Преди една седмица си говорихме за отдавна изгубеното време на нашето детство, когато табуретките ставаха космически кораби, дивият бъз на непроходима извънземна джунгла, кълбото в парка на телепорт, а целият свят беше изпълнен с фантастични създания, които ние гордо посрещахме с дървените си лазери. Освен всичко друго, това е и времето, когато филми като „Goonies” (“Дяволчетата”), „Гремлините”, „Извънземното”, „Star Wars”, „Индиана Джоунс” и “Седморката на Блейк” ни изпълваха с възторг и благоговение, ей дотук! Филми, каквито повечето хора ще се съгласят, вече не се правят.
Със „Супер 8” Джей Джей Ейбрамс опитва да възкреси част от това изгубено време и отдава почит точно на тези „специални филми”. А те в голяма степен принадлежат на Спилбърг, така че, в крайна сметка, това е почит и към самия него. Тук е усещането за епохата, тук са познатите теми за семейството (за липсата на единия родител, проблемните отношения с бащата, тема, която е силно застъпена при Спилбърг), приятелите, очарованието пред непознатото и естеството на извънземния разум.
Най-личната препратка обаче, се крие в създаването на любителски, осем милиметрови филми, което е основна част от детството както на Спилбърг, така и на Ейбрамс, и което изиграва ролята на гръбнак на „Супер 8”, върху който се доизгражда останалата история, съдържаща елементи от любимите им жанрове – фантастика, ужаси, трилър-мистерия и не на последно място „creature feature”. И още повече, първият филм, който е снимал Спилбърг е влакова катастрофа, а именно това отприщва фантастичните събития във филма.
Тук обикновено би следвало малко сюжет, но една от чудните характеристиките на онова време беше, че можеш да отидеш на филм без никакви предварителни знания какво ще гледаш. Поради тази причина умишлено няма да споменавам подробности от историята, която е доста специфична, и със сигурност ще повлияе на очакванията ви, а всички знаем колко отровна може да бъде предварителната нагласа, била тя положителна или отрицателна. Повярвайте ми, сто пъти по-добре е да подходите по този начин.
За съжаление, не всичко в „Супер 8” е розово и нещата не са се получили в пълната „размазваща якост”, която ми се искаше. Струва ми се, че филмът е малко по-груб в похватите, които използва – чувства се модерната агресия при подхода към материала и най-вече към екшъна – и някак ми липсва магическата поетика, която имаше тогава. И не бих казал, че вината за това е в мен (защото съм пораснал или нещо от сорта), защото гледайки старите филми, определено мога да почувствам онази невинност, която ми липсва тук.
Друг проблем е, че филмът се опитва да бъде няколко неща едновременно – фантастика, ужаси (има изненадващо много стряскащи моменти), конспиративен трилър, екшън и така наречения „coming of age” филм. Сами по себе си отделните елементи са повече от добре развити, но обединени леко нарушават целостта на филма. Още един минус е и прекалено очевидният и буквален финал, на който му липсва истински емоционален заряд.
Въпреки това място за разочарование няма, защото „Супер 8” при все недостатъците си (които са напълно нормални в следствие на това, че в основата на филма стои едно искрено детско светоусещане, което всички вече сме загубили и за което се предполага, че трябва да е несъвършено), притежава една от най-важните съставки за един добър филм – сърце и душа.
Лично аз приветствам деня, когато и у нас ще започнат да се правят подобни филми, поклони пред класики от нашето си родно минало като „Войната на таралежите”, „Таралежите се раждат без бодли”, „Следите остават”, „13-тата годеница на принца”, „Йо-хо-хо” и останалите, за които си спомняме с усмивка и умиление, но и с лека тъга в сърцето.
Хубаво ревю – хем нищо не казваш, хем казваш много. И точно това, което исках да чуя – за добро или за зло. Но въпреки, че рядко се замъквам до киното, по ред причини, този път съм се зарекъл да отида задължително. Ех, тази носталгия… колко по-рядко остава време да се върнем към онова време. Знаеш, че освен всичко друго изброено от теб, което ни връща назад, в моето детство фигурира и 8 милиметровата камера… Ех, какви времена бяха…
… Ако не със старата тежка камера, която все още е заредена с лента, то поне с една ролка Super 8 на врата ще се отправя към киното…
Дринов, това е най-хубавия текст, който съм ти чела!
