Форман: Този запечетан плик е за теб, намерих го в документите, които ми остави Къди.
Хаус: За мен? Изхвърли го в боклука – не е нужно да й сервилничиш, вече не работиш за нея, ти си шефът.
Форман: Не допускаш ли поне за момент, че може да е важно?
Хаус: Толкова важно, че да налага контакт с мен? Ти не си луд, тя със сигурност не е луда, остава аз да съм луд – и да ти се вържа! Хвърли го в коша.
Форман: „Ако откаже да го вземе – отвори го и му го прочети!” – така пише тук…
„Киното е паралелна реалност, върху която малко избрани имат власт. Многообещаващ млад творец, носител на „Оскар” и „Златна палма” доказа, че умее да провокира, притежава чувство за хумор и работи добре с две поколения талантливи актьори. Въпреки всички предпоставки, кино-реалността остава безжизнена. Ще се радвам, ако успееш да дадеш обяснение – и да забравиш за мен.”
Хаус: Ето защо е досадно да си разваляш отношенията с хора, които те познават добре! Дори ти, Форман, нямаше да се сетиш да поставиш в такава близост двете предизвикателни думи „безжизнена” и „успееш”. А онова сладко малко съмнение „ако” подпечатва решението – момичета? Идеи?
Адамс*: Тоталната обсесия по една или друга идея е характерна за обществото като цяло, особено след началото на 21 век. Мисълта „какво би станало, ако” е част от ежедневието на 93% от населението на Земята (останалите 7% са невръстни пеленачета или зависими от наркотици/опиати). И след като най-малко половината от активните граждани във възрастов диапазон от 14 до 45 години ходят на кино поне един път седмично, логично е дори творец като Содърбърг да се обърне към сюжет като „Заразяване”: специалисти от различни краища на света се опитват да проследят и овладеят бързо разпространяваща се зараза. Към скоростта на движение на вируса се добавя много кратък инкубационен период и неизбежна смърт. Няма ваксина, няма и спирачка за паниката, която е част от стадното поведение на всеки бозайник.
Един от прийомите на Содърбърг, познат от предишни негови филми, е естественото следене на действието. Камерата е свободен регистратор, най-често „от ръка” и чрез нея зрителят може да „присъства” в случването на момента. Използваният паралелен монтаж на няколко сюжетни линии също допълва усещането за съ-участие. Но въпреки актуалността на идеята – вирус-зараза-пандемия и майсторството във визуалното поднасяне на историята, режисьорът не успява да ангажира истински вниманието на публиката. Фактът, че след тестовата прожекция на „Заразяване” в САЩ хората са се отдръпвали един от друг, вероятно с мисъл „какъв ли вирус лепнах току-що?”, говори само за изключителната податливост на манипулация на американското общество. Ясно е, че човечеството е безотговорно, и че постъпва безогледно и жестоко (ако кажем „животински” – ще обидим животните), когато се намира в някаква опасност, ала това си го знаем. И ако сме видели филмиран този възможен сценарий, дали инстинктът за самосъхранение ще заработи в обратна посока, като си кажем – „А, това съм го гледАл на кино, я да съм по-добър!”, ако някой ден сюжетът на „Заразяване” се случи наистина? Моето предположение е – режисьорът фатално се е подвел да реализира история, страховита, но лесно-смилаема от зрителите, и се е подхлъзнал по клишетата за лесно поднасяне на публиката. Наблюдавах филма със смесица от безразличие и желание да съкратя бъбривостта на някои епизоди.
