Нощта на ужаситe / Fright Night

Завръщане към класиката

Именно защото е лято, човек очаква да отиде на кино с една кофа пуканки и без особено напрежение да убие два часа от ценното си време, което през този сезон би трябвало да прекарва на плажа или някъде в чужбина. Случайно или не, до момента (поне у нас), т.нар. летни блокбастъри предизвикват смесени реакции, и остана един Конан, на когото да разчитаме да оправдае присъствието си в тази категория.

Започвам малко отдалече, за да стане ясно, че дори по ниските сезонни стандарти, повечето от летните предложения са обида за средноинтелигентния зрител и не биха могли да спечелят одобрението ви, освен ако не сте пингвин, маймуна или смърф. За щастие, случаят с Нощта на ужасите не е точно такъв. Без да се доближава до съвършенството, този римейк на култовия хорър от 1985 год. съдържа достатъчно добри съставки, за да задържи вниманието ви през по-голямата част от внушителните за жанра 110 минути. Като начало, голям късмет е, че за изминалите 26 години филмът не се е сдобил с една дузина продължения, което значително повишава интереса към новата версия. Прави чест на режисьора Крейг Гилеспи, че не се е поддал на актуалната Здрач-тенденция и вместо лигава тинейджърска мелодрама можем да се насладим на почти класически филм на ужасите. За разлика от предишните си филми Ларс и истинското момиче и Г-н Удкок (признавам си, че и на двата заспах), тук той е решил да не експериментира и доколкото има някави изненади, те засягат предимно визията и като цяло са доста приятни.

И така… Животът на тинейджъра Чарли Брустър изведнъж се променя, когато новият съсед Джери, освен че не си изхвърля боклука, се оказва и вампир. В резултат на това доста от съседите започват да изчезват, включително и най-добрия приятел на Чарли.
Като стана въпрос за доброто ниво на продукцията, до голяма степен това се отнася за подбора на актьорите. В ролята на Чарли е една от вече утвърдените млади звезди Антон Йелчин, когото със сигурност сте запомнили не само от Терминатор: Спасение и Star Trek, но и от Чарли Бартлет, Алфа дог, сериала Хъф и впечатляващата първа голяма роля в киното в Сърца в Атлантида. Не че тук му се налага да показва чудеса от актьорско майсторство, но определено образа на типичен провинциален тинейджър, попаднал в центъра на извънредни събития, му пасва идеално.

Приятните изненади започват от момента, в който се появява Колин Фарел, когото със сигурност не сме гледали в нещо интересно от времето на В Брюж. Човекът очевидно се забавлява до такава степен, че още от първия кадър ни убеждава колко сполучлив е изборът му за тази роля и още веднъж доказва умението си да балансира между сериозното и комедията. Голямата атракция, обаче, малко неочаквано се оказва Дейвид Тенънт, който никога не ми е бил особено интересен, дори и като д-р Ху. Именно негова е заслугата в жанровите определения на филма да влезе и комедия. Почти неузнаваем в началото, той изпълва екрана още в първото си появяване и като нищо може да измести от сърцата на феновете Крис Сарандън, който изпълнява ролята на Питър Винсънт в първия филм, а тук прави едно от задължителните за римейка кратки появявания.

Няма как да не спомена и името на Кристофър Минц – Плас, чиято роля не е на висотата на Шут в г*за, но все пак му дава възможност да демонстрира неизчерпаемата си енергия. Вероятно покрай съвместната им работа в Съединените щати на Тара, режисьорът е успял да убеди Тони Колет да изиграе секси майката на главния герой, но както се казва, това са допълнителни екстри, към които можем да прибавим и очевидната примамка за мъжката публика Имоджин Путс.

Няма да е пресилено, ако кажа, че от техническа гледна точка филмът е безупречен. Още началната сцена дава обещания за оригинална визия, които до края се оправдават напълно. Испанският оператор Хавиер Агиресаробе, който е работил със светила като Милош Форман и Уди Алън е изоставил напълно пъстрата визия от Здрач, за да ни вкара в депресиращата атмосфера на едно типично американско предградие. Няколкото заигравки с 3D-то ни напомнят, че технологията е допринесла значително за развитието на филмите на ужасите, а сцената, в която Колин Фарел преследва колата със семейството на Чарли, е заснета уникално. Всичко това се случва на фона на перфектно пасващата на законите на жанра музика на Рамин Джавади, който дори да беше написал само музиката към Бягство от затвора и Игра на тронове, пак щеше да е сред любимите ми композитори.

Като изключим една-две излишно дълги сцени (в първата половина), Нощта на ужасите е един напълно приличен филм, който, без да е ретро, отбелязва завръщане към класическата форма на филмите на ужасите. Нещо повече. Очевидно е, че създателите му са положили доста усилия, за да избегнат незавидната съдба на повечето римейк-и. Според мен, са успели. Не знам дали това е достатъчно да го направи блокбастър, но със сигурност няма да съжалявате, че сте се изръсили и за пуканки.

Пусни коментар