Меланхолия / Melancholia

В „Поетика” на Аристотел: катарзисът се преживява или от персонажите на една драма, или от зрителите на финала на една трагедия. Нямаше да се сетя да потърся това определение. Замислих се защо не анализирам режисьорския подход и се улових, че се опитвам да отговоря на въпроса, който задава Джъстин (Кирстен Дънст) „Дали някой ще скърби за света, ако той изчезне?”
Значи – съ-участвах, той ме беше хванал… Режисьорът със своята „Меланхолия”.

Някои от анализаторите по света, прочути и не толкова критици възхваляват началото на поредния експеримент с марка „Ларс Фон Триер”. Не отричам визуалната красота на кадрите (оператор е Мануел Алберто Кларо), както и пълната с енергия и чувства музика на Вагнер, ала тези начални минути бяха способни да ме откажат да се срещна с този филм. Сигурна бях, че трябва да преодолея това изпитание, защото харесвам и „Порейки вълните”, и „Идиотите”, и „Догвил”, и „Танцьорка в мрака” – достатъчни причини, за да ми бъде любопитно какво е сътворил този път непокорният, шантав, „догма”-тичен датчанин. Още една причина да стискам зъби при вида на бааавните каданси и почти статичните, почти природни картини (за момент си помислих, че е решил да разказва историята само с такива кадри и рекламните трейлъри са били произведени за заблуда на зрителите!) беше упорството ми да видя как се е справила Дънст с предизвикателството да бъде режисирана от Триер.

Обикновено подхождам с недоверие към актьорските награди, най-вече заради субективизма на всяко жури (в Кан – „най-добра актриса”), и въпреки че показва умения в “All Good Things” (2010), „Мария Антоанета” (2006) и „Уимбълдън” (2004), Кирстен не е сред дамите, които обичам да гледам. Още повече при екранното съперничество на Шарлот Гейнсбур в ролята на сестра й Клер. Екипът е допълнен от Кийфър Съдърланд (съпругът на Клер), Стелан и Александър Скарсгард, Шарлот Рамплинг (уникален образ на майката-кучка на двете сестри), Джон Хърт, Удо Кир. Всички те се развихрят в първата част на „Меланхолия”, когато срещаме техните герои на сватбеното тържество на Джъстин и Майкъл, организирано от Клер и съпруга й Джон във впечатляващо имение.

Кирстен Дънст

Докато с умели, ненатрапчиви щрихи Ларс фон Триер обрисува всеки от своите персонажи, той добавя към картината си все повече детайли – като важни акценти в атмосферата. И когато порцелановата усмивка започва да изчезва от лицето на булката, си казах с облекчение „Крайно време беше!” Знаех си, че няма да издържи дълго сред условностите и правилата на така нареченото „общество”, утъпкали и оградили пътеката, на която тя не желае да стъпи. Дали духът на отрицанието, толкова могъщ и злостен във властната й майка, е успял да попари кълновете бащинска любов и е родил отстраненото безразличие, с което Джъстин възприема света? Всъщност – какво значение има? Тоест – има ли значение каква е причината за дълбоката апатия, когато тя не може да се изличи…

Не закъснява и появата на Меланхолия. Тайнствената планета, която дълго се е крила зад Слънцето, и ненадейно е потеглила за съдбоносна среща със Земята, изгрява в сватбената нощ – на уважителна дистанция от Луната, с която осветяват синхронно звездното небе. Синя светлина, която резонира със студа в погледа и в душата (нали очите са нейно огледало?) на Джъстин… Втората част на филма, е посветена именно на нея – студенината на човешкото его, фокусирано върху всички дребни, ежедневни и досадни подробности. Както подсеща заглавието „Клер”, тази глава от повествованието си Ларс фон Триер е поверил на сестрата, която с обич и търпение се опитва да възроди усещането за радост у Джъстин. Как да се случи това след сватбата-фиаско и под угрозата от необратим и окончателен Земен катаклизъм?! Единствен малкият Лео подхожда с внимание и мило разбиране към терзанията на леля си и приема безрезервно уверенията на баща си, че Земята ще се размине с Меланхолия. Опасенията на Клер за съдбата на близките й хора стъпват в крак със събудената болезнена чувствителност на Джъстин. Двете актриси се допълват подобно на две половини от ябълки, узрели на различни дървета, събрали различни слънчеви лъчи, и изпълняващи една задача – да служат на Ларс фон Триер.