Парк**: Не можем да не му признаем на Содърбърг едно – умее да привлича актьори, при това много добри, и то по много! Тайна за мен остава обаче защо образите им са толкова неинтересно-клиширани. Лоурънс Фишбърн като началник в Щатската здравна служба (свръх-високо ниво) не можеше да е по-матричен, Мат Деймън не можеше да е по-бащински обсебен (загиват жена му и доведеният му син, той трябва да опази от заразата своята дъщеря-тийнейджърка, която изрича свръх-самоотвержената реплика: „Ти си нямаш никого, ще остана при теб!” wtf?), Кейт Уинслет и Марийон Котияр не можеха да са по-отдадени на мисията си! И – не ме обвинявайте в намеци за определено расистско отношение, ала как така всички участници в сюжета от Хонконг/Япония/Макао бяха като дамгосани с по един невидим знак „виновен” – дали за разпространението на вируса, или за терористични изцепки, няма значение. Къде отиваме, в кой век живеем?! Възможно ли е да си въобразявам, или наистина на обикновения зрител му писва от предвидими персонажи?! Факт е, че единствения момент, който наистина трогва с драматизма си, е дело на Кейт Уинслет – когато героинята й разбира, че е заразена, съдбата й е предопределена, въпреки самотата и ясното съзнание за очакването на смъртта, тя си позволява сълзи на съжаление, които не ми изглеждаха изкуствени, и твърдост на професионалния медик, което беше леко пресилено – но ме трогна. Джъд Лоу прави абсолютно добра и строго-профилирана роля – на подривния уж-журналистически ум, който е на контра на всички обстоятелства; на Гуинет Полтроу не можем да й се сърдим – тя е „нулевият пациент” на заразата (което означава, че има много малко екранно време); хареса ми обаче Дженифър Ел – обрана, концентрирана, строго-научна и разбира се, жертвоготовна в ролята си на специалист по заразите, който опитва върху себе си възможната ваксина. През цялото време на филма имах усещането, че актьорите са били уговорени за съучастници в нещо много по-голямо като идея, втурнали са се в проекта с вяра и ентусиазъм (каквито подобаващо би заслужавал Содърбърг), ала някъде по пътя режисьорът е изпуснал тръбичките на глюкозните системи, чрез които е контролирал организма-филм.
Хаус: Обичам ви, момичета – но ми е скучно, когато се допълвате! Искам спор, искам различни идеи, детайлите ме изморяват. Най-лошото от всичко е, че не мога да си спомня защо в края на краищата уволних Номер 13 – тя щеше да се оправи бързо и най-важното – ефективно с тази „заразна” каша… С всичките си думи дотук искате да ми кажете, че един режисьор е решил да събере стари приятели-актьори с големи имена, за да привлече продецунти и медийно внимание, и да си осигури прилично количество зрители. Избрал си е „гореща” тема – пандемия, разказва за развитието й в псевдо-документален стил и накрая изненадва с едно съвсем елементарно обяснение за зараждането на необичайния вирус, като освен това може да бъде обвинен в популизъм. Няма конспирации, няма тайни служби, няма съспенс-трилър-екшън елементи – само чист ужас от реалността и жестокостта на човешкото племе. Такааа – аз не бих гледал това нещо на кино. Не защото не е реално-осъществимо, просто е направено им-по-тент-но (или поне така звучи/изглежда). И единствения (немедицински!) съвет, който бих дал (с безразличие) е: „Излез от киното преди да си дадеш сметка, че гледаш филм на човека, отговорен за „Секс, лъжи и видео”, „Извън контрол”, „Ерин Брокович”, „бандите” на Оушън – да изброявам ли още?” Осъзнавате ли, че след това обобщение – направих го аз, не вие! – не ми оставате избор, освен да ви уволня и двете?!…
* д-р Джесика Адамс, губи работата си като лекар в затвора, в който излежава присъдата си Хаус, след като… попада на Хаус
** д-р Чи Парк, на пръв поглед стеснителна, млада, амбициозна жена с азиатски произход, поразително приличаща на Хаус като начин на разсъждение, здравомислие и дори студенина
Интересна идея 🙂 много, даже! А „Заразяване“ ще се гледа само от уважение към Содърбърг и плеядата класни актьори. Лошото е, че не винаги (явно и този път) репутацията на режисьора и таланта на актьорите са достатъчни. 😉
Не знам за филма, но т’ва е велико. 🙂
@UZUMAKI
уникално!
Баси, всички филми изпуснах! 🙁
По принцип не съм фен на Содърбърг – не са му лоши филмите (истински харесвам само „Извън контрол“, „господарят на хълма“, „секс, лъжи и видео“) – но все ми липсва нещо да ми стане любим.
Имах големи надежди за този филм, особено след високия рейтинг в доматите и темата, която ми допада, докторката обаче, го е оперирала здраво. 🙂
…All you have to do is close your eyes and just… get out of the cinema! 🙂 🙂 🙂 Найс! 🙂
Да, Къди е безпощадна, неслучайно е З-то в АЗ-а на оня хахо, доктора 😉 Но има добри аргументи и се радвам, че се върна! Жалко, че това ще си остане последният филм на Содърбърг, нали се пенсионирал от режисирането?!
