Интересът ни към „The Lady” на Люк Бесон е провокиран от две неща. Първо и най-важно е, че след десетки години прекарани в писането и продуцирането на безобразни (с едно-две изключения) екшънчета, които свикнахме да наричаме „бесонки”, Люк Бесон се завръща към сериозното кино и второ, намираме историята на носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи – една от най-интересните жени в световната политика, която оглавява опозицията срещу диктаторския режим в родната си Бирма – за доста интересна.
А сега вижте най-новия френски трейлър на филма, който е една идея по-емоционално ангажиращ от първите два, които видяхме и макар и да не останахме разочаровани, не успяха да ни развълнуват.
Гледайки няколко пъти трейлъра, започваме да се чудим дали емоционалността, която усетихме първия път, не се дължи на музиката, която, меко казано, доста ни допада (а в момента и ни измъчва ужасно, защото не можем да открием кой е нейният автор), но в крайна сметка решаваме, че няма значение и че отношенията между Аун Сан Су Чи и съпруга ѝ са достатъчно ангажиращи, за да са ни интересни и интелектуално, и емоционално.
Аун Сан Су Чи прекарва част от живота си във Великобритания, но при завръщането си в родната Бирма (всъщност държавата се нарича Мианмар, а нейното управление е военна диктатура) оглавява опозицията срещу режима. През 1990 г. печели изборите, които властта обявява за невалидни. На следващата година Аун Сан Су Чи получава Нобелова награда за мир, а хунтата я поставя под домашен арест. Филмът на Люк Бесон ще проследи времето между 1988 – когато Аун Сан Су Чи напуска Оксфорд, за да посети болната си майка, и остава в Бирма – и 1999, годината, в която съпругът й Майкъл Ейрис (в ролята Дейвид Тюлис) умира от рак.
Режисьор на „The Lady” е Люк Бесон („Петият елемент”, „Леон”, „Никита”), а в ролите ще видим Мишел Йео, Дейвид Тюлис, Уилям Хоуп и др.
„The Lady” ще бъде показан в ограничен брой американски кина на 2 декември, за да може да бъде взет под внимание за Оскарите. Колко безпочвени са тези надежди, тепърва ни предстои да видим или да чуем, защото кой знае кога ние ще гледаме филма, ако въобще.