Кийфър Съдърланд,  Шарлот Гейнсбур и Кирстен Дънст

Режисьорският поглед сменя фокуса си непрестанно – върху персонажи и усещания, настроения и факти – и това ми напомни на онзи стремеж да се окажеш отстрани и да бъдеш отгоре, но с без-пристрастно и без-страстно отношение, който притежава всяка душа, търсеща някаква Истина. Безумци ли сме всички ние, хората, когато вярваме, че съществуването ни във Вселената е безкрайно важно? Докъде се простира лудостта ни, която настоява, че нашите собствени грижи задължително конструират мозайката от най-неотложни проблеми на света? Защо е важно да приемем, че катаклизъм, предизвикващ края на познатия ни свят, е логичен, закономерен и дори справедлив? В „Меланхолия” се материализира особен екологичен нюанс – неразумното човечество е достатъчно самовлюбено и арогантно, за да заслужава финал на съществуването си. Ама колко си прав, фон Триер – просто не е истина!

Не искам да сервирам други обобщения – всеки зрител ще открие собствен поглед към поредния експеримент на един от най-коментираните съвременни режисьори. В едно съм сигурна: хората, които ценят Киното, със сигурност ще гледат „Меланхолия”, просто защото… трябва!

А този текст съвсем не може да се нарече „ревю”, защото няма нито структура, нито нужните детайли – остана едничка оценката. Ами да, ако не сте разбрали – филмът се нарежда сред фаворитите ми от последните няколко години! Нали вече казах, че е „задължителен”?! В очакване да се появи у нас на някоя от кинофиестите, които предстоят, може да направите “refresh” на спомените си от предишните творби на Триер. Забавно е – и в голяма степен поучително…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. Интересно „ревю“. Лично мен ме спечели с него, въпреки, че още като излезна трейлъра бях решил да го гледам. „Антихриста“ още не мога да се самонавия да си го причиня:)

  2. „Антихристът“ е супер. А на Светли и благодаря за ревюто и ѝ казвам, че я мразя страстно. 🙂 🙂 🙂 Адски ми се гледа! 🙂

  3. (blush) благодаря – и моля! МразИ ме страстно колкото си щеш! 🙂 🙂 🙂
    нали ме пускаш от време на време да се навъртам тук … 😉 😛
    олеле – те и хората вече може да ме намразят, че тази Операционна си е твоя нали, все пак… 8) Реверанс, домакине, от гост-„медика“ в мое лице 😛

  4. Интересно, интересно… По принцип мразя мудните филми ( да поясня – не тези в които няма експлозии и стрелби през половин минута, а тези които прекалено протакат действието с някакви илюзии, че видиш ли става по-интелигентен филма, като камерата седо десет минути на един и същ кадър. Ако екипа си е свършил работата кадърно, ще го оценим, спокойно… ), но още от както видях първата информация преди време ми стана интересно. Това, което ме обезпокоява обаче от това ревю е, че май май физичните закони и чистата логика ще са засенчени от философии и екзестанциални кризи. Но да не съм прекалено критчен преди да съм гледал филма, де, просто имам известни опасения въпреки всичко и ще видим дали ще се оправдаят. Дали ще има прожекции в страната или направо ще трябва да го чакаме на някакъв носител за домашно гледане?

  5. Искрено се надявам да имаме възможност да го видим на голям екран на някой от предстоящите „кинофоруми“ 🙂 но все още не знам нищо сигурно…
    И аз имах голеееми опасения – радвам се, че се опровергаха 😉

  6. И така – дами и господа – „Меланхолия“ ще може да бъде видяна на Киномания 2011! 🙂

  7. Светли, човек може да види каквото си поиска и където си поиска, само трябва да му пуснеш нишан. За мен този филм ще си остане един плосък и абсолютно ненужен опит за преповтаряне на неща, които вече са си направо банални. Ясно е, че на света няма нищо ново или всяко ново е добре забравено старо, но именно затова, като правиш нещо, което си е пределно ясно за всеки средно интелигентен зрител, трябва поне да се опиташ да го направиш въздействащо, грабващо, така и нататък. Инструментариумът на Триер в това отношение е беден, да не кажа, че изобщо го няма. Първите осем минути НЕ БЯХА от калибъра на „Дървото на живота“, защото имаха подходящата доза сюрреализъм, нещо за което Малик вероятно не е и чувал. И да, те бяха най-доброто в този филм и предполагам по-голямата заслуга е била на операторът, тъй че Триер съвсем ми пада в очите. Такива филми е вредно да се препоръчват. Филмът не само, че не е задължителен, ами дори трябва да се гледа с предпазни средства, като да кажем електроженистка маска.

