TILT - ревю

TILT” изненадва приятно. По един напълно адекватен начин той разказва историята, която през последните двадесет години 90% от новите български филми се опитваха да разкажат, често с повече от трагичен краен резултат, който нека не се лъжем, е основна част от причината днес хората да се отнасят скептично към всеки нов роден филм.

Филмът на Виктор Чучков син успява да разкаже историята на прехода без да обижда интелекта на зрителя, без да ни бута в лицето елементарни и излишни политически коментари, успява да представи част от мутренската действителност, избягвайки досадния, почти карикатурен стил, който преобладава в повечето подобни наши филми и най-важното, успява да представи една напълно истинска младежка история, в която липсва онзи непоносим фалш от филмите, чиито автори си мислят, че знаят как „говорят младежите”. И още по-добре, липсва задължителният и свръх досаден и изтъркан наркомански елемент, за което аз казвам „Благодаря”! Знам, че този проблем е голям и заслужава да бъде разглеждан, но аман братче, стига вече.

Явор Бахаров, Радина Кърджилова

За да обобщя ще си послужа с думите на журито на миналогодишните награди „Златна роза”, които отличиха филма със специална награда (на община Варна), мотивирайки решението си по следния начин: „За намерения творчески подход да бъде разказана и преведена на езика на новото поколение историята на близкото ни минало”. Не бих могъл да го кажа по-добре.

Разбира се, в никакъв случай не мога да кажа, че „TILT” е съвършен филм. Той има приличен брой проблеми, въпросът е, че те не са големи и не се отразяват фатално на крайния резултат. Отново я има онази „драма”, онази „тегавост” на всичките ни родни произведения. Има един-два структурни проблема, няколко епизода са чисто и просто излишни, в няколко случая, авторите искат от нас по-голям „suspension of disbelief’ отколкото поне аз съм склонен да инвестирам. И лично според мен има няколко чисто исторически анахронизми. Но нямам предвид, „ама той носи кецове сърп и чук торщън, а те се появяват чак през 1996-та” например. По-скоро нещата опират до атмосфера, начин на обличане и на говорене – все си мисля, че обръщението „пич” навлезе малко по-късно в масова употреба, но може и да греша.

TILT

Всъщност да се прави „period piece” никак не е лесно и за момента силно ограниченият мащаб, в който се пробват родните автори, върши работа. Аз обаче чакам деня за нещо наистина качествено и голямо – нещо, което да сравним с истинските филми от онова време и да ни е трудно да намерим големи разлики. Последно в тази посока само искам да кажа, че в началото дублираното на немско порно („Софт или хард предпочитате? Софт е за рутене на мацки.”) и отгоре изплясканият български глас – онзи от детството, който дублираше огромна част от филмите тогава – беше просто прекрасен щрих. Доста по-интелигентен и фин от лютеницата „Първомай”.

Това, което не мога да преглътна, е една абсолютно ненужна сцена между Беки и майката на Сташ, която първо не ни носи абсолютно нищо, което вече да не знаем (тя идва след един доста силен и кристално ясен момент и не върви да кажеш, че е направена, за да може, ако някой не е разбрал, да му стане ясно – ако има такива хора, мястото им не е в киносалона), и второ е доста зле актьорски. За сметка на това сцената „омаж” от „По Мисури”, която предизвика интереса ни към трейлъра и към филма, се получава прекрасно и смятам, че има място във филма, въпреки че няма други подобни очевадни препратки и тя остава ако не самоцелна, то изолирана.

Ивайло Драгиев и Ованес Торосян

Това ме води до сегашната ахилесова пета на българските филми – актьорите, особено когато става дума за младежи. С безкрайно удоволствие мога да кажа, че за мен това е най-добре изиграният филм в последно време и като изключим споменатата по-горе сцена, в нито един момент не бях подразнен от фалш или театралничене и общо взето, там където нещата не се получават 100% е заради някаква реплика, която не пасва. Явор Бахаров и Радина Кърджилова имат страхотно присъствие на екран – можеш да научиш толкова много неща от езика на тялото и очите им. Същото се отнася и за Георги Стайков – истинско удоволствие е да го видим отново в голям български филм. Всъщност Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано и Филип Аврамов се справят не по-зле и също заслужават похвала. Ако отлича само един-двама от тях, не би било честно.

За финал, ако мога да използвам последната реплика на Сташ приложена за новото българско кино, „TILT” не означава край на играта. „TILT” означава ново начало. Сигурен съм, че това, което предстои, ще бъде доста по-добро и интересно.

Similar Posts

Вашият отговор на ЕГАТИ Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

136 Comments

  1. И след като няколко хиляди души ще го изгледат безплатно по фестивали, медийни прожекции и премиери, да видим реално истинският зрител ще има ли желание да го гледа.

    Аз лично мисля, че няма да има такова желание.

    Аз лично нямам, но това е по съвсем други причини.

  2. Ще го гледат. Няма да е на тълпи като "Мисия Лондон", а бавно и славно. Хората ще са доволни и ще разпространят "добрата дума". 🙂 🙂

  3. В уикенда на "Мечето Йоги" (майтап) TILT ще стигне точно дотам докъдето и HDSP… 😉 И тук въобще не си говорим за качество, а за маркетинг и тематика на заглавието. Само до мрачни спомени от миналото им е на хората.

  4. В дистрибуцията (па и не само) на Тилт е замесена СИА, така че със сигурност няма да остане на боксофис нивата на Стъпки в пясъка. Е, не очаквам и Мисия Лондон, but they know how to sell

  5. Стояне,

    "Мечокът Йоги" е abomination!!! Повярвай ми, гледах го вече. Ако народа предпочете да отиде да го гледа него пред "Тилт", това говори зле само за народа, не за филма. И да филма е тегав, ама не е най-тегавият, който сме гледали.

    Освен това, Анита е права. СИА ще си го рекламират, специално нова фирма са направили за тази цел. Пък и на пресконференцията имаше АДСКИ много журналисти и филма трябва да получи добро отразяване.

    Авторите са хвърлили много труд да направят нещо съвестно и според мен им се е получило. Дано имат успех.

  6. Дринов, и ти ли беше на скрийнъра вчера? Аз щях да ходя, да го гледам, ама контролно по литература… Режисьора пичага ли е?

  7. @legrandelf
    Що не включиш и "Мечето Йоги" и не направиш един "triple treat"? 🙂 🙂

    @Юлиян Спасов /AceXe/
    А-ха-ха! Контролно по литература! 🙂 А класно по математика? 🙂
    Не мога да го нарека пичага. Човека е скромен и ми изглежда културен човек. Не е си е повярвал, както някои други наши творци.

  8. Щом не си е повярвал (не, че се ощетява нещо) и е културен човек… мирише ми на пичага? 🙂

    А "Мечето Йори" да ми лапа йелоустоунската палка!

  9. Емииииии…Слабо си е филмчето. Пак. Има моменти, но пак е онзи вечен български филм. Не знам защо все едно и също снимат. Преход, любов, драма. Верно поне наркотиците са ни спестили. Не ги ли заснехме всички подобни филми вече? Кога ли ще разчупят малко клишето? Кога ли ще излезе някой и ще снима филм в който няма любов и няма драма? Поне един, братче, може да е тъп, ама то брутално вече става с тая вечната тема. А някак съм сигурен, че в момента се снимат поне три филма, в който той среща момичето, но те не могат да бъдат заедно защото…На мен лично този ми беше последен от българските. В световен мащаб отдавна следвам политиката – има ли жена на плаката – без мен, има ли думата любов някъде- без мен. Тия филми ги изгледах всите. На българските филми им дадох малко повече време, но с Тилт чашата преля.

