Мъжете, които мразеха жените / The Girl With The Dragon Tattoo

Whole Lotta Love
от на 2011-12-28
 

Мъжете, които мразеха жените / The Girl With The Dragon Tattoo

Филмите по световни бестселъри сa трудна работа. Такива по световни бестселъри, които вече съществуват във филмова форма (при това съвсем не лоша) са още по-трудни. Ревютата на такива филми са направо ужасни. Адски трудно е човек да се абстрахира от всичко „преди” и да погледне със свежи очи, на чисто, само и единствено към „сега”, без всякакви сравнения и опявания от типа на „това-в-книгата-беше-еди-как-си” или пък „това-е-едно-към-едно-с-предния-филм”, които са доста досадни. Имах огромно желание да напиша точно такова, лишено от паралели ревю и честно казано почти ми се получи, но за съжаление, макар и за мъничко все пак ми се налага да адресирам изходния материал.

Ще започна с това, че технически филмът е перфектен. Никой в днешно време не снима по начина, по който го прави Дейвид Финчър – истински перфекционист, който спокойно може да се нареди до Кубрик по начина, по който подхожда към всеки един кадър. Атмосферата е смазваща – визия, движение на камерата, монтаж… каквото и където да хванете, всичко е на изключително високо ниво, в това число и ритъмът, актьорските изпълнения и разбира се, музиката, която след „Социалната мрежа” отново е на Трент Резнър и Атикъс Рос.

Финчър води разказа бавно и стегнато, без големи повествователни пикове (не знам дали умишлено имитира скандинавския тип кино или всичко идва от историята) и цялостното усещане е за една доста ограничена и почти изцяло лишена от емоции история, в която дори кулминацията идва равно и неангажиращо и не успява да донесе истинско удовлетворение. Най-големият акцент всъщност са „джеймсбондските” начални надписи, които вървят върху кавъра на „Immigrant Song” и които изглеждат почти не на място. Казвам почти, защото наистина, странни са, но в действителност съдържат всичко интересно като усещания и емоции, които има да ни предложи филмът.

Мъжете, които мразеха жените

Колкото и странно да изглежда обаче, лично според мен това е плюс за филма. Плюс е, защото този подход определено работи и придава една вещественост на историята, която при един по-различен подход (когато става дума за „американска версия” на нещо съществуващо) би увиснала неприятно, тъй като реално погледнато е обикновена „pulp fiction” кримка, с не особено оригинална централна мистерия, леко украсена с поизтъркани теми за отмъщение, „dysfunctional family”, корупция, изнасилвачи и нацисти.

Единственото, което отличава Мъжете, които мразеха жените” (между другото знам, че това е оригиналното заглавие на романа, но го намирам за доста слабо – прекалено е буквално и напълно излишно обяснява за какво става дума) от повечето подобни конвейерни истории, е главната героиня Лисбет Саландер, която наистина е един изключително интересен образ – свеж и различен от почти всичко, което сме виждали в жанра до момента. Тя определено е и най-добрият образ във филма.

Финчър и сценаристът Стив Зейлиън са успели да запазят всички противоречиви елементи и нюанси на героинята – брилянтна млада хакерка с изключителен ум, но в същото време затворена в себе си, лесно ранима душа, криеща под грубата си, антисоциална външност и поведение тежка травма от миналото, последиците от която я преследват с пълна сила и днес. Това, което отличава тяхната конкретна Саландер, е Руни Мара. Нейното изпълнение е далеч по-чувствено и усещането за ранимост е доста по-осезаемо, а от там и контрастът с изблиците на насилие, когато е провокирана, също е по-голям. Единствената ми забележка е, че Мара несъзнателно (заради физиката си) вкарва малко повече сексуалност, която лично на мен не ми се връзва с образа.