Имам сериозен въпрос! Понеже заминавам на море и ме мързи, а също така и едва ли ще успея да напиша по-добра рецензия за Супер 8 от тази, как гледаш на идеята да те препечатам с кредити?
@Тихомир (Tito)
Постарах се да не разказвам нищо! Според мен и без това прекалено много се знае за филма. 🙁
Задълже го гледай!!! И остани след края, има цялото филмче, което снимат децата. Жестоко е! 🙂
@Анита
Нямам проблеми, само кажи актуален ли ти е този мейл, с който коментираш, за да ти пиша, да се разберем?
Актуален.
Цяла седмица чакам редовните прожекции и ето – На!!! Така се бях зарибил, че вчера си отворих кашона със старите ленти (можеш да ги погледнеш във Фейса) – какво нещо е едно заглавие, а?
И така, с една осем милиметрова ролка в джоба, днес на обяд успях да го гледам (въпреки, че след това легнах в къщи болен) и наистина удоволствието беше огромно. Въпреки недостатъците, за които пишеш, филма ме върна още по-назад – мисля, че намерих някаква по-голяма прилика с "Близки срещи от трети вид"… не буквална, а като усещане. Незнам, но въпреки леко детския привкус – закачки, които в други филми обикновенно биха ме подразнили – тук си стояха много естествено. С две думи – филм, който се намества високо в личната ми класация за последните години.
П.П. Аз още си пазя осем милиметровата съветска камера. Въпреки, че повече от десет години не се ползва, все още е заредена с филм и с навита пружина – така че, като дойдат извънземните и блокира цялата електроника, аз ще съм на линия!!!
И какво, след време някой може да намери товоята лента и да направят филм по нея. 🙂 🙂 🙂
Много се радвам, че ти е харесал филма. Той е точно за хора като мен и теб! 🙂
Дринов, ревюто ти до такава степен ме трогна, че (запиши си го някъде!) вчера гледах филма и още един,и при това и за двата си ПЛАТИХ!!! 😀 Освен Super 8 гледах и Карибски пирати, определено първия ми хареса повече. Никой от компанията не искаше да гледа Дървото на живота 🙁 Трябва да го зяпам сам на компира явно…
Спилбърг може да е продуцент, но се почувствах на негов филм, спилбърговият стил ярко се откроява. Хубаво е да се почувстваш хлапак по този начин 🙂
Ееее, Ламот, това е ебаси похвалата! Щом и пари си дал… 😀
Няма нищо по-прекрасно от това, да се почувстваш отново дете! 🙂
Изключително приятен филм (със "зомбита"). 🙂
"Ромеро Кемикълс" са виновни за всичко! 🙂
Филмът беше екстра, но в последните 15 минути така ужасно се скапа, че – ако перефразираме Шекспир – лошият край разваля всичко 🙂 Плюс това кричъра имаше кофти дизайн 🙂
Защо не се върнаха на финала към детския зомби филм? Бях много любопитна какво в крайна сметка се е получило 🙂 🙂 🙂
И моля, обяснете ми защо се казваше супер 8?
Вярно, че ако последните 15 минути бях по в стил "Близки срещи от трети вид" щеше да е супер – само светлинни ефекти и прекрасната музика на Джон Уилямс. Но и така става – филма не е върха, но…
По време на надписите показаха целия детски филм – това какво са заснели децата!
"Супер 8" е формат, в който снима камерата на децата. Както сега се използват 35 и 70 мм широки ленти, за любителски цели се е използвало лента 8 милиметра. Аз лично съм снимал много на такава лента (не мога да не се изфукам точно тук) и половината зарибявка за филма идваше точно от заглавието. Имам десетки заснети ролки, някои с игрални и анимационни ленти –виж ме тук 🙂
На мен ми хареса дизайна на крийчъра! 🙂 Друг му е проблема на филма, който ми хареса доста между другото! Финала с контакта между него и момчето е прекалено очевиден и освен това му липсва магия и очарование – малко е груб и буквален.
Все пак филма е як.