  10. А може и да събере едно 30-40к в бокс офиса. Все пак участват къдравият боклук и Радинчето, те са актуални сега. Но никой няма да отиде заради трейлъра или защото Сиа знаят как да продават. То тоя филм е правен да цъкат с език разни баби и критици по фестивалите, не е за хора.

  11. Не съм го гледал още, а и не мисля. Трейлъра ми беше достатъчен, точно вечната любовна драма. По-интересно ми е, че то това навсякъде е желязно правилно – всички я снимат тая любовна драма, но май най-често тя е налагана от студията, сигурен съм, че има някакъв списък с неща, лепнат във всяко студио, неща, които трябва задължително да ти ги има във филма, за да те финанисират, просто защото абсолютно всички филми излезли от студия – от уж нестандартния Инсептион, та до безмозъчните простотийки, като на Адам Сандлър щуротиите – неизменно имат едни и същи шаблонни неща в структурата си – там любов, мъка, драма, поука, "смисъл", абе знаете за какво говоря. А тук студия нямаме, уж имаме много повече свобода, и пак съвсем умишлено и абсолютно с всеки филм се вкарваме в шаблона и то излиза винаги едно и също. Еднакъв филм, разместени сцени и герои, три нови смешки. Не мога да го разбера това. Ето – наизлязоха нови творци, ново поколение дори (Източни Пиеси), ама не мърдаме от Шаблона. Поне един нестандартен филм дали ще имаме някога? Или хайде, може и в Шаблона, ама нещо ново, различен поглед. Примерно на Линч всичките му филми са за любов, ама такива филми никой друг не е правил. Толкова ли сме еднообразни?

  12. Познавам много малко хора, които повече от мен да са опявали, че българското кино трябва да престане да цикли на едно място и да разказва една и съща история и трябва да започне да снима жанрови филми. Ако не вярвате, поразровете се из блога и ще видите. От друга страна, нормално е българското кино да се връща към този период и тези теми – те са важна част от историята ни. (По същия начин продължават да се снимат филми за Големите войни и Холокоста.) Според мен лошо няма, кинематографистите ни да изследват този период, стига обаче да го правят адекватно и без да обиждат публиката, както беше досега в 99% от случаите. Това е следствие на поведението на нашите режисьори, които разсъждават така: "Аз този филм го правя за мене си, публиката да се ебе!" Докато и последният от тези мухлясали типове, които се зоват творци не си отиде от тази Земя, българското кино ще бъде зле.

    Е, според мен "Тилт" при все че ртазглежда същите теми, прави стъпка в правилната посока и успява да разкаже една история по един адекватен начин, който не ме кара да искам да си изтръгна очите. Затова поглеждам отвъд личните си убеждения и му поставям много добра оценка.

    А за любовта, тя или липсата ѝ, е част от живота на хората. Под една или друга форма тя винаги присъства във произведенията на изкуството защото е могъща движеща сила. Като малък и аз се дразнех от многото любов, после обаче пораснах.

  13. Аз пък обратно, като бях млад я понасях любовта, сега вече не мога да я трая. В изкуството, де. Пренасищане ли е, какво ли, ама вече ми писна. А и тя е само една от могъщите движещи сили, ама предимно нея предъвкваме, а и честно да си призная ми идва доста overrated. Бах тая любов, целия свят пък около нея да се върти…

  14. Казвал съм го преди. Ще го кажа и сега. Мисия Лондон не е успял толкова защото имаше много реклама, или бТВ застана зад него, а просто защото беше първият филм, разчупил този шаблон. Първият филм, който накара зрителя да се засмее неангажиращо. Затова Мисия Лондон беше успешен.

    Колкото до Тилт… Искрено се надявам Дринов да е прав и да не се окаже TILT продължение на HDSP, защото иначе съвсем ще се откажа да гледам български филми… Въпреки че за Love.NET съм в голямо очакване.

  15. Ами да, абсолютно целия свят се върти около любовта или ако трябва да бъдем точни, около някои нейни проявления. 🙂 Да не казвам кои. 🙂 🙂

    Ако "Мисия Лондон" си беше останал само с първия си уикенд, пак щеще да е мега успешен и да е най-касовия бг филм от новата ни история. Така, че рекламата ще трябва да е оказала някакво влияние не мислиш ли?

  16. "Мисия Лондон" е "Комиците" на голям екран – естествено, че ще успее. Рекламата помогна, обърна внимание на хората – "Ехоо, вижте нов български филм, смешен, с актьорите от по телевизора!". Филм за масите, massive!

    Тия дни мернах части от "Хиндемит" и ми хареса, ще го догледам!

    Ще чекнем и ТИЛТ!

    PS. най-касовия, най-масовия, май-асс – инфлация, реклама и вакуум!

    ТОВА НЕ Е КРИТЕРИИ, поне не за всички времена!

  17. Да-да-да – подкрепям с две ръце! "ТОВА НЕ Е КРИТЕРИИ, поне не за всички времена!" – абсолютно съм съгласна с това 🙂 Много искам да го видя – и да ми хареса, адмирации към Дринс-сан за ревюто ('се по-дОбър, бее!) и след като той го оценява така – ще дам шанс… още повече – конкурсна програма, няма как 😉

  18. Дано не е като "мисия Лондон"-много шум за нищо! Очаквах нещо наистина по-различно, а то си беше абсолютна скука и……….БГ-кино! Виж, за нещо по-новаторско и оригинално мога да посоча "Дзифт"…..

  19. Любовта е клише, защото е вечна и всички я познават. Ако някой не го вълнува любовта като тема, направо ми е жал за него. За филма – ОК е и до там! Първо историята в едно изречение: Момче и момиче се влюбват. Момчето е неблагонадеждно, момичето е дъщеря на полковник по времето на соца. Бащата прави всичко възможно да прекрати връзката им. Момчето бяга в чужбина, връща се след години и разбира, че негов приятел е гадже с момичето. Как ви звучи, доста познато. Ами от там нататък нищо запомнящо се не се случва. Имаше много дупки в сценария и на моменти ужасно бавни и протяжни сцени с калпав диалог. Дупките в сценария. В няколко случая имаше объркване на епохата и откровенно фалшива реалност. Изключително праволинеен разказ с енясни мотивации.

  20. @SnaL

    Инфлация, реклама, вакум, ама е гледан от 375,754 зрители. Два пъти повече от следващите го два най-касови филма за миналата година – "Прица на персия" и "Алиса".

    @Къди

    Задълженията трябва да се спазват. 🙂

    @bio

    И аз харесвам "Дзифт". Той ми харесва повече от "Тилт". Но "Тилт" ми харесва повече от "Мисия Лондон", което не е особено трудно, но това е друга тема. 🙂

    @На-ум

    ОК не е лоша оценка. 🙂

    Не мога да се съглася с липсата на мотивация. Смятам, че всичко си беше ОК. Също така не видях чак толкова големи дупки. Имаше един два момента, в които не бях доволен, но на общия фон се преглъщат лесно.

