ОСТРОВЪТ

Всеки от нас живее на свой собствен остров, обременен от миналото си, обгърнат в тайни, неизказани желания и страхове от неизвестното. За някои този остров е изключително малък, за други е голям колкото света, за трети може дори да няма формата на остров, такъв какъвто си го представяте, защото, все пак всичко е метафора. „Островът” на Камен Калев е филм за една изгубена душа, обречена да не познава себе си и хората около себе си още от самото си раждане, душа, която е чужда на света, в който живее. Това е филм за огромния скок в неизвестното, който трябва да направи човек, за да може да намери себе си.

Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхард) са щастлива модерна двойка, живееща в Париж. Зад лъскавата фасада на привидно идеалния им живот обаче, дебнат проблеми. За да разведри Данийл, който напоследък е раздразнителен и затворен в себе си, Софи решава да му подари екскурзия-изненада до България. И изненадата наистина е голяма, защото тяхната дестинация се оказва родината на Данийл, който е бил осиновен и досега не е споделял тази информация със Софи.

След първоначално сконфузната ситуация и подплашени от ужаса на претъпканите плажове, Данийл и Софи решават да отидат на спокойствие на почти необитаем остров в Черно море, където необичайната атмосфера отново ги сближава. Всичко изглежда спокойно до момента, в който Данийл открива в багажа на Софи тестове за бременност. Жегата и малцината странни обитатели на острова скоро започват да влияят на поведението на Данийл и дълбоко погребаните му страхове излизат наяве, което поставя любовта им на изпитание. За да преодолеят проблема, те трябва да скочат в неизвестното.

ОСТРОВЪТ - Летисия Каста и Туре Линдхард

Както знаете обаче, всеки скок във всепоглъщащата бездна, изградена от психическите ни бариери, комплекси и терзания, може да е фатален и честно казано, аз лично не съм абсолютно сигурен каква е съдбата на нашия герой. След края на филма бях обзет от желание да го видя отново, за да мога да го поразнищя допълнително, да се задълбоча и да разреша въпросите, чиито отговори не разбрах (между другото, не се сещам кога за последно ми се е приисквало да гледам филм отново поради подобни причини, да не говорим пък за български), но уви засега не съм имал този шанс. В крайна сметка обаче, Софи се обръща директно към нас зрителите (драматургично представено като обръщение на героинята към зрителите на „Биг Брадър”) и ни съветва да не се опитваме да рационализираме всичко, което виждаме на екрана, а да го приемем със сърцето си. Е, моето сърце казва, че, уви, краят не е щастлив.

Предполагам, че тези от вас, които нямат представа за цялостната история на филма, в момента са леко учудени за какъв „Биг Брадър” става въпрос, след като говорим за остров. Ще кажа само, че последната третина на филма, Софи напуска острова следвана от Данийл, който преди да успее да я види се записва за участие в прословутото риалити шоу, играейки ролята на луд. Това е моментът на огромния „туист” в цялостната структура и тон на историята, който вероятно ще подразни и доста хора и още по-вероятно ще доведе до доста негативни реакции спрямо филма.

Аз съм на мнение, че социалният, политически, икономически и какъвто там се сетите коментар направен чрез този епизод, който на всичкото отгоре придобива и леко мистични измерения в стил „Стик №3” на Ким Ки-дук, е прекалено елементарен (макар и представените образи да са доста точни), но от гледна точка на моята лична теория, която упорито все още удържам от споделяне, той определено работи. Работи и като коментар, какво означава да бъдеш себе си в света, в който живеем днес.

ОСТРОВЪТ - Туре Линдхард

Една от причините нещата да се получават, дори и там където има известни проблеми, са актьорите. Има много недоволни, че главните роли са поверени на чужденци в лицето на Туре Линдхарт и Летисия Каста, които между другото се справят отлично, но тяхното участие е драматургично оправдано и смятам, че няма нужда да представям нито едно доказателство за това ми твърдение, освен да спомена Стефан Вълдобрев и „Изпепеляване”. От българска страна Руси Чанев и особено Бойка Велкова, която е страхотна, са доста обрани и убедителни и като че ли само Михаил Мутафов е малко по… изразителен от необходимото. За съжаление, легендарният Алехандро Ходоровски се появява само в началото за една-две минутки.

Накрая бих искал да кажа, че е доста тъпо, но неизбежно филмът ще бъде сравняван с дебюта на Калев „Източни пиеси”. Това ще породи доста разочарования, но и доста положителни реакции. Аз лично не отричам силата на някои от чисто кинематографичните внушения на „Пиесите”, но не съм му голям фен, тъй като намирам посланията му за прекалено очевидни и гледани до втръсване. Виж „Островът”, който мога да го определя само и единствено като „странен”, ме провокира далеч повече и смятам, че макар и да не е шедьовър, е нещо, което не сме свикнали да гледаме често (да не кажа въобще) с родна марка, а това може да бъде само плюс.

Similar Posts

Вашият отговор на R_4200 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

95 Comments

  1. Филмът е тотален fail, иначе евала за старанието. Ако искрено си го харесал, бра’о.

  2. На Дринов – да, на мен – категорично не. Беше непоносим от средата натам, а към края откровено агонизирах.

  3. На мен ми харесва повече от „Пиесите“. 🙂
    Имам си теория какво става накрая. Ако не е така както го мисля, ще му взема поне две точки от крайната оценка. Защото това придава известен смисъл на безсмислието.:)

  4. За мен „Източни пиеси“ бяха искрено откровение – дали търсено от самия Камен или открито неволно от него, всъщност няма значение…
    „Островът“ имаше всички изгледи да се превърне в любопитен съспенс-мистъри експеримент и аз искрено се надявах това да стане. И изведнъж, във „вие знаете коя част“, нещата поеха в такава посока, че очакванията ми бяха раз-о-ча-ро-ва-ни! Не приех декларациите, не приемам свръх-елементарния начин на противопоставяне и „коментар“ на шантавата ни действителност (за това съм абсолютно съгласна с Дрин!) и смятам, че образите за съжаление са похабени.

    Онова, което започна толкова обещаващо – и в жанрово отношение, и особено като работа на актьорите (смятам, че се справят блестящо с поставените им задачи, това е абсолютната истината!), за мен не финализира в синхрон с очакванията ми. Може би проблемът си е само в мен, може Камен да е целял именно това, което е постигнал, може…

    Тъжно ми е, защото ми изглежда така, сякаш се е поддал на изкушението да комерсиализира идеята, да я направи продаваема или приемлива за известните фестивални среди, които вече познават работата му… Зная със сигурност, че когато един човек създава сценария и режисира дадена творба, на него му е нужно да има коректив – дали в лицето на продуцент или съ-автор, важното е да има поне два чифта очи, които изследват, за да премахнат несъвършенствата – в „Островът“ това липсва…
    Дали преувеличавам, дали натрапвам предубеждения – съмнявам се 🙂 🙂 🙂

    Много харесах ненатрапчивата естественост на „Източни пиеси“ и много харесвам работата на Камен, от когото очаквах… друг „Остров“ 🙂
    Ще залагам и на следващия му филм!

