Писък 4 / Scream 4

Всяко едно ревю на който и да е филм от поредицата „Писък” трябва да започне от началото. Това е част от клишетата, които тези филми пародират. Както се казва, началото е новият изненадващ край. Освен това, не е като „Писък” да не е еталон именно в тази категория с незабравимото си начало с Дрю Баримор (която по модела на Джанет Лий и „Психо” рано-рано напуска сцената), което освен всичко останало дава основния тон, който ще движи поредицата от тук нататък – така наречения “self-referential” стил, който на моменти почти достига до нивата на „meta-reference”.

А началото на „Писък 4” е леко… как да кажа, на хора, които не са почитатели на подобен род филми, може да им се стори малко самоцелно и излишно усложнено, но за феновете, то удря директно в целта. От 2000 година насам нови поредици и най-вече нови тенденции управляват жанра – безкрайни римейки и рибути, сложни схеми разиграващи се в пет-шест филма (чети „Убийствен пъзел”) – които са засегнати директно, но по един елегантен начин, характерен за серията. Още в началото става ясно, че ще имаме нови правила и още в началото става ясно, че въпреки старите герои, това ще е филм за новото поколение. А радостното е, че при все това историята остава изцяло в рамките на позната ни вселена.

Писък 4 - Ghostface

Всички знаем, че колкото по-голяма става бройката на продълженията, толкова повече те се отдалечават от качествата на оригинала, особено когато става въпрос за много години разлика между последния филм и най-новото попълнение. Поради тази причина не съм и очаквал „Писък 4” да бъде от класата на първия филм, въпросът беше как ще се отнася спрямо второто и третото продължение. Преобладаващото общо мнение е, че „Писък 2” е далеч по-добър от „Писък 3”, но за мен като че ли нещата са изравнени. Вторият беше прекалено пародиен, освен това бе малко очевиден и елементарен в хорър препратките си, а пък третия го раздаваше леко сериозно (въпреки че тук е един от най-любимите ми комични образи – Паркър Поузи, която е по-добра Гейл Уедърс и от самата Гейл) и отново използва доста дразнещия за мен мотив за отмъщението на база „роднинска връзка”, само дето на всичкото отгоре убиецът в крайна сметка се оказа само един човек, което е непростимо.

Писък 4” се класира някъде между тях и първия филм. Отново имаме сатиричния елемент, но той е далеч по-обран и човек няма чувството, че през цялото време гледа пародия ала „Страшен филм”. В същото време е отделено и внимание на стряскащите моменти, които са неразделна част от успеха на първия филм. Освен това имаме и приятно количество кървища, които са повече от предните филми, но мнооого далеч от нещата, на които е подложена днешната публика.

Писък 4

Проблемът или минусът, защото не може без такива, се явява в средната част на филма, която е малко мудна и познатите ни герои Сидни, Гейл и Дюи общо взето се лутат от сцена в сцена без ясната представа какво точно се случва. Единственият, който се опитва да прави нещо е Гейл, която се явява като неочаквана връзка между новото и старото поколение, при все че тийн „нърдовете” си падат повече по Сидни. Сега, на всички ни е ясно, че без старите кучета не може да имаме „Писък”, но в същото време, нов бардак със стари курви не се прави. Тоест, истината е някъде по средата, но балансът като че ли е наклонен леко в полза на новите герои, което комай е добре, защото, както личи от самото начало, идеята е да се направи рибут на франчайза.

Друг минус, който ми хрумва, е развитието на технологиите. Не е за вярване колко време измина и как се промени света (особено технологично) от 1996 г. и първия „Писък”, в който се говори за „клетъчните телефони” (точно това е терминът, който се използва във филма). Сега технологиите са навсякъде в живота ни, Twitter и Facebook ни дебнат постоянно, но с изключение на няколко подмятания, този елемент не е добре засегнат. Все още в 90% от случаите героите разчитат на домашните си телефони. Трябва да признаем обаче, че от друга страна „Live streaming”-а и това, че почти всичко, дори и най-интимните моменти от живота на някой се излъчват 24 часа в денонощието в интернет, е, както казват американците, „spot on”. Това е един от важните моменти във филма и е част от новите правила на модерния хорър.

