Елитни убийци / Killer Elite

Легендата е, че „Елитни убийци” е създаден по действителни събития, описани в „The Feather Men” на Ранулф Файнс, касаещи участието на SAS в Оман по време на „тайната” война на британците и организацията на техни бивши агенти наречена „Feather Men”, която оперира на територията на Великобритания и защитава интересите на хора от техния полк. Конкретната история е, че племенният шейх Амр принуждава бивш агент от специалните служби да издири и ликвидира хората отговорни за смъртта на трима от общо четиримата му сина, a уловката е, че тези хора са агенти на SAS. За да защити живота на своите хора, „Feather Men” се обръщат към наемното си „куче” – агент вещ в изкуството на шпиониране и убийства – който да се погрижи за ситуацията.

Сега, дори и да няма капчица истина в тази история (вероятността за което е огромна), веднага се вижда, че от това би се получил чудесен жанров филм. И в интерес на истината това почти е станало. Казвам почти, защото създателите на филма сa решили да възложат главната роля на Джейсън Стейтъм, който върви с един куп клишета, без които явно не се съгласява на участие в нито един филм. Така голяма част от свежестта на историята е загубена, остротата ѝ е притъпена и вместо качествена шпионска история с елементи на екшън, ние получаваме типична и напълно предвидима Джейсън Стейтъмска екшън-драма с лек полъх на шпионски трилър.

Елитни убийци / Killer Elite

Сещате се за какво говоря, в последно време едва ли е останал някой, който да не знае какво може да очаква от филм с Джейсън Стейтъм. Обикновено той е най-добрият в това, което прави (нещо лошо, но пък е ужасно принципен и иначе не е лош човек), но се е оттеглил защото иска да води нормален живот с приятна женица до себе в къщичка в полето, която строи собственоръчно. Против волята му обаче, е въвлечен в една последна задача. Следва ритане на задници и задължителен хепиенд.

Добрата страна е, въпреки че едно си знае, едно си бае, Стейтъм поне има чар и каквото го прави, го прави добре и със стил. А тук е по-добре от всичко, което ни е показвал напоследък. Всъщност целият актьорския състав е изграден от хора, които напоследък независимо от ролите им ни пробутват едно и също, но тук като че ли не дразнят чак толкова. Клайв Оуен печели доста от образа на Спайк, наемника на „Feather Men”, който е по петите на героя на Стейтъм и който лично за мен е най-интересния в целия филм. Не казвам, че и той не е като по учебник, но има опит за поне малко, чисто психологическо разнообразие. Освен това изглежда супер кретенски с нефелното си око и абсурдните си мустаци.

Образът на Де Ниро е най-зле и той няма какво да играе, но пак, на фона на нещата, които ни предлага в последно време, тук поне сритва един-двама души по приятен начин. Най-голямата изненада обаче – и не мога да повярвам, че ще кажа подобно нещо – е Доминик Пърсел, който по принцип може единственото да ходи разгърден и нищо повече (все още не можем да изтрием кошмарния спомен от участието му в „Блейд: Тройца”), но тук е най-голямата свежарка – пуска лафове и отношенията му с Ейдън Янг, който също е на висота, са доста забавни.

Елитни убийци / Killer Elite

Преди да завърша ми се иска да кажа и няколко думи за екшъна във филма и за цялостния визуален стил, които, уви, не са от най-блестящите му страни. Екшънът е на добро техническо ниво и е добре изпълнен, но и той пада жертва като десетки модерни екшъни, които снимат в стилистиката на „Борн” – разбирайте френетичен монтаж и друсаща се камера – заради изтъркания „реализъм”. Визуално филмът печели от няколко добри локации – действието се развива в Австралия, Париж, Лондон и Близкия Изток – но те са съсипани от елементарни цветови схеми, които бяха изтъркани още преди да бъдат използвани за първи път в киното.

За финал ми се иска да кажа, че въпреки сценарните проблеми и въпреки липсата на идентичност (филмът напомня на какво ли не от „Мюнхен” до „Борн”) „Елитни убийци” все пак не е скучен, има достатъчно интересни елементи, които да го изведат едно ниво по-нагоре от обичайните Стейтъмови филми и дори смятам, че има шанс да се хареса поне мъничко дори и на тези, които не са сред заклетите му фенове, но имат известен афинитет към разтоварващите екшънчета.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. “ …и дори смятам, че има шанс да се хареса поне мъничко дори и на тези, които не са сред заклетите му фенове…“ А аз да го гледам ли, като го мразя в червата… 😕

  2. Стейтъм има точно 4 добри филма…
    Две димящи дула, Гепи, Револвер и Гаднярът….
    Като 3 от тях са дело на Гай Ричи…..
    Другите му филми нищо не става от тях…

  3. @heinrich
    Според мен „Гаднярът“ за нищо не става. Аз съм почитател на „Crank“ и особено на „Crank 2“ 🙂 Разбира се и на „Дулата“ и в малко по-малка степен на „Гепи“. 🙂

    @Вледи Неколов
    Ха-ха! После ще го гледаш дома и ще се окаже, че адски ти харесва и ще ме псуваш. 🙂

  4. „Не е скучен…“? Влязох на петата-десетата минута и си излязох на 45-ата тотално отегчена… 🙂

  5. Ами, не, не е скучен. Тъп да, но не е скучен. 🙂
    А ти винаги така правиш, влизаш посредата и после, не става. Ами не става, щотото какво си видяла от филма? 🙂

  6. Еееее по средата, айде сега, Дървото на живота е един 😀

    Тоя Стейтъм+Де Ниро го бяха отписала априори, между другото, едвам го вмъкнах между някакви задачи, така че и толко му е много :))))) Мислех въобще да го скипна.

  7. O, и аз го бях отписал. Трейлърите бяха пълна боза. Яд ме е, че можеше да се получи добър филм, а Стейтъмовските „драми“ провалят нещата.

  8. Между другото, опитвам се да се сетя къде Р. Де Ниро е изглеждал по-посредствен и май не мога да се сетя !!! Всъщност май се сетих: The Adventures of Rocky & Bullwinkle 🙂 🙂
    И наистина Доминик Пърсел е изненадващо различен, което доста му отива … още 10-20 подобни роли и може би ще се отлепи от дъното 🙂

  9. Ти пък, гледали сме къде-къде по-посредствен от този филм. „Криеница“? „Правдно убийство“?
    Пърсел има доста да се понапъва. 🙂

  10. Може да се каже. Само дето филми, които са умишлени простотии, аз лично не мога да ги броя. 🙂