Мисията невъзможна: Режим Фантом

Най-лесно ми се получават ревютата, при които в момента, в който светнат лампите след края на прожекцията, имам ясна идея за посоката, в която ще поеме текстът ми. Ако не съм поразен в положителна или отрицателна посока, имам нужда да помисля над нещата и понякога това дава отражение в лекотата/трудността, с която пиша, затова винаги е добре да има поне един елемент, който да занимава съзнанието ми по един или друг начин. Поради тази причина останах адски недоволен, че 5 минутки преди края, това, което се беше оформило като ясно впечатление по адрес на образа на Итън Хънт, отиде на вятъра от така наречения мини „обрат” в „Мисията невъзможна: Режим Фантом”. Не казвам, че той е в отрицателна посока, а че пресече недоволството, което бях насъбрал (и съответно отправната ми точка).

А в основата на впечатленията ми беше това, че за разлика от предишните две части от серията, които по решение на Том Круз, взето още в началото на поредицата, бяха всяка сама за себе си (различен режисьор, различен стил, различен облик), „Режим Фантом” се усеща като почти директно продължение на третата част и затова изглежда тъпо, че още в началото с лека рака премахва неща, които  Ейбрамс рискува да направи с образа на Хънт – да му придаде дълбочина и да го направи по-човечен. В крайна сметка споменатият финал оправя нещата почти изцяло (може би само леко обезсмисля един-два интересни момента от динамиката между героите) и дори може да се спори, че придава още няколко щриха към образс на Хънт, което може да е само плюс, но пък ми съсипа пледоарията.

Но да оставим всичко това на страна, сигурен съм, че повечето хора не се интересуват от подобни лични неща, а искат да знаят добър ли е филмът и как се отнася към предишните части от поредицата. Това, което мога да кажа е, че „Режим Фантом” е типичен представител на франчайза с всичките негативи и позитиви, които произтичат от това. Едно-две невъзможни „прониквания” (включително в Кремъл), фантастични техно-джаджи, бомбастични екшън епизоди, които изглеждат зашеметяващо на гигантския екран на IMAX, не винаги работещ хумор за цвят, тук-таме тромав диалог и изискващ малко повече „suspension of disbelief” сюжет. Лично аз поставям филма преди романтично-кадансовата втора част на Джон Ву, но след трета на Джей Джей Ейбрамс. Първата въобще не я обсъждаме, защото Де Палма е недостижим.

Мисията невъзможна: Режим Фантом - Том Круз

Причината, поради която не поставям „Режим Фантом” преди „Тройката” е, че филмът е една идея по-джеймсбондски от необходимото. Първо, всички знаем, че злодеят е от изключителна важност за действието, а тук все едно някой е прекопирал един от по-малко вдъхновяващите образи от поредицата за „топ агента на Нейно Величество”. Имаме лунатик, който иска да започне ядрена война (като, забележете, скара Русия с Америка, които да си разменят контра удари), която да редуцира човечеството до по-качествен материал, над който, разбира се, той да управлява. А това, в сравнение с личния конфликт и комплексността на образа на Филип Сиймур Хофман и предателя от IMF от филма на Ейбрамс, определено е отстъпление.

Второ, този път като че ли прекалено много се разчита на джаджи, вместо на екипна работа, тайминг и прецизност – досега винаги е имало готина шпионска техника и трикове, но тук нещата са малко по-… очевидни. Макар че трябва да си призная, бях впечатлен от устройството, което използваха за проникването си в Кремъл – малко прилича на чиста фантастика, но кой знае какви неща имат в днешно време. И трето (този път не свързано с Бонд усещането), по-слаба трета част, която както казват американците „falls short” и не успява да навакса след впечатляващото изпълнение в Дубай и кулата Бурж Халифа. Автоматизираният паркинг е любопитно чудо на технологията, за което ние в България можем само да мечтаем, но като драматургичен и екшън похват изглежда като добре познатото и мега изтъркано преследване на „поточната линя в завода”.

Въпреки че вече споменах, не може говорейки за екшън, да не акцентирам върху IMAX презентацията на филма. Това е първият филм, който се показва у нас на IMAX, сниман е с IMAX камери и не е 3D. Затова бях изключително любопитен да видя преходите от „нормална” пропорция към IMAX, която пълни цялата височина на екрана. Не знам защо, но очаквах някакви дразнещи скоци, особено от по-голямото към по-малкото, но спокойно мога да кажа, че няма нищо такова. Всичко е плавно и се усеща единствено, когато преминаваме към IMAX – усещането си заслужава, сцените в Дубай са лудница. За първи път ми се прииска филм да беше в 3D. Направо щеше да ни се отвинтят главите от височините.