    Не ми се ще да съм толкова критичен, но ми се събуди афекта от вчера. 🙂 Сори, просто ми е кофти, че вече не се правят стойностни филми. А претенциозни буламачи. 🙁

  8. Чак в неделя ще го гледам и ще мога да изкажа мнение.
    Само да питам Nostromo, защо „съвсем ми падна“? Кое те разочарова от предишните му филми?

  9. Ами аз и в ревюто си казах, че съм гледал само „Догвил“ от предишните му, пък той взе, че ми хареса. 🙂 Всъщност, ако не беше финалът, щях да го оплюя, като за световно. Краят оправда цялата предхождаща го протяжност и доказа, че и едната идея може да ти изкара филма от блатото. Разбира се, явно ако имаш и малко повече късмет, какъвто „Меланхолия“ нямаше…

  10. Аз страшно много обичам, когато хората с жар споделят какво/защо/как ги е разочаровало или възторгнало 😀
    Но си мисля (ся, знам – ще почнеш да бълваш змии и гущери, Ностро – спри се!), че трябва да му дадеш повече от един (независим от „Меланхолия“, ‘щото вече си я приел за провал!) шанс на презрения от теб Триер!
    Обикновено не казвам „не си прав“ – защото ВСЕКИ има право на собствено мнение, но след месец-два, като ти мине афекта, виж „Танцьорка в мрака“ – и ако тогава го определиш за „псевдо“, ще ти призная, че си си изградил окончателно мнение 😉
    Всеки от филмите, споменати в ревюто от мен, е стойностен – не казвам, че са ми любими, не казвам, че бих ги гледала нон-стоп, но ги харесвам! Е, отново ще цитирам Алеко – „разни хора, разни идеали“, но не обичам онази сегрегационна характеристика „всеки има право на лош вкус“, защото нямам право да съдя другите 😀 😉

  11. Да, на „Догвил“ финала е добър. И при мен той се оказа решаващ, да не плюя здраво. 🙂 🙂

    А „Танцьорка в мрака“ ми е най-омразния филм на Триер. Не мога да го понасям, заради главната героиня – мразя такива хора. Една сълза не съм пролял за нея, заслужаваше си съдбата. По скоро трябва да се гледа „Елемент на престъпление“, „Европа“, „Кралството“ и разбира се „Антихрист“, който по моето скромно мнение е смазващ.

  12. Това е странно. Догвил е един от любимите ми филми, но останалите неща на Триер не мога да ги издържа и ми лазят по нервите.

    Честно казано ако видя още един филм, в който на слоу моушън дават ПАДАЩИ ЛИСТА ще се издрайфам. Стига с тия падащи листа, провлачени кадри от природата, изгледи от космоса и мизантропски послания. Да му се досере на човек от тях :/

    Но все пак съм филмов бушмен. Все още смятам „Ранго“ за филм на годината :р

  13. Ама Ламотий, то тепърва предстои събиране на гласове и обявяване Номинации за филми в годишните награди на Операция Кино!!!
    Ти къде си се разбързал?!?!
    И аз съм за монтаж – първите минути на „Меланхолия“ изпадат веднагически, ако ми падне филмчето в ръчичките 😀 8)

  14. Ама вие още ли се карате за МЕЛАНХОЛИЯ 😀 Ами Триер просто си разказва едно от пророчествата на Данийл 😀 Това е 😀 Но филмът стои добре . Много по -добре от Ромовите дневници 😀 Очаквам и там да се разразят дебати 😀

  15. @lammoth
    Че що му е на „Ранго“? 🙂 🙂 Той не е бушменски филм! 🙂

    @Svetly
    Верно, че и такова имаше. Награди ОК. 🙂 🙂

    @Val
    Ти гледа ли го? Това ли е официалното ти мнение. Много ми е интересно ти какво мислиш по въпроса.

  16. Ромовите дневници съдържа 2 добри саундтрака . И 4 бясно заснети сцени . Без тях филмът здраво пропада . Много далеч е от Страх и омраза във Вегас.
    За Меланхолия – мнението ми се покрива с това на Кастелов . Много точно е усетил филма 🙂
    http://drugotokino.bg/content/melankholiya-po-trier?tid=6

  17. Аз го гледах(каквото и да значи това). Не се наемам да правя препоръки, колкото и да ми се иска.

  18. Смешковци, един ден ще го разберете, но ще е късно, планетата Меланхолия ще ви е онадила вече …