Джони Инглиш се завръща / Johnny English Reborn

Пародиите са труден жанр, а качествените представители – такива, които не само осмиват дадено филмово произведение, а всъщност добавят нещо ново и развиват жанра – особено през последните години, когато всичко бе съсипано от „Страшен филм” и производните му „Романтичен”, „Епичен” и т.н. филм, са нещо по-рядко и от бяла лястовица. А свястната шпионска пародия е нещо още по-рядко.

Първата част от шпионските неволи на Джони Инглиш е олицетворение на това, което не е наред с пародиите. Освен че не прави нищо за жанра, филмът не притежава абсолютно никакви кинематографични или каквито е да е други качества извън изпълнението на Роуън Аткинсън. Човекът е абсолютен гений на дебилията, но в никакъв случай не може еднолично да бъде спасение и извинение за цялостната липса на въображение и интелигентен хумор във филма.

Джони Инглиш се завръща - Роуън Аткинсън

При това положение възниква въпроса какво можем да очакваме от никому ненужното продължение „Джони Инглиш се завръща”? Отговорът, разбира се, е не много. Ако кажа, че крайният резултат не е чак толкова различен от първия филм, това едва ли ще ви изненада. Да плюя по него би било прекалено лесно – върти го, сучи го, разглеждай го като безсмислена пародия за разтуха, приложи към него каквато там гледна точка смяташ за правилна, филмът просто няма да стане по-смислен.

Поради тази причина няма да плюя. Това, което ще направя, е просто да отбележа с две думи няколко положителни елемента, които определено представляват проблясък на фона на цялостната посредственост и ме карат да съжалявам, че няма повечко подобни интелигентни закачки, а се разчита на стари смешки. Първата е МИ-7 „powered by Toshiba”. Освен че идеята за корпоративен спонсор на разузнаването е просто чудна – фина и интелигентна и ако се замислите малко доста интересни неща могат да изскочат – с нея е свързан и едни от най-забавните моменти във филма, когато Инглиш се завръща от изгнание.

Втората е свързана с един екшън епизод, в който Инглиш преследва китайски агент, който по подобие на всички екшън филми през последните години е майстор на паркура. Агентът скача като маймуна насам-натам, докато Инглиш бавно и методично (почти като Терминатор) и използвайки врати, стълби и други нормални и очевидни възможности е винаги го настига. Честно казано, този момент е велик. Изключително дразнещо е как дори и най-големият смотаняк е майстор на този спорт и използването му във филмите стана адски досадно. Точно такива моменти имах предвид, когато говорих за интелигентна сатира на жанра. Вярно е, че имаше нещо подобно и в „Казино роял”, но там не беше толкова иронично и забавно.

Джони Инглиш се завръща - Роуън Аткинсън

Последното, което искам да отлича, е Джилиън Андерсън, която е чудна в ролята на шефката. Сърцето ме боли, че се снима в подобни тъпотии, но от друга страна да я гледам на екран, дори и за кратко, е истинско удоволствие. Розамунд Пайк също не е зле, както и Аткинсън разбира се, но той е ясен.

Та така, филмът е глуповат и не носи нищо, освен един-два спорадични момента на смях. Феновете на Инглиш обаче ще останат доволни, защото ако не друго, „Джони Инглиш се завръща” е по-добър от първия филм – поне има проблясъци. Ако обаче не сте гледали първия филм и не знаете какво да очаквате, нека кажа, че ако си падате някой да налага невинна женица – или кралицата – с табла по главата или пък да се спуска и издига с автоматичен стол по време на важни срещи, то това е вашият филм.

Similar Posts

Вашият отговор на heinrich Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Първо: радвам се, че не оплюваш 🙂
    Второ: „Джони Инглиш“ ми е любимата комедия. Слагам я наравно с Голите Пищови.
    Трето: Джони Инглиш Риборн е нужно на мен продължение. Мисля не само.
    Четвърто: нямам търпение 🙂

  2. Цитат:
    Пародиите са труден жанр, а качествените представители – такива, които не само осмиват дадено филмово произведение, а всъщност добавят нещо ново и развиват жанра – особено през последните години, когато всичко бе съсипано от „Страшен филм” и производните му „Романтичен”, „Епичен” и т.н. филм, са нещо по-рядко и от бяла лястовица. А свястната шпионска пародия е нещо още по-рядко.