Леко се съмнявам, че Содърбърг ще се пенсионира току-така, ама нейсе… Леко ми намирисва тоя Кънтейджън на наблъсканите със звезди политически коректни филми, дето ги правят през няколко години по повод някоя глобална/локална криза. Де да знам, може и да не съм прав, ако го гледам някога, ще си взема думите обратно.
Къди, къде се изгуби? Уелкъм бек! Както винаги, операцията успешна:)
Ами – пенсиониране, да бе – популизъм, майка!
на мен на това ми намирисва, ама да си сдържам езика зад зъбките, че домакинът е прекалено либерален, ама може и да ми се разсърди в един момент 😉
(bow) на четящите 😀
Дрин, не си изпуснал филмите, бе – те са те изпуснали! не се трови 😛
УСПЕШЕН старт пожелавам от все сърце! На добър час!!! 😀 😀 😀
Голяма скука. Единственият му плюс, е че е реалистичен, но по CNN репортажите са по-интересни.
Тест
Привет –
Не съм се вясвал отдавна. Причината да кликна бе малко странна –
Преди повече от час, два на сайтовете на
http://www.bbc.co.uk
http://www.hollywoodreporter.com
http://www.imdb.com
http://www.extratv.warnerbros.com
http://www.blog.moviefone.com
http://www.washingtonpost.com
http://www.accesshollywood.com
http://www.filmindustrynetwork.biz
http://www.reuters.com
http://www.movieweb.com
http://www.nextmovie.com
http://www.eonline.com
http://www.cbsnews.com
http://www.mtv.com
http://www.dailymail.co.uk
http://www.news.yahoo.com
http://www.huffpost.com
http://www.salon.com
и на още толкова чужди сайта прочетох как докато са снимали Expendables 2 not far away from Sofia ‘a stuntman has been killed and another one is seriously injured’
Никъде не видях новината на български – нито в Дневник, нито никъде – и си казах
я да видя на Опeрация Кино ….даже си помислих, че тук може да има някаква вътрешна информация …
За филмът на Содърбърг…
Преди малко написах нещо по-дълго и след това го загубих…затова сега ще се опитам да го възстановя по-накратко…
Ревюто по-горе не ми харесва и смятам, че не е съвсем обективно. Също смятам, че никога едно ревю не може да е по-важно от филма за който говори. Изключенията от това правило се броят на пръсти. И е въпрос на awareness човек да знае от каква гледна точка говори…
Аз се изненадах колко ми хареса филма – не го очаквах. Беше ми много приятно да гледам актьорите в тези епизодични роли – и желанието и очевидното удоволствие с което те играят; зарадва ме реализма, който бе избрал Содърбърг, и ме зарадва commitmenta с който актьорите се бяха наместили в този реализъм. Изобщо не смятам, че ролите са им клиширани – дори блогърът с неговата улична находчивост ми бе убедителен към края. А останалите 7-8 персонажи е удоволствие да ги гледа човек в тяхната неочаквана ‘реалистичност’…
Историята бе интересно разказана – едновременно глобално и интимно локално.
Това според мен е адски трудно и наистина не виждам като как човек може да си помисли да е снизходителен към такъв резултат…
За сведение – филмът постига това, което правят успелите филми – има си точка в която ‘докосва’ зрителят. Хората с които го гледах потвърдиха, че и за тях мястото е било същото като за мен…Съответно на въпросното място – абсолютно органично в рамките на историята става това, което според мен отговаря напълно на дефиницията ми за ‘истина в киното’ – случва се нещо съвършено неочаквано и в секундата в която става му вярваш … Понеже този момент го има – и понеже успява – от това следват една планина от изводи, които могат да се направят за всички останали елементи и под-елементи…
Не смятам, че Содърбърг е изпуснал каквото и да е – напротив. Като никой друг ‘жонглира’ с елементите на изкуството си, като напълно се съобразява и с обстоятелствата на това, че произвежда ‘студиен филм’. Всъщност наистиа е поразително, че това е ‘студиен филм’ за него – а той успява да запази естетическия си интегритет по този елегантен начин. Последното нещо, което би ми хрумнало на света е „снизходително да го потупам по рамото“ …
Той прави нещо, което е толкова трудно за нас (в нещастната кино-страна България) – поставя се точно на това място на което трябва да бъде. Не е по-голям от историята, не е по-важен от актьорите си…
Съответно – не смята, че това, че живеем във време в което всяка следваща катастрофа е зад ъгъла – е нещо маловажно. И историята му е метафорично разказване/предупреждение, но и загатване, че имаме капацитета да се справим (може би)…като въпреки това, леда под краката ни остава все така тънък и опасен.