  21. Не съм гледал филма все още, а вярвам че е добър и не съм чел post-оветен по-горе, но…

    @Дринов

    Пичага, аре земи се стЕгни. Големо хъката-мъката си: " …Изненадва приятно, … Разбира се, в никакъв случай не мога да кажа, … авторите искат от нас по-голям „suspension of disbelief’ отколкото поне аз съм склонен да инвестирам, …Има един-два структурни проблема, ….Все си мисля, че обръщението „пич” навлезе малко по-късно в масова употреба, но може и да греша…" Да ти звучи deja-vu? Мен ми се струва вехто. Не мога да те разбера какъв си: стар дух в младо тяло или "млад" дух в старо тяло? И с тези чуждици… Да не си учил в чужбина? И що това заглавие: "TILT. Всичко, което на “HDSP” му се щеше да бъде.". Аре стига с тоя НЕГАТИВИЗЪМ. Много по-добре е: "TILT. Добър е какъвто е!". Не е ли по готино, а пич?

  22. Ако и след това, своеобрано ревю, има някой, който да ме обвинява в негативизъм… не знам, просто! Честно!

    А за стила ми на писане, този блог сме го направили за да мога да си пиша каквото си поискам и както си поискам. Цял живот съм се съобразявал с някакви тъпи изисквания, кои думи мога да използвам и кои не. В интернет пространството има милиони блогове и сайтове, предполагам, че няма да е проблем да откриеш предпочитания от теб стил.

  23. wow – Дрин-сан, вече се превръщаш в "институция", след като те четат не като "блог", а като пространство, с което се съобразяват и/или предявяват изисквания! Да живее Операционната! 😀

  24. Много искам да обсъдим дупките в сценария, но ще се превърнат в спойлер. Нека оставим повече хора да го гледат и после ще си говорим! 🙂 operationkino.net е добър сайт с искрени и честни ревюта. Ако някой иска мнения от типа на "става" "Хубав филм" "Ми не ви го препоръчвам" – да питат касиерките в Арена. И последно ТИЛТ е от приличните БГ филми – но до там!

  25. От днес вече е на премиера както и на 35 мм, така и на DC в кино Арена 🙂

  26. Антончо, аре стига с тоя позитивзъм пък ще ти кажа аз. Погледни във фейсбук страницата на Тилт какво става – уникален филм, най-добрия филм, велик филм, шедьовър и всички тия заучени фрази ала замунда. И то от хора, които като им отвориш профила, под любими филми седят заглавия като Армагедон, Трансформърс, Трон: Заветът, Лоши момчета и тн. А и филма не е нищо от тия неща, абсолютно средна работа, нито е добър, нито е отвратен. Особено за българското кино трябва много да се внимава с тия епитети, няма смисъл тия велики кинотворци да се помпат с фалшиви приказки. Нали утре пак ще снимат същия филм, на принципа – мина първия път, ще мине и втори. Тук трябва човек да е тотално безкрупулен и жесток към подобни филми, естествено на базата на обективна оценка, която за ТИЛТ си е точно 'средна работа'. Пича Дринов е даже много мек към този филм. Тук много хора се помислиха за велики, защото ги заляха хвалбите на разни хорица с розови очила, които не са гледали филми различни от Стъклен дом и са на принципа – щом не е турски сериал, значи е шедьовър и като кажеш нещо обективно като "средна работа" те почват с "ама ти не уважаваш труда им, българското кино трябва да се подкрепя" и личният ми фаворит за всички времена, лишен от всякаква мисъл и логка – "като не ти харесва, не го гледай". Това е вредно.

  27. Днес – след известен размисъл, който взе предвид и написаното тук – отидох да го гледам.

    Имаше години – до скоро – всъщност, когато смятах, че е въпрос на чест да НЕ стъпваш на български филм. Сега, обаче, не е така. Времето се търкаля – и според мен сме в друг епизод. Сега ми се иска да съм нормален зрител – който може от време да гледа и български филм без да се изпада в драми. Днес мисля, че се получи точно това. Гледах филм, който посмъртно не може да спечели голяма награда, или да очаква сериозен резонанс извън нашите си предели, обаче инвестираното време си струваше и съм доволен.

    Толкова години очакваме филм, който да ни го забие одма – а то се оказа, че тази работа става постепенно. Един, втори, трети – стъпка по стъпка, и така докато може би някой ден ще дойде и този филм, който очакваме.

    Отидох на дневна прожекция (1:45) в мола на Стамболий, и като за този час имаше прилично количество други любопитни като мен. Филмът отвсякъде става за гледане и веднага го слагам в групата на тези малко на брой, които ще ги броим като успешни.

    Останах с чувството, че в по-късните прожекции ще има повече хора и филмът ще има публика, защото публиката има нужда от наши филми – и първо интуитивно ще разбере, че този си струва опита и второ the word-of-mouth ще е положителен.

    Радостно е наистина, да гледаш необременени млади хора, които като говорят не бързаш да си закриеш ушите. На всички до един – бравос. Очите им не ме лъжеха – и това е голяма работа. Радостно ми е да гледам и Георги Стайков – който просто го виждам как има какво да ми разказва – и как е останал верен на каквото и да е това нещо на което е искал да е верен – и сега като се прави на такъв или онакъв му вярвам.

    Наистина сцената между майката и Беки не ставаше – не защото няма място за нея, а защото сякаш бе претупана. Това някак си, обаче, е бял кахър. Жорета Николова остава доста на заден план, но дали пък – това някак не е случайно. В театъра ме е разбивала не веднъж, но тук сякаш сме на територия на която тези, които имат какво да кажат и знаят как да го кажат са на друга възраст. Поради тази причина-въпрос – преглъщам криво ляво сцената.

    Има един момент, който определям като особено сполучлив и който показа дълбочина, която историята сама по себе си съдържа. Имам предвид епизода в който слушаха новините за Лукановата зима по немската телевизия – и по специално мълчанието, което настъпи когато единия от тайфата преведе какво са казали. Това мълчание прокънтя според мен – и внуши недвусмислено ситуацията в която са се озовали всички – избягали далеч от нещо, което вече не могат да приемат, но озовали се на място което не разбират и което не ги приема. Тяхната уязвимост е осезаема и повече от разбираема.

    Иначе сега се сещам и за проблеми – които някак си подминавам докато го гледам.

    Все пак има един основен – който произтича от факта, че когато във втората половина трябваше да се задълбочат конфликтите, и да се натегне ситуацията, именно там сякаш филма започва да изпуска пара. Това не ми развали удоволствието – защото съм имал адекватни очаквания може би – но ме накара да се замисля какво можеше да бъде, ако 'еди какво си'.

    В това 'изпускане на пара' мисля ще е и причината за липсата на резонанс извън България – просто няма да се вярва достатъчно, че един или друг от филма прави това или онова. Т.е. чистата история за ей тези хора няма да ги хване. Спомням си колко зрителки се държаха за корема след '4 месеца, 3 седмици и 2 дни' – което бе не защото бяха гледали филм за времето на Чаушеско, а защото бяха гледали филм за една жена в определена лична ситуация.

