Знаете как е с класическите романи – мине се, не мине време и на бял свят излиза поредната n-та екранизация и романът на Емили Бронте „Брулени хълмове” не е изключение.
По принцип се отнасяме скептично към тези нови интерпретации – предпочитаме си класиките като тази от 1939 на Уилям Уайлър – но от време на време се появява филм, който макар и да не се откроява с някакви супер качества, си заслужава да му хвърлим едно око. Такъв е случаят с „Wuthering Heights” на Андреа Арнолд.
Причината за интереса ни към него е Арнолд, чиито „Fish Tank” доста харесваме и ни е интересно как след модерните проблеми на „чавовете” се е прехвърлила към класическите, вечни теми. Пък и ни е любопитно да видим съвременен филм, сниман във формат на кадъра 4:3.
http://www.youtube.com/watch?v=kUWOCd894-Q
Няма достатъчно кадри, за да коментираме по-подробно, но като цяло ни изглежда доста… „moody” и определено ни грабва. В интерес на истината не всички ревюта на филма са мега-положителни, но за нас това не е от значение, ние ще му хвърлим око, така и така.
Британската премиера на филма е на 11 ноември.
изглежда доста приятно! дано само да не е „измуднен“ до крайност!
супер. браво за 4:3 – напомня ми на Дейвид Лийн от 40-те („Brief Encounter“) което никак не е зле 🙂
@Виво
Ха-ха, ще трябва да го гледаме, за да видим, колко точно ще е измуден. “Измуднен” е супер дума. 🙂 🙂
@радо
Не вярвам да е толкова добър, но какво пък… 🙂
много скепсис ме обзема…
Харесвам „Fish Tank“ и не съм гледала дебютния пълнометражен на Андреа Арнолд „The Red Road“, обачеее… съм традиционалист по отношение на романтичната класика…
Ето новият „Джейн Еър“ – въпреки че Васиковска никак не се вписва в традиционни представи за персонажа, се справя прекрасно под „диригентството“ на Кари Фукунага и в компанията на Майкъл Фесбендер (ох!)…
Не си представям модернистичност тук… може би защото харесвам Файнс и Бинош в „класиката“ от 1992, а най-нелепото от всичко е, че не ми е попадала версията от 1939 с Лоурънс Оливие… ееех, историята… 😛 😀
От секви „Джейн Еъри“, „Гордости и предразсъдъци“ и сие класики, намирам „Брулени хълмове“ за най-приятана и ще му хвътрля един поглед на това, ако ми изпадне.
И аз харесвам най-много Брулените хълмове. Най-малко сантименталност има в него, но „Мидълмарч“ на Елиът е велика.