Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2

Това е моментът, който всички фенове на Хари Потър очакват вече десет години. Това е моментът, в който техният любим герой се изправя срещу съдбата си, срещу Волдемор и срещу самия себе си! Това е моментът за равносметка, била тя вътрешна на героите, на историята или наша лична. Това е моментът, към който ще се връщате отново и отново, независимо коя част от филмовата поредица ви е любимата.

Предполагам, че въпросът, който вълнува всички, е „Заслужаваше ли си?”. Отговорът е, че ако сте фенове на поредицата, не виждам как бихте могли да останете разочаровани. Мрачен, изпълнен с екшън и най-важното, силно емоционален. От измамно спокойното начало, през епичната битка в Хогуортс, интимният момент, в който Хари със смирение и разбиране приема съдбата си, чак до последния му сблъсък с Волдемор. „Даровете на смъртта: Част 2” е завършекът, който всички очаквахме. Разбира се, има още много какво да се желае като класически кино качества, но това е един от малкото филми, в които това е незначителна подробност.

Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2

„Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2” не губи никакво време в сантименталности или опити да ни запознае със събитията от първата част, камо ли от филмите до момента. В тази светлина, не виждам смисъл аз самият да правя някаква цялостна оценка на сериите дотук и да поставям филма в този контекст (нещо, което дълго време смятах, че трябва да съдържа едно ревю на последната част). Защото, въпреки че е натоварен с изключително много история, това си е филм сам за себе си.

Не мога да подмина обаче отношенията с литературния първоизточник, защото нека не се лъжем, именно на книгите се дължи част от огромната популярност на поредицата. Също като предишните филми и тази част не следва текста на Джоан Роулинг буквално. Доста интересни моменти от книгата не намират място във филма, а други са променени (къде повече, къде по-малко). Тези промени обаче, не само са оправдани, но дори са задължителни, заради естеството на филмовия медиум. Виж, вмъкнатите кратки кадри с част от второстепенните герои, просто за да ги има, са кофти работа. Всъщност, второстепенните образи страдат най-много във филма, до степен, че дори не можем да тъжим, когато някои от тях умират. Дори Рон и Хърмаяни, които свършват доста работа, включително и да скрепят това, което всички вече знаем, са изтеглени на заден план.

Хубавото в цялата тази работа е, че това… „откраднато” време не отива на халос, а се прелива в Хари, който така за първи път се доближава поне малко до комплексния образ измислен и описан от Роулинг. А още по-радостното е, че и Даниел Радклиф успява да се справи със задачата. Дълго време той беше едно от най-слабите звена във филмите, но тук успява, както казват на английски, „to rise to the occasion” и определено прави най-добрата си роля.

Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2

През годините много (да не кажем всички) големи английски актьори изиграха роли във филмите и много от тях се завръщат за финала. За съжаление, както казах по-горе, повечето от тях просто са вмъкнати заради доброто старо време. Има обаче такива, които въпреки картичката си поява, успяват да блеснат подобаващо. Такива са Маги Смит като Макгонагол и Алън Рикман като професор Снейп. Снейп, подобно на Потър, получава дълбочина, която липсваше във филмите до момента. Всъщност той е едно от най-добрите неща във филма – речта му пред учениците, произнесена с… неповторимия… стил… на Рикман, е просто един път. Същото се отнася и за Волдемор, който най-накрая има възможност да бъде нещо повече от именувано зло. А изпълнението на Рейф Файнс е без всякакъв коментар! Неслучайно той е един от най-добрите актьори работещи в момента.

Техническата страна на филма е може би най-добрата в цялата серия. Най-накрая режисьорът Дейвид Йейтс се е отпуснал и ни представя мащабност, каквато историята заслужава. Мрачната визия на оператора Едуардо Сера е отлична, специалните ефекти най-накрая са на ниво като за възрастни (все още си спомням „детския” трол от първия филм), същото се отнася и за звука, а сценографията е черешката на тортата – тънещият в разруха Хогуортс не е за изпускане. Изключително приятно е да чуем, че Александър Деспла – дори и за кратко и в леко променен вариант – е вмъкнал страхотната тема на Джон Уилямс, а още по-приятно е, че за разлика от предишния филм, този път музиката му е доста по-вдъхновяваща.

Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2

Общо взето единствената забележка, която имам е на самия край, когато се връщаме на перон 9¾ (хората чели книгата знаят за какво става въпрос, да не издавам). Нещата не изглеждаха добре. Що се отнася до 3D, това е един от най-добре конвертираните филми, които съм гледал. Не дразни, но и честно казано, не носи нищо. Предвид мрачната картинка, аз лично бих го гледал на обикновено 2D.

Накрая искам да кажа, че не е истина колко време мина и какъв път извървя поредицата за Хари Потър. От по детски очарователния и вълшебен „Хари Потър и Философският камък” до този мрачен и максимално отдалечен от детската невинност завършек. Аз поне не се сещам за друга дълга филмова поредица (базирана на книги или не), в която – при все огромната амплитуда в атмосфера и настроение между първия и последния филм – отделните части да са толкова близки като качество. Разбира се, има по-добри и по-лоши филми, но разликата не е чак толкова голяма.

Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2

Може би и затова феновете останаха верни на поредицата и броят им не намаля драстично, както сме свикнали да става. И както казах по-горе, ако вие сте един от тези фенове, не виждам как бихте могли да останете разочаровани. „Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2” не е кино шедьовър, не смазва и не извисява емоционално, но е един чудесен и подобаващ завършек на историята.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24 Comments

  1. Страхотно премерен и аналитично точен си, Дрин 🙂

    Не мога да пропусна да подчертая своя любим момент – Макгонъгол "събужда" стражите на Хогуортс ("винаги съм искала да направя тази магия!") и подготвя защитата на училището – за мен беше уникално съчетание между емоция, действие, музика, ако щеш и звукови детайли…

    И да – истината е Снейп 😉

    Please… step forward… now! 😛

  2. Ми да. Добре написано и споделям оценката за филма (сабахлем ми се видя по-скептичен към Потъря…)

    Снейп не мисля, че има човек да не го е харесал!

    Виж, аз например не се кефя изобщо на Рейф Файнс в тукашната му роля. Неубедителен и плах ми е. Все едно е някакво дете, което страда, че не е популярно в училище. Ни-ка-къв респект не вдъхва.

  3. Просто няма какво да се каже – кулминация, чакана повече от десет години! И, IMAX 3D задължително, просто преживяването е несравнимо (хората ще почнат да си мислят, че са ни платили да ги рекламираме 😀 ).

  4. @Къди

    По обичам като сме на различни мнения! 🙂 Да можем да си се палим по своему. 🙂 Ама и така става. 🙂

    @Анита

    По някой път текстовете ми вървят в посока, която не съм мислил, че ще хванат. Викам си, "абе готин беше филма", а после сядам да пиша и яко хейт. Случвало ли ти се е? 🙂

    @HerMamut

    Пак заповядай! 🙂

    @Влади Неколов

    Че те не са ли ? 🙂 🙂 🙂

    Бравос, щом и на теб ти харесва, значи всичко е ток! 🙂

  5. Дринов – еми да, имат си собствен живот текстовете 🙂 особено когато става дума за нещо толкова голямо като HP сериите.

    IMAX, оле! Нямам търпение да повторя на редовна прожекция там.

  6. Никъде ли не го дават на 2D? Те през април бяха обявили, че ще го дават и на 2D, но сега чета реклами само за 3D и IMAX 2D… 🙁

  7. Между другото и мен това с Макгонагъл и рицарите ми е любимият момент. Абсолютен шедьовър откъм кино продукция. И цялата защита на замъка, бяха абсолютно на ниво.

  8. За съжаление не мога да дам конкретен отговор, но има голяма вероятност да го няма на 2D. Това, между другото, е добър трик за спасяването на стремително намаляващите хора, които искат да гледат 3D.

