Editorial: Лари Краун / Larry Crown

от на 2011-07-06
 

Editorial: Лари Краун / Larry Crown

Доста отдавна не бях пускал материал в „Editorial” – рубричка, в която би трябвало да си споделям каквото ми е кеф, без значение дали е свързано с киното или не, но в която (както предположих още в първото й издание) по-често попадат филми, на които по една или друга причина не мога да отделя цяло ревю. И след като миналата седмица пропуснах да драсна по един ред (каквато е идеята, а не да се графоманства излишно) за „Палавата класна” и „Пингвините на мистър Попър”, счетох, че е редно да отбележа поне „Лари Краун”.

От трейлърите на филма и от сюжетни описания като това: „Обикновеният човек, който има всички основания да смята, че в живота му всичко е уредено и в релси, ще научи неочакван урок: точно когато мислите, че всичко, което наистина си струва вече е зад гърба ви, може да откриете причината да живеете”, се бях подготвил за тотална (романтична) безидейност и липса на въображение. И единствената причина, поради която реших да му дам шанс е Том Ханкс, когото адски харесвам, и който е продуцент, режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля. С други думи, когато талантът му стои зад толкова много елементи на филм, има шанс въпреки клишираността на историята, да се получи нещо прилично. А самата история е следната:

Лари Краун / Larry Crown

Лари Краун е образцов служител в мегамаркет. Проблемът е, че той така и не е завършил висше образование и това в крайна сметка му коства работата. Затънал в огромни дългове и с неясни перспективи за бъдещето си, Лари решава да поправи грешката от младостта си и да се запише в колеж. Там той попада на затъналата в свои проблеми учителка Мерседес Тейнът и като казва самият Том Ханкс, познайте какво става накрая. Аз мога да добавя и познайте колко неправдоподобни и изтъркани поддържащи герои се завъртат около цялата работа. Поне Гугу Мбата-Роу е симпатична! Като и големият Джордж Такей, който винаги радва!

В крайна сметка „Лари Краун” не се оказа чак такава трагедия каквато очаквах, но това едва ли е успокоение, тъй като е далеч дори и от филми като „Безсъници в Сиатъл” и „Имате поща” или пък „Хубава жена” (ако трябва да включим някое заглавие на другата звезда във филма, Джулия Робъртс), които въпреки поп-културния си статус не се отличават с някакви специални кинематографични качества. Истината е, че „Лари Краун” е „deeply uninspiring” и скучноват филм, който оперира доста под възможностите на всички замесени в него. Може би с изключение на Уилмър Валдерама и съсценариската Ниа Вардалос, която толкова си може – на мнение съм, че „Моята голяма луда гръцка сватба” е един от най-надценените филми в историята на киното.

Не всичко е лошо обаче – филмът не обижда интелекта ни като някои представители на жанра напоследък, има няколко приятни и забавни момента и дори Джулия Робъртс не е толкова ужасна, колкото може да си помислите. Определено филмът ще се хареса на по-възрастната публика (35 и нагоре) и на непоправимите романтици, които искат светът да бъде толкова… розов.

Накрая, за да завърша поста, позволете само с едно изречение да кажа нещо и за гореспоменатите „Палавата класна” и „Пингвините на мистър Попър”, че ми тежат на съвестта.

‎"Палавата класна"

‎“Палавата класна“ („Bad Teacher“) е филм с доста забавни моменти, но за съжаление с неразвит потенциал. И вместо качествена комедия – на Камерън Диас й отива ролята, има прилична история и можеше да се получи нещо наистина добро – ние получаваме отделни скечове със самоцелен, а понякога и с „embarrassing“ ефект, които по никакъв начин не служат на и без това не особено вдъхновяващата цел на филма.

„Пингвините на мистър Попър”

„Пингвините на мистър Попър” (“Mr. Popper’s Penguins”) е дълбоко неоригинален, но за сметка на това „proper” детски филм. Сещате се, от онзи род, които дават по телевизията, по Коледа в 3 на обяд – незабележими, но поучителни за най-малките. И освен това е с класи над обиди като „Мечето Йоги” и „Операция „Четири лапи”. Бонус за родителите е това, че Джим Кери се въздържа от лицевите си гимнастики и простотии, които са им толкова неприятни.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2011-07-07 at 13:06

    "Накрая, за да завърша поста, позволете само с едно изречение да кажа нещо и за гореспоменатите „Палавата класна” и „Пингвините на мистър Попър”, че ми тежат на съвестта."

    И следва снимката на Камерън Диас – ахахахахахаха :) Перфектна подредба! 😀

    Отговор

  • 2011-07-07 at 14:35

    Ти съмняваш ли се? 😀

    Отговор

  • Век
    2011-07-07 at 19:54

    Изненадах се от това колко много обиди отнесе Larry Crown от критиците. Не че ме ебе за тия долни паразити, но все пак става дума за малък романтичен филм. Нищо натрапващо се.

    А те ми оревават светилищата все едно това е най-лошия филм на всички времена. Но каквото и да си говорят, Ханкс е БОГ и аз се изкефих на филмчето.

    Отговор

  • 2011-07-07 at 20:04

    Ами, отнася обиди защото е слаб филм. Не е трагедия, но е елементарен и няма нищо вдъхновяващо в него! Не ми носи жаланието да… "да бъда по-добър човек", като казваше Джак Никълсън в "Колкото толкова"! Виж, това вече е хубав филм.

    Поне аз така ги виждам нещата.

    Отговор

  • 2011-07-07 at 20:47

    Бих го гледал заради Том Ханкс :) И знам, че ще ми хареса (независимо колко (малко)) :)

    Ама аз съм филмова пачарва и… често ми харесват разни неща, на които повечето хора се празнят яко (не прекосили) 😀

    😛

    Отговор

  • 2011-07-08 at 15:05

    Ми, гледай, пък ще видим! :)

    Отговор

  • На-ум
    2011-07-11 at 12:39

    Лари Краун е обида за интелекта на зрителя и обида за всички, които обичат хубавото кино. Не може да си правил толкова велики филми, да си приятел с толкова велики режисьори и просто да вземеш едни ТРИЙСЕТ МИЛИОНА ДОЛАРА и да се изкендзаш (с извинение) отгоре! Много ме е яд.

    Отговор

  • 2011-07-11 at 12:54

    :)

    Аз не би се изказал толкова силно, но те разбирам. :) Филма е слабоват! :)

    Отговор

Коментирайте