Мъжете, които мразеха жените

За съжаление, Руни Мара не може да повлияе на цялата история. Промените, които правят Зейлиън и Финчър са по-скоро несъществени и козметични, а за да може този филм да надхвърли чисто естетическите си качества и да се превърне в наистина значимо кинопроизведение, те трябваше да са по-големи и далеч повече. Тоест, да усетим в по-голяма степен чисто личната творческа интерпретация на романа. Разбира се, тук възниква въпросът, ако ще се правят такива промени, защо просто не направят друг филм с изцяло нова история? Този въпрос, уви, няма еднозначен отговор, а е една доста сериозна тема, по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед, и не може да я разгледаме току-така.

Но всичко казано по-горе определя ли филма като „all style and no substance”? Ами зависи от коя страна искате да погледнете. От тази на централната мистерия с убийствата и доста скучните проблеми на Микаел Блумквит – между другото Даниъл Крейг се справя доста добре с ролята (това се отнася и за всички останaли актьори – Робин Райт, Стелан Скарсгард, Стивън Бъркоф и особено Кристофър Плъмър, които е направо отличен) – или тази на Лисбет Сaландер, която всъщност има какво да каже, макар и на места да го прави прекалено очевидно.

Лично за мен, макар и да не достига висотата на „Седем”, „Зодиак” или някои други, нямащи нищо общо в жанрово отношение филми, които намирам за отлични, определено нареждам „Мъжете, които мразеха жените” в списъка си с най-добри заглавия за годината и го препоръчвам на всеки, който не се плаши от идеята за разнообразие и иска да гледа нещо стилно, но сериозно.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2011-12-29 at 11:24

    „Мъжете, които мразеха жените“ – така го пускат по кината?! 😀

    Отговор

  • 2011-12-29 at 12:49

    За съжаление, точно това е заглавието. :(
    Както съм казал и в самото ревю, доста е слабо – прекалено буквално и излишно обяснително.

    Отговор

  • 2011-12-29 at 15:47

    е да, ама така ще привлекат „мъжете, които мразеха и продължават да мразят жените“ :)

    Митьо, ревюто ти ме нави да гледам филма! Както и фактът, че изнанедващо за мен „Социалната мрежа“ ми хареса. Финчър умее да угнетява зрителя качествено!!! Нищо, че участва Даниъл, Даниъл 007 – мокър сън мой, не бях много убедена дали си заслужава…

    Отговор

  • 2011-12-30 at 11:17

    На мен пък ми хареса тая стерилност – освен, че е много по скандинавски, подхожда много на схващането ми, че големите драми често се крият под повърността. Като цяло, филмът ми хареса повече от „Социалната мрежа“ (който, в интерес на истината съм гледал до половината, за сметка на това няколко пъти).

    Отговор

  • 2011-12-30 at 15:51

    @Лора
    И как така? Бива ли да си фен на Даниъл „дабъл оу зироу“ Крейг и да пропуснеш подобен филм? :)

    Гледай и после сподели мнение! :)

    @break
    Защо „на мен пък“? Би трябвало да е „и на мен“, казал съм, че на мен ми допада.
    А „Социалната мрежа“ ти е една от най-големите грешки! :) :)

    Отговор

  • suicidal
    2012-01-04 at 22:22

    Книгата е малко странна за филмиране, особено това, че схемата с убийствата се разкрива 50 страници преди края и после следват някви скучни тъпотии. Не съм гледал скандинавската версия, но трейлъра на финчъровата е достатъчно впеатляващ за да го чакам с нетърпение. След ревюто ти съм още по-наточен. И без тва на фона на всички бози, които изгледах тая година всяко стойностно кино ми е дар божи.

    Отговор

  • 2012-01-05 at 00:04

    Абе, Финчър е много голям. Направил всичко каквото може и според мен крайния резултат е доста стойностен, макари да не е велик. Със сигурност е по-добре от 95% от нещата, които обикновено гледаме по кината. :)

    Отговор

  • Анита
    2012-01-05 at 16:27

    ДОЛНОТО МОЖЕ ЕВЕНТУАЛНО ДА СЪДЪРЖА СПОЙЛЪР, НЕ СЪМ СИГУРНА

    Единствен недостатък на филма (стана така, че прочетох книгата, скоро след като го гледах): има един важен елемент от финала, който е много грубо претупан… Подразни ме още докато гледах, но тогава не знаех какво е. Постът на Suicidal ме напомни. Аз обаче изобщо не смятам, че с разкриването „кой е убиецът“ книгата е трябвало да свърши и след това включва „скучни тъпотии“.