  5. Хм, мен пък си ме докосна филмът и хич не ме подразни третата част. А началото е направо трепач.

    Да не забравяме в анализите едно негово неоспоримо качество – „Островът“ абсолютно къса с дефиницията „за български не е лош“, щото при всичките си недостатъци, той си остава европейско кино с недостатъци – а не българско „бе става“ кино, което всички го знаем колко струва…

  6. Светли, сега ти видях забележката за съавтора-коректив – с това съм абсолютно съгласна и все пак Камен е свършил огромна работа, залитайки към комерса ор нот 🙂

  7. Да – и аз съм съгласна с теб, Анита!
    Това е най-хубавото в случая – прави се европейско кино 🙂
    Не – не може да харесва на всички, затова просто споделяме раз- или очарования 😉
    И забравих да кажа нещо много важно – сърдечни поздрави на домакина за страхотното ревю, и особено за въвеждащия пасаж 😀 Както обикновено, анализът ти, Дрин, ми харесва!
    (ама вЪобще не те четкам!) 😀 😛

  8. Равръзката приятно напомня на края на „Поверителен доклад“ на Орсън Уелс (иронично, най-„европейския“ му филм), а финалната сцена е страхотна!

  9. И пак тук, за да не пиша коментари в cinefish – рецензията на Лора е страхотна!

  10. Митьо, чудесно ревю! Да си поговорим за финала някой път, да обменим мисли! За началото само мога да кажа, че си личи школата на Екран – и двамата сме го подкарали в един тон 😉

    Бла, отврат, отврат, ама много забавно се възмущаваше онази вечер от нея. Така вдъхновен можеш ли да бъдеш от нещо, което ти е харесало?

    Светле, както ти споделих и „Източни пиеси“ макар и личен, може къде несъзнателно, къде съзнателно да е комерсиално ориентиран, защото какво би продало по-добре от лична история, толкова драматична при това!?

    Анита, много благодаря 🙂

  11. Дринов, поздравления за ревюто!

    И понеже пусна фитила, много те моля да обадиш теорията си за това „какво става накрая“ 🙂 Ако трябва сложи spoiler alert, само сподели!

  12. Много противоречиви коментари, трябва да се види, ако дойде към Варна филма…

  13. Прожекцията му е била вчера от 20,00 часа в рамките на фестивала „Златна Роза“ – Варна 🙂

  14. Филмът за нищо не става (да ме извинят тези които са успели да разберат нещо от „продукцията“). Снощи бяхме в зала 1 на ФК във Варна и мога да кажа, че доста хора решиха да си тръгнат още преди средата на филма. И аз бих го направил, ако не беше напразната идея, че НЕЩО ще се случи или ще успея да проумея дали този филм има някаква идея въобще.
    Мнението ми е (както и на всички които отидохме да си изгубим времето и парите снощи) че такива „филми“ по-добре да се представят в по-тесни кръгове от „разбирачи“ защото за по-широката публика това е абсолютно безсмислена тъпотия – с което съм съгласен на 100%.

  15. Викате май-май филма е по-скоро люта филмова душевна чекия за кинокритици по фестивалите, отколкото нещо реално гледаемо и разбираемо за обикновения,средностатистически, зрител…

  16. Филмът съвсем не е чекия, но определено всеки един от компонентите си остава на ниво добри намерения. Изключение прави актьорската игра, особено Туре Линдхарт, заради когото гледането си струва. Абсолютно съм съгласен със Svetly, че има наистина добра идея, която ненужно е комерсиализирана, и то не по най-добрия начин. Лично на мен филмът ми изглеждаше като набързо направен.

  17. Както винаги – пълен синхрон с break 😛
    Не пропускай, моля те факта, че и Летисия Каста се справя много добре със задачите си…
    И визията е добра – особено в първата част…
    и не искам да се сещам за „лиричното визуално отклонение“, в което Данийл търси себе си… 8)

  18. Обичам когато някой филм раздвоява публиката. Обичма като има реакции „супер е“ и „могъща тъпня“, особено пък за български филм. 🙂

    Бих искал да го гледам отново, за да проверя дали има резон в моята теория. А тя, по желание на Никс е… -Евентуален СПОЙЛЪР – че Данийл умира накрая. Това е единственият начин, по който той може да напусне метафоричния остров. Искам да го гледам пак за да видя дали сцената с Биг Брадър в която разбира, какво трябва да направи за да се освободи, тоест да умре е от негова гледна точка, или е от гледна точка на Софи, която пък разбира, че трябва да го остави да си отиде, за да може тя самата да се „освободи”. Може пък и да е и двете едновременно – знам че не звучи много логично, но нали затова ни съветват да не рационализираме прекалено, щото като се заровиш и изглежда нелогично. 🙂 .

  19. Здравейте,

    Току-що се връщам от прожекция на филма и определено имах нужда да прочета нечие чуждо мнение и гледна точка.

    Трябва да кажа, че част от моето виждане съвпада с теорията на Дринов.

    В една от сцените пазачът на фара, Михаил Мутафов (абсолютен респект за танца!), казва на Данийл, че в него живеят много личности – „Данийл, Георги, Иван…“ и после му разказва за човека, който кара Порше, за планинаря и че всеки иска да бъде много хора едновременно. До този момент ние познаваме Данийл като човекът, който работи много и ще има „малко сладко семейство“, и Данийл като човекът от острова, който видимо се променя пред нас. Островът, разбира се и метафора, е именно мястото, където той ще преживее един (изключително скучен, малко напомнящ на „Парфюмът“ на Зюскинг) катарзис, който като първи такъв е най-силен и дълбок (за Данийл, не за публиката).

    Третата личност, с която се запознаваме, е неговата интерпретация на невменяемия пред журито и камерите, която всички сме наясно какво символизира. Четвъртата му личност, която е все по-близо до отвореното му сърце, което той гони от началото на филма, е, когато Софи се връща при него – тогава той говори много по-концентрирано, насочено и истински. И в един момент отново преживява катарзис, докато Софи лежи в скута му. Накрая го виждаме в съвсем нова обстановка, зает със съвсем друга дейност, която вече може би му донася удоволствие. Може би.