Писък 4 - Нев Кембъл

Преди да завърша трябва да кажа нещо и за финала. Една от причините, поради които харесвам първия филм е, че в него за първи път в голям, мейнстрийм филм (възможно е да има по-ранно проявление, но поне аз не съм попадал), се прокарва идеята за липсата на мотив и неговата инцидентност. Дали като казва Ранди (героят на Джейми Кенеди) в първия филм ще е милениумът или като сам изрича единият от виновниците – „Peer pressure. I’m far too sensitive.”, просто това е идея, която винаги е занимавала съзнанието ми. Знам, че много серийни убийци нямат истински мотив – в следващите части и този аспект е разгледан, но без особен успех – но тук идеята е друга.

В тази част мотивът е просто перфектно отражение на света, в който живеем и мога да кажа, че идеално се връзва с цялостната концепция не само на този филм, но и на цялата серия. Изключително се радвам, че цялата работа със скучното „отмъщение” от предните две серии е зарязано.

Като цяло „Писък 4” е далеч от класата на оригинала, но за сметка на това плътно следва едно от правилата на римейка или рибута – „don’t fuck with the original” – а това е най важното. Освен това филмът зарязва доста от досадните елементи на следващите две продължения и предлага точно това, което очаквате от филм от поредицата „Писък”: постмодерна хорър сатира с неизброими попкултурни и жанрови препратки, която не е лишена от един-два стряскащи момента. Феновете на серията ще останат доволни, останалите, особено тези, които никога не са се сблъсквали с филмите, трябва да имат едно на ум, защото това определено не е „типичния модерен хорър”.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Чудесен е 🙂 Много ме развлече, и е приятно 90-тарски въпреки айпадите.

    За жалост, в България такива не вървят хич…

  2. @Анита

    Чак сега се включи една лампичка в главата ми и искам да те попитам, дали случайно не си колежката от "Сега"? Просто като видях че си го гледала и си помислих, че може да си ти. 🙂

    Надявам се, нямаш нищо против, че питам. То не че е голяма работа, ама… 🙂

    Но която и да си, радвам се, че ти е харесал филма. 🙂

    @legrandelf

    Знаем те теб! 🙂 🙂

    Звънни за кинце, може да го обадим с госпожата.

  3. Обадете (ми се) и (на) мен, че съм прекалено голям фен на оригинала, за да пропусна четворката. 🙂 Ако трябва да съм честен, направо нямам търпение да го видя.

  4. @Дринов – съвсем нищо против нямам 🙂

    П.П. Но сега ще ми е неудобно да коментирам като фен, аз не че го правя често де.

  5. @Анита

    Знаеш ли какво? Не трябва въобще да ти е неудобно. Повече от половината ми ревюта и коментари тук са от позицията на фен и хич не ми дреме. Смятам, че това е изключително важно за всеки, който се занимава с писане за кино. Спрем ли да се кефим се превръщаме в тъпи аналитични, псевдоинтелектуални сухари.

    Затова, това което трябва да направиш, е да се включиш в един "гийк"/"нърд"/фенски спор! Ще се почувстваш по-добре! 🙂 🙂 🙂

  6. I absolutely agree 🙂 относно фен-нърд споровете – хубаво е да се спортуват 😀 релаксиращо е!

  7. Провал чак не е, но на фона на предишните три е (да кажем) голямо финансово разочарование. Все пак се надявам на петица.

  8. Да, наистина – изби си бюджета, но на фона на другите… 🙁 В Щатите изкара общо колкото първия уикенд на тройката!

    Ман, ти нищо не каза за филма, много ми е интересно твоето мнение.

  9. Така и не го гледах, затова няма(м) мнение. Бях си свалил първите 3, за да си направя един припомнящ маратон преди да гледам новия филм, но компът ми умря, после ме нямаше месец и нещо, а сега вече съм някак претръпнал и май ще чакам четворката по торентите. Щом го видя, ще (ти) споделя. 🙂