Ние разбираме ли това ?
@ Milbo
Много се радвам, че филмът ти е харесал и е провокирал споделеното от теб!
Но именно защото всеки от нас е различен, имаме право и на различни мнения, нали?
Не разбрах една реплика – „никога едно ревю не може да е по-важно от филма, за който говори“ – да сме намекнали нещо подобно? Подходът за „разнищване“ на филма е по-различен от обичайните – може да го наречеш прентенциозен, недомислен, надут, ала надали ревюто има каквото и да е значение за Содърбърг и творчеството му.
Може да е от значение единствено за зрителите у нас – дали ще влязат или не на кино, при това ако влизат в любимата ни Операционна и ако разчитат на нейните ревюта. Думите ни не задължават никого и с нищо 🙂
До момента моят инстинкт не ме е лъгал – когато още в салона започна да анализирам гледната точка на кадъра, или фалшива интонация в някой епизод – край! Филмът не ме е грабнал – което обикновено означава, че има нещо кухо в него. Въпрос на гледна точка.
А Содърбърг има далеч по-добри постижения и съм сигурна, че още има какво да покаже. Не може всяка творба да е шедьовър, нали така? 🙂
Охо, едно положително мнение. Това е добре! 🙂 Определено искам да го видя филма, ама не знам дали ще стигна. 🙁
@Milbo
Да, за съжаление този инцидент се оказа истина и да, имахме вътрешна информация, но не беше удобно да я споделяме. 🙁
И ревюто, и коментарите ме хвърлят в крайно недоумение. Филмът е превъзходен.
PS Дринов, ти гледа ли го?
За съжаление не съм го гледал още. Това, което казваш обаче, ме обнадеждава много. Ще го гледам задължително, нищо, че Содърбърг не ми е най-големия любимец. Ти си! 🙂
Ей това е приказка! 😀
Дринов ти да не си зоофил, ‘изгледаш’ разумен човек, какво харесваш в тая маймуна uzumaki!?
Зоофили сме и двамата, предвид редовното онождане на разкъртената ти неандерталска майка.
не съм фен на Содърбърг, но „Заразяването“ ми хареса. Направил е нещо като симулация на евентуална пандемия. Хубавото е, че не преиграва и няма излишна драматизация. Всеки герой е поставен на място и отговаря на точка от списъка на проблеми, които евентуално могат да се получат при подобно развитие. Хареса ми как „разкриха“ хомеопатичните лекарства зад които седеше героя на Лоу 🙂
Хубав вечерен филм 🙂 стига да не очаквате социалка със сложни взаимоотношения между героите 🙂
Истинската любов е по-силна от разума!
@lammoth
Щом и на теб ти е аресал, на мен няма как да не ми допадне. 🙂 🙂
ох, ама всички ли откачихте?
сух разказ, предвидим във всеки момент – странно ми е как импотентна творба като тази е могла да се хареса на хора с вкус… Но – всеки има право на лично мнение 🙂
Абе, гледам, че филма има 84% рейтинг. Това никак не е малко. Би трябвало да има някакви качества.
Светли, филмът наистина е сух, но той нарочно е направен такъв. Не ти се е харесал, защото предполагам обичаш да гледаш филми, в които характерите и взаимоотношенията между тях са разгледани в дълбочина, а тук съвсем повърхностно и сухо са показани – този полу-документален подход нарочно е търсен. Содърбърг е концентрирал вниманието си не върху драмата, а върху резултатите от нея. Извадил е всички опасности, подредил ги е, и около тях е изградил всеки образ. Например героят на Джъд Лоу отговаря за опасностите от различни мошеници, които ще се появят. Героинята на Полтроу пък показва опасностите, които грозят санитарите, а характерът изграден от Фишбърн – онагледява как хората, които имат власт, се пропукват и нарушават правилата, когато става за въпрос за любимия ти човек.
Този подход няма да се хареса на всички, разбираемо е. Но ако бе концентрирал вниманието си върху характерите и драмата – щеше да се получи фалшиво. Прикрита драма, която използва някаква опаковка, а такива сме гледали с тонове от тях 🙂
брей, какъв анализ теглих 🙂
ПС Ронал Варваринът още ме държи подмокрен от кеф 😛
Светли, обмисли и другия вариант – ние да сме нормалните, а ти да си откачила.