    В крайна сметка сме проследили два негови ясни катарзиса, от които той има нужда – в този смисъл не смятам, че той наистина е умрял, а по-скоро е умряла частичка от него, една личност (роля?), която е трябвало да изиграе и всеки път се доближава все повече и повече до истинското си Аз. Ако изобщо има идея какво и кой е това, защото както самият Данийл отбелязва, да преследваш нещо, което не можеш да дефинираш, е крайно опасно.

    Ясно е, че филмът е посветен на личността, на търсенето на идентичността и на това колко фалш разиграваме в днешно време. Но ако трябва да съм искрена, по-скоро ме разочарова и то не заради друго, а с това си извъртане към масовката. Съзнателно се държа настрана от това предаване и всичко, което то символизира, а накрая ми го навряха пред очите, в киносалона, със същите изтъркани, износени и глупашко гневни мутри. Там наистина ме загуби. Имаше шанс да остане един от онези трудноразбираеми и трудносмилаеми филми, което всъщност е добре, но се загуби в блатото. Вероятно по-късно цел е станало и да се покажат колкото се може повече типажи, но се получава едно бясно препускане през реалността ни, от което не съм сигурна, че имаме нужда. Филмът се занимава с проблемите на личността като личност и това прекрасно е илюстрирано с избора на чуждестранни актьори, развитието на няколко локации и смесването на езици, а не с проблемите на обществото. Съгласна съм, че двете са неразривно свързани, но е трудно един филм да събере всичко.

    За финал искам да споделя нещо – сцената, която наистина ме притесни, беше с раждането на големия буркан с домати – някой може ли да ми обясни тази метафора?

  20. Именно заради сцената с буркана (и многото други в комбинация с плуващи трупове и реплики „куче ти ли говориш“), мнението ми за филма е такова, каквото го описвам по-горе. И не разбирам защо се опитвате да видите някакви метафори и смисъл в тази откровена тъпотия?!? За мен филмът е на 1000% абсолютно безсмислен и ако зрителя не си някой дървен философ, опитващ се да намери смисъл във всяка щуротия която му се поднесе – тогава би напуснал киното много преди средата (нещо което откровено съжалявам че не направих).
    Сега може да разсъждавате, колко профанизирана и неготова за това „изкуство“ е българската публика, но не бих се съгласил. Всеки мой познат гледал филма е в потрес от откровената безсмислица и „дълбочина“ на метафори, преобрази и тем подобни.
    Отново казвам – такива филми само в частни видео клубове за подбрана публика, която би ги оценила по някакъв начин.

  21. @Елида
    Благодаря за чудесното мнение. Доста интересни неща казваш и напълно те разбирам, защо си останала разочарована от последната част. Сигурен бях, че така ще стане с повечето хора. Не мога да разбера обаче, защо повечето хора я приемат като извъртане към комерсиалното, а не като елементарен коментар и критика към него?
    Най-големия пробле е, че тонално, тотално не се връзва с първата половина на филма. Точно затова си мисля за тази част като за стренен трескав сън, който Данийл има, преди да умре. 🙂

    А за буркана е трудно да преценя. Бих искал да го гледам пак. Имаше нещо с доматите, които отглеждаше Мутафов, пък и явно ставаше въпрос за негови комплекси свързани с бременността. Ще помисля. 🙂 🙂

    @Kolio
    Искам само едно нещо да те попитам. Смяташ ли, че хората са седнали и са казали „сега ще направим един супер тъп и безсмислен филм, с който не искаме да казваме нищо“? Не нали. Най-вероятно зад цялото нещо имам някаква идея. Вярно, може крайния резултат да е изпълнен с тъпотии от рода на – Какво правиш? – Бера домати. -Береш домати? – Да, бера домати., но определено филмът има идеи и раглежда определени проблеми. Просто трябва да имаш желание да ги видиш. Това, разбира се, не означава, че е хубав и че трябва да ти харесва.

  22. @Дринов
    Съгласен съм, че филмът най-вероятно (дори сигурно) има някаква много дълбоко скрита от масовия зрител идея. Бих го сравнил с екстравагантната мода и „изкуството“ на Пабло Пикасо от късния му период – понятни и разбираеми, но само за една определена прослойка от обществото (вероятно споделяща същата лудост). С горното не искам да обидя никого, или да обявявам режисьора и харесващите този филм хора за луди.
    Просто споделям мнението на група хора, нескромно бих казал ако не много, то поне средно интелигентни (които сме ако въобще има някакво значение – не принадлежащи на чалга-културата – инженери, счетоводители, учители и др. все не-почитатели дори и на BIG Brother ако щете). Всички ние след този филм останахме, ако мога да цитирам Калоянчев „втрещени и неподвижни“ – може би за пръв път се сблъскахме с подобен род „изкуство“, което най-вероятно ще си остане непонятно за нас.
    Поздрави на всички и нека има повече български филми, независимо дали всички ще ги харесаме или не!

  23. Не е изненада, но е разочароващо, че критиката е все едно към книга или разказ и почти не се оценят кино качествата на този -филм-. Визуалното разказване е съкровището на „Островът“. Например монтажът от близки планове към края е триумф и признак на улегнал визуален стил, който показва точно каквото трябва за да предаде идеите си. Освен това има кристално ясна визия, перфектно овладяно движение на камерата, перфектен звук. Идването на тишината е един от най-силните моменти и всъщност напомня на какво е способно киното за разлика от всички останали медии/изкуства.

    А обвиненията, че това е поредната бг боза са повърхностни и просто не са верни. Помислете си: няма мутри, няма проститутки, няма свещеник, няма нищо от досадните закостенелости на бг киното. Няма забавени кадри на чупещи се чаши, няма крещене, няма натрапване на духовността на богатото ни историческо наследство и т.н.

    „Островът“ е много (прекално?) амбициозен европейски филм и е пределно ясно от къде са му влиянията и няма нищо общо с кахърните бг драми.

  24. @Дринов,

    Да, то е коментар и критика към обществото, но аз наистина просто смятам, че филмът е насочен към личността и трябва да си остане в тази равнина, а не да се опитва да анализира и обществото – получава се твърде голяма лъжица и както ти сам казваш, не се връзва с първата половина. Отделно наистина имам непоносимост към това предаване и съпътстващата го…суматоха.

    Може би аз забивам в грешна посока и твоето тълкуване, че това е трескав сън, е по-точно, но аз не обичам хората/героите да умират и продължавам да твърдя, че всичко е по-скоро метафорично, изразено чрез физически средства и умирането е символично. Така де – защо тогава беше последната сцена-масовка, ако не за да покаже, че не само главният герой, а и всички минаваме през подобни кризи и имаме нужда да се намерим и той е просто капка в морето?