    И така – аз незнам дали Сташ може да убие. Приемам го – но с едно наум. Всичко това ми дава причина и надежда – да си помечтая за един по-изчистен съвършен вариант, където детайлите са още по-пестеливи, и това, което правят хората ми резонира още повече. Може би трябва да мине още малко време –

  28. гледах го днес. Добро филмче но за съжаление сценария е римейк на мартарит и маргарита 30г. по късно чисто плагиатство ама какво да се прави духовна криза!!

  29. @ Малориак

    Не бе, не съм се размазал от позитивизъм, просто ми се струва тъпо (каквото е заглавието на текста на Дринов) при оскъдния брой български филми да ги сравняваме един с други: "…TILT е по-дбър от HDSP, тоя е по-тъп от оня и т.н…" Това според мен е провинциално (шото нашта държавица си е провинция). Ако правехме по 20-30 филма годишно като някои други бивши страни от соца, тогава е ОК, ама при 4-5 е малко мерене на пишки и е проява на НЕГАТИВИЗЪМ към опитите за правене на българско кино. То правенето на кино не е лесна работа (сигурен съм). Не оправдавам никой, щото като гледам определени наши филми и на мен ми се ще да се включа в рефрена:"- Спрете им парите на тия… Уууууу!!!". Ама то без опити няма как нещо да стане. Това, че Закона за кино е една перверзия е ясно, щото как иначе ние като данъкоплатци ще даваме по 10-15 мил. лева, а пък никой няма да се интересува как точно и за какво са изхарчени тези пари и каква полза има от тез филми. Може да елементаризирам, но ми изглежда че критерийте за това дали един филм е успешен или не са два: културен (фестивален, социално значим и т.н.) или финансов. И по двата критерия има ясен индикатор става ли филма или не: брой награди и участия в международни фестивали (ако има, значи филма става) или брой зрители в БГ и продажби в чужбина (евентуално). И това е! А сега се замислете колко заснети филма в близките години нямат нито едното, нито другото, а даже някои нямат и премиера след като са заснети, т.е. никой даже не знае, че има такива филми…. И в този ред на мисли за нашта публика като фактор ще кажа, че то публика се възпитава. Ами то като гледаш само Армагедон, Трансформърс, Трон: Заветът, Лоши момчета и тн., то кво да очакваш като бокс офис за БГ филми. Някой да се сеща къде са давали non-US филм в последните години, освен в Дом на киното, Дружба и Евро-Българския. А? Ами то такива са им критерийте на всички. Така, че да не съм чул някой да се оплаква, щото с кои да се сравняваме…? С USA? Тук сигурно сте различни ама не прайте BOX OFFICE-а… Изобщо НЕГАТИВИЗЪМ, негативизъм, ……..

  30. @ Дринов

    Хубаво е, че правите такива site-ове… А, между другото: кой сте?

  31. @georgi

    И аз като го гледах се присетих за "Маргарит и Маргарита". 🙂

    @Антон-чо

    По принцип сме двама – аз драскам, а колегата отговоря за техническата част. Но истината е, че сме повече, защото адски много приятели помагат, всеки с каквото може. 🙂

  32. Приятен е филма, може би сюжетната линия е прекалено последователна за моя вкус, и финала някак си не е на място, но определено и аз смятам, че не съм си изгубил времето като го гледах (което е валидно за 80% от БГ филмите които съм гледал през последните 10 години). Много приятно съм изненадан от играта на Ивайло Драгиев и Радина Кърджилова.

    Видях по-горе в коментарите, че СИА имали общо с филма, което не е вярно. Чучкови до колкото знам работят с Нико Тупарев, който вече не е в СИА. Но и Нико "knows how to sell", така че най-вероятно ТИЛТ ще удари бокс офиса. Според мен лично го заслужава много повече от Мисия Лондон

  33. СИА имат общо с разпространението на филма – заедно с "A+ филмс". Обявиха го на пресконференцията.

  34. За А+ ясно, пише си го и в сайта и във фейсбук… ама СИА, така или иначе не съм бил на пресконференцията, щом са го обявили… ок. Но си е странно.

  35. Защо сте негативни към Мисия Лондон? Филмът, както и книгата, са един вид съвременен вариант на Бай Ганьо и смея да кажа, че са доста неангажиращо забавни и приятен, а пък и посланието към нас българите като нация си е съвсем на място. Тилт за сметка на това е банален и не му се получава "драмата", но имаше забавни моменти и ставаше за гледане. Все пак, без елементарни мелодрами, моля.

    До хората говорещи за любовта в киното. Никой не казва, че любовта не е важна част от живота ни или т.н. Просто това е една изключително преекспонирана тема и когато за ПОРЕДЕН път тя бива представена по един болезнено клиширан начин ти иде да си станеш от киносалона и да излезеш, ако имаш по-богата кино култура и вкус на малко по-високо ниво (т.е. видял си и неклиширани подходи). Говорейки за български филми, историята с турското момиче от Източни пиеси е пример за неклиширан и чудесен начин да се представи някаква форма на любов. Накратко, опитът на Тилт да вмести смешни моменти и драма в едно, чисто и просто не се получава. Драматичният елемент е зле (разбирай любовната история), другото е ок. Предпочитам Източни пиеси и Мисия Лондон като представители на категорията на съответно по-тежките и забавните филми. Но дано филмът пожъне успех, защото в това български филми да се гледат и да жънат комерсиален успех, аз лично виждам само хубави страни.

  36. Все още съм супер болен и нямам сили да отговарям пространно, затова ще задам само един въпрос. Как пък влюбването в момиче от друга нация/раса/вид/и т.н. беше най-голямото клише в "Аватар", а пък в "Източни пиеси" се явява като чудесен, неклиширан начин да се представи любовта? Айде моля ви се! Или пък наркоманчетата или скинарите? И те са супер оригинални, няма що!

  37. Моето мнение в резюме:

    1. Филма е добър и е сериозен напредък в сравнение с 99% от сниманото през последните години.

    2. Качеството на снимане е добро, играта също.

    3. Има силни моменти- и на мене ми направи силно впечатление сцената с мълчанието след репортажа за България- то казва толкова много, че не е необходимо да се коментира. Можем само да запазим… мълчание.

    4. Да, филма не е перфектен. Липсва дълбочина и достоверност на някои от героите. Без съмнение историята можеше да е и по различна ( и аз си задавах въпроси като какво ако…) но в крайна сметка са избрали този сценарий и той общо взето върши работа. В същото време филма е много честен разказ в много отношения и това могат да потвърдят хората които са били на годините на героите точно по това време.

    5. Това вече не е "онова" кино ( ако не вярвате го сравнете с Прогноза например) и е добра стъпка в добра посока.

    6. Най после да видя нормален диалог и естествено поведение в български филм- огромен напредък. Не знам за какво са хвалбите в тази връзка за Дзифт, който страда от всички слабости на родното кино влкючително слаба история, лошо на моменти снимане, евтин декор, слаб диалог и схваната игра.

    Може да се коментира още много, но не искам да отегчавам. Мисля, че екипа заслужава поздравления. Да се прави кино в България е геройство и изисква немалка степен идеализъм ( как да правиш продукт за който няма пазар и ще е почти 100% сигурно на загуба). Нека се радваме на тия ентусиасти, които на всичкото отгоре могат да правят кино, е не страхотно, но то и това иска време и правене и пак много рядко се получава наистина добре ( и то не само в България).