  9. Олеле, още в първата сцена!!!!!!!…Ох, така не ме беше пробождало откакто бях в 6-и клас…И после в масовките все нея окото първо открива…
    Много ми хареса момента, когато се измъкваха от училището в разгара на битката на път за навеса с лодките, друго не помня…Такова ми е едно хем хубаво, хем мъчно…
    Oh non, rien de rien
    Oh non, je ne regrette de rien!…

  10. А-ха-ха-ха! Тази вечер някой ще сънува розови сънища! 🙂
    А от филма видя ли нещо или имаше очи само за Фльор? 🙂

  11. Тази вечер ли?! До Септември поне! Поне!!!
    Всичко видях от филма, ама нали ти думам – стоя си аз нормално, гледам, намествам се, и изведнъж – първа сцена – Фльор!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Лелееее, като се раздумка онова ми ти сърце, викам – „Дотука бях!“ и почнах да се свличам…Нейсе, издрапах, ама после като почнаха масовките и все нея виждам…Дланите студени, краката омекнали – хем съм седнал…Остави се, като учениците станахме…
    Иначе впечатления много:
    – Най-силният момент за мен беше вече споменатият – когато се измъкваха от училището в разгара на битката – музиката и темпа й на усилване за сметка на звуковите ефекти – беше просто великолепно.
    – Адаша най-накрая прояви човешки слабости по време на битките с Хари Потър, а накрая, когато вече се „разпадаше“, най-накрая му бяха докарали физионимя на човек, на когото наистина му се гади.
    – Прав си, че второстепенните герои са много ощетени.
    – Фльор беше много хубава с прибрана коса и с черните стегнати дънки.
    – Драконът пак не беше много правдоподобен.
    – Според мен Йейтс можеше да наблегне още малко, дори и с лек риск да прекали, на повечко драматизъм накрая – все пак е последен филм от поредица от цели осем…!

  12. Май тежко си влюбен. 🙂 🙂 Сам ли ходи или с жената? 🙂

    На мен дракона ми хареса. 🙂 Троловете също, както казах и в ревюто, спомних си как изглеждаше този от първия филм… 🙂

  13. Много тежко!!!!
    С жената ходих, ама тя отдавна беше предупредила, че ще го гледа по изключение… 🙂 🙂

  14. @Дринов

    Всъщност това са великани, а не тролове, за разлика от онова от първия филм :Д

    Иначе аз съм много доволен от филма, въпреки че първа част като че ли ми хареса повече, но така или иначе и двата филма бяха много верни на книгата, което в съчетание с великолепната визия са всичко, което един фен може да иска 🙂 Естествено има мяпсто за много забележки, но няма начин да мине и без кусури :Д

  15. @Martin S. Petrusenko
    Моя грешка! Засрамих се. 🙁

    На мен тази серия ми харесва много повече от предната, която сега като я гледах ми беше малко скучничка.

  16. Дринка, съгласен съм за предната серия, но имайки в предвид, че тя беше просто загрявка за финала, аз мисля, че се справиха доста прилично. Можеше да бъде къде къде по-скучно.

    Между другото, тази поредица не е свършила. Имам чувството че рано или късно от Уорнър ще обявят: It is NOT the end. И сигурно ще продължат историята с децата на тримата герои. Да, тъпо звучи, но имайки в предвид парите които последния филм изкара, просто е невъзможно да не продължат поредицата. Независимо дали Роулинг иска да пише още книги или не.

  17. @Век Ако Уорнър направят подобна кретения, макар да съм твърде убеден, че няма, аз лично ще разстрелям всеки от Борда на директорите. Нещо подобно се говореше скоро, само че във формата на сериал за BBC, който да разказва „обикновения живот в Хогуортс“, макар че и тук нещата са твърде несигурни. Едно се надявам – да не се потдадат на изкушението и да оставят всичко такова, каквото е – свъшило.

  18. Tell me about it.

    И аз искам нещата да приключат до тук, но ти гарантирам, че ще обявят някакъв изкелефенчен рибуут или продължения разказващи за Невил или за детето на Потър, което без съмнение ще се забърка в нещо.

    Може и да се получи нещо интересно, но аз лично смятам, че поне в следващите пет до седем години, трябва да оставят тази поредица намира. Но имайки в предвид парите които последния филм изкара, това едва ли ще стане.