Джонатън Деми ще екранизира нов роман на Стивън Кинг

от на 2011-08-12
 

„11/22/63” на Стивън Кинг

Има доста безобразни екранизации по Стивън Кинг, има и наистина качествени, има ги и провалените шансове (разпадането на „Тъмната кула” е най-пресният пример). Но ги има и предстоящите проекти, при това доста обещаващи – първо Дейвид Йейтс започна да обикаля „Сблъсък”, а сега Variety обявяват, че Джонатън Деми е осигурил правата за екранизирането на предстоящия роман 22 ноември 1963, който ще излезе на пазара на 8 ноември (убийството на Кенеди и пътуване във времето; официалният синопсис е най-долу).

Каквото и да си говорим за Кинг екранизациите, тази никак не ни притеснява и силно се надяваме проектът да не се разпадне. Това е Джонатън Деми, все пак! Нашите уважения към Томас Харис, много си му е хубава книгата, но филмът „Мълчанието на агнетата” е още по-добър – тотална класика и една от най-добрите екранизации в историята на киното. Ако някой ден тръгнем да правим класация на най-яките екранизации, филмът на Деми ще е преди всякакви властелини и пръстени. Не казваме, че и този път ще има Оскари и моментално влизане в историята, но никога не се знае.

Освен, че възнамерява да режисира 22 ноември 1963 Деми ще е и сценарист и продуцент (чрез компанията си „Clinica Estetico”), а снимките се очаква да започнат през есента на 2012. Дотогава има предостатъчно време да се намери финансиране и разпространител. С това се изчерпват всички известни засега подробности около проекта, остава да видим и официалния синопсис на романа:

Джейк Епинг е 35-годишен учител по английски и литература в гимназия в Мейн, който припечелва допълнително като преподава на възрастни. Така той получава есето на един от по-възрастните си ученици – мрачна, ужасяваща история, чието действие се развива преди 50 години, когато бащата на Хари Дънинг се прибира у дома и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Хари се спасява, но кракът му е размазан и цял живот куца.

Не след дълго приятелят на Джейк Ал разкрива шокираща тайна – складът на ресторанта му е портал към 1958 година. Така Джейк се връща назад във времето на Елвис и големите американски коли, за да предотврати убийството на Кенеди. Там се запознава и с красива библиотекарка на име Сейди Дънхил, която ще се окаже любовта на живота му – живот, който не се съобразява с нормалните ограничения на времето.

коментари
 
Отговорете »

 
  • The Burning Crusade
    2011-08-12 at 21:13

    Не съм чакал роман на Кинг от 98-ма, не съм купувал роман на Кинг от 4 години, не съм чел пак от тогава, за мен е отдавна изчерпан автор, но на този роман само като му видях корицата и станах много зарибен, не знам защо. Синопсиса малко ме дразни обаче, тайм травел обожавам, но любовта също отдавна ми се изчепра като мотив и клише, във всички видове на изкуството, и направо не мога да трая подобни предъвквания, но ще дам още един шанс на моя добър приятел от детството С. Кинг.

    Отговор

  • 2011-08-12 at 21:22

    Напоследък и аз рядко чета Кинг, но „Огън“ и „1922“ са страхотни и адски Стайнбекови; силно ги препоръчвам, а за „11/22/63“ нямам никакво търпение.

    Отговор

  • 2013-05-10 at 09:06

    И прочете ли го и какво ти е мнението?

    Отговор

  • 2013-05-10 at 12:36

    За “11/22/63″ мнението ми също е положително. :)

    Отговор

  • 2013-05-10 at 22:54

    Аз също го прочетох и съм много очарован. Случайно попаднах на него в Читанката. До сега не бях чел, освен няколко разказа, книги на монитора, но този като го почнах, нямаше как да спра. Много е добър!

    Отговор

  • 2013-05-11 at 00:01

    Кинг определено е в стихията си през последните 2-3 години; нямам търпение за „Joyland“ и „Dr. Sleep“.

    Отговор

  • suicidal
    2013-05-11 at 15:51

    И друг път съм го писал тук, но Кинг е само надолу в последните години. Спрях да взимам новите след „Купола“ и „Клетка“, а чекии като „Колорадеца“ не си заслужават да се коментират, дори. Синопсиса на “11/22/63″ , обаче звучи интересно и бих я пробвал.
    UZUMAKI ,
    “Огън” и “1922″ казваш са добри.? А и харесвам много Стайнбек:)

    Отговор

  • 2013-05-11 at 18:04

    11/22/63 не става. Всичко възлово и интересно, спокойно щеше да се събере в едно разказче от 27 страници, останалите 180000 страници са един безумен пълнеж.

    Отговор

  • 2013-05-11 at 18:30

    Aз затова и написах „през последните 2-3 години“ – напоследък определено е във форма, за разлика от предните години. Не бих казал, че „Огън“ и „1922“ са на кой знае колко високо ниво, но са изключително атмосферни и някак интимни истории, без особени претенции, но с типичен за „стария“ Кинг чар (под „стария“ имам предвид „по-ранния“). Освен това бяха доста приятни за четене, при все мрачните си тонове.

    PS „Огън“ е нещо като noir-версия на „За мишките и хората“; „1922“ пък е най-доброто в сборника „Зъл мрак, угаснали звезди“.

    Отговор

  • suicidal
    2013-05-11 at 23:06

    Ще го пробвам „Огън“. Дет се вика да му дам пак шанс все пак съм му изчел всичко старо и си е много голям „Краля“.

    Отговор

  • 2013-05-13 at 08:52

    На мен пък точно пълнежа ми хареса. Даже самите истории свързани с пътуването във времето малко куцаха, не ми стана ясно, какви бяха тези пазители и за какво се бореха. Стила на книгата ме грабна. Не съм чел почти нищо на Кинг, но сега може и да се заема и с някой друг негов роман.

    Отговор

  • Азмодан
    2013-05-13 at 12:44

    Стила е ясен, въпроса е, че се протакваше действието безсмислено. Те много от историите куцаха, началният мотив да се върне и да загуби сумати години от живота си беше слаб, 200 страници следи Осуалд за тоя дето духа, че после и сценката с Мореншилд…. 200 страници пише книга за тоя дето духа, дори 600-те страници любов и всичко около Джоди и Сейди можеше много по-приятно да го синтезира, то си беше една безкрайна тирада със сумати тотално ненужни и безлични персонажи, че и самата Сейди, освен за предвидимия финал и драмичката, си личеше, че просто е решил да попише малко за любов, тва с букмейкърите беше много тъпо, тва с пазителите си е стар Кинг трик, но да, много слабо реализиран. На мен само след като се завърна ми хареса, последствията, очаквах нещо подобно, но все пак ме изненада. Вземи си Сблъсък, той е с около 500 страници по-дълъг от тва, ама да видиш там как хвърчат нещата, героите кви са и как няма празно.

    Отговор

Коментирайте