  38. Дринов, в Аватар целия филм се върти около пустата любов (както и в Тилт) и тя спасява всичко, разбираш ли, в повечето филми по мултиплексите го има този момент, представен по подобен начин, а в Източни пиеси нещата са представени на доста подсъзнателно ниво, реално даже не се случва нищо особено. Мисля, че си спомняш и края на филма. В случая това че момичето беше туркиня даже не мисля, че има особено значение.

    "Айде моля ти се" ще кажа за твоето сравнение, което е доста не на място. Ама тотално не на място, по моето скромно мнение. "Източни пиеси" е страхотен филм със силна, плътна атмосфера и дори да не е перфектен, като цяло "му се получава" повече от добре.

  39. http://komitata.blogspot.com/2011/02/tilt.html – Моето мнение като връстник на героите и свидетел на епохата.

    Като изключим, че София беше представена като лишена от живот (къде ги „Магурата“, „Кравай“, градинката на „Кристал“), но пък сигурно е адски скъпо да се направят декори или с компютри да се коригират сегашните пейзажи, филмчето изглежда доста истинско.

    И героите не говорят като на митинг, както е обикновено в българските филми.

  40. @komitata

    Изключително тъп коментар и още по-тъп блог. Какъв беше този анализ? Ако ти (заключавам от текста ти) си в ранна детска възраст, как можеш да бъдеш "свидетел на епохата"? Наричаш келешчетата пред Магурата "история"? И филма ти е харесал, защото имаш подобно яке?! А Тилт е поредната баналност, опакована в агресивна реклама и насочена към зрителите на сапунката Стъклен дом. Подобно на Мисия Лондон ни заливат с реклама "ала Холивуд". На Мисия Лондон поне можеш да се смееш на откровените простотии, а на Тилт? Скука… Любовта като "смисъл на живота" е поредният отказ от смислена идея и свестна история. Какво ли са писали Чучков брадърс този безумен сценарий 3 години?

  41. Гаси – малко се изненадвам, че се дискутира дали трябвало или не трябвало да има 'любов' – и как опита да я имало в този филм означавало …незнам точно какво.

    Съм да кажем малко по-голям – имам две малки деца – но скромния ми житейски опит ми е демонстрирал, че нуждата да те обичат и да обичаш е преди началото, в началото, в средата, в края и след края на абсолютно всичко. От това следва, че тази тема да кажем – така да я наречем- е в ядрото на само на всички филми – но на всички произведения на всички видове форми на изкуство. Или защото за това иде реч, или защото това е в основата на нечия мотивация, или защото се е получило нещо, което заразява с любов нищо неподозиращи хора на другия край на света –

    Всъщност – скромната ми ненаучна теория е, че всеки един успешен филм е една реализирана любовна история – мултиплицирана по броя на хората, които са го видели. Затова киното е толкова непреодолимо – Влизаш в салона – зазяпваш се, харесва ти, влюбваш се – малко преди края вече обичаш – а като свърши ти липсва.

    Аз съм убеден, че 'очите на актьорите' в този български филм ми внушават донякъде – някак си – нещо от тази тема – по начин по който те искат да го комуникират – и съответно по начин по който зрителите имат нужда да го видят. Затова се радвам на филма – дори условия и наследство като нашите тук – не могат да изкоренят силата на това, което некви хора искат и имат да казват на други хора –

  42. Абе каквото и да му е мнението на човек за любовта като цяло, титаничен факт е, че в изкуството тя е тотално изтъркана, преекспонирана, банална, клиширана и всички подобни епитети. И затова не знам за какво я блъскаме глобално навсякъде, почти без изключение и то все по един и същ начин, това просто е тъпо. Еми като не можеш да го измислиш различно, опитай без него. Поне опитай. Тя любовта може да е най-масовото нещо в изкуството, но това не я прави задължителна. Какво щеше да се промени в Тилт, ако основното нещо в него не беше любовта между къдравият боклук и Радина, ами беше обърнато повече внимание на самия преход, на Германия, на България, на децата тогава, на гърбенето на маратонки, навлизането на новите неща, там скейтъри, йотери и всички подобни неща? Кво, хората нямаше да го гледат? Колко човека щяха да си кажат – 'абе, как ще гледам филм за прехода без да има любов'? Какво щеше да загуби филма освен няколко глави преписани от дебелата книга с клишетата? Нищо. Даже можеше само да стане по-различен и добър от останалите 200 подобни. То драмичка и сълзлив финал за журита може да се завърти и без любов, едно клише по-малко просто. А и те хората не знаят какво отиват да гледат, сложи една целувка в трейлъра, ако толкова си убеден, че хората слагат хикса на всичко без любов и няма да си дадат парите без нея и си готов. Но не, такъв вариант няма, нямаме дори опити. Любовта трябва да бъде наблъскана задължително във всеки наш филм. Сигурен съм, че всички филми, които България ще продуцира тази година ще са любовни истории, както беше и предишната. Толкова пък да нямаме един различно мислещ човек в нашето кино. Или пък имаме, но няма кой да им даде пари явно. А то може и без любов да станеш най-големият. Има примери доста. Аз лично бих разбил с най-голямо удоволствие носа на Чучков-син, с лакът, че повече ще го помни, само защото ме заля с поредната кофа от клишираната субстанция. Нямам нищо против любовта, имам против еднообразието, а любовта във филмите е вече синоним на тая дума. А и просто не разбирам как хората понасят тия истории отново и отново, че и цъкат с език после – я тоя колко добре беше преписал клишето. За мен това е като да слушаш само един виц в продължение на 100 години, обаче разказан от различни хора по техния си начин. Уж различно, ама тезиса същия и знаеш прекрасно какво ще стане и се хилиш на сила.

  43. @Малориак

    Това с разбиването на носа ми хареса, ама няма смисъл да си хабиш мускула. А и кой знае – след подобен екшън Чучков току виж направил нов филм. За агресията на хейтърите, за далаверите в киното, за новото време и…за любовта 🙂

    Обаче стига майтапи, любовта сама по-себе си може да бъде и клише, и революция – не въпроса КАКВО, а КАК…

  44. @Gabriela

    Според мен ти не си гледала въобще филма, а имаш някакво лично отношение, което диктува хейтърския ти тон…

    И какви сте такива философи тук дето сте се събрали… ако филма би ми харесал защото съм припознал старото си яке, нека е заради това. Коя си ти че да дефинираш кое е тъпо и кое не… За мен твоите изказвания са тъпи, но не им лепвам етикета, само защото ме дразнят…

    Тук ако има повече от 2ма човека, които да могат да се изкажат компетентно и градивно по темата, ще почерпя.

  45. @Малориак

    Съгласен съм с някои неща, които казваш, но няма какво повече да добавя към това, което вече споменах по-горе.

    @Gabriella

    Все още сред нас и все още отровна. 🙂 Радвам се. 🙂

    @George

    Съгласен! Старо яке, старо яке! Всеки има свои собствени причини (за него си важни, за други глупави, за трети смешни) да харесва нещо. По някой път обаче, това e недостатъчно "to make a case".

  46. Днес и аз отидох да почета поредното БГ КИНО събитие – ТИЛТ.

    1) Отидох без предубеждения. Единствено не харесвам името, защото е малко далечко от действието. Като че ли са сложили бара ТИЛТ в сценария, само за да осмислят заглавието, но това не е болка.