    Относно буркана – да, ясно, че има комплекси – затова прегръща утробата на предполагаемата му майка, към която има сексуално влечение (Здравей, Едип), и гледа с ужас утробата на приятелката си, където расте неговото дете. Но…?! Но?! Може би е символ на това, че за него там не расте живо същество, а е по-скоро нещо, което не може да отнесе към себе си, но ми се струва малко изсмукано от пръстите това.

    @Kolio

    Изгледах филма в компанията на още две жени и самата аз напуснах залата, казвайки „басимайката“, но това наистина до голяма степен беше повлияно от издевателството над мозъка ми с втората половина на филма. А и ме заболя коляното и исках малко да се разходя вече. Както и да е 😉 Идеята ми е, че аз също не се намирам крайно възторжена от филма, но ето че втори ден го коментирам и размишлявам върху него – съгласи се, че това рядко се случва. Всъщност това е и идеята на изкуството и аз се радвам, че го има – филмът е хубаво заснет, актьорската игра е добра, звукът не дразни и ние можем да коментираме филма сам по себе си, а не техническата му част. Какво по-добро от това? Да, не ни хареса, разочарова ни, отврати ни и ни ядоса дори, но ето че говорим. Честно казано, ако с моя работа, в която и област да е, успея да накарам макар и трима човека да се замислят, да обменят идеи и мисли и да поспорят, бих била повече от щастлива и доволна. Целта на изкуството е това – не да продава красиви, идеализирани и гладки образи, а да предизвиква. Разбира се, има и тънкият момент, когато провокацията е само заради провокацията, но в случая мисля, че тази граница не е прекрачена. В това отношение аз се радвам, че „Островът“ е толкова неритмичен и алогичен. Дразни ме, че филмът не може да избере дали ще скочи в дълбоките води или не.

  25. Абсолютно и дословно подкрепям мнението на Kolio, по-точно не бих могла да се изразя. По-скучен и неразбираем филм от доста време не бях гледала. Определено има някой достойства – като страхотната актьорска игра и някои проблясъци на моменти. Но като цяло идеите от филма са ясни явно само на режисьора и екипа на филма, а публиката би могла само да гадае какво означават стотиците неясни метафори…

  26. Аз подкрепям мнението на Елида с две ръце!
    „Целта на изкуството е да предизвиква“ – това е най-важно от всичко, така мисля аз, и дори да не са му се получили на Камен нещата (според нашите възприятия), може пък той да е доволен от постигнатото?…
    Аз пак да кажа – очаквам третия му филм! Когато и да е… 8)

  27. Хм, не познавам Радо, но съм писала много подобни неща за филма 🙂

    Аз пък не виждам защо трябва да се сатанизира Биг Брадър и тази част на Островът – също не съм гледала предаването (виждала съм 1-2 епизода в началото), всъщност изобщо не гледаме тв вкъщи – но въпреки това имам идея какво представлява ББ като социален феномен и не мога да опиша присъствието му във филма като трагедията, която преживяват повечето хора.

    А за умирането – Дринка, питах Калев (обаче това беше преди да гледам филма) и той каза, че е метафорично – тоест по-скоро мнението на Елида за финала. Перифразирам в момента, въпросът ми едва ли е бил толкова конкретен предвид, че не бях гледала.

  28. Здравейте на всички. В начлото искам да отбележа, че с това, което ще кажа не искам да обидя никой и изразявам личното си мнение без да твърдя, че съм 100% прав. Аз гледах филма още преди няколко месеца в Сараево и също мислех да си изляза към края на прожекцията – обиден и ядосан от видяното. Има няколко големи проблема, за които никой не е писал и мисля че трябва да им отдадем нужното внимание. Първо – още преди филмът да бъде направен слушах откъде ли не, че сценарият се е променял десетки пъти и до самото начало на снимките не е бил финализиран. След това чух, че филмът се е променил много по време на монтажа, където са отпаднали много сцени, имало е отделна линия за майката и бащата на Данийл, която дори е била по-дълга от тази за младата двойка и т.н. Сами по себе си тези неща не говорят много добре за един продукт, особено филм ! Но това все пак бях чул преди да съм гледал „Островът“. За жалост след като го видях всичките ми притеснения се оправдаха. Драматургията на филма е трагична и даже на моменти според мен въобще отсъства. Не можеш да разполагаш с толкова добри и симпатични актьори и да се подиграеш така с трудът им. Относно визията и режисурата – най-доброто мнение, което чух за тях беше в едно ревю от Кан, в което се говореше за влиянията от големите имена като Тарковски и Линч и че режисьорът има желание да ни потопи в дълбоките води на метафизиката и философските размисли, но не и нужните качества и подход за да го направи. За жалост съм напълно съгласен с тези думи, с което не искам да кажа, че Камен Калев няма качества и не е добър режисьор. Източни Пиеси е най-добрият български филм според мен и заради това съм толкова критичен и донякъде ядосан. Ако трябва да кажа обективно мнението си, то е че се чувствам предаден. Предаден от човек върху, който съм възлагал свръхголеми надежди и съм мислил, че надежда за българското кино наистина има. След „Островът“ вече не мисля така и повече няма да правя грешката да вярвам толкова безкористно в даден автор.
    Знам, че е лесно сега да стоим отстрани и да коментираме, да се правим колко разбираме и т.н., но в крайна сметка филмът е подкрепен от НФЦ, а не малка част от парите в НФЦ идват от данъкоплатците (демек от нас), така че щом взимаш оттам трябва да си готов да понесеш общественото мнение. Точно това мнгоо ме дразни в Камен Калев като гледам как се държи в интервютата, които дава. Разбирам, че е постигнал сериозни успехи с „Източни Пиеси“, но това не означава, че може да прави каквото си поиска на гърба на хората, които го уважават и да очаква от тях, че ще разберат и най-претенциозните му хрумвания и търсения. Сега в момента наистина грандиозният провал на „Островът“ няма да е фатален за него само и единствено, заради Източни Пиеси, но ако това беше първият му филм, най-вероятно дори нямаше да има разпространение, камо ли да е селектиран в Кан. Знам, че думите ми звучат прекалено крайно, но това не е защото искам да обидя някой, а защото ми е писнало да гледам как всички в България затъват в посредственост и си живуркат без грам амбиция и стремеж към нещо по-добро. Затова съм толкова разпален относно този филм.

