17.05
Понеже Uzumaki от дни ни ръчка да пуснем първия плакат на…>>
17.05
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града,…>>
17.05
Ако сте фенове на „Пришълецът”, значи следите развитието на…>>
17.05
Още от самото начало – дори преди да видим снимка на Антъни Хопкинс…>>
17.05
Играта приключи, „На 1 клик разстояние” на Александър…>>
16.05
О, да! Само седмица след като видяхме Рейчъл Макадамс и Нуми Рапас в…>>
16.05
Всеки нов филм на френския режисьор Мишел Гондри е събитие и повод за…>>
16.05
Алекс Курцман и Роберто Орси явно се опитват да изтрият Стивън…>>
16.05
Братя Бардем са решили да докажат на публиката, че „любовта и…>>
16.05
От Жан-Люк Годар може да се очакват – знаете – неочаквани…>>

За „Ранго” може да се говори много. Мога да ви се направя на интересен и да приказвам за криза на идентичността, за жанрово развитие, за нови технологични и творчески подходи в изграждането на филма, но не виждам смисъл, а и честно казано, това би било насилване на нещата. Затова с две думи само ще нахвърля един-два от основните моменти, от които биха се поинтересували обикновените зрители, решили да му хвърлят едно око.
Ранго е хамелеон, който винаги е искал, ако не да бъде истински герой, то поне да влезе в ролята на такъв. Един ден съдбата го запраща в пустинното градче Прах, където той получава шанса на живота си, който комай няма да продължи много дълго. Само дето няма място за отстъпление и Ранго, противно на инстинктите си за самосъхранение, които му крещят да си обира партакешите на мига, трябва да остане и да разреши мистерията с изчезващата вода на Прах.

Вярно е, че историята не е „драматургичен бетон” като повечето филми на „Pixar”, но пък е далеч, далеч напред пред повечето анимации, които ни заливат в последно време. Ако оставите на страна това, че филмът изглежда като една голяма халюцинация, той е уестърн и като такъв в него може да откриете абсолютно всички задължителни елементи за жанра– от странника, който идва да спаси градчето, през местната силна жена и бандитите, които тероризират мирните хора, до класическия елемент с големия алчен злодей и разбира се, вездесъщата вода. Всичко останало са подробности.
Като добре знаете обаче, магията се крие в детайлите, а „Ранго” предлага безброй детайли и колкото по-голяма кино култура имате, толкова повече ще успеете да забележите и да оцените. Филмът има безброй попкултурни и филмови препратки от „Star Wars” и „Апокалипсис сега” до „Страх и омраза в Лас Вегас” (изиграният от Джони Деп Хънтър Томпсън дори има камео във филма), но въпреки това те не са в стила на придобилия леко дразнещи измерения маниер на “DreamWorks”, а са най-вече продиктувани от факта, че „Ранго” е уестърн и отдава дължимата почит на класиките в жанра. Лично аз не мога да се справя с всички препратки (не говоря за дуелите по пладне и неща от този род, а за конкретни филмови заглавия), но някои просто не могат да бъдат сбъркани като появата на „Човекът без име” на Клинт Истууд (или Духа на Запада, ако предпочитате) – лично за мен един от най-странните моменти, който ми напомни за третия „Карибски пирати”, когато Джак Спароу бродеше из земите отвъд.

Предполагам, че причината за изникването на тази конкретна сцена в съзнанието ми се крие и във визуалния стил на филма. В основата на проекта е студиото за специални ефекти на Джордж Лукас “Industrial Light and Magic”, с които режисьорът Гор Вербински работи по първите три филма от поредицата за „Пиратите” и изглежда логично част от визуалните им търсения да намират отглас и в този филм. Това, което мога да кажа е, че от визуална гледна точка „Ранго” е абсолютен шедьовър – един от малкото филми, който не само се доближава до непосилно високото ниво, наложено от „Pixar”, но и го надминава. Разбира се, трябва да отбележим, че стилът на анимацията е малко по-различен. Поради предимно детската насоченост на филмите им, от „Pixar” все пак запазват някаква условност, докато в „Ранго” степента на реализъм е огромна. Все пак в 99,9% от случаите реализмът е цел номер едно в проектите на „ILM”.

Няма как да подмина и изключително добрата новина, че филмът ще бъде показван у нас в два варианта, дублиран на български, за да могат да се му се насладят и най-малките – те със сигурност ще пропуснат огромна част от стойността на филма, но той предлага достатъчно динамика, интересни образи и забавни моменти, които просто ще ги изпълнят с кеф и удоволствие – и със субтитри, за да могат тези от вас, които искат (като мен), да го гледат и оценят в оригиналната му форма.
За финал „Ранго” едва ли ще ви „взриви”, но със сигурност ще ви забавлява и ще ви впечатли с не един или два от елементите си. Той не само е сред най-добрите анимации за тази година, но е и сред най-добрите филми въобще.
И за тези, които искат да знаят за Гущера… Той ще умре!
(27 коментара)
хаха струва ми се че от последното изречение лъха известно злорадство
)))
Вече съм си набелязал 19ти да ходя да го гледам, ако нещо не ми се прецакат плановете
И задължително версията със субтитрите
@MadMax
ю
Що бе? Не е злорадство.
@Silentium
Много ясно! Дублираната версия е само за дечурлига.
това ще е велико!
зеленото чучело прилича на мен :handsome:
@Дринов
и понеже беше доста неочаквано предвид ревюто доста ме разсмя
хахах израза “Той ще умре” звучи някак си зловещо
Иначе филмчето изглежда обещаващо … Джони Деп ме притеснява малко, но поне не се налага да му гледам физиономията
@lammoth
Ми, гледай това бе, убавец!
@MadMax

