Адвокатът с линкълна / The Lincoln Lawyer

Достойното завръщане на съдебния трилър
от на 2011-04-21
 

Адвокатът с линкълна / The Lincoln Lawyer

Честно казано не си спомням откога не сме имали възможност да гледаме свестен съдебен трилър. Сякаш безкрайните посредствени екранизации по Гришъм, които успяха да препънат режисьори от класата на Олтман и Копола, доведоха до колапс на жанра (чудно как романтичните комедии, които са безкрайно по-големи помии все още кретат) и Холивуд престана да се интересува от тях. На всичкото отгоре се отвратих и от книгите на Гришъм, някои от които не са лишени от качества.

„Адвокатът с линкълна” е едно достойно завръщане към този позападнал жанр и макар да не блести с оригиналност или някакви други кой знае какви качества, той ни припомня, че не всичко в съвременния съдебен трилър е посредственост. Филмът е екранизация по едноименния роман на един от най-популярните (както по света, така и у нас) автори на трилъри Майкъл Конъли и представлява може би най-доброто „съдебно отклонение” от типичния му чисто криминален стил. Филмът разказва за ловкия, разчитащ на десетки хитринки адвокат Мики Холър, чиито офис е на задната седалка на един Линкълн – понеже не съм чел книгата, не виждам друга причина за това (освен чисто практичната с оглед на честите му пътувания от клиент към клиент), освен за да ни се илюстрира уличния тарикатлък на героя – който вижда златен шанс да изкара малко пари от привидно елементарно дело за нападение и опит за изнасилване, в което трябва да защитава млад и доста богат плейбой.

Матю Маконъхи и Райън Филипи

Няма нужда да ви казвам какво става по-нататък. Гледали сте стотици филми. Нещата не са това, което изглеждат на пръв поглед, делото се оказва свързано с предишни случаи на Холър, не е ясно кой точно е невинен и кой е виновен и разбира се, кариерата и по-важното, животът на семейството, приятелите и на самия Холър се оказват в опасност. Хубавото в цялата работа е, че тази „изненада”, за която всички знаете (все пак я има и в трейлъра), се случва преди края на първата третина на филма, където той сменя принадлежността си от чиста мистерия към трилър, в който главният герой трябва да показва истински качества, за да оцелее в една доста сложна ситуация. Интересното е, че именно това е частта с чистата „courtroom” драма и определено се получава. Само моментите с морални измерения на проблема са леко дразнещи, но те лесно се преглъщат. Същото важи и за самия финал, който не е особено правдоподобен, но за сметка на това е развлекателен, а защо не и емоционално удовлетворителен.

Един от големите козове на филма са актьорите. В повечето такива филми има традиция да участва звезден актьорски състав и „Адвокатът с линкълна” не е изключение. Тук се подвизават Райън Филипи, Джон Легуизамо, Мариса Томей, Джош Лукас, Уилям Х. Мейси, Брайън Кренстън и Майкъл Пеня. Звездата на шоуто обаче, се нарича Матю Маконъхи, което лично за мен си е изненада. Искам да кажа евала на агента, мениджъра, или който там се грижи за кариерата му, че го накара да си вземе две години почивка от голямото кино – защото положението около всичките малоумни романтични комедии и непрестанното събличане по без риза, за което цял Холивуд го бе взел на подбив, вече беше започнало да става нетърпимо – след което да се завърне в роля подобна на тази, която преди 15 години го направи истинска звезда, тази във „Време да убиваш“. Без съмнение, това е най-добрата роля на Маконъхи от години.

Матю Маконъхи

За да обобщя, „Адвокатът с линкълна” е далеч от най-добрите представители на жанра, но е едно достойно попълнение, което се откроява пред повечето подобни опити от последните няколко години. Грубо казано, той е представител на това, което наричаме „филми за възрастни”. Филми, направени за хора над 25 години, които не се интересуват само от ефекти, експлозии, секси вампири, френетичен монтаж и нон-стоп екшън. Филми за хора, готови да инвестират време в не дотам оригинални, но интересни истории, които се развиват плавно и спокойно, без излишно фукане в който и да е от елементите/департаментите на продукцията.

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте