Editorial: В който се говори за времето, „Деца шпиони 4”, „Оглупели от любов” и „Скъпа, няма не мога”

Доста често след оплакване, че нямам време да се обърна, камо ли да пиша ревю за даден филм, ми се налага да (си) отговарям и на въпроса, ама защо въобще си правя труда да ходя на филми, които не си заслужават двата часа, които ще загубя, камо ли да влагам някаква мисъл в анализирането им дори и да имам… цялото време на света (виждате ли колко „хитра” връзка направих с английското заглавие на „Деца шпиони 4”).

Как да ви кажа? Първо, и най-тъпият филм е по-добре от работа (да не говорим пък, ако е събота, какъвто беше случаят с един от филмите в това издание), второ, кино се „учи” като се гледат тъпи филми и трето, както сме споменавали неведнъж, някой трябва да „поема куршумите” вместо вас, за да знаете какво да си спестите. Кофтито е, че тези три неща се отнасят главно за гледането на филмите, а не и за писането за тях. Освен това хубаво, ще ви предупредя, но как като съм изхабил свободното си от работа време за писане, гледайки филмите? Тогава какво правим?

Ами, по принцип или муфтя някой колега да напише ревюто или си пускам пост в специално създадената за целта рубрика, която четете в момента, където ви съобщавам за филма в две изречения, колкото да сте наясно, че има такова нещо. Разбира се, има случаи, когато и това не правя, какъвто беше със „Зеления фенер”, но това е друга тема.

А сега, „ето, Човекът” Филмите!

„Деца шпиони: Краят на времето“ / „Spy Kids: All the Time in the World”

Знам какво вълнува 90% от хората, които са имали щастието (или нещастието, зависи от мнението им за целия франчайз) да гледат трейлъра на „Деца шпиони: Краят на времето“. И странно, не е дали филмът е хубав и дали си заслужава да дадеш някой екстра лев за 3D, а „какво по дяволите е това 4D?” или казано по-изискано, „какво представлява това „ново” технологично чудо, наречено “Aromascope”?”.

Ако не знаете, дръжте се да не паднете, защото става дума за супер-мега-ултра (да не казвам гига) „модерна” картичка, която е разделена на осем сектора, които потърквате на точно определени моменти от филма, за да усетите уханията, които долавят и актьорите на екрана. Ако смятате, че това е поредната (гигантска) простотия, с която искат да ви вземат парите, значи сте прави.

Но знаете ли какво? Децата са луди по тази работа. Истинска забава е, особено когато миризмата е на „пръцкано”. Знам. Знам, няма нужда да ми казвате. Но честно, предвид факта, е филмът е за деца под 13 години, този нов елемент внася истинска радост в сърцата на дечурлигата, а това е най-важното. Така че, ако имате детенце, което не е прекалено изискано за подобни… изгъзици, задължително го заведете, със сигурност ще затъпее по-малко, отколкото ако сте го водили на „Операция „Четири лапи” или „Мечето Йоги”.

За големите ще кажа, че макар и да е лишен от въображението, с което бяха направени първите серии и макар че е жалко да гледаме как Джесика Алба все по-сериозно потъва в забвение, в цялата работа все още имам някакъв чар и наистина смятам, че филмът е милиарди пъти за предпочитане пред споменатите по-горе заглавия, претендиращи, че са „детски”!

„Оглупели от любов”/ „Crazy, Stupid, Love.”

Кажи му романтична комедия и не го обиждай повече. Това важи за 99% от филмите в жанра през последните няколко години. Случаят с „Оглупели от любов” обаче, не е точно такъв. Макар че е изтъкан от класически формули и като история, и като герои, филмът успява да бъде доста свеж и забавен. Голяма част от това се дължи на актьорския състав, включващ Стив Карел, Джулиан Мур, Ема Стоун, Кевин Бейкън и винаги отличния Райън Гослинг (който тук е решил да разпусне от тежките драми), които успяват да предадат измерения на героите си, които не съм сигурен, че съществуват на ниво сценарий.

В интерес на истината много може да се каже за този филм – наред с клишетата, че всеки си има „soulmate” и трябва да се бори за него „no matter what”, той повдига няколко интересни теми, въпреки че го прави по един лесно смилаем и елементарен начин – но ще ми отнеме доста време, а както вече стана ясно не разполагам с такова. Затова единственото, което ще споделя е, че ако сте в настроение за романтична комедия, „Оглупели от любов” едва ли ще ви разочарова – свежарски, на моменти трогателен и забавен „feel-good movie”.

„Скъпа, няма не мога”/ “I Don’t Know How She Does It”

Най-големият проблем на „Скъпа, няма не мога” е, че звучи като някакъв „spin-off” на „Сексът и градът” – с интервютата, честите нарушения на „четвъртата стена” и разбира се, гласа зад кадър на Кери Брадшоу, която прави списъци с неща за вършене и разсъждава върху „някви-си-там” социални теми.

И той по подобие на „Оглупели от любов” е изтъкан от клишета – жена, която трябва да балансира между семейството и професията (докога?) – само че крайният резултат е пълна противоположност, защото си няма актьори, които да го измъкнат от дупката. Сара Джесика Паркър е оперирана от комедийно (и всякакво друго) актьорско присъствие, а Пиърс Броснън е неспособен да бъде нещо друго освен самия себе си. Дори Грег Киниър цикли сериозно.

С две думи, „Скъпа, няма не мога” е „the dark side” на романтичните комедии, който не заслужава да му се отделя никакво време в анализиране. Макар че трябва да призная, филмът може да бъде изгледан, без да ви се прииска да си избодете очите или да си изтръгнете ноктите. Все пак, препоръчва се само на отчаяни майки.

Ще завърша със следната перифраза „взимам вода, та си умивам ръце пред народа и ще ви река: невинен съм за кръвта на Тези Филми; вие му мислете”.