  29. Според мен проблема се корени в откровената крайност на българина в каквото и да се заеме да прави. Специално в модерното кино имаме или някакви напълно налудничави, дълбокофилософски и тотално неразбираеми за обикновените хора филми, пълни със абсурдни метафори, от една страна и откровено малоумни и обиждащи интелекта първосигнални глупости, навиращи ни в лицето колко сме зле като нация и как трябва да се гаврим със собствените си кусури от друга. Примери няма нужда да давам, вие можете да се сетите. Няма я златната среда в българското кино, а именно здраво стъпили на земята филми, които с малко и прости думи казват гениални неща и интригуващи истории; такъв тип филми, след края на които да си кажеш, „аха, разбрах за какво става дума, много добре са го измислили, евала!’, а не „ебати и малоумната простотия, тея ме мислят за кретен“ или “ добре бе, мама му стара, трябва ли да завърша ВИТИЗ, за да разбера аджеба тоя идиот какво се цели да ми каже???“

  30. това е наистина най – глупавия филм, който съм гледал през живота ми !

  31. Изглежда отрицателните критики се свеждат до това, че Камен Калев не е толкова добър, колкото Звягинцев (съответно Тарковски и Бергман). Е, и?

  32. ТОВА… „Островът“ е един тотален хемороид от женски род или с други думи – ИЗГЪЗИЦА! Камен Калев не успя да преодолее егото си, не успя да преживее НЕОЧАКВАНИЯТ успех от „Източни пиеси“ и подплашен и стреснат, че трябва да надскочи себе си – е създал ТОВА. Съжалявам за по чувствителните, но ако думите ми ви се сторят резки, би трябвало много да изнегодувате и на поднесеното от Калев. Явно е трудно да понесеш цялото това внимание и всичките тези огромни очаквания към теб. Смятам, че е обидно да заемеш мястото на някой друг в 15-дневката на КАН и да пуснеш на журито – ТОВА. Не ме интересува каква е била идеята на филма, не ме интересува кой и как е монтирал, филмът е трагичен. Като изключим първите 10 минути, в които имаше посока и някаква подсказка какво ще гледаме, останалото беше бълвоч от метафорични напъни, клиширани заемки от сюрреалистичната вълна на 60-те, резки смени както на посоката така и на стилистиката. Абсолютно неверни реакции, слаба драматургия и НИЩО ново като визия и внушение. Абе в ТОВА нямаше поне ейй толкова нещо оригинално, нещо красиво (освен Летисия и Бойка), единственото запомнящо се нещо е Летисия, която роди буркан с домати!!!!!!!!!!! ГЕНИАЛНО! Такова лутане и търсене на собствен образ, жанр и послание, не съм виждал скоро в никакъв филм, дори и на някой амбициран първокурсник по режисура. Последната така спорна част с Биг Брадър беше вече тоталната обида за зрителя. Камен закла цялата 110 годишна история на киното. Летисия стана главен герой, визията и ритъма тотално се промени, след откровенния финал, когато онзи се върна от острова осъзнат – започна нов филм, който завърши като прегазен червей от велосипед. Никакво евроарт оправдание не намирам тук, само слабост, страх и режисьорска немощ!

  33. Мисля, че казаното от Na-um напълно изчерпва и обобщава темата :).

  34. Прави ми много добро впечатление, че макар да има доста остри коментари към качествата на филма, все още нито един коментиращ, не е напсувал автора или друг коментиращ. 🙂 Честно това доста рядко се случва. 🙂 🙂

    По темата, направил е опит човека да създаде нещо, което го вълнува, но не му се е получил на 100%, много важно, другия път ще е по-добре. Не трябва да го съдите толкова сурово.
    Аз обаче, още веднъж искам да кажа, че въпреки недостатъците си, този филм ми харесва повече от „Източни пиеси“.

  35. Дринов, ако почерпиш, ще ти врътнем една попръжня, нямаш проблем 😀

  36. @Елида

    А аз мисля, че бурканът с доматите си е метафора на човека-консерва. От човек-консерва ще се роди дете-консерва. Как да не се притеснява бъдещият баща от това!? Всичките тези домати, подобно на всички хора, преминават през мелачката, а хората през мелчката на живота/обществото/очакванията от тях/възпитанието и подобни, и някои се оставят да бъдат консервирани и непроменяеми. Но на земята падна един-единствен домат, отдели се от „стадото“, както човек би могъл да се отдели от масата като си позволи да изяви индивидуалността си.

    Всъщност, мисля си, че всичко беше ясно още преди частта с Биг брадър. Не знам как някои са се чудили какво става преди Данийл да започне още по-ясни си монолог в къщата.

  37. @Na-um „Камен закла цялата 110 годишна история на киното.“

    Филмът може и да няма „поне ейй толкова нещо оригинално“, но виждам, че режда оригинални коментари :)))))

    Харесва ми и мъдростта на Светли: да видим и третия филм, там сигурно ще е истината.

    Митьо, Тарковски чрез спиритичен сеанс ли поства?

  38. Лора… :))) Да де, тая метафора с буркана и доматите сигурно е най-голямата гордост на създателя! Толкова е буквално и повърхностно, че ми напомня на мъдра мисъл от Паулу Коелю, която кара манекенките да се чувстват мъдри, а философите да се чувстват глупави, че не са се сетили по-рано да изкарват лесни пари. 🙂

  39. @Gogoto
    Само това остава, да черпя за попръжни. 🙂 🙂 Иначе бири черпя, ама по сбирки. 🙂

    @Lora
    Имам пряка небесна линия с Тарковски. 🙂 🙂 Много се уважаваме с него! 🙂

    @Na-um
    Е-ееее това за Колею беше долно. Колкото и да не ти харесва филма, не можеш да кажеш, че е толкова зле, колкото Коелю. 🙂

  40. Ако не знаех какъв е бюджета на този филм щях да реша, че това е поредния филм правен за без пари. За съжаление обаче в този филм за наляти доста пари. Кзвам за съжаление, защото е видно, че е става въпрос за разточителство предвид тегавия сюжет и липсата на действие в целия филм. В крайна сметка за мен тоз филм е едно голямо нищо.

  41. Аз лично нямам информация колко му е бюджета на филма и не мога да взема отношение. Според мен изглежда добре.