Мисията невъзможна: Режим Фантом

Не мога да не спомена няколко думи и за актьорите. Том Круз е широко ненавиждан у нас, къде заради нелепото си поведение извън екрана (самоубийствените си PR каскади) и религиозните му убеждения, къде поради други лични причини, но истината е, че като загърбим всичко това, той е един изключително стабилен актьор с отлични роли и неслучайно е признат за една от най-големите звезди не само днес, но и в цялата история на киното. Конкретно „Мисиите” никога не са били някакъв актьорски еталон, а по-скоро един вид „реклама на звездата Круз”, но в тях той винаги е бил на висота и „Режим Фантом” не е изключение. Пък и тук поради напредването на възрастта му, Круз е доста по-обран. Последно искам да кажа, че за мен всеки, който е способен да се увеси на 800 метра над земята, без значение с какви въжета за сигурност е вързан, е достоен за уважение. Колко кисели актьорчета в днешно време са способни на това?

Поддържащата свита: Саймън Пег по принцип е супер забавен, но определено някои от шегите му идват в повече и поне на мен ми се щеше да е по-обран. Пола Патън, освен че краси екрана, внася и малко необходима драматургична дълбочина в екипа, за да не изглеждат плоски нещата, но за съжаление липсва интересна динамика между нея и Круз. Човекът, който всички очакваха да поеме щафетата на франчайза (да-аа бе, вервай си), Джеръми Ренър се справя отлично и изненадващо героят му не е напудрен двуизмерен „младок”, а има биография и присъствието му в екипа повдига доста интересни професионални и лични въпроси. Микаел Никвист като злодея няма какво да играе и лично аз съм недоволен – скучно клише отвсякъде. Сред останалите, Лея Сейду и Том Уилкинсън радват доста, но са твърде малко на екран. Владимир Мешков и Анил Капур определено са дразнещи, а Джош „Сойър” Холоуей е приятен, но – и това не е спойлър – спират да го дават твърде рано.

За финал „Мисията невъзможна: Режим Фантом” е по-сериозен филм от предшествениците си и заслугата за това не е на сценария, а само и единствено на Брад Бърд. Начинът, по който той рамкира кадъра, движи камерата, хуморът, отношението му към актьорите и екшъна определено качват нивото. Но от това произхожда и главната ми забележка към него – при все зашеметяващите IMAX екшън епизоди, ми липсва усещането за „ridiculous fun”. Моменти като хеликоптера във влаковия тунел в първата част, които те изпълват „ей до тука”. Извън това, филмът е достойно попълнение в поредицата, което ще остави доволни както почитателите на франчайза, така и тези, които сега за първи път пристъпват към него.

Това ревю ще се самоунищожи автоматично след 5 секунди. 4, 3, 2, 1…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24 Comments

  1. Светле, всъщност му хареса доста повече от това, което си признава в ревюто, не го слушай 🙂 (поне по показания след прожекцията).

    Мен ме забавли доста филмът – и споделям мнението за режисурата на Брад Бърд, както и за падналото темпо в трета част.
    Пола Патън, обаче, ми е една от големите издънки на четвърта серия. Джереми Ренър е на ниво.

    Това, което искам от MI-5: да не съществува такъв филм!

  2. Сматам, че ревюто ми е съвсем положително. Просто съм изтъкнал няколко недостатъка на филма, които според мен не му позволяват да бъде наистина сцепващ!

    На вас като отрицателно ли ви звучи?

    А за „MI-5“ гласувам с две ръце! 🙂 🙂

  3. Филма ми хареса, но с изключение на сцените в Бурж Халифа, ни бих казал, че успя да ме изненада с нещо. Като цяло, екшън-сцените бяха доста стандартни. Том Круз си го харесвам от години и както винаги човека си беше стабилен. Шапка му свалям за отдадеността и мога да кажа, че повечето млади екшън-актьори днес имат още мнооого хляб да изядат преди да стигнат неговото ниво.

    Комик-рилийфа Саймън Пег малко попрекаляваше с шегите, но иначе си беше на ниво. Патън беше великолепна, особено когато пошляпваше индиеца-гъзар. Сюжета предостави страхотна възможност за един здрав женски бой, но схватката между Патън и наемничката не бе това което очаквах. Монтажа беше прекалено картечен и сцената пострада заради това.

    Други две неща, които леко не ми допаднаха – първо, факта, че Брад Бърд понякога забравяше, че не режисира поредния анимационен филм на Пиксар. В някои сцени Хънт беше буквално суперчовек от гума, особено накрая в движещия се гараж. То бяха падания, то беше чудо! Няма лошо, но все пак това се води „шпионски“ екшън-трилър, а не „фантастичен“ екшън-трилър на Марвел.

    Второто нещо което не ми допадна е главния злодей, който поне за мен бе най-скучния и клиширан от цялата поредица. Филип Сиймур Хофман и Дъгрей Скот, съответно от третата и втората част, си остават за мен най-добрите и интересни MI гадняри.

    Но както вече казах, като цяло Режим Фантом ми хареса, и макар с не толкова много запомнящи се сцени, бих го гледал с кеф още веднъж.

