подходят – пак няма да им налеят достатъчно знание в главите то насила не става – хъс, талант и любознателност трябват, и много-много упражнения…

@Анита
отново синхрон в мненията а ти да не би да го гледа, най-новия? чакай, че се замислих последното ти изречение дали е казано “in general” или по конкретен повод ;)

@break
ох, разбиваш ме с тези кратки и ясни категоризации!
Дринов 12/15/2011 at 01:12
Това за сценария и аз го казах по-горе! Много странна работа.

@Svetly
Ех, този break, бе. Голяма любов, голямо нещо!
DeMiro 12/18/2011 at 10:46
Извратена работа…….
Дринов 12/18/2011 at 13:24
Определено! Особено като се позамислиш.
suicidal 12/19/2011 at 22:13
Филмът ми счупи зъбите. Разбирайте го, както искате. Но след този филм фъфля:)
Дринов 12/19/2011 at 23:34
I feel you, baby!