    Дринов, помниш ли как са решени развръзките в шведския филм? Има ли го това пропадане в логиката?

    Отговор

  • suicidal
    2012-01-05 at 23:11

    @Анита
    Добре де малко прекалих със скучните тъпотии, но в никакъв случай не мога да кажа, че частта с наказанието/отмъщението е по-интересна като сюжетна линия от историята с убийствата. Някак не ми седеше добре финала. Честно казано книгата не бих казал, че ме впечатли кой знае колко. Вина има и превода, вероятно. В моето издание Лисбет имаше татуировка на коза! Не на дракон, а на коза…баси наркоманите.

    Отговор

  • Анита
    2012-01-05 at 23:23

    О, преводът е уникален… на места Микаел е Майкъл… а статистическите факти под заглавките на отделните глави са до една грешно преведени!

    Отговор

  • Sick S.
    2012-01-06 at 09:25

    Изглежда „Мъжете, които мразеха жените“ е истинското име на книгата, така че е ОК. Другото е за тъпи американци.

    Отговор

  • 2012-01-06 at 11:01

    @Анита
    Честно казано, не разбрах какъв точно имаш предвид. :) :)

    И да, първият превод на книгата е кофти. :)

    @Sick S.
    Да истинското име на книгата е, но то е далеч по тъпо, от американското. По-горе казах защо смятам така. :)

    Отговор

  • Анита
    2012-01-06 at 11:11

    !!!СПОЙЛЪР!!!
    Да чете само Дринов :)

    Частта, в която разясняват коя е Анита и коя е Хариет, и как е станала заменката, във филма е ужасно объркана и претупана. То не става много ясно как трябва да е, просто усещаш логическа дупка, но 2 седмици по-късно прочетох книгата и там е съвсем логично.

    Отговор

  • 2012-01-06 at 16:06

    Да ти кажа честно не си спомням точно. Нали ти казах, че го бях забравил филма. :) Спомням си само най-важното !!!СПОЙЛЪР!!! че едната беше взела самоличността на другата, и че последната снимка на Хариет всъщност е на Анита и затова бяха объркали таймлайна. Но убий ме, не мога да кажа дали е имало дупка в логиката. :)

    Не си спомням кое е от филмите, кое е от книгата. :)

    Отговор

  • Milbo
    2012-01-07 at 03:47

    Гледах филма днес – някои непосредствени впечатления:

    – най-приятната изненада е Руни Мара; понеже съм привърженик на шведската трилогия и специално изпълнението на Нуми Рапас се изненадах как от средата нататък съзнателно изпитвах удоволствие да гледам как играе Руни Мара; съвсем достойна алтернатива на образа – въпреки, че е била ‘информирана’ и обогатена от предишен опит; според мен ще бъде номинирана и ще има шум, но ще спечели Мерил Стрийп;

    – очилата на Даниел Крейг – понеже е кауза пердута да го въприемем като измъчван от съмнения, но неотстъпчив журналист някой е дал идея той непрекъснато да слага, маха, върти, суче и смуче едни очила, горе-долу се получава, ама не съвсем. Показателна е сцената където се извинява на дъщеря си, че не е бил кой знае какъв татко – казва го с такава безподобна изпразнена лекота – не мога да си представя как някой баща казва подобно нещо по този начин. Тук изпълнението в шведския оригинал е много по-дълбоко, уязвимостта и същевременно принципността на героя са много по-осезаеми и обемни и смятам, че изпълненията са несравними…

    – Дейвид Финчър е свършил чудесно работата си; той е много добър в това, което прави. Не мога, обаче, да забравя съвсем коментар на Тарантино, в който казва, че Финчър е най-добрият режисьор на тяхното поколение – който, обаче, понеже работи само ‘студийни филми’ – сам установява как след известен набор години „загубва гласа си на творец“. Съжалявам, че правя този коментар – но също смятам, че той е много добър режисьор, който, обаче, не е ‘творец’…Може да се използва сравнението от ревюто – за да стане по-ясно – като се запитаме дали Кубрик е творец ?

