Преди доста време ви съобщихме, че Ридли Скот ще продуцира новия документален филм на режисьора Кевин Макдоналд – уникален калейдоскопичен експеримент, описван като „времева капсула”, целящ да покаже 24 часа от живота на максимално много хора от различни краища на света.
Филмът, който е с обща продължителност 94 мин. и 57 секунди, е озаглавен „Life in a Day” и е изграден от сцени от 80 000 филмчета с обща дължина от 4 500 часа, които са качени в YouTube на 24 юли 2010.
Вижте първия официален трейлър.
Някак очаквахме в края да излезе надпис „Застрахователно дружество Еди-кво-си”.
„Life in a Day” вече бе показан в Сънденс и повечето хора, които са имали щастието да го гледат, споделят, че експериментът определено е бил успешен. Както винаги обаче, не се знаем дали ние ще имаме шанс да го гледаме. Честно казано, понякога адски се дразним, че живеем в такава смотана държава.
очаквам с огрооомно нетърпение този филм! за малко се разминахме с него – бяхме подготвили и прес-рилийз, даже 🙂 не сме чак толкова скапана държава, Дрин, правят се опити…
Ич не ми дреме за опитите. Искам да го гледам. И не, в скапан държава живеем, защото това е само един филм, къде са другите????
Нещо не ми се вярва този филм да е изграден от качени клипове на случайни хора в тубата.. Най-малкото качеството на клиповете е едно и също в този трейлър. А какво означава дали ще имаме шанс да го гледаме? Все някой ще го качи в торент.
Може да не ти се вярва, но е точно така. Не може ли да са избирали клипове само с хубаво качество? В днешно време всеки има достъп до HD техника. Пък и от 80 000 клипа все ще се намери нещо хубаво с добро качество.
Митьо е бил в хейтърски период при горните коментари 😉 Може би пък аз съм сега в такъв, защото изгледах филма и от всичките истории, зачекнати в него, открих около 3 и половина, които ме заинтригуваха, включително тази на корееца горе на снимката от клипчето. Останалата част от филма е някакъв бесен тематичен монтаж на събуждащи се хора, закусващи хора, акащи хора, крачещи крака и т.н. без особено значение или някакъв дълбок смисъл. Това ли е идеята на калейдоскопичния поглед – да ни покаже предимно ежедневни неща, клиширани образи на богатство и бедност, болка и радост, които са се случили в един ден в света? И какво от това? Ако гледаме телевизия в продължение на 24 часа, сборът от всички предавания, филми и новини ще е почти същият.
Може би идеята е била да се направи нещо като „Барака“, само че резултатът е доста по-посредствен.
Ами, не, идеята не е била да се направи нещо като „Барака“. Идеята е била да се направи импресия (снимана от самите нас) от всичко това, което изреди, което е неделима част от живота ни.
Ако не ти харесва, лошо няма. 🙂