  4. „Така като гледам“ и аз съм в общи линии на твоето мнение. Единствено не мога да кажа как ги бих класирал филмите, защото още съм под въздействието на впечатляващата картина на IMAX. Явно ще трябва скоро да си ги припомня на куп.
    В IMAX-а обичам да сядам на 6-ти ред и почти не разбирах кога екрана се уголемяваше. Това е една техническа подробност, за която точно в тези сцени не ти остава много време да обръщаш внимание.
    Кадрите с небостъргача бяха убийствени и май в това роля изигра и рекламната кампания. Все пак предвавително като ти се обърне внимание на някои детайли и човек като знае, че става въпрос за реална сграда въздействието е много по-голямо от едно 3D. 😉
    С две думи – голям кеф! 😉 😉 😉

    Имам само една техническа забележка към прожекцията – субтитрите бяха на пиксели. В нашия IMAX нещо не могат да ги нагодят. Преди и с „Аватар“ беше мнооого зле положението.

  5. „Аватар“ беше на лентово 3D. Там имаше сериозни проблеми със субтитрите, защото не можеха да ги вграждат…май. Сега вече няма грижи.

    Аз като гледах „Мисията“ не ми е направило впечатление да са кофти.

  6. Така е – при „Аватар“ субтитрите се прожектираха върху картината и понеже не бяха съобразени със стереоизображението „влизаха“ през предните образи и на места се получаваше много досаден дефект.

    Сега е по различно, но май много съм се загледал в това. Другото си беше на шест!!!

  7. Повсеместните слухове, че това издание се доближава по някакъв начин до оригинала са силно преувеличени 🙂 Почти бях им повярвал…

  8. То се носят „слухове“, че това е най-добрия филм от серията, но и за мен са силно преувеличени. „Мисията“ на Де Палма е истината! 🙂

  9. Какви ти слухове, почти няма англоезичен източник, който да казва нещо различно от „този е най-добрият“. Американците си го харесват.

  10. Да си призная, сцената с кулата беше добра, а финалът на паркинга беше още по-добър. Но в никой момент нямах усещането, че зад камерата стои Майстор (още по-малко на съспенса), а безбройните проблеми няма да ги изброявам, не само защото е невъзможно, а защото „Железният гигант“ е един от любимите ми филми въобще 🙂

    п.п. Моментът, когато прашинките от пустинята се смесиха със зърното на кино-лентата е велик за всеки киноман, не знам дали е било случайно обаче.

  11. Ееее, финала в паркинга беше доста по-слаб. Виж самият паркинг беше як. 🙂

    На места зърното на лентата личеше яко на IMAX кадрите (според мен беше супер) – не знам дали е търсен ефект точно за пясъчната буря. . 🙂

  12. И аз да кажа:
    плюсовете: екшънът, сцените в кулата, хуморът, Джереми Ренър
    минусите: последните 5 минути, плоският лош. (Да уточня, че не мога да гледам Филип Сеймуур Хофман, но в IM3 настръхвах всеки път като се появеше…)

    като цяло съм доволна

  13. горе долу! Освен, че на мен последните 5 минути по-скоро ми развалиха доброто впечатление. Абсолютно излишни!!!

  14. Останах доволен. Финалът обаче… малко ми наля вермут във вените. Което е тъпо, щото вермута не го обичам особено 😀

    Но нищо де… ще го изпикая това усещане, а основното… бахти яката Пола Патън, брат!!! 😀

    И останалите неща 😉

    M:I – дейм гууууд! (а преди не бях на това мнение)

  15. Понеже ми се скараха, че не спамя достатъчно:

    Супер е МНРФ! Искам през една година да има МН (редуващи се с 007 – разбира се)!

  16. Ха-ха-ха! Само така! Кажи кой ти е любимият филм от поредицата? От „Мисията“ имам предвид. 🙂

  17. Може ли малко технически въпроси относно IMAX прожекцията?
    Наскоро водих една дискусия относно техническите характеристики на киното и личните ми наблюдения и по този повод научих, че цифровото и лентовото изображение се различавали по размера на картината – т.е. пропорциите. Както при „Мисията“ така и при „Титаник“ и „Прометей“ картината изпълваше екрана отгоре до долу, както беше едно време при лентовите прожекции. Поне аз такива спомени имам и чакам някой да ме обори. Обаче, при цифровите картината била по изрязана. Това е показано на тази снимка http://www.highdefdigest.com/blog/wp-content/uploads/2012/04/mi4-ratios1.jpg.

  18. Аз не съм много на ти, но това за по-малкия екран, не касаеше ли само обикновени салони (пък били те и големи) оборудвали се с прожекционни IMAX машини и твърдящи, че са IMAX ?

  19. Явно си прав, защото това което виждаме в салона, въпреки че не можем да го измерим наистина, а само на око, клони към 1.44:1. Обаче, един познат от Бургас само ме разпитва и се рови насам-натам за информация, та ми е интересно на тази снимка, какво ще да е… 😉