    – странно убедителна е пресъздадената северна ‘скандинавска’ атмосфера, Руни Мара прави някакъв акцент – незнам как и защо – но звучи много на място – Даниел Крейг съвсем правилно дори не понечва подобно нещо …

    – съгласен съм за претупването споменато по-горе – но то може да е всъщност усещане в резултат на простия факт, че май не ни пука особено за Хариет в днешно време, не толкова на това дали е разказано както трябва …За сравенение – съ сигурност ни пука за Лисбет Саландер –

    – филмът е по-дълъг като време, отколкото го усетих…

    – в публиката имаше хора на различни възрасти, които много рядко виждам последните години, т.е. има начини и филми да се събира публика, която въпреки всичко не може да приеме, че стандартните ‘продукти’ на Холивуд са най-удачният начин да се забавляват и/или интригуват хората –

    Отговор

  • 2012-01-08 at 17:15

    Гледал съм го това интервю с Тарантино. Той говори за това, че той сам си пише сценариите. Започва от празен лист и в крайна сметка създава филм – от нищо нещо. От една страна съм склонен да се съглася с него, че разликата е от земята до небето, но по никакъв начин не мога да приема, че ако работиш, с чужди истории не си творец. Възможно е да загубиш идентичността си, но това не може да се каже за Финчър, поне на този етап.

    С всичко друго съм съгласен. :)

    Отговор

  • Milbo
    2012-01-08 at 19:46

    Мда – той се опитва да си я вземе обратно – ако мога да се изразя така – или сякаш се е замислил – каква е – за да се концентрира върху нея …При всички случаи – незнам дали ще се получи този фокус (и съответните резултати) – ако се занимава с Джеймс Бонд в ролята на измъчван отвътре и отвън шведски журналист с проблеми …

    Пак погледнах първия шведски филм – докато търсех субтитри за сестра ми, която сега научава за цялата история – и помоли за първия вариант … Всичко е толкова по-автентично – Но няма смисъл от това сравнение, обаче – В този нов вид и вариант историята ще стигне до много повече хора може би – Което не е маловажно – Публиката в крайна сметка е обогатена –

    Отговор

  • 2012-01-09 at 16:22

    Не искам да го сравнявам с шведския филм, важното е, че е стойностен, и че наистина ще достигне до много повече хора. :)

    Отговор

  • 2012-01-09 at 20:06

    Между другото, Сони смятат да заснемат продълженията едновременно в края на 2012. Въпросът е дали Финчър ще се върне.

    Отговор

  • 2012-01-09 at 21:29

    В момента чета книгата, която някак постепенно ми влиза под кожата със студенокръвния си и безумно настръхващ build-up; след нея планът е да гледам първата екранизация и чак след това версията на Финчър, така че отзив ще има след… време. :) Отсега обаче се чудя как са решили адаптирането на историята и на безкрайния персонажен background. Романът де факто е семейна сага във flashback форма (поне през първите 150-200 страници). Не съм чел ревюто и коментарите, за да не си „разглезя“ сюжета, но определено съм на „книжна“ Ларшон вълна тия дни, от което неизбежно следва и умереното ми hype-ване по филмите… А ако накрая остана разочарован, ще подам оплакване, ебати.

    Отговор

  • 2012-01-10 at 00:36

    Гледам, че Финчър май ще скочи на „20 000 под водат“, което е и моят избор. Честно казано не искам да го виждам да се занимава с продължения.

