Отвлечен / Abduction

Когато даден филм няма скрийнинг за журналисти, това обикновено е лош знак. Когато има, но подписваш документ, че не можеш да пускаш ревю до премиерата му, е същото, само дето малко по-завоалирано (прикрито под някакви си „legal stuff”), та да може ако сте някой вчерашен да се излъжете и да си кажете, че зад всичко това има причини, които нямат нищо общо с качествата на филма. Като например, от студиото са загрижени да не си развалите „кино празника”, ако някой вземе да ви издаде неочаквания край. А той – нека да ви го издам, защото вече мога – е, че няма такъв.

Общо взето, това, което от „Lionsgate” не искат да знаете е, че „Отвлечен” е един, както казват на английски “cash-grab”, целящ да се възползва от популярността на Тейлър Лаутнър. Разбирайте, огледали са се за някой модерен любимец на тийнейджърите (защото тяхната демографска група е най-силна, когато стане дума за ходене на кино), видели са, че от „Здрач” по-голЕмо нема (може би само Хари Потър) и разбираемо са се спрели на Лаутнър (Патинсън физически не би се вписал в ролята). Веднъж като са си осигурили тази… звезда, просто е трябвало да я опаковат в някаква форма. Момчето е яко и атлетично, защо да не се възползват, решават да направят шпионско екшънче.

Следващата стъпка е да измислят сюжета и при положение, че идеята им не е да правят качествено кино, избират най-изтъркания възможен MacGuffin на света – кодиран списък с имена на агенти, който се търси от злодеи, опериращи и от двете страни на закона. За да има поне някаква тежест добавят няколко добри актьори – Джейсън Айзъкс, Алфред Молина, Сигорни Уивър и дори Мария Бело – и едно, някога означавало нещо име на режисьор, а именно Джон Сингълтън. За финал, за да не изглеждат нещата супер пресметнати и счетоводно суховати, решават да ни пробутат (и доубият) с една философска тема под формата на мега-очевидна метафора за „търсенето на смисъла, кой съм аз всъщност”, за да могат да кажат „ето, ние разглеждаме вечни общочовешки проблеми”.

Отвлечен / Abduction

Ето и самата история. Нейтън Харпър (Тейлър Лаутнър) е тийнейджър, който се чувства чужд в собствената си кожа и има усещането, че живее нечий чужд живот. Един ден терзанията му се превръщат в реалност, когато той попада на своя снимка като малко момче в уебсайт за изчезнали деца и открива, че хората, с които живее, не са истинските му родители и животът му е лъжа. Зад личната му история обаче, се крие тайна, която скоро изпраща по петите му безмилостни убийци и екип федерални агенти. Без да знае на кого да се довери, Нейтън може само да бяга и да следва единствената улика, която има за истинската си самоличност.

Ако сте притеснени, че никъде не се споменава момиче, спокойно дори и най-малките шансове за нещо интересно – поне на ниво сценарий – са попарени, защото, освен че има такава, тя е „момичето от съседната къща” (ама буквално) и героят на Лаутнър е влюбен в нея от години, само дето не й е казвал, за да може в разгара на филма да се разберат и да правят горещ секс. Всъщност тя открива сайта, който го води до откритието, че е осиновен, но това няма никакво значение.

Сега, ако във филма участваше Джейсън Стейтъм, цялата работа едва ли щеше да е толкова зле, всъщност щеше да мине за един от средняшките му филми. За съжаление, по причини, които изяснихме по-горе, в ролята е Лаутнър и крайният резултат е трагичен. По принцип малко са тийнейджърите, които могат да изглеждат правдоподобни, пребивайки гиганти и изпечени шпиони, но Лаутнър е доста добре физически и не изглежда нелепо. Проблемът е, че момчето просто не може да играе, както се вика дори, ако животът му зависи от това. Кара те да повярваш, че от Робърт Патинсън наистина може да стане човек.

Алфред Молина

Както винаги, това, което би могло да спаси положението е качественият екшън, но и тук нещата не се получават – липсва каквато и да е оригиналност и отделните епизоди са толкова… мързеливи, че просто няма накъде. Особено пък финалната развръзка. И като казах финална развръзка, да кажа, че може би, това че нямаше някакъв обрат от рода на „убиецът съм аз, ама имам раздвоение на личността и не помня” е единственото положително нещо в цялата история. А от възможността за някакво тематично, spin-off или буквално продължение на това нещо, тръпки ме побиват.

В заключение мога да кажа само, жалко за Айзъкс и Молина и отчасти за Уивър и Бело, че са пропилели времето си за този филм. Препоръчва се само за мега-фенове на Лаутнър.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Аз пък ще го гледам за целите на разпокъсващия хейт… 😉 Дринов, вярно ли ви ограничават така да пускаш ревю само след премиерата? Ебаси…

  2. @Val
    Като пускаш такива линкове под подобни филми изглежда като кино престъпление. 🙂 🙂

    @Влади Неколов
    Е, не на всички филми, но се е случвало един или два пъти да ни забраняват да пускаме ревюта преди определена дата. 🙂

  3. хахах, все едно го гледах, бате. А Лаутнър е невиждан палячо… Новите тийнейджъри да сменят дилърите:)

  4. @Val
    Ха! Тов ане го знаех. 🙂

    @suicidal
    🙂 🙂
    Може да се оправи момчето, като порасне… или пък не! 🙂

  5. хахахаха, и аз подозирах че нещо такова ще е филма, още когато видях за сефте трейлъра и явно не съм се лъгал – нещо като „made in china“ Борн. Явно колкото и да е голям Молина (!!!), че и Уийвър даже, нищо не може да спаси филма от посредственото блато в което удобно е намърдан…