  42. Не обичам да критикувам труда на хората, но това е най-голямата боза която съм гледал, а съм гледал много ама много тъпи филми.Останах до края защото бях в средата на реда, а много от хората излязоха още на средата на филма.В същност трябва да плащат на хората да седят там.Накрая на прожекцията залата буквално избухна в аплодисменти, но защото филма свърши най-накрая.Не може да е толкова неадекватен тоя филм без никаква ама никаква логика и връзка между сцените.Може би е в мен проблема и съм тъп да не мога да открия поне някакъв смисъл ама дори и да съм чак толкова прост, как може цялата зала да сме тъпанари всичките?Опитвам се да подкрепям всичко българско не само киното ама ако изгледам още един такъв безумен наш филм ще се откажа.

  43. Закъснях и всичко лошо по щандовете е вече изчерпано. Само ще кажа, че за мен най-голямото престъпление на Калев е, че филма е контра-интуитувен. Изглежда, че човека е седнал и си е удрял главата в масата, за да измисли нещо …. такова. И вместо да разкаже история, която има смисъл, е пробвал да надскочи себе си. Тц, според мен не се е получило. Филма ми беше … фалшив като усещане. Но всички, които обичат да интелектуалното мастурбиране имат право да го харесват, за да се чувстват над масите. Което ме връща на Калев и посочва негов конкретен комплекс, според мен. Освен това, предвид кофинансирането от НФЦ и БНТ, смятам, че този човек трябва да се извини публично, че похарчи тези пари именно по този несмилаем за повечето хора начин.

  44. Чак пък да се извинява, 🙂 Те какви неща правя с нашите пари, ние тук за някакъв филм, се оплакваме. Да не говорим, че качествата му са въпрос на субективна гледна точка.

  45. @Дринов, субективна гледна точка, ама аз лично не съм чул някой в действителност да го е харесал този филм. Интересно ми е дали самия Калев си го харесва, някой знае ли ?

  46. И като сме на подобна тема, кога ще четем ревю за другия магнум опус ? Този на Въргала 🙂

  47. Не съм го гледал „опуса на Въргала“. 🙂 Ако ти си го гледал, дай едно текстче, нали си писател. 🙂 🙂 🙂

  48. Казвам! 🙂 С удоволствие ще го пусна. Ще бъде доста интересно да чуем мнение на истински сценарист. 🙂 🙂 🙂

  49. @buko Ако искаш да подкрепяш всичко българско, защо не започнеш със запетайките и не преразгледаш цялата пунктоационна ситуация в постчето си?

  50. пълна скръб е този филм, не го гледайтеееееееееееееееееееееееееееееееееее

  51. Покрай данданията тук – седнах да видя нещо за Източни пиеси пак в youtube…

    Като видях Христо в някакви документални кадри ми стана супер вътрешно –
    Трудно ми бе да спра да го гледма – трудно ми бе да да продължа да го гледам …
    Резонансът е несравним просто – И аз сега се питам колко е Христо – колко е Камен К. ? Има ли такъв въпрос ? Поправете ме ако греша –

    Съвсем разбираемо е защо хората пикаят кръв след ‘Островът“…

  52. За мен такъв въпрос не съществува. Сори. Или по-скоро не ме вълнува, защото (за милиарден път) не истински фен на „Източни пиеси“.

  53. Milbo има право. И аз вече се съмнявам дали Източни Пиеси е филм на Камен Калев :).

  54. Безумно гпупав, скучен и безидеен филм!

    Трейлърът ме излъга, че „Островът“ е някакъв криминален филм – мистерия с елементи на ужаси :). Бях наясно, че едва ли ще е на нивото на световните стандарти в жанра, но реших да заложа на него, понеже е български, а и поне аз не помня да е имало подобен наш опит.
    Очакванията ми бяха горчиво разбити :(. „Островът“ е глупава метафорична, сюреалистична безмислица, филм до болка познат на българския зрител от близкото минало, когато всички наши филми бяха подобни. Но тогава филмите се правеха с джобни пари и много ентусиазъм. Тук обаче имаше международни звезди, снимки в Париж. Очевидно за това недуразумение са изхарчени оогромни пари за нашите стандарти, получени най-вероятно чрез бюджетно финансиране, демек наши пари.
    …. Всеки път като чуя местни културни деятели да плачат за пари от тук на сетне ще се сещам за този филм
    Най-грозното във филма е как се появиха пълният набор некадърни, лишени от всякакъв талант „местни шоумени“ Иван, Андрей, Любен Дилов, Део. Хора, които явно живеят за да се набутат някъде да бъдат снимани.
    На кратко, ако вече не сте направили тази грешка, моля в никакъв случай не гледайте това недуразумение „Островът“
    Вторият извод, поне за мен е да не гледам български филм преди да прочета внимателно отзивите за него…

  55. Днес гледах филма. Отначало ми допадна доста, макар да ми се видя клиширан. След средата онемях. Скоро не ми се беше случвало толкова да ме изненада филм, за съжаление, изненадата беше лоша. Не ми се понрави прехода от едната към другата част (имаше ли такъв изобщо?!), поради което толкова нелепа ми се видя втората част. Аз стоях в салона и се заливах от смях, просто не можех да спра. Огледах се, всеки човек реагира на цялата риалити история по разичен начин, нормален от нормалното му поведение в киносалон.
    Но никой не остана безразличен… ако това изобщо може да се изтъкне като критерий за добър филм

  56. Не е критерий за добър филм, но е добре, че провокира емоции. По добре така, отколкото да си го забравил веднага след напускането на залата.
    Затова Уве Бол е голям . 🙂 🙂

  57. Ne mi haresa .. Gledahme go predi malko s priqteli, no na momenti beshe ujasno zabivasht, dori zabelqzah che chast ot mujjkata auditoriq v zalata napravo zaspa :)) nqma tekava tapotiqq molq vi pomognete mu za sledvashtiq scenarii na tozi rejisior 😉

  58. @kunina
    Ти така ли разбираш дали един филм е тъп? Гледаш около себе си и ако никой не е заспал, значи става, така ли? 🙂
    Ако поиска съвет режисьора с удоволствие ще му го дадем!

  59. Незнам дали някой въобще е разбрал филма защото масовата българска публика естествено обича да има комедия и сеир а като стане въпрос за нещо по вътрешно и различно никой не му се харесва и му става скучно. Както се казва хората не се филмират във филма и естествено всеки дава акъл и мнения без да разбира от анализа на филми или каквото и да било защото явно повечето не са го разбрали. Според мен е страшно умно че филмът поема в тази посока, получава се един контраст точно на време. Има си и някои недоизяснения, но като цяло мисля че филмът е добър.

  60. neznam koi si ti saint no e mnogo zle da kazvash na horata da ne gledat nqkakuv film . vseki ima razli4en vkus. tva 4e ne ti e haresal ili ne si go razbral/a ne zna4i 4e e tup. moje bi ti si. a oshte po tupo e da 4etesh otzivi za nqkoi film i da ne go gledash zaradi tova.zna4i nqmash sobstveno mnenie!!