    2) Актьорската игра е добра. Като казвам добра, разбирайте наистина добра. Радина се справи добре, Явор на средно ниво, Ованес също много добре. Ивайло Драгиев беше добър, както и Стайков, който много ме изкефи.

    3) Филма търпи дребни забележки откъм детайли, характерни за времето. Вярно, че е врътня, но за филм с претенция да бъде следващия БГ хит, е недопустимо при действие, развиващо се през '89, да се снима трамвай, внесен в София за пръв път през '98… При това с електронните валидатори, поставени през 2008.

    4) Действието беше свързано. Сценарно имаше конкретна история и тя беше завършена. Това най-много ми хареса. Не беше объркан и зациклен с флашбеци, спомени и т.н.

    5) Като цяло филма ми хареса. Задържа ми вниманието почти докрая. Готин е, свеж е, и има какво да го отличи от досегашните ни продукции. Има и недостатъци. Но не мисля, че трябва да изпадаме в свръх критика.

    6) До всички върли критици… Само да ви светна, че ТИЛТ е сниман почти година преди Стъклен Дом, така че не смесвайте двете неща, не мисля че рекламата му е насочена само към аудторията на сериала. ;]

  47. ама вие ще видите, като гледам утре филма 🙂 все така отровна, хареса ми – ще се старая 🙂

  48. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Не съм съгласен за заглавието. Нещо си пропуснал от взиране в маловажни неща, като кой трамвай коя година се появява. На всичкото отгоре нещата се казват в прав текст. 🙂

    @Gabriella

    Нямаме търпение да чуем мнението ти. 🙂 🙂

  49. Може би наистина не беше добре да коментирам Тилт, след като не го бях гледала, но днес, както обещах го гледах…

    Това (мнението ми) ще бъде дълго, така че, предварително – сори…

    1. Дали съм била предубедена или не, няма значение, защото като гледаш нещо, просто го гледаш – то или те спечелва за каузата си (ако има такава), или не. Но това не е възхвала на субективността. Това е простия факт на възприятието.

    2. Понеже дискусията засегна и други филми – важните (за контекста ни!, а важни са тези, които дърпат нещата напред) филми напоследък страдат от много недостатъци, но поне всеки един има и едно специално качество. Ще изброя само качествата: Дзифт – ексцентрична арт визия и добра работа с актьори (не с модели), Светът е голям – добра и смислено конструирана история (добра работа на добрите актьори), Източни пиеси – прекрасна игра на Христо и based on REALLY true story, Мисия Лондон – чувство за хумор.

    3. Тилт не притежава нито едно от тези качества. Тилт е филм без талант. Той разказва историята си подтискащо механично, битово и праволинейно. Странно, че скейтърите почти не са снимани (те са изключително динамични, кинематографични и хора със собствена философия!). Мутрите са с мутри, жертвите се жертват. Свидетели сме на раждането на ПОЛОЖИТЕЛЕН герой. Който не действа, защото ще развали образа, а просто гледа (адекватно) тъпо…

    4. Всички (с изключение на О. Торосян, който има опит с по-добър режисьор и това е видно!) играят клиширано зле. Телата им са мъртви, рефлексите им са дървени. Жалко за Г. Стайков – много се пъне, без резултат. Никакви нюанси, никаква перфидност (за лошите), никаква кауза и философия (за добрите). Ужасно е, че те са разделени така, но – "концепция"…За уточнение на добрата игра – Торосян играе действията (по Аристотел), а не характера, както правят другите. Клющав – яде – ерго иска да оцелее – да прави секс – да спечели пари – мотивира избора му накрая и т.н.

    5. В Тилт нямаше нито една красива сцена (заснета красиво), а това е КИНО, for Christ sake! Единствената жива сцена беше тази с мацките в бара (и след това), но път тя нямаше структурно отношение към основната история. Може да кажете, че декора на прехода е грозен, но за уточнение, Мъжът без минало на Каурисмаки беше заснет около контейнери и това беше красиво…

    6. Филмът не предизвиква никаква емоция. Бих го нарекла (с извинение) старателен, но импотентен. Проблемът му не е нито в любовната тема, нито в трамваите, нито в "якетата". Той няма недостатъци, той е сбъркан в ядрото си. Жалко, дърпа киното ни назад, въпреки, че се старае да "опакова" добре "културната консерва" (по Дж. Морено).

    7. Извинявам се за всички "интелектуалщини" и ако тябва, ще обясня още по-просто нещата.

    8. Ревюто на Дринов е доста неточно, журналистически повърхностно, мисля си, че тези блогове/сайтове/форуми имат смисъл като енергия на контра-културата (не точно хейтване).

    9. Най-лесно ми е да кажа (възприема) Тилт като просто "молено" преживяване – anyway… БГ кино, кво толкова му се дърлиш, хората (авторите) просто оцеляват, искат да осмислят Прехода и да хванат тийн аудиторията, но… не мога.

    10. Good night 🙂 Май мноо дълго и скучно стана мойто признание… като Тилт.

  50. Като прочетох последното мнение ме засърбя веднага да напиша нещо, което няколко минути ми убягваше –

    После реших, че това, което искам да кажа е свързано с точка 9. (за това, че става дума дума за БГ кино все пак)…

    Наистина незнам колко конструктивно като подход е да сравняваме местни сполучливи опити и резултати (какъвто е ТИЛТ според мен) с най-най-най-най-добрите образци на световното кино. Погледът трябва да е малко по-дистанциран и очакванията по-реалистични. 'Мъжът без минало' is an utterly insane piece of genius film making – как можем да го споменаваме дори по повод на филм в който ние се радваме, че актьорите играели добре ?

    Второто нещо – и амо като пример така – като бях студент в Америка едно от първите неща, които забелязах е как хората уважават собствените си усилия/работи/продукти/резултати/начинания и как територията на това, кето с еприема за ок е мноооого по-голяма – без да има един, два или три авторитета, които казват това да, това не. Изобщо как има клтура на уважение към неща, които от българския си опит знаех, че биха били осмяни на минутата…просто защото обръча на това, което си мислим, че става е много по-малък –

    После забелязах – как това не е само на думи – а получава и материална форма – Примерно – пишман фотограф второкурсник прави изложба в колежа – за която се пише в колежанския вестник – от там се споменава и в градския вестник –

    В софийският университет – този човек никой нямаше да го погледне – и никой нямаше да помисли дори – че си струва опита само или нещо подобно –

    Сега – искам да кажа – че ако нямаме некви (ама каквито и да е) общи критерии да се уважава обективно – нещо, което заслужава некво уважение – незнам как може да имаме очаквания изобщо, че някой някой ден ще ни поднесе супер филм – та ние почваме да му се смеем още на първия опит – Това е порочен кръг – в който обаче само ние си кесим – и докато се оплитаме в него все повече – света се търкаля напред –

  51. @Milbo

    1. Ако не си обърнал внимание, погледни точка 2. Прицелната точка не е БГ киното изобщо, а Тилт. И трябва да се гледа под опаковката.

    2. Скуката и клишетата във всякъкъв род performing arts са голям грях 🙂 Друг е въпроса, че аудиторията тук е в тежък стадий на дименция – за справка виж какво се харчи в телевизия, шоу, изкуство, политика дори.