    @UZUMAKI
    Чети по-бързо и споделяй. :)

    Отговор

  • suicidal
    2012-01-10 at 10:36

    @UZUMAKI
    Дано четеш редактираната версия, че тая чекия дето аз я четох уби половината книга. Момичето с татуираната коза…незнам защо не отидох да им я шибна в кухите глави на Колибри.

    Отговор

  • 2012-01-10 at 10:45

    Чета изданието на „Колибри“, но нямам идея дали е редактирана версия; май на този етап не съм засичал татуираната коза. 😀

    Отговор

  • 2012-01-11 at 13:47

    А за редактирана версия ли говорим или за изцяло нов превод? Някой знае ли?

    Отговор

  • 2012-01-12 at 23:59

    Трети пореден филм на Финчър, който не ми прави впечатление, но тук поне под формата на по-завъртяна история не доскучава много. Прекалено много беше облягането върху симпатичния саундтрак, а и нещо сред галопиращия монтаж ми убягна често споменавания перфекционизъм.

    Отговор

  • MadMax
    2012-01-13 at 10:36

    Филмът ми хареса доста, в което не съм се смънявал нито за миг. Обаче май не се хареса на повечето хорица в киносалона, предвид постоянното бучене и хилеж на някои места, предвиждам в скоро време масов въргал в Арената … прекалено много селтаци почнаха да ходят на кино, но това го отдавам най-вече на KFC и възможността да покажат нови дрешки, прически, пози и прочие !!! Всеки път като ходя на кино в четвъртък се изпълвам с агресия, но май имам някакви мазохистични наклонности, защото продължавам да го правя :)
    хихи за да бъде филма съвсем по скандинавски, можеше да завърши все пак с една шведска тройка накрая (мамка му) :)

    Отговор

  • 2012-01-13 at 10:48

    @пенчу
    Ами нещо си се разсейвал, затова ти е убягнал перфекционизма. Онзи ден му гледах трейлъра в киното и дори само от него личи смазващо аудиовизуално превъзходство!

    @MadMax
    Ако свършваше с тройка, това щеше да е шедьовър! :) :)
    А селтаци винаги е имало, не знам защо чак сега ги виждаш. :) Но ако в четвъртъците те са очаквани (последен момент, по-евтини билети), то кажи ми, какво дирят и на служебните журналистически прожекции? Макар че откакто Ники Кънчев не идва нещата са доста по-спокойни. :)

    Отговор

  • MadMax
    2012-01-13 at 11:47

    @ Дринов

    хахахах
    е след като един познат в квартала, който караше такси (нищо лично, но таксиметровите шофьори са една от най-долните прослойки на обществото) и носеше комплект от бяла риза закопчана догоре, шушлеково лилаво долнище на анцунг и шпицарки (огледално лъснати) се превърна в известен спортен журналист, си направих извод относно качеството на журналистите у нас !!!
    А има ли шанс фактът че Ники Кънчев е спрял да идва, да се обяснява с емиграция, заточение или безследно изчезване примерно ??? (кажи да … please)

    Отговор

  • 2012-01-13 at 11:51

    На фестивали, където се събира цялото снобарско войнство, е същата работа, сигурно и навсякъде.
    Аудиовизуалното превъзходство е като по учебник и говори, че са отделени сериозно време и старание, но много сухо идва и стандартно. Предпочитам Пол Томас Андерсън ако може да се прави сравнение. :)

    Отговор

  • 2012-01-13 at 12:35

    Аз съм разочарован от Финчър :/
    Не заради филма – както винаги е пипнат, Мара е страхотен образ, всичко е ок.

    На Финчър просто не му трябваше да филмира точно това произведение. Защото шведската версия излезе по кината в Европа (и при нас по тракерите :D) само преди година, не беше коректно към скандинавския режисьор, а хайпът около трилогията, Ларшон и филмите станаха банални.