  61. Искам само да отметна нещо за връзката с „Биг Брадър”. Когато кацнаха на летището в Бургас и срещнаха високия, пълен, луд човек, който му поиска цигара и Даниел проговори изненадващо на български – това всъщност беше Тошко, истинска личност, който в едно от издания на риалитото се правеше на луд, както се оказа по-късно, де, за да може да събере пари за ин-витро, тъй като с жена му не можеха да имат деца по нормален път. Та така ако това по някакъв начин има значение да го разгледате и от друг ъгъл ….

  62. Спомням си го този Тошко и се сетих за него, гледайки филма. Но честно казано не съм разсъждава в тази посока. Не мисля, че ще има кой знае какво значение за финалната оценка за филма, нито от моя страна, нито от тази на големите критикари.

  63. Много мразя да критикувам, защото неуспелите творци стават критици.
    Но… ОСТРОВЪТ е най-спрялото и глупаво нещо, на което съм попадал.
    Толкова е глупаво, че не можех да повярвам. Не си губете времето… Ако
    го бях гледал на кино, щях да си поискам парите обратно. Толкова не се
    е получило, че чак не е истина. Започва на остров, продължава в
    студиото на Биг Брадър, завършва с това как се върти колело на Тур дьо
    Франс… Гледам българско кино и се опитвам да бъда позитивен,
    доколкото мога – НО ТОЗИ ФИЛМ НАПРАВО Е НЕГЛЕДАЕМ. Тъп, по-тъп –
    ОСТРОВЪТ. Не знам дали някога съм се чувствал толкова прецакан с
    отделеното време. Филмът закупих с вестник 24 часа за 4 лева, но не си
    струва и за 4 стотинки. Не ми е ясно как се е съгласила да играе
    Летисия Каста в това нещо, което не бих нарекъл и филм. Има
    по-стойностни и издържани откъм сюжет ПОРНОФИЛМИ.

  64. Това е най-нескопосаният филм който някога съм гледал. Честно…

  65. Въпрос към сценаристите:
    – Вие пияни ли бяхте, когато писахте сценария на тази помия?
    – Освен на някого умствено болен и поддтиснат човек имали друг на който би му харесъл този „филм“?
    – Някога гледали ли сте собствената си „продукция“?
    – Операторите и тон режисьорите да не би да са още в детската градина?
    Изобщо как може да допуснете подобни произведения да се показват на хората… просто нямам думи… ако бях на мястото на сценаристите щях да изляза и да се извиня публично на хората като моене, който си дадоха парите да гледат подобна гавра с киното. От кино салон в който имаше поне 100тина човека на карая на филма имаше не повече от 10… които излизаха с нетърпение! ПЪЛЕН БОКЛУК И ПРОВАЛ!!!!!!!!!!!!!

  66. Има ли някой като мен, който е харесал филма? 🙂 Наистина ми хареса, но не мога да тръгна да обяснявам защо. Просто повечето заложено за разбиране си го разбрах … или поне се надявам, а и визията беше много мислена.

  67. Да си призная, не гледам много български филми,но реших да дам шанс на този. Гледахме го с приятелката ми и очаквахме нещо интересно – уви, ако бяхме в кино (вместо удома) НАИСТИНА ЩЯХ ДА СИ ПОИСКАМ ПАРИТЕ ОБРАТНО! Това, че един човек е направил ЕДИН хубав филм не означава, че всеки следващ ще е още по-„уникален“ и „несравним“. Разбирам, че трябва да се изпробват нови неща, но подходът тип „Дай да направим нещо дето да вкараме мозъците на хората в шах и да си измием ръцете с това, че повечето няма да го разберат а пък всъщност ще е гениално защото е различно“ е толкова жалко и глупаво, че просто не ми се говори. Както каза някой по-горе: колкото и дървени филосови да сте пак няма да ме убедите, че това е смислен филм! Жена вади компот от вагината си…пффф….сещам се за филма на Тиер – Антихрист и направо ми се повръща!!! Спирам до тук – това си е лично мое (наше) мнение! Дано съм спестил 100-минутната агония на някой!

  68. Сега някой ще получи разрив на сърцето заради този паралел с филма на Триер, който „бтв“ е уникален. 🙂 🙂

  69. Сюжет – помия.
    Как не можете да направите един смислен български филм, не знам! Как ще ми обясните „дълбокия смисъл“ на сцената с раждането на буркан туршия?!! Пълна простотия!

    Актьорска игра – помия.
    Оня дядка с доматите се хилеше толкова неестествено, че и аз, дето нямам грам актьорски талант, ще се справя по-добре.

    Техническо изпълнение – помия.
    На онази сцена, където главните герои би трябвало да са сами на плажа, изведнъж се появява нечие рамо от снимачния екип! Кьорави ли са били като са го сглобявали да направят такава груба грешка?

    А за Биг Брадър и рекламата на Карфур просто няма да коментирам.
    Филмът е отчайващ!

  70. Абе, разбирам филмът да не ви харесва, има много предпоставки за това, но какво се хващате за тази сцена с доматите. Това е метафора бе хора, защо я приемате буквално?

  71. Снощи имах нещастието да гледам филма. Добре, че го има този форум, за да си изплаче човек душата. Естествено, г-н Дринов, че хората ще правят съпоставка с „Източни пиеси“, това е най-нормалното нещо на света. И след онзи нежен, най-вече без никакви претенции филм, направен направо „за без пари“, човек „нарамва голяма кошница“, когато сяда да гледа филм, показан в Кан, с участието на известно име и продуциран от БНТ. Някой по-горе беше проплакал, че не е завършил ВИТИЗ и затова явно не разбира филма. Спокойно, аз съм завършила академията, но към края на филма наистина се чувствах и физически зле. Измъчих се направо. И то ненужно. Нищо не ми даде този филм, нито теми за размисъл, нищо. Изгубено време, че го гледах. И безкрайно разочарование /за кой ли път/ от българските опити да се прави кино.Друг от нещастниците във форума /дал и пари, мислейки, че за изкуство/, гокият човек, обяснява, че не слуша чалга – да не би някой от великите интелектуалци тук да го обяви за прост. Това е едно от нещата, които най-много ме дразнят при нашите ПСЕВДОинтелектуалци – когато някой се осмели да каже, че не е разбрал „възвишеното им изуство“, обявяват го за просак. Няма нужда да четем рецензии, за да почустваме или не един филм, нали? За разбиране – въобще не смея да говоря, защото „Островът“, определено не търси това. Филмът е УЖАСНО претенциозен, с откровени залитания към Дейвид Линч /сцената с танцуващия Михаил Мутафов е направо крадена/. А когато изкуство се прави и с пари на данъкоплатеца, то трябва да е достъпно за него.