Ако го гледаш и дублиран, няма да ти се налага и да му слушаш гласа.
нали – реализъм преди всичко – и да ми разстроиш очакването – язък, значиии
аз пък се надявах да не знам – хахаха! страхотен финал на ревюто – разсмя ме… отново
@Дринов
хаха не бих пропуснал възможността да чуя предсмъртните стонове на Джони Деп, пък бил той и в образа на хамелеон
@MadMax
Не разчитай много на предсмъртните стонове, за да не останеш разочарован.
Гледах го вчера с няколко приятели… по всеобщо мение, по-скучна анимация май не е излизала досега; успя да надмине даже Играта на играчките 3 в моята лична класация. Предполагам се харесва на американската публика, но за останалия свят е доста неразбираем – това си личи и по съотношението на приходите за филма – само 24% са извън САЩ.
@thev
Неразбираем е само за хора, които смятат “Играта на играчките 3″ за скучен!
Разбирам да не ти харесва – всеки има право на вкус – но няма нужда да генерализираш.
Аз утре ще го гледам.
Стискам палци да ми хареса.
И аз стискам палци!
Филмът е перфе’!
Нямам забележки… във всеки един аспект е як, а в някои даже прекалено як!
Знам си аз, че ти ги разбираш нещата.
Хубав ли е?
Филма е жесток. Истински уестърн, има толкова култуви моменти и препратки, че дори само заигравката с The man with the harmonica дърви достатъчно, за да влезеш в салона. Гледах го два пъти. Страхотно филмче. От последните анимации, които гледах – този ще ми държи влага най-дълго. Джони Деп не дразни, малко подразни (иначе големия) Бил Най, който буквално си взима гласчето от ролята си в Карибски Пирати. Много сюреализъм и въпреки, че върви по стандартната драматургична линия, пичовете не са се страхували да излизат извън пътя отвреме-навреме. 9/10
ранго яде манго и танцува танго!хи-хи!мн ми харесва филмът!!!!!!!!!
Fimlyt e mnogo gotin zashtoto v nego ima romantica priklucheniq a i eksploozii !!! Abe napravo e sssssssuuuuuuuuuuuuuppppppppppppppeeeeeeeeeeeeeerrrrrrrrrrrrrrrrrrrrr
Ох – уникалистично! Най-накрая успях да се добера до киносалон – така не съм се смяла от месеци! при все, че го гледах с кръщелниците и – разбира се – беше дублиран, дори дечковците с мен се израдваха безмерно на няколко епизода, в които познаха познати филми! Представяте ли си какво удоволствие за младия, ненатоварен с почти никаква кинокултура мозък, да открие нещо, което му е познато?! Възхитена съм от анимацията! Супер-Див-Запад, супер-герои (не в онзи смисъл), супер-бъзикни – с каквото ти хрумне! И дори вездесъщите преследвания (които от известен брой години просто НЕ понасям, независимо с какъв транспорт се осъществяват!) бяха супер-занимателни – наистина във всяка си откриваш по нещо! Любим момент – плуващата гигантска жълта риба (A.D.) в съня на Гущера ‘Where are your friends now, amigo?’! И още един – тишината, дето може да я режеш при влизането на Ранго в салууна – скръъц-скръъц… Уникално вокално майсторство на “мойто момче” (ама не съм и очаквала друго, де)
И независимо от песните на мариачите, The Lizard just cannot die – мухахахахаххахаха
Е, как пък усети “уникалното вокално майсторство” на “твойто момче”, след като филма е бил дублиран?
Радвам се че ти е харесал!
мухахахаа – аз си го из****их после и го пуснах само като фон, докато вършех друга ‘творческа работа’ – как да пропусна, моля тЕ! великолепни лафове
Ain’t no one gonna tango with the Rango
@ Къди
“из****их” – това … нещо като мръсна дума ли ще дойде или
ох, даааа – ние “операционните” много внимаваме да не използваме такива прийоми в третирането на пациентите! това ни е като неофициална (Хипократова) клетва
@Кишо
Къди е права! Избягваме да говорим за това открито, също както за маструбирането, но в къщи, вечер се сцепваме!
Шегата на страна. Водим се от неписаното правило, че не можеш да пускаш “официално” мнение на филм, който си изгледал в къщи с качеството на запис от кино. HD става, но друго…
Да съгласен съм и знам, че това е правило тук. Просто не се сдържах! Те хората като казват “киното е магия” имат точно това – мащаба. Някъде в един филм се споменаваше точно това как видиш ли на (не помня актьора но да речем) Клакр Гейбъл главата му огормна, усмивката и тя и т.н.
Аз съм за това правило!
Абе, за друго му викат, че е магия, но те разбирам.
И месри за подкрепата.