И, Габриела, що за въпрос е това за заглавието? 🙁 🙂
@Тихомир,
Много благодаря! Това обяснява всичко 🙂
Сега съжалявам, че се изнесох бързо от мола и не видях този номер с филма по време на надписите, ама човекът с който бях, адски се беше отегчил 🙂
@Дринов,
честно си признавам, че съм скарана с всякаква техника 🙂
@Gabriella
🙂 🙂 🙂
Между другото жалко, че си се изнесла, защото филмчето е жестоко. 🙂
@Gabriela,
Аз пък съм скаран с философията и всички останали подобни науки – където едно нещо трябва да се каже с минимум сто изречения… Това си личи и от писаниците ми.
Айде, ако има друга среща, ще ти покажа и как изглежда една Super 8 лента – както споменах по-горе си нося една ролка в мен от както гледах филма.
Митак, като говорим за космос и 1979-та имам и още нещо за показване, но никога не говоря за него (че ако дойдат извънземните). Напомни ми да ти го покажа като се засечем някой път!
Довечера на Трансформърс? 🙂
Не съм му фен и даже и вторият не съм го гледал… 🙁
Еми, значи друг път! 😀
Един въпрос …. не знам дали греша, но действието във филма се развива през 79-та … а в един от кадрите под леглото на един от хлапаците успях да зърна скейтборд, които доста по-късно излизат, а в друг кадър звучеше I`m Easy на Faith No More ….. аз ли бъркам нещо или се е получило недоглеждане
В грешка си, скейтбордът е изобретен още през 20-те години на миналия век, напиши в гуглето „скейтборд-история“ и дори ще видиш в уикито снимка на седемдесетарски скейт, у нас си бяхме измислили четири колесните лагерни колички, колко сме се пребивали с тях не е истина:)
Фейт но мор всъщност правят кавър на песента на Commodores от ’77 – Еаsy. 😉
Гиийкс! 🙂
Дори и да са грешки, голяма работа, важното е, че филма е як. 🙂
Е, по принцип е хубаво да няма грешки и точно когато се упоменават години да се спазват детайлите. Но някои такива дребни подробности, които не са в пряка връзка с действието, долу-горе се преглътват, а и трудно се забелязват на първо гледане. Иначе, едно време, бях забелязал в „Амистад“, че разгръщат книга с илюстрации, които много по-късно са били рисувани… 😉
Между другото, като става въпрос за Супер 8, за тези които не са запознати, едно време, преди да излязат VHS касетите, филмите са се тиражирали за домашни прожекции точно на такава лента. Интересното е, че както всякакви други колекционерски страсти, и при тези филми все още има търсене. Миналият месец наблюдавах един търг в eBay, където се предлагаше копие на STAR WARS на Super 8 – т.е. тиражирано преди повече от 30 години. И крайната цена стигна до $1825! 🙂 Убедете де сами: http://www.ebay.co.uk/itm/ws/eBayISAPI.dll?ViewItem&item=160607303867&ssPageName=STRK:MEWAX:IT
Яко! 🙂
Аз на супер 8 имам „Ну, Погоди!“ (выпуск 12 – най-добрия 🙂 ) и „Как казаците играли футбол“. 🙂
И аз го имам – нали този с музея беше? Имам и няколко с ч/б комедии с Лаурел и Харди и подобни. Все неми филми – тук със звукова техника не разполагахме :(…
Между другото, дали любителските филми на Спилбърг са пускани на масовия зрител или към някой бонус диск. Интересно ми е как са изглеждали. 😉
Да, точно този с музея е. 🙂 А за Сбилбърг мисля, че се намират няколко от филмчетата му.
Оказа се, че нищо не открих. Може и грешно да търся, но сега всичко в мрежата е свързано с този филм и как да го пресее човек… 🙁
Не знам колко стари търсиш. Сигурно е повече от тези, но все пак:
http://www.youtube.com/watch?v=pI3431fetiM
http://www.youtube.com/watch?v=YrElxcfDlFw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=YrElxcfDlFw
Амблин лесно се намира 🙂
По ранни те му, баш първите му, като това с влака, съм гледал в допълнителните материали на едно DVD, но убий ме, не се сещам къде, нито дали са били целите.
Мерси! Нещо не съм търсил като хората… 😉 Ще ги прегледам!!! 😉