  72. Аз с този филм си реших въпроса по следния начин – мина достатъчно време, за да разбера донякъде какво е станало …. не казвам, че знам какво е станало – казвам, че се ориентирах като за себе си какво според мен се е случило …Мина доста време ….. сигурно преди месец ‘Островът“ се озова в компютъра ми … в един момент се престраших и си го пуснах … на 9-тата минута (на плажа когато Летисия го пита „Why don’t you tell me“) го спрях … Никога не съм го пускал повече …

    Филмът ми харесва много в тези 8 минути и половина ….незнам как да го комуникирам, но просто знам, че филмът е вътре …в това нещо, което имаме сега – има филм…който не се е получил … сега … Ако К. Калев продължи да прави филми … на негово място ще се опитам да го направя отново – но след 30 години …

    Любимите ми 20 секунди от филма са между 5:15 – 5:35 ….това го казвам сериозно между другото …в този момент най-силно чуваствам, че „вътре“ има филм…който, обаче не е пред нас…

    Страшно ми хареса и Туре Линдхарт в тези 8 минути … Ебаси как играе този човек … много задължаващо според мен … много задължаващо…

  73. Наистина е сразяващо, че сте си играли да „минутвате“ и „секундвате“ този филм. Нито пък смятам, че първите минути са чаааак толкова добри. А Линдхард е добър – спор няма, ама пък чак да играе „много задължаващо“ е прекалено. Забравих да кажа, че Бойка Велкова е много добра, според мен. В тази второстепенна, да не кажа периодична роля е страхотна.

  74. @Покъртена
    При мен случаят беше обратен, аз отидох с малката кошничка, тъй като не съм истински фен на „Източни пиеси“ – хубав е, но не е моят филм, не ме вълнува – и може би затова останах доволен.
    Но ми се искам да го гледам отново. Второто гледане за мен е най-важно в затвърждаването на усещането ми за някой филм. Възможни са промени, но засега съм „за“! 🙂 Все пак, разбирам, повечето неща, които притесняват зрители като теб! 🙂

    И последно, мойте поздравления за това, че въпрки че си останала доста недоволна от филма, все пак намираш сили да оцениш отделен елемент от него, като играта на Бойка Велкова. Малко хора са способни на това.

  75. Стана ясно, че не харесвате „Източни пиеси“, разбра се това. Лошо няма. Незнам кои са зрителите „като мен“, кои са всъщност? Явно влизам в графата „масов зрител“ ?! Пак няма лошо. Точно затова смятам, че когато правиш филм с държавни пари – той трябва да е достъпен за масовата публика. Иначе нищо против елитарното кино. Аз съм от кинаджийско семейство и имам някакви претенции, че разбирам. Апропо, точно коментираме във Фейсбук „Покаяние“ на Абуладзе. Когато излезе бях още ученичка. Вкъщи филма се коментираше с години. Гледайки го за първи път – не разбрах и половината, но излязох от киносалона като смазана. Но не чудейки се кое и защо се случва в него, просто става въпрос за наистина ГОЛЯМ филм. Наистина не разбирам как може „Островът“да бъде субсидиран от държавата, представен в Кан, а за премиерата в Народния театър въобще не ми се коментира.
    Благодаря за поздравленията по отношение на играта на Бойка, ама те всичките актьори играят добре. Въпросът е, че явно докато снимат не са били наясно с крайния продукт – някой във форума спомена за това как сценарият е работен до последно и за липсата на всякаква концепция по отношение на монтажа накрая.

  76. @Покъртена
    Очевидно има два начина да се изживее едно такова разочарование – 1) да се изживее, и 2) да не се изживее, да се избегне. Аз съзнателно избрах опция 2, защото, ако бях избрал първата опция сигурно щях да съм още по-„покъртен“. По една или друга причина – и аз съм склонен да натоварвам някои филми с очаквания, които те просто не могат да понесат …
    Сега си имам мои си някакви 8 минути – и си карам на тях …
    Също – не е нужно един филм да е ГОЛЯМ, той може да бъде просто успешен, получил се…
    А също може да бъде успешна стъпка напред в някакъв път – Аз искам да вярвам, че имаме това нещо тук – една стъпка напред и опит важен някакъв за г-н Калев, който всички очакваме да направи по-успешен. сполучен трети филм…
    И ествествено, че ще бъде субсидиран от държавата – Ако КАН го подкрепят и го показват – ние трябва да сме идиоти да не го подкрепим финансово и изобщо както можем …

    Незнам дали е уместно да давам пример с румънския филм „Вторник, след Коледа“ – с жена ми осъзнахме,че филмът се случва докато очакваме „нещо“ да се случи…И когато свърши без да разберем се бе случило нещо много просто – 1) ние му вярвахме и 2) ни пукаше за хората във филма… Понякога си мисля, че и ние трябва да пренастроим очакванията си …

  77. Някакъв доста позакъснял PR, който не виждам как може да промени факта, че „Островът“ се оказа някаква безобразна шитня, от която на всичко живо му се драйфа. Депортирайте Камен Калев на „Света Анастасия”, pls.

  78. @Покъртена
    Това за сценария и аз съм го чувал. Чувал съм, че на филма са отпуснати пари, без да е имало готова финал, но не мога да съм сигурен. Това би отговорило на доста от въпросите ти. 🙂 🙂 Въпреки това, има доста филми, които са снимани по подобен начин, пък се водят за класики. 🙂

    @Milbo
    Това за КАН е изключително вярно! 🙂

    @UZUMAKI
    Аре, бе, не е първият режисьор, който е снимал тъп филм. Какво се правиш толкова!?

  79. Ма кво сега постигнахме съгласие, че филмът е тъп ли? 🙂

  80. Здравейте,
    Все още не съм гледал филма. Нямах възможност. Но много искам да сравня написаното от вас с моето мнение, но не мога да намеря филма никаде. Моля ви, ако някой знае от каде мога да си го набавя, да ми помогне. Благодаря предварително !

  81. Гледах филма на „лятно кино“ с Канал 1 на българската телевизия. Мисля, че филма явно е много, силно, дълбоко и сложно психологически за да се пуска на масовата публика. Нека си го гледат „оскарите“ и да се награждават един друг. Като цяло „ТЪПО“. Язък за цялата организация и реклама на БНТ 1. Иначе, похвали за инициативата.