    3. Да хвалим "априори" нашия собствен културен контекст е белег на криво разбран позитивизъм, провинциализъм и патриотарство. Прочее примера, който даваш изразява точно това. Добре, че Америка е страна на контрастите… Когато хвалим БГ киното, просто защото съществува, ние го поставяме в позиция на имбецил (от него не се изисква нищо, освен да поддържа биологични функции) и това съвсем не е градивно.

    4. Сега си мисля, че може и Тилт да е много фино законспирирана форма на постмодернизъм, в който авторите, възстановявайки края на соца, са възродили и самия соц реализъм (положителният герой е крайъгълен камък на тази "естетика"!).

    5. Като спориш, спори с аргументи по темата, "философските" лични асоциации "ала въобще" ни отпращат в различни, макар и паралелни реалности 🙂

  52. @Gabriela

    1. През цялото време си говорим за ТИЛТ – обаче в контекст. И неговия контекст е процеса в БГ киното, а не процеса в световното, европейското, иранското или някое друго кино –

    2. Аудиторията не е в деменция – аз не съм в деменция, много хора, които познавам не са в деменция, предполагам и тези, които влизат тук не са в деменция. Изобщо подобно празно обобщение е ужасна и висша проява на 'клиширане' и 'стереотипизиране'. Тарантирно нарича публиката 'гений' – и съм сигурен, че той знае за какво говори. Някак си по някакъв начин публиката се ориентира. Помня колко пищисан бе един доста известен чужд режисьор на премиерата на Вера Дрейк от пълната Зала 1 –

    3. Ние не 'хвалим' БГ кино изобщо – ние се опитваме да мислим с главите и сетивата си по повод на един единствен конкретен филм. България като място е популярна с липсата си на обективни и безспорни авторитети – и успехи – защото винаги намираме причини да поставим под съмнение всичко. Думата патриотарство никога не съм я използвам – и не знам какво означава –

    4. Това е много весело – ама някак глупаво – и не добавя полезна информация на никого за нищо –

    5. На няколко пъти съм си написал аргументите по темата – няма да отегчавам пак някой потенциален читател. Личните ми асоциации са ми много важно нещо – и ценно също – и те съвсем не са 'ала въобще', а са богати, дълбоки, многопластови, даже изстрадани и т.н. Опитах се рационално да си обясня защо никога не се уморяваме и под вола да търсим и намираме негативно теле – и виждам, че ти имаш енергия да го търсиш 'ного време това негативно теле – въпреки абсолютно обективно видимите и осезаеми и доказуеми белези, че си в грешка.

  53. Дринов, те може да си казват във филма какво е ТИЛТ. За мен обаче заглавието е едва докоснато в действието на филма с това, че като разтресеш твърде много флипера губиш. Не съм много сигурен, че това може да представлява обобщаващо олицетворение на целия филм и нещата, които се случват в него.

    Габриела, не си права, но няма какво да се повтарям. Единственото нещо, с което бих се съгласил е, че действието е праволинейно и твърде сегментирано. Общо взето нямаше някакви критични обрати, въпреки че беше труден за предсказване, което все пак задържаше вниманието почти докрая.

  54. Ех, разминах се с позитивизма… в Чалгария, между хората, които наричат сами себе си богати, дълбоки и многопластови 🙂

    Между другото, какво ще кажете за човека Дъвката, който беше май скейтър в началото и за около година сценарно време започна да изглежда (и да се държи) като циганин на сватба – внедряване на челен опит от "Братя Мангасарян" 🙂

  55. @Габриела –

    Всички хора са богати, дълбоки, и многопластови – и сложни.

    Дъвката е човек, който е многопластов с мотивите и изборите и страховете и предателствата си.

    Изборът му не го прави по-малко човек от друг човек избрал друго – и бравос на актьора, защото го изигра много добре наистина –

  56. I quote: Art is deeply rebellious…

    Но това не се отнася до сурогатите.

    Щом нещо не ви дразни, значи не го виждате – няма лошо. Контрата е в мен, защото, за дълбоко съжаление, не мога да спра да виждам глупостите. Проблем. Някой да знае къде продават позитивните розови очила, с които гледахте филма?

  57. @ Milbo

    Ти…можеш ли да четеш изобщо? Фактът, че нямаш чувство за хумор и изобщо не разбираш забележките ми, леко взе да ме притеснява. 🙂

  58. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Въобще не става въпрос за това с разтърсването на флипера. И заглавието си е перфектно. Май верно си проспал няколко неща.

    Gabriella , Milbo, нищо друго не мога да ви кажа, освен продължавайте, моля ви, недейте да спирате! 🙂 🙂

  59. Хора, филмът е СУПЕР!

    Може да има някои или повечко слабости в него, но така е във всеки филм. Посочете ми някой филм със 20 Оскара, който да не е пълен с недоразумения. Вие, които много разбирате от кино и компетентно, че и злобарски на моменти, се изказвате "Против", кажете някой СУПЕРфилм, че да го гледаме всички! Кажете де! Лесно е само да плюеш. Любовта си е екстра тема, кой филм без любов ще остане в историята като разтърсващ и докосващ душата. "Джурасик парк"? или онзи военния, не му помня името, дето победи Аватар миналата година? Особено в последно време америкнските бози са направо отчайващо безинтересни, за мене де. За вас не знам!

    Филмът си е готин. Постарали са се хората да извлекат максималното от това, което могат да си позволят, като финанси. За мене, актьорската игра е на страхотно ниво, грабват, вярваш им, ама наистина! Личи си, че влагат от себе си хората. Не се напъват да се правят на шекспирови актьори на съвременен декор, не ни рецитират велики мъдрости в едър план, не ни оставят в дълбок размисъл върху неясни послания, и най-после пък аз виждам реалност, а не някакви измишльотини несъществуващи в реалния свят, а в претенциозната кратуна на някой "възвишен" режисьор. В сравнение с напъните в последните години, този филм не е недоносче. Не ми остави тягостно чувство, че живея в страната на паралелните реалности, като точно тази, в която живея аз не е достатъчно интересна и важна, за да се показва на кино. На мене много ми хареса като актьор, като излъчване и игра Ивайло Драгиев. Както и останалите, разбира се. Идеално избрани актьори. Радина е страхотна. Чаровна, с излъчване, естествена. Не някоя "сладка" манекенка със съмнителен актьорски талант и празен поглед зад претенциозни реплики.

    Не искам да звуча хвалебствено. Но съм щастлива, този филм за мене е надеждата, светлия лъч за българското кино, пукането на сивия балон. За мене е важно, че можах да преглътна лесно някои малки слабости, защото бяха напълно лесни за преглъщане и не се набъркват в основния замисъл, не са на нивото на разказа на историята, а са чисто "технически" гафове.

    Това е моето мнение. Гледайте българско кино. Отсявайте, преценявайте, критикувайте. Но не самоцелно, за да покажем колко сме "умни", не си изливайте негативизма, моля ви, някой мразел любовта, друг пък не знам какво си, това са си ваши проблеми. Филмът си има конкретна история, важното е дали ще й повярваме. Сигурна съм, че този филм няма претенциите да промени историята или да предизвика революция, той цели да разкаже една човешка история, такава каквато е. Аз повярвах в нея.

  60. Е какво съм проспал?! Че решиха вездесъщото разтърсване да бъде името и на бара им, за който Дъвката ги прецака и си го направи сам? Ако считаме, че бара като цел в сценария, може да кръсти и филма пак е тъпо, защото ТИЛТ по никъв начин не ти подсказва за какво дума в този филм. То общо взето HDSP е същата история, Източни пиеси съвсем не се връзва с действието…

  61. Един въпрос. Според теб може ли филма пак да се казва Тилт, ако въобще не се споменава никакъв бар?

