Първичен код

След повече от отличния „Moon”, очакванията към втория филм на Дънкан Джоунс, който за миг се превърна в едно от най-интересните и обсъждани имена работещи във фантастичния жанр, скочиха до небесата, но също така се появи и страхът от повторението на това, което се случи с Ричард Кели, който след страхотния „Дони Дарко” ни сюрпризира с гигантския провал „Southland Tales”. Слава богу случаят се оказа различен, защото „Първичен код” е интелигентен, добре направен и увлекателн филм, който доказва, че „Moon” съвсем не е бил случайност.

Капитан Колтър Стивънс (Джейк Джиленхол) се събужда в тялото на непознат мъж, пътуващ във влак за Чикаго, без никаква представа как и защо се намира на борда, след като би трябвало да е на военна мисия в Афганистан. Броени минути по-късно влакът експлодира и още веднъж Колтър се събужда на непознато място без никаква идея какво се случва. Оказва се, че той част от правителствен експеримент наречен „Първичен код” – програма, която позволява съзнанието му да бъде прехвърлено в тялото на друг човек в последните 8 минути от живота му – в случая пасажер на борда на влак, който е бил взривен преди няколко часа. Целта е да бъде открит атентаторът и така да се предотврати вероятността от втора, много по-голяма катастрофа в центъра на Чикаго. Колтър е принуден да преживява 8-те минути преди инцидента отново и отново, всеки път събирайки нови улики, които го приближават както до бомбаджията, така и до истината за участието му в експеримента.

Първичен код - Джейк Джиленхол

Заради повторението на един и същи период от време, някак от само себе си се налага сравнението с “Groundhog Day” („Омагьосан ден”), но между двата филма няма никакви прилики, нищо, че и в “Първичен код” се прокрадва лека любовна нишка. Всъщност сравнението с „Дежа вю”, „12 маймуни”, че дори и „Генезис” би било по-удачно. И тук става въпрос за трилър с фантастични елементи (технология, която на този етап не съществува), в който главният герой има ограничен период от време да изпълни определена задача и в който, ако се опитате да се задълбочите в основната идея, да я рационализирате и проследите до всичките ѝ възможни вариации, ще откриете доста парадокси и пукнатини в историята.

Разликата обаче е, че въпреки голямата надпревара и мащабната заплаха, „Първичен код” е много по-малък и личен филм, какъвто беше и „Moon”. И не става въпрос за пространственото ограничение на действието, а за емоционалните и психологически проблеми на героя и най-важното непреодолимото му желание за развръзка и желанието му поне да опита да се противопостави на това, което диктува здравият разум. Малко отнесено звучи, но ако сте гледали филма, вероятно ще разберете какво искам да кажа. Просто не искам да издавам ключови моменти от сюжета, при все че точно както и при „Moon” те стават ясни рано-рано.

Първичен код - Мишел Монахан и Джейк Джиленхол

Разбира се, има и обрати (повечето пределно очевидни), както и „изненадващ” финал. Не се притеснявайте, няма да издам нищо важно, да не говорим, че няма да ми стигне мястото, за да го напиша така, че да ме раберете. Просто искам да спомена, че той е колкото изненадващ, толкова и очакван. Носител е на определен емоционален заряд и поставя някои доста интересни и сложни въпроси от морално естество, но като цяло, лично за мен, той е един от слабите елементи на филма.

Друг слаб елемент са останалите герои. Идеята е да ни пука за тях, но в крайна сметка не би могло да ни дреме по-малко, дори и за тези, за които научаваме нещо. Мишел Монахан като симпатичното момиче, което нашият герой трябва да се напъва да спасява, няма никаква роля и е по-схематично представена дори и от няколко пасажера с по една реплика. Образът на Вера Фармига има зачатъци за дълбочина, но просто няма достатъчно време да й се обръща внимание. А за Джефри Райт просто не знам какво да ви кажа, струва ми се, че той се представя под възможностите си, въпреки че вероятно придава повече правдоподобност, отколкото е изглеждало на хартия.

Първичен код - Вера Фармига и Джефри Райт

Макар и да не съвсем от класата на „Moon” и да има определени недостатъци, „Първичен код” е приятен, интелигентен и не на последно място развлекателен филм, който показва, че дори и студиините филми (защото той е такъв) могат да бъдат интелигентни, когато към тях се подходи с любов и разбиране на жанра. Препоръчвам.

Similar Posts

Вашият отговор на legrandelf Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24 Comments

  1. Надявах се да е такъв, какъвто го описваш … и с нетърпение очаквам да го гледам 🙂

  2. Дринов, браво, браво за "След повече от отличния „Moon”…

    Като леко нестандартен, и с голяма липса на екшън, бластери, елиени…филмът нормално НЕ беше оценен по достойнство от овцете. А е мега добър. Носи духа на ония златни фантастики от 80-те. Неизбежно и на иконичната "Одисея 2011" на гениите Кубрик и Кларк.

    И за първи път във филм видях, как робот подава ръка на човек от съчувствие.

  3. "по-малък и личен" – това е, което прави Дънкан Джоунс много повече режисьор с "европейско" мислене, при това подплътено със "задокеанска" визия.

    Израдвах се на сравнението ти с "Омагьосан ден", понеже тази "примка във времето" и мен винаги ме връща към абсолютния шедьовър на Реймис.

    Чакам го да лийкне и тук по кината.

  4. Дано ви допадне! 🙂 Не е перфектен филма – никак даже, но е приятен и остава добро чувство. 🙂

  5. Аз па'… голям простак 😀 Вчера виждам статията и викам – аре, ще го гледам 🙂 Отивам в киното и търся заглавието – няма. Хм!

