Шефове гадняри / Horrible Bosses

Господ не трябваше ли вече да си прибрал вересиите?
от на 2011-08-13
 

Шефове гадняри

Не може отговорът на всички въпроси да е „Защото е лято!”
Тоест – може – ако се питаме защо ще почиваме от работно-монотонното ежедневие, или защо ще пием n-тото мохито на плажа, или защо ще сме част от поредния луд музикален купон на открито… В тези случаи е разрешено! Когато става въпрос обаче за филми като „Шефове гадняри“, горният отговор не вАжи!

Защо ли?
1) ‘щото не попада в (трудно)извинителната категория „блокбастъри”
2) ‘щото дори не може да бъде определен като комедия
3) ‘щото в екипа му присъстват и истински гении, и непукисари, и посредствени попълнения, и откровени недоразумения в актьорската професия
От 1, 2 и 3 следва, че филмът попада сред „неопределимите” – не е лош, така че откровено да си кажеш „абе, не струва и това си е”; но и не те завладява с нищо, и накрая реакцията ти е – „и к’во от това”? Или в духа на една от Операционните рубрики – wtf?

Сюжетното обещание само по себе си е доста привлекателно. На кого не му се е искало да ликвидира шефа си? Особено ако има кардинални разминавания в характерите – както се случва с героите на Джейсън Бейтман (впечатляваща филмография от предимно второстепенни роли), Чарли Дей (актьор с опит в телевизионни поредици) и Джейсън Съдейкис (с активно акумулиране на характерни роли след 2007). Обстоятелствата около живота на трима приятели от детските години са се стекли така, че животът – и бъдещото им благополучие – зависи от благоволението и разбирателството на началството. Съответните „шефски образи” са напомпани с (уж)ужасяващи черти. Психарят ще ти връчи водна чаша с уиски в 8 сутринта, за да те изкара алкохолик и да не получиш проклетото повишение. Мъжемелачката ще примами жена ти на зъболекарския стол в кабинета си, ще я упои и ще иска да те чука върху нея. Мазникът с гордост ще тръби, че иска да изсмуче пари от бизнеса на току-що починалия си баща и ще те принуждава безапелационно да му помагаш. И добричките момчета-неудачници ще решат първо на шега, а после – не съвсем, че трябва да се отърват от шефовете си… окончателно.

Шефове гадняри

Бързото „прелитане” през екрана на Колин Фарел в ролята на „мазника” го спасява от преекспониране – героят му и без това е нелеп, той си го играе с присъщото му небрежнярско, но и съвестно отношение – влиза в типаж отвсЕкъде. Чудовищното недоразумение Анистън… – мисля, че двата епитета казват всичко. И искрено съчувствам на персонажа на Чарли Дей – всеки мъж на негово място би подпалил с 300, за да се спаси от сексуалния тормоз на шефката си.

Присъствието на Кевин Спейси облагородява „Шефове гадняри“. Ясно е, че режисьорът Сет Гордън и продуцентският екип са заложили на „чисти”, „характерни” образи, изградени по конкретните сценарни параметри – Спейси изцяло се вписва в манипулативния, маниакален и властолюбив, обсебващ психар, който трябва да изиграе. Прави го като истински професионалист, публиката усеща невероятния му потенциал, но всичко става някак между другото – защото е поел ангажимента, защото може би се кефи и защото е добре от време на време да се появява и на екран (известна е отдадеността на Спейси на театралната сцена). Този уникален, харизматичен актьор е просто похабен във филма, защото „Шефове гадняри“ не го заслужава и може би защото той участва в него между другото…

Тримата уж-главни юнаци вероятно са „ок” като персонажи от гледна точка на обикновения „пуканков” зрител в Щатите. Ала скоро не ми се беше случвало да гледам толкова насила-струпани-накуп опити за комедийни напъни. Ненужно е впускането в подробности, само дето по едно време се сетих за подобно недоразумение от началото на това лято – „Ергени за седмица”, когато също се питах „И на това ли се смеят хората?” Не отричам – аз също се засмях един-два пъти, но май беше в откровено карикатурните моменти, които са поставени във филма с цел „да се избъзикаме със собствените си познати недостатъци”. Виж, това се е получило – сцените, в които присъства Джейми Фокс май бяха единствените с тънко, самокритично чувство за хумор…

Шефове гадняри - Джейсън Бейтман и Кевин Спейси

Не знам, може и аз да не разбирам много от кино, ама защо трябва да се попиляват времето и енергията на иначе талантливи (с едно-две изключения) актьори? Сценаристите сигурно могат да пишат скечове за телевизионни поредици – да, през повечето време филмът ми приличаше именно на (предъвкан) ситком, заснет по кинаджийски! И режисьорът вероятно би могъл да направи нещо по-различно с наличните актьори, ако му позволи текстовият материал, или може би продуцентите?

Аз залагам на това обяснение: хората с парите са искали да направят филм, който да им върне парите, защото са очаквали „Шефове гадняри“ (според щатските комедийни стандарти) да накара зрителите да се скрият от летните жеги в кината! Дали ще следвате пунктирената пътечка на този предвидим избор или ще решите да подарите два часа на слънцето, дърветата и приятелите в парка – това зависи ИЗЦЯЛО от вас и ВАШАта свободна ВОЛЯ!

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2011-08-14 at 13:59

    Оп! Най-накрая да се включа и с коментар от моренцето. :) :) :)
    По принцип това е жанрът, в който най много ни се разминават мненията, така че имам някакви надежди на мен филмът да ми допадне. Гледам има и приличен рейтинг. :)

    Отговор

  • suicidal
    2011-08-30 at 15:07

    първо се изненадах страшно, после видях, че коментара не е на Дринов. още не съм го гледал, но на „ергените“ плаках от смях:)

    Отговор

  • 2011-08-30 at 17:10

    Да, не съм го писал аз, както и това за „ергени за седмица“ ако за тях говориш. :) „Запоя“ съм го писал аз. :)
    По принцип много си падам по такива комедии и се надявам това да е един от случаите, в които със Светли не сме на едно мнение. :) :)

    Отговор

  • suicidal
    2011-09-04 at 21:58

    явно съм повърхностен, но както и очаквах си поплаках от смях и на този:)

    Отговор

  • 2011-09-05 at 12:15

    Супер! Мисля тази седмица да го гледам. Желаещи? :)

    Отговор

  • razcvetnikoff
    2011-09-15 at 02:02

    „Чудовищното недоразумение Анистън…“ – айде пак да пресолим манджата….
    А филмът е приет радушно и от критика ,и от публика…тези 200 млн. приходи да не са случайни ?
    Анистън е една от най-обичаните актриси worldwide ! (svetly , не те знам мъжко ли си , женско ли си ,ама явно не разбираш от жени ).

    Отговор

  • 2011-09-15 at 10:24

    @razcvetnikoff
    може би не разбирам от жени, но със сигурност мога да кажа, че „разбирам“ от актриси 😉
    може да ти изглежда като „пресолена манджа“, но не е достатъчно милата Дженифър да е обичана по света, за да се превърне в актриса!
    приходи в милиони имат и най-големи бози, парите съвем не са критерий за качества 😉
    @suicidal
    не си позволявам да правя характеристики на хората, които биха отишли да видят филма :)
    не е етично, пък и нали „за всеки влак си има пътници“ 😉
    Радвам се, че филма те е развеселил!

    Отговор

  • 2011-09-15 at 15:12

    Абсолютно съм съгласен за приходите и за качествата. Разбира се, има случай, когато нещо е хубаво и затова се гледа много, но и за мен това не важи за Анистън. Нищо лично към нея, просто не я харесвам.

    Отговор

  • 2011-09-15 at 16:15

    За мен Дженифър е само и единствено Рейчъл Грийн. Не можете да отречете, че като такава се справя отлично. Или поне на мен така ми се струва и мога да гледам този сериал безброй пъти. :) Всичко останало с нея си е бозаво.

    Отговор

  • 2011-09-15 at 19:47

    Като Рейчъл без съмнение е чудна. :)
    „Приятели“ е супер! :)

    Отговор

  • razcvetnikoff
    2011-09-19 at 02:16

    Marley & Me ; Derailed ; The good Girl – и те ли са „чудовищни недоразумения“ ?
    Или се дразним ,когато ТВ звезда стане и филмова такава ?

    Отговор

  • 2011-09-19 at 10:41

    За милярден път да кажа, „Marley & Me“ беше тъпотийка, но се скъсах от рев на него! :)
    „The Good Girl“ не съм го гледал, а „Derailed“ е елементарен. Анистън последно ми допадна (по-скоро ми направи добро впечатление) в „Жена назаем“.

    Отговор

Коментирайте