  62. AceXe /Юлиян Спасов/

    В последният ти коментар има толкова неправилности, че чак ми е разтърсващоващоващо 🙂

  63. @Дринов,

    Има две неща уж, които трябва да довеждат до името на филма. Името на бара и обяснението на Сташ какво е ТИЛТ (разтърсване). Заглавието е свързано с филма, но само по себе си то по никакъв начин не подсказва какво ще покаже филма. Може би някакво субективно лични предубеждение, че просто заглавието не ми харесва, може да ме кара да го смятам за недобре избрано, не отричам. 🙂

    @legrandelf,

    Ще те помоля в следващия си коментар да опишеш по-ясно критиката си. Не я разбирам. 😉

  64. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Последен опит. Според теб "обяснението на Сташ какво е ТИЛТ (разтърсване)" има ли отношение към случващото се във филма или си е само във връзка с тъпата игра???

  65. Има естествено. Един вид игрите с живота на дребно са забавни и безобидни и нужни, за да продължиш напред, но ако прекалиш може да загубиш всичко… Както и се случва във филма. Тази връзка е ясна, но някакси продължава името на филма да не ме кефи. 😀

  66. Ми не. Ново начало е да вземе билета, да отиде някъде далеч и да започне начисто. Това за мен е ново начало, а не да останеш тук в затвора 8 години. Началото е след това ли?!

    Нека помисля и ще ти кажа. :] Ех как хитро си генерираш повече коментари 😀

  67. AceXe /Юлиян Спасов/

    Доколкото разсъдъка ми позволява, ще се опитам да (ти) обясня 🙂 Не се сърди ако ти обяснявам с въпроси, върху които да помислиш. Ако искаш, разбира се. Та…

    Дъвката не ги е прецакал. Те го прецакаха като го заебаха 😉 ОК, той направи бара сам, но не съм сигурен дали да прецакаш прецакалите те е… прецакване 😀

    Трябва ли ТИЛТ да бъде навряно в гъзовете на зрителите, за да се оправдае употребата му в заглавието на филма? Да не говорим, че има толкова директни, индиректни и чисто интерпретаторски мотиви около сценарий+заглавие, че сигурно цял семестър в школата няма да ни стигне да си "мечтаем".

    Защо заглавието трябва директно да ти подсказва за какво ще става въпрос във филма? Имаш флипер, нямаш, играл си на аркади, не си, чукал си ТИЛТ, не си… няма значение. Или научаваш нещо ново или очакваш да видиш геният на българското кино (lol) какво е измъдрил 😉 Което пак си се явява ново.

    HDSP не съм го гледал, няма и да го гледам. След ревюто на Дринов (макар, че рядко рецензия ме спира, дори и от гледането на най-голямата дрисня), а и множествения путкопоток в коментарите (лели, дедовци, зълви, етърви и т.н. роднини) съвсем ме отврати от закупуването на билет. Даже нелегално няма да го гледам тоз' Луоф на дееба и хищниците.

    Източни пиеси не разбрах защо трябваше да ги закачаш, ама… заглавието не ти се връзва с действието? Кое по-точно? Пиеса ли? Е, не очаквах да гледам филм за театрален състав. Името е супер чук, както и филма.

    П.П. Ако френският ми ти е дошъл в повече, споко… по друг начин не знам как да разговарям 🙂 lol

    Дринов, разбра ли сега… галантно си плъзгаш пипалата върху ни, че да плющим коментари!

  68. 1) Те го прецакаха, защото си имаше причина, а именно неговия характер. Те няма да го прецакат просто така, защото искат да прецакат някого.

    2) Стигнахме до извода, че ТИЛТ просто не ме кефи за име. Може да е перфектно избрано, но просто мен не ми харесва. Скоро ще отговоря и на Дринов с моята идея за заглавие.

    3) Единственото, което си изпуснал е качествената техническа реализация и актьорската игра на Стефан Мавродиев и Гергана Кофарджиева. Оттам насетне филма си е тъп.

    4) А защо вече една година почти след премиерата на Мисия Лондон досега, в коментарите на всяко ревю тук на нов български филм, въпросното заглавие се среща във всеки трети коментар? Явно е практика да се правят сравнения с други български заглавия. Затова и аз го правя. Източни пиеси е неясен филм с неясна цел и може би заради Христо Христов единствено, за филма се поговори повече и се изразиха суперлативи. За мен този филм не заслужава всичката хвалба, която се изсипа за него. Какво ти даде този филм?! Какво ти подсказа?! До какъв извод те доведе?! Освен че накрая се чувстваш леко депресиран в залата, а ако си по-хладнокръвен – отегчен. А заглавието толкова да няма нищо общо с действието и да няма един елемент от сценария, който да го аргументира, че дори ТИЛТ пред него е с перфектно заглавие.

    5) Пич, тънкото ти заяждане е излишно. Френския ми е втория език след матерния. 😉

  69. @legrandelf

    Ама ти го гледа ли? 🙂 Браво!

    @AceXe /Юлиян Спасов/

    Гледах го, просто беше много отдаван и докато му дойде време за премиерата и ме домързя да му пиша ревю. 🙂

  70. Мисля, че филма не е нещо особено, камо ли явление, и така нататък. Аз съм на тази възраст на която са героите във филма и по това време не си спомням да се употребяваше думата лебедари, която упорито употребяват героите. Няма екшън, няма движение. Едно несполучливо повторение на "Всичко е любов". Бахаров е с едно бебешко личице и колкото и да му чупят носа и да го кървят наистина си остава един лебедар както се изразява героят му.

  71. Между другото,аз съм режисьор с 3 успешни проекта зад гърба си.

    Edit: Ако искаш да напсуваш някого, не можеш ли да го направиш като хората и да си застанеш зад името, ами трябва да се представяш с чужди никове?

  72. @АсеХе

    Човече, много си смешен, режисьор с три успешни проекта в България НЯМА, засега поне.

  73. Въй, мноо кофти филм тоя! За кво беше тва ходене в германия, за кво беше тая драма, за ко беши целият филм! Ми че те тия любовници една дума не си казаха, освен "Обичъм та!" Въъйй не думай! Ми как ше стани тъй, как ше се земат, как ше им поверват! То всъщност една свестна реплика нямаше в тоя филм. Освен туй дет ни го набиха на края на филма. Едно нещо измислили, или откраднали, и го лепнали накрая, да не е без хич. То напрао нямаше нужда от диалог тоя филм, можеше и без него да мине. Само Ованес беше автентичен, дет муаше филии с лютеница и устата му все беше пълна. Нищо не каза момчето, мноу беше готино, а и то кво да каже в тая боза, по-добре да си мълчи. Мноу муден и бавен филм, а пък не е редно кат има претенции за йекшън – убийство, бягство, направо играта така я раздрусаха, че нямам думи. Ква игра, кви пет лева? Бива ли играта да е толкова скучна, сериозна, тегава и без никва цел, освен "Обичъм та!" А убийството беше така изпипано… като от реклама за прах за пране. Не ми ареса!

  74. Ей, Кинка, браво мойто момиче! Направо се