    А то от днес започвал 😀

    Не, че… тая информация по някакъв начин ви е полезна, но нали съм чувствителен 😀

  6. С тоя интерес към новото БГ творчество нищо чудно и сам да го гледаш в киносалона.

    От днеска си е на показ и в 5-те столични мултиплекса, при все че далеч няма такава нужда.

    Готов съм да се обзаложа, че напечатаните ни плакати ще стигнат за подарък на всеки един зрител – даже подпис може да им ударя 😉

  7. Много се зарибих да го гледам на кино, щом прочетох ревюто. "Moon" ми е фаворит и е от онези филми, които не се забравят. В този ред на мисли се сещам за филмите на Арновски. Дано и този е запомнящ =)

  8. и какво – пак изоставам с мат'ряла… Затова пък гледах TILT – премествам се там за коментар 🙂

  9. Та да си дойдем на думата.

    Love.net и Рио е ясно, че логично окупират първите места по приходи, но хорър с Антъни Хопкинс на повече от 2 месеца бие излизащия на световна премиера Първичен код.

    Нужни ли са повече коментари дали българските зрители заслужават нещо по-различно в киносалоните? Мисля, че отговорът е очевиден.

    Докато А+ и Тандем не фалират окончателно от време на време ще излиза по още някой независим филм, но след тях ще останат само плиткоумни тъпотии, дело на великите мейджърски студия.

  10. Да си видял да съм написал нещо положително за дебилщини като The Dilemma или Агент XXL? Аз повечето такива въобще и не ходя да ги гледам за разлика от тебе.

    Повечето, които съм ги изкарал в положителна светлина, в общи линии са ми допаднали наистина – вероятно има изключения спрямо една определена фирма, но и там не карам подред, защото на черното бяло нивгаж нема да кажа.

    А показателно за обективното ми отношение е, че не съм седнал да хваля всеки филм на А+. Даже знаеш, че от българските филми ми се повръща направо и жива сила нема да ме накара да напиша нещо позитивно за тях. Въпреки, че срещу 500-1000 лева може и да си помисля 😉

  11. Подкрепям те Дринов! Филмът си струва . Но като част от месечния пейзаж.

  12. @Алекс

    Ами защо не напишеш, че са помии, за да престанат да ни облъчват? 😉

    @Val

    Абе, и за част от тримесечието пак става! 🙂

  13. "Образът на Вера Фармига има зачатъци за дълбочина, но просто няма достатъчно време да й се обръща внимание"

    Не съм съгласен. Вера Фармига се справи блестящо според мен. Много добре успя от уж второстепенен образ да издигне героинята си до централен персонаж разкъсван от сложни морални и емоционални дилеми. Едно наистина брилянтно изпълнение. Образът е изграден без преиграване и търпи възходяща градация в хода на действието.

    "А за Джефри Райт просто не знам какво да ви кажа, струва ми се, че той се представя под възможностите си, въпреки че вероятно придава повече правдоподобност, отколкото е изглеждало на хартия."

    И тук не съм съгласен с автора. Райт много точно изгради образа на учения готов на всичко, за да осъществи проекта си

  14. Аз за самото изпълнение на Фармига не съм казал нищо. Образът и обаче не е много добре развит. Ако евтинджосите на Куелю минават за изпълнени със сложни морални и емоционални дилеми, значи и за нейния образ може да се каже същото! Това са елементарни положения в драматургията….

    А Джефри Райт е толкова далеч от учения, че нямам думи. По скоро е като чиновник в някаква алчна корпорация, който по случайност поназнайва от квантова механика. 🙂 Осен това, това е най-старата роля в учебниците по кино – тази на морално биполярния учен.

    За смешния му акцент, няма какво да говорим.

  15. Гледах го преди малко и определено ми хареса.Сякаш му липсва нещо за да стане хит ,но не е лошо филмче за в четвъртък вечер в Арена .

  16. Добро ревю (но това едва ли е важно и изненадва някого) аз лично бих изслушал Дринов:"…не се притеснявайте, няма да издам нищо важно, да не говорим, че няма да ми стигне мястото, за да го напиша така, че да ме раберете…" но няма да е честно към тези които не са го гледали. Трябва да направите рубирка за "Вече гледани филми" и там да си "говорим" по свободно и хората да са наясно, че "спойлери" ще има – това само на шега.

    Филма е силен наистина! Хареса ми много, а това което засили усещането ми за хубав филм е финала !!!!СПОЙЛЕР!!!! – нещо подобно като в "Moon" тази решеност да се вземе наистина правилното решение (незнам дали съм точно прав, но така го усещам) в дадената ситуация.

  17. Стига да обявяваш предварително, както си направил :), спокойно можем да си обсъждаме под ревюто. Важното е в него да няма спойлъри. 🙂

    За решителността съм съгласен, макар и тази в "Moon" да е доста по-различна и обоснована! Според мен! 🙂 🙂

  18. Аз скоро го гледах и останах с добро впечатление. Без да се задълбавам в „доста парадокси и пукнатини“ – да има ги, но филма е добре скроен. Финала също ми хареса, въпреки че е също „пукнатина“, но като цяло ако нямаше пукнатините, то и целият филм нямаше да съществува. Тук „пукнатините“ са си чисто и просто ненаучна фантастика – няма как да стане виртуална реалност на копие на целия свят, нали 😉 . И накрая, аджеба, къде отидоха? Да де – технологията не съществува, но като така измислена работи много добре, без да се опитват да ни я обясняват.

    П.П. „Омагьосан ден“ е сред любимите ми!