    Аз:
    Само да добавя, че за съжаление днешните пародии нямат нищо общо с невероятните пародии от 70-те и 80-те години на 20-ти век.
    такива филми като Има ли пилот в самолета, Строго секретно и т.н. За мое огромно съжаление в последните години осраха и този жанр….

  3. Е разбира се, че този филм ще го гледам, колкото и д а е зле…
    Просо Г-н Бийн адски си ме е кефил винаги. Просто такъв олигофрен няма, пък колкото и да е лош филма.
    П.С. Всеки си има слабости. Този една от мойте 🙂
    Между другото онзи ден набарах една година 14 минутна пародия с г-н Аткинсън. Spider-Plan man 2004г. Е баце такъв смех нема. Просто се попиках от смех. Най вече с Бат-клио-то….

  4. @MCFOXXX
    Ти си луд! 🙂 🙂 🙂 Гаранция, ще останеш доволен от филма. 😉

    @heinrich
    Да, Аткинсън е голям, но по някой път имаме нужда и от още нещо. 🙂

    Не знам защо се сетих за „Мозъчни донори“, е едно време го обожавах , но наскоро го гледах и щях да си пръсна мозъка от тъпотия. 🙂

  5. @ Дринов
    Това е така, защото когато сме били малки сме разбирали света по съвсем наивен и деткси наин. Опознавали сме го чрез реалния свят и донякъде със света на седмото изкуство и телевизията. Тогава не сме били научени и образовани както сега, разбиранията са ни за начина на живот, отговорността и нашето бреме са били съвсем други, затова тогава сме се кефели на всякави филмчета и какво ли още не. Но сега разбираме света като възрастни по съвсем различен начин, защото вече сме големи и сме се изучили и научли а и сме изучили света по различни начини малко или мнгоо във различни аспекти и посоки на живота. Един е шлосер, а друг е машинист 🙂
    Така, че драги ми Дринов.
    Такъв е живота….
    П.С. Сега като каза се сетих този филм. Спомнням си… Не е кй знае какво, но е приятн за гледане 🙂 Не бих казал че съм си загубил времето, че съм го гледал….

  6. Джони Инглиш ми е един от любимите дебилни филми (особено сцената с погребението) 🙂
    Ще се гледа…

  7. @heinrich
    Това е хубаво, че се променяме. 🙂 Позволява ни да преоткриваме неща. 🙂

    @Gabriella
    Тъкмо си виках, че отдавна не си се вясвала и ти хоп, и се появяваш, при това с изказване в полза на могъща тъпотия като „Джони Инглиш“ 🙂

  8. @Дринов
    Мозъчни донори го хванах само накрая по някоя телевизия и ме беше много яд, защото като дете ми беше най-смешната комедия. Но в тая връзка вчера гледах Джони Мнемоник, който ме беше убил през 90 те и дори с адските усилия, които положих не можах да го издържа до края:(

  9. Сега разбира се, тогава ми се струваше велик. Тои си е велик, просто изпитвам затруднение със старите фантастики. Скоро и Робокоп гледах пак, и пак не го издържах до края:(

  10. Любимото ми. Пускаш под някакъв трейлър „много як, току що го гледах“ и отдоли става лудница. 🙂 🙂 🙂

  11. Джони Инглиш 2 много ми хареса. Не мисля, че мога да го сравня с който и да било друг, освен с първия. Филма съвсем не е като посредствените шпионски комедии/пародии от рода на Остин Пауърс, с които погрешно бива сравняван.
    (иначе друга добра шпионска комедия, която си спомням беше Смокинг, но жанра като цяло е доста беден, така че Джони Инглиш определено изпъква)

    Ревюто не ми хареса, има добри моменти в него, но преобладават доста предубедени и банални изказвания, а и разкрива сюжета.
    Освен това не разбирам, защо критиката като цяло прави сравнение между Джони Инглиш и филмите за Джеймс Бонд, сякаш всичките Бонд филми са велики и страхотни. Истината е, че измежду Бонд филмите има няколко добри, но поне половината от тях не стават.

  12. Остин Пауърс е абсолютен шедьовър в сравнение с „Джони Инглиш“!
    И не знам как някой би могъл да спи, след сюжетните разкрития направени в ревюто.