Вчера гледах филма. Мога да кажа само, че Содърбъг е отново на ниво. Филма е хубав и си заслужава гледането. Нямам никакво време да навлизам в подробности в момента, но филма е много добър. Единствено като минус мога да кажа, че е трябвало да покаже малко повече от инстинкта за самосъхранение на човека. Вярно, че е го показал или по-скоро загатнал. Например боклуците по улиците, обърнатите коли, разбитите магазини, но трябваше да покаже малко повече озверялата тълпа. Имам предвид да покаже озверяването на тълпата когато ножа опре до кокала. Е това го нямаше. Нямаше го боя. Нямаше го изблика на агресия в тълпата, когато става дума за храна и лекарства. Ние сме си животни, знаете го…. То всъщност и това е показано или по скоро леко загатнато, но трябваше да покаже малко повече от това. но като цяло филма е доста хубав и ми хареса.
Спомням си минала година ли беше земетресението в Хаити, после нали им докарваха от ООН и ЕС храни и провизии и ако си спомняте по телевизията даваха, как се бият за храна. Е това го нямаше. Разбрахте ме. Днес не съм баш в музата си за писане 🙁
П.С. Мога да изтъкна още един огромен минус на филма. Когато героите във филма говореха (на няколко пъти) за болестта, последствията, обясненията в научната медицинска терминология и т.н. Не можа ли да накара актьорите да говорят малко по бавно мама му стара. На няколко пъти трябваше да спирам на стоп за да мога на забавен каданс да прочета субтитрите…. Защото тези диалози бяха доста важо за мен за да проследиш действието..
Иначе филма е много хубав и си заслужава гледането.
К’во става в това купе, бе?
🙂
Содърбърг не го харесвам. Въпреки това има няколко негови филма, които ме кефят. Случаят с „Контрагейджъс“ (както го наричам в приятелски среди, на маса, в компанията на спагети с пилешко месо и чили сос) е точно такъв.
Обикновено не се прехласвам по натъпкан cast, но този път нямам забележки. Не, че всички актьори вътре са ми симпатични, но да речем, че никой от тях не дразнеше. Дори и в малките си ролички, които изпълняваха.
Самият филм – мислех, че ще е нещо в духа на „Outbreak“, но колкото и да харесвам последния, той е прекалено хепиенд-ски. В което няма нищо лошо, разбира се, само дето „Контрагейджъс“ се оказа по-добър. Не си поплюва да затрие този и онзи от сценарийния ландшафт. В комбинация с чудния си амбиънт саундтрак, целият филм се превръща в една нормална, деликатна и (не знам какво повече може да се очаква от такъв филм, освен да бъде това, което (беш)е) реалистична история.
Мисля, че lammoth има много точни попадения в предния си коментар 😉
Cheers, животни!
П.П. Това със зоофилията не можах да го разбера. Ако някой си мисли, че човекът не е животно, може спокойно да го полапа на някой съблезъб тигър!
😀
Сега ми се гледа адски много, но като една огормна претенция ще го изчакам в „Хъд“ вариант. 🙂
Още един безразличен към Содърбърг, на който му хареса този филм. Имаше интересна и сравнително добре развита идея как съвременната комуникация ни отдалечава от човешкото общуване, но природата ни напомня за него. Много често хората бяха сами или бяха не-осветени като силуети, ползваха електронна комуникация. Сухата структура на филма имаше добре изразени поетични сценки (блогърът заобиколен от чистачите, наклонената улица на Сан Франциско с разпилени боклуци и т.н.) – напомня на гениалния Рой Андершон, което е огромен комплимент.
Ще бъде сформирана комисия, която ще преразгледа решенията на доктор Къди и екипът на Хаус по този случай. 🙂 🙂
Финалната дима ще има шефа на операционната! 🙂 🙂 🙂
Ама той винаги я има!
Което не означава, че Хаус/Къди и клонингите им ще се отметнат от диагнозата си 8)
Избликът по повод менталното здраве на тук-четящите моля да се възприема като риторичен-въпрос/възклицание, не като категоризация, че провидях наострени бодли в коментара на Узи 😉
За шестнайсетхиляден път може би ще кажа – всеки има право на мнение, а дали ще бъде публикувано – това решава единствено и само домакина тук!
Току-виж решил да „бан“-не несинхронните възприятия 😉 😀
Най-много да те санкционира с повечеко задачки! 🙂 🙂 🙂