В навечерието на разпространението на „За по-малко от 30 минути” (който се очаква у нас през октомври), един от най-популярните сайтове за кино Collider представя интервю с Джеси Айзенбърг. Младият, популярен и търсен актьор ще зарадва почитателите си с два филма до края на годината и в момента работи по още 3-4 проекта – въобще, ангажиран е подобаващо. С режисьора на „За по-малко от 30 минути” Джеси работи за втори път след “Zombieland”.
От разговора с Джеси става ясно, че той е интересен човек и интелигентен актьор, който се интересува много повече от детайлите и тайните на актьорската професия, отколкото от „звездния” си статус.
– Подхождаш ли към персонажите си в различните проекти по различен начин?
Джеси: Работата ми не се променя. Не гледам филмите, в които участвам – стремя се да съм възможно най-малко запознат с финалната им версия. В „За по-малко от 30 минути” моята роля е на обикновено момче-доставчик на пица, който си живее нормалния, скучен живот, докато в един момент не се оказва с бомба, закрепена на гърдите си и е принуден да обере банка. Това за него е свърх-драматична ситуация, но филмът всъщност е комедия. Миналата година участвах в история, в който едни момчета създават уебсайт, което съвсем не е толкова важен факт, но филмът се оказа драма. Не е моя работа да синхронизирам изпълнението си с общия тон на проекта – това е привилегия на режисьора. И се радвам, че работя с Рубен Флайшър, защото той ми разрешава да играя драматично и приема работата ми насериозно, дори ако филма е комедия.
– Ще работите ли отново заедно по “Zombieland 2”?
Джеси: Мисля, че би било много трудно да се реализира този проект. Всеки от екипа има други, различни ангажименти и колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова по-трудно ще става, защото интереса на публиката намалява.
– Работил си с прочути режисьори – Финчър, Уди Алън, но е интересно да споделиш какъв е Фред Дърст в тази роля?
Джеси: Не е по-различен от другите. Аз получих роля във филма за Facebook, защото Финчър наставляваше Дърст и присъстваше по време на монтажа на филма („The Education of Charlie Banks”). Фред Дърст е част от тази група… която прави много шумна музика. Не съм я слушал, но все пак знам това! Той е съвсем различен в ежедневието – прилича на всеки друг успял човек; знам, че работят страшно упорито и влагат всичко от себе си. Той е внимателен, тих и сериозен мъж. Мисля, че може да направи добра режисьорска кариера. Въпреки че филмът, който направихме, не предизвика голям интерес, той се справи много добре с работата си.
– Участваш в новия филм на Уди Алън “Bop Decameron” – стресиращо ли е да играеш пред погледа му? Изглежда неговият стил влияе до голяма степен върху твоя подход към персонажите…
Джеси: Не се притеснявам, не се стресирам – напротив, удобно ми е. Бях на 16 години, когато открих филмите му. Реакцията ми беше „Ето един човек, който прави кино и представя нещата от живота по начина, по който ги виждам самият аз!” Много по-трудно е, когато се налага да участвам в проект, да играя образ, който е тотално различен от начина, по който аз възприемам света и общувам с хората.
– „Социалната мрежа” отвори много врати за теб – можеш ли все още да изпиеш кафето си на спокойствие, или си заобиколен от тълпи, които се надпреварват да се снимат с теб, за да постнат тази щастлива случайност във Facebook?
Джеси: Последното е факт, за съжаление. Получи се досаден феномен от едно много щастливо стечение на обстоятелствата. Много трудно мога да върша нормални неща от ежедневието – хората са мили, но е изключително досадно да бъдеш прекъсван нон-стоп във всичко, което правиш. Не се обичам толкова много, че да искам да споделя себе си с всички наоколо. Разбира се, има и по-лош сценарий – ако бях известен с нещо, което е противно на хората, тогава може би те щяха да бъдат груби с мен. Най-трагично е, че в последните 6 месеца буквално всеки, който нямаше фотоапарат, се сдоби поне с телефон, който снима. И всички искат да се снимат! Защото живеем във време, в което ако не си документирал нещо, то не се е случило. Така че най-добре е да спрем – и всички групово да се заснемем…
