Ергени за седмица / Hall Pass

Къди: Драматичен срив в отношенията. Аз съм безразлична (с голееми кавички), той се терзае (така ли е? хмм…), но – работата трябва да се свърши (колко императивно!). А след като и музата-предизвикателство е отново на линия, не виждам и намек за съмнение относно изследванията. Ще му разреша всичките клинични тестове – все пак той е един от най-опитните „майстори” в Операционната…

Хаус: Малкият, Черничкият и Момчето с акцента – излизате в почивка. Ще приложим секс-апилно разделение на труда. Шефката спусна задача за лабораторен анализ на „Ергени за седмица” и нашето мъжествено каре ще се наслаждава на проницателните откровения на стажантката и – добре дошла у дома! – номер 13.

Мастърс: Първичните наблюдения сочат проблеми в кръвоносната система и нарушено оросяване на крайниците. Основен източник – сърцето, или преведено на очаквания език – сюжета на историята. Направих проучвания, за да установя, че братята сценаристи не винаги са страдали от изхабена находчивост. Дори да не са обирали овациите за свръх-оригиналност, геговете им обичайно са конструирали запомнящи се фабули. Опасявам се, че нашият случай е изключение. Залогът е вечното мъжко фукане и желанието да кръшкат – на жените си, от работа – няма значение, важното е да се покажат колко са „п(р)о”, независимо от годинките, или броя деца, който са нароили. В конкретния случай двама „жребци” около 40-те са „изиграни” от съответните им половинки с едноседмичен „отпуск” от брачните окови. Това великодушно разрешение им маха оглавниците и ги пуска да пасат на воля – само че юнаците така се омайват в люцерната, че седемте дни им се струват направо безкрайни. Има моменти в хода на историята, когато дори паралелния монтаж не може да оправдае големите бодове на опита за операционен шев. Различните епизоди ми напомнят разноцветните шарени части от пачуърк-одеало.

Хаус: Едно на нула за Мастърс с неподозирания афинитет към ръкоделие!

13: Нека не пропускаме и жизнено важните органи – прави впечатление, че не функционират в синхрон. Едната двойка главни герои са „идеалните”, другата – „развратните”. Дори ако си затворим очите за клишираните образи, противоположните полове не изглежда да изпитват каквото и да е привличане по между си. Момичетата се справят донякъде със задачата да са си „най-добри приятелки”, но мъжете са отчайващи във всяко отношение. Опита на Оуен Уилсън да изпълни сценарните предписания го превръща в нелеп мухльо, който дава заден, когато срещу него щръкват „лисичите муцунки” на уж-мечтаната му руса сладурана (не зная дали щях да й простя и се обзалагам, че Чейс би искал да се присъедини 🙂 ). Дружето му (Джейсън Судейкис) си остава с несбъднати мечти и упражнения за ръцете, докато благоверната половинка се забавлява с млади бейзболисти. Честно да си призная, скоро не ми се беше случвало да свалям анамнеза на толкова еднопланови персонажи. Ако целта е била наподобяване на „ситком”, има известен успех, само че липсваше студийния смях на точните места.

Мастърс: Уау – само бях чувала за теб, но сега съм сигурна, че умееш да „режеш”! Точно щях да добавя, че нямаше да е зле, ако създателите на „Ергени за седмица” се бяха сетили за този прийом – защото иначе смях трудно биха чули. Очаква се да е забавно как две уж-улегнали пораснали момчета се опитват да ергенуват, но ти става жал как дори не могат да заговорят мацка като хората, камо ли да я „забият” (чувала съм, че така се казва…). Рутината винаги е била синоним на измамна сигурност – става дума и за залагането на познати образи, и за експлоатирането на предвидими ситуации, и за разчитането на сигурен контингент публика. С тези шлака-натрупвания изпомпването на кръвта от сърцето е затормозено, основни органи и крайниците страдат от липса на кислород и важни вещества, а мозъкът буквално се „задъхва”.

13: Да, метафората на Мастърс относно режисьорските решения е сполучлива. Братя Фарели не успяват да се преборят с инфекцията, нанесена от собствения им сценарий. Ако бяха решили визията да е 3D, сигурно героите им щяха да приличат на ходещи изрезки от вестник – без разчупване на контура, без промяна, без изненада. Опасното в случая е, че не успяхме да регистрираме дори моментно покачване на температурата, което да индикира някакъв (дори и възпалителен) процес. Не, имаше отклонения от монотонния сърдечен ритъм – 30-секундни сюжетчета „какво би станало, ако…” в главите на двама от героите, които малко напомняха клипове с развеселителен елемент, но дали това беше потвърден клиничен резултат или само лично лекарско пожелание, информацията ми убягва…

Мастърс: В опит да обобщя – натрупванията по стените на кръвоносните съдове затрудняват работата на цялостната система, сърдечни проблеми се съчетават с неврологичен дисбаланс, емоционалната половина на мозъка е фактически самоизключена, функционира дялът за стимулиране на сексуалната активност, но в полето „пожелания” – стигне ли се до действие, кръвоснабдяването рязко спира (това важи и за персонажите-фалосоносители, и за режисьорските решения).

13: Съпрузите, които си умират за пуканки и бира в удобната тъмнина извън Операционната, сигурно ще се опитат да вдъхнат живот на системата. Ще се посмеят на заложените като забавни „капани”, ще оплакнат очи в материализираната „мечта от Щатското предградие”, ще изберат или да се умилят, или да се подиграят на финала (нищо не издавам!) и така може би ще дадат и боксофис-основание на братя Фарели отново да предприемат ход, след някой и друга година. Само че любимите им „половинки” ще се въртят на стола от скука и няма да могат да се начудят дали наистина всички момчета са толкова неориентирано-глупави, колкото героите и техните създатели.

Хаус: Момичета… казвал ли съм ви колко ви обичам?! Вие не сте просто жестоки – наистина нямате скрупули! И не щадите нищо – най-малкото пък прочутото със своята деликатност мъжко достойнство. Аз, като страничен наблюдател, мога да споделя единствения момент, който искрено ме развесели – дишането „ала Дарт Вейдър” с апарата против хъркане! Ще препоръчам на Къди да използваме тази авангардна технология и в нашата болница… Момчета, понеже вие си падате работохолици малко повече от общоприетото, съм сигурен, че доброволно ще се подложите на дежурства в клиниката до края на седмицата пред алтернативата да дойдете на кино с мен, нали? Е, добре, отивам да поканя Уилсън…

Operation Kino: Огромни благодарности на Къди за ревюто.