Елитни убийци / Killer Elite

Легендата е, че „Елитни убийци” е създаден по действителни събития, описани в „The Feather Men” на Ранулф Файнс, касаещи участието на SAS в Оман по време на „тайната” война на британците и организацията на техни бивши агенти наречена „Feather Men”, която оперира на територията на Великобритания и защитава интересите на хора от техния полк. Конкретната история е, че племенният шейх Амр принуждава бивш агент от специалните служби да издири и ликвидира хората отговорни за смъртта на трима от общо четиримата му сина, a уловката е, че тези хора са агенти на SAS. За да защити живота на своите хора, „Feather Men” се обръщат към наемното си „куче” – агент вещ в изкуството на шпиониране и убийства – който да се погрижи за ситуацията.

Сега, дори и да няма капчица истина в тази история (вероятността за което е огромна), веднага се вижда, че от това би се получил чудесен жанров филм. И в интерес на истината това почти е станало. Казвам почти, защото създателите на филма сa решили да възложат главната роля на Джейсън Стейтъм, който върви с един куп клишета, без които явно не се съгласява на участие в нито един филм. Така голяма част от свежестта на историята е загубена, остротата ѝ е притъпена и вместо качествена шпионска история с елементи на екшън, ние получаваме типична и напълно предвидима Джейсън Стейтъмска екшън-драма с лек полъх на шпионски трилър.

Елитни убийци / Killer Elite

Сещате се за какво говоря, в последно време едва ли е останал някой, който да не знае какво може да очаква от филм с Джейсън Стейтъм. Обикновено той е най-добрият в това, което прави (нещо лошо, но пък е ужасно принципен и иначе не е лош човек), но се е оттеглил защото иска да води нормален живот с приятна женица до себе в къщичка в полето, която строи собственоръчно. Против волята му обаче, е въвлечен в една последна задача. Следва ритане на задници и задължителен хепиенд.

Добрата страна е, въпреки че едно си знае, едно си бае, Стейтъм поне има чар и каквото го прави, го прави добре и със стил. А тук е по-добре от всичко, което ни е показвал напоследък. Всъщност целият актьорския състав е изграден от хора, които напоследък независимо от ролите им ни пробутват едно и също, но тук като че ли не дразнят чак толкова. Клайв Оуен печели доста от образа на Спайк, наемника на „Feather Men”, който е по петите на героя на Стейтъм и който лично за мен е най-интересния в целия филм. Не казвам, че и той не е като по учебник, но има опит за поне малко, чисто психологическо разнообразие. Освен това изглежда супер кретенски с нефелното си око и абсурдните си мустаци.

Образът на Де Ниро е най-зле и той няма какво да играе, но пак, на фона на нещата, които ни предлага в последно време, тук поне сритва един-двама души по приятен начин. Най-голямата изненада обаче – и не мога да повярвам, че ще кажа подобно нещо – е Доминик Пърсел, който по принцип може единственото да ходи разгърден и нищо повече (все още не можем да изтрием кошмарния спомен от участието му в „Блейд: Тройца”), но тук е най-голямата свежарка – пуска лафове и отношенията му с Ейдън Янг, който също е на висота, са доста забавни.

Елитни убийци / Killer Elite

Преди да завърша ми се иска да кажа и няколко думи за екшъна във филма и за цялостния визуален стил, които, уви, не са от най-блестящите му страни. Екшънът е на добро техническо ниво и е добре изпълнен, но и той пада жертва като десетки модерни екшъни, които снимат в стилистиката на „Борн” – разбирайте френетичен монтаж и друсаща се камера – заради изтъркания „реализъм”. Визуално филмът печели от няколко добри локации – действието се развива в Австралия, Париж, Лондон и Близкия Изток – но те са съсипани от елементарни цветови схеми, които бяха изтъркани още преди да бъдат използвани за първи път в киното.

За финал ми се иска да кажа, че въпреки сценарните проблеми и въпреки липсата на идентичност (филмът напомня на какво ли не от „Мюнхен” до „Борн”) „Елитни убийци” все пак не е скучен, има достатъчно интересни елементи, които да го изведат едно ниво по-нагоре от обичайните Стейтъмови филми и дори смятам, че има шанс да се хареса поне мъничко дори и на тези, които не са сред заклетите му фенове, но имат известен афинитет към разтоварващите екшънчета.

Similar Posts

Вашият отговор на Влади Неколов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. “ …и дори смятам, че има шанс да се хареса поне мъничко дори и на тези, които не са сред заклетите му фенове…“ А аз да го гледам ли, като го мразя в червата… 😕

  2. Стейтъм има точно 4 добри филма…
    Две димящи дула, Гепи, Револвер и Гаднярът….
    Като 3 от тях са дело на Гай Ричи…..
    Другите му филми нищо не става от тях…

  3. @heinrich
    Според мен „Гаднярът“ за нищо не става. Аз съм почитател на „Crank“ и особено на „Crank 2“ 🙂 Разбира се и на „Дулата“ и в малко по-малка степен на „Гепи“. 🙂

    @Вледи Неколов
    Ха-ха! После ще го гледаш дома и ще се окаже, че адски ти харесва и ще ме псуваш. 🙂

  4. „Не е скучен…“? Влязох на петата-десетата минута и си излязох на 45-ата тотално отегчена… 🙂

  5. Ами, не, не е скучен. Тъп да, но не е скучен. 🙂
    А ти винаги така правиш, влизаш посредата и после, не става. Ами не става, щотото какво си видяла от филма? 🙂

  6. Еееее по средата, айде сега, Дървото на живота е един 😀

    Тоя Стейтъм+Де Ниро го бяха отписала априори, между другото, едвам го вмъкнах между някакви задачи, така че и толко му е много :))))) Мислех въобще да го скипна.

  7. O, и аз го бях отписал. Трейлърите бяха пълна боза. Яд ме е, че можеше да се получи добър филм, а Стейтъмовските „драми“ провалят нещата.

  8. Между другото, опитвам се да се сетя къде Р. Де Ниро е изглеждал по-посредствен и май не мога да се сетя !!! Всъщност май се сетих: The Adventures of Rocky & Bullwinkle 🙂 🙂
    И наистина Доминик Пърсел е изненадващо различен, което доста му отива … още 10-20 подобни роли и може би ще се отлепи от дъното 🙂

  9. Ти пък, гледали сме къде-къде по-посредствен от този филм. „Криеница“? „Правдно убийство“?
    Пърсел има доста да се понапъва. 🙂

  10. Може да се каже. Само дето филми, които са умишлени простотии, аз лично не мога да ги броя. 🙂