Проповедникът с картечница / Machine Gun Preacher

„Проповедникът с картечница” е създаден по истинската история на Сам Чилдърс – избухлив рокер, престъпник и наркоман, който след като „открива Бог” заминава за Южен Судан, за да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданската война там. Поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено местното население от така наречената БСА (Божия съпротивителна армия), той създава сиропиталище в най-горещата точка на „събитията” и повежда „кръстоносен поход” срещу БСА, срещу света, който се прави, че проблемът не съществува, и срещу собствените си демони.

Въпреки че в общи линии историята на Сам Чилдърс е истина – има такъв човек и това, което е направил е факт – голяма част от случилото се (както винаги във филми, създадени „по истински случаи”) е поразкрасено за драматизъм и по-важното, част от по-сивите (да не кажа направо черни) краски от образа на Чилдърс са туширани и оцветени в розово. Общо взето единствената по-критична гледна точка, осъждаща го като наемник, дейно участващ в престрелки и убиващ хора без угризение, вместо да се държи като хуманитарист и да търси решение на проблема с мирни средства (дори отказва участие пред ООН, където да адресира темата заедно с лидера на SPLA), e на една жена доктор, която подхвърля репликите си два пъти, ей така между другото, а на края дори е спасена от агресивните методи на Чилдърс.

Но не това са проблемите на „Проповедникът с картечница” – не за първи път се прави филм, в който историята е представена едностранно с цел да се привлече вниманието на хората към една без съмнение добра кауза, а пък крайният резултат е повече от задоволителен. Проблемът е, че той е некохерентен, на моменти елементарно манипулативен (ясно е, че като покажем обезобразени трупове и осакатени дечица ще предизвикаме реакции), не особено адекватно адресира сложни етнически и политически теми и освен това си противоречи по въпроса за религията, която прави Чилдърс нов човек, но в същото време проповядва идеи, които поне според него пречат „работата да бъде свършена”. Всъщност целият религиозен аспект е толкова пошъл и елементарен, че ако го бяха пропуснали, качеството на филма щеше да хвръкне поне с две единици.

Ох, никак не ми се ще да говоря лошо против филма. Просто не ми се струва редно. Вярно е, че той има доста недостатъци и както вече стана ясно, ако искам да го оплюя подобаващо, няма да ми е много трудно. Проблемът е, че той има и доста качества. Смея да твърдя, че с малки изключения, като споменатите по-горе очевидности, режисурата на Марк Форстър (който ни е радвал със страхотните „Finding Neverland” и „Не може да бъде!”) е стабилна, уверена и емоционална и огромна част от проблемите на филма идват от сценария.

Стабилно е и изпълнението на Джерард Бътлър, който прави една от най-добрите си роли, особено на фона на романтичните бози, на които се беше отдал в последно време. И на базата на реалните кадрите в края на филма и интервютата, които гледах, мога да кажа, че той внася доста повече класа, психологическа дълбочина и красота, ако щете, отколкото заслужава самият Сам Чилдърс. С изключение на Мишел Монахан, която както обикновено позева, останалите актьори също са на високо ниво, а за Майкъл Шанън просто няма какво да се каже. Този човек е железен.

Освен това, за разлика от огромна част от холивудските продукции напоследък, филмът има какво да каже. Той привлича общественото внимание към един изключително сериозен проблем и ни запознава с една интересна личност, която въпреки недостатъците си (кой няма такива), прави нещо наистина забележително. Лесно е да плюем, похапвайки пуканки и пийвайки количка, а по-късно пред монитора в сигурния си дом, но ако трябва да направим и една частичка от нещата, който е направил Сам Чилдърс – в момент 300 деца живеят в построеното от него сиропиталище – колко от нас ще го направят?

Предполагам, че след подобно ревю е трудно да се прецени какво точно е мнението ми за филма. Честно казано, поне докато не го гледам втори път, не мога да реша дали е „добър” или „лош” – знам, че е далеч от „Кървав диамант” или уникалния „Вечният градинар”, но знам, че не е и тотална трагедия – затова си позволявам една заемка от популярната физика и ще кажа, че за мен „Проповедникът с картечница” е един филмов Шрьодингер – докато не „отворите кутията”, в един и същи момент филмът е едновременно и хубав и тъп. Гледайте и преценете.