    Ясно е, че Финчър обича да работи върху бестселъри, които са още на върха на вълната, така както беше с Мрежата, Боен Клуб и останалите му работи, но тук трябваше да се насочи към нещо друго. Така ми се иска да филмира още някой и друг роман на Чък Поланек :/ С това трябваше да се заеме :/ Задник :(
    Само той може да се справи

    Отговор

  • 2012-01-13 at 18:10

    Оо, Ламот , коментираш филма. Спрях на 50 – а минута. Леко разочарован. Старата версия е далеч по – класна. Но ще го изгледам докрай, най – вероятно утре :)

    Отговор

  • 2012-01-14 at 11:39

    @пенчу
    И аз го предпочитам П.Т. Андерсън, но това не променя факта, че перфекционизмът на Финчър е ненадминат. За сухо и стандартно пък, въобще не мога да се съглася. :)

    @lammoth
    Бих убил Финчър да екранизира нов Поланик! :) :)

    @Val
    Винаги съм съгласен с тебе, но не и сега. Разбирам шведската версия да ти хареса повече, но в никакъв случай не е „по-класна“. В никакъв!

    Отговор

  • barry_trotter
    2012-01-23 at 17:42

    Чел съм книгата, гледал съм шведската версия, гледах сега и американската. Привърженик съм на тезата, че шведският вариант е по-скоро скучноват, опитвайки се максимално да се доближи до оригинала, се превръща в рамка. Докато Финчър прави по-динамично всичко. В новия филм първата 1/3 се усеща по-наблъскана от към факти, за да се събере по-голям материал, но после почва да тече по-плавно. Харесва ми как Даниъл Крейг е уловил мачовското у Блумквист, докато шведът беше повече дърво. Честно казано, не си спомням вече толкова образа на Рапас, но като че ли беше по-убедителна от Мара. А за краят – не само претупан, ами и коренно променен. Нищо общо с книгата, но явно вече и без това са превишили екранното време. И все пак, струва си да се гледа. Ще очаквам и следващите части.

    Отговор

  • MadMax
    2012-01-23 at 21:32

    Според мен няма да има повече части … поне не и от Финчър.

    Отговор

  • 2012-01-24 at 00:04

    Финчър още не се е отказал официално, но с или без него, ще се напънат да направят поне втората част, тъй като „Момичето“ направи 100 млн. само в САЩ.

    Отговор

  • SnaL
    2012-01-30 at 11:45

    Гледах шведския филм по Канал 1(абе тука споменават ли се други медии?), и се сетих колко много ми хареса „The Girl with the dragon tatoo“! Финчър, Руни Мара, Крейг абе всичкии. А Стелан, а? Мене си ме беше страх от него! Не исках да свършва филма, беше ми много комфортно във атмосферата филма. Супер.

    Отговор

  • 2012-01-30 at 11:59

    Още не съм гледал новия, но веднага след като изчетох книгата, гледах първата екранизация и не ми хареса особено. Ужасно безстилен и никакъв филм.

    Отговор

    • 2018-11-11 at 22:28

      +1
      Като се сетя, че 6 години нарочно не гледах следващите две шведски екранизации и не започнах книгата, за да не си спойлвам евентуален втори филм на Финчър :(
      Вече няма какво да чакам, май ще си изгледам втория и трети филм (не че възлагам надежди да са по-добри от стандартната първа) и ще подхвана книгите.


    • UZUMAKI
      2018-11-11 at 23:53

      The same here 😀


  • suicidal
    2012-01-30 at 13:45

    Шведският ме умори от скука. На Финчър е абсолютно перфектно направен, но като знаеш цялата развръзка е доста съмнително забавление. Иначе доста ми хвалеха първата реализация, но просто нямат база на сравнение. А и Руни Мара е далеч пред скандинавското девойче, може би защото е и по-млада.

    Отговор

  • 2012-01-30 at 20:49

    Много се радвам, че има хора, които са на моето мнение. :) При това все хора, на които държа! :) :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2016-07-18 at 02:13

    С огромно закъснение, но все пак: версията на Финчър владее. До последно ще се надявам същият екип да снеме и продълженията… някой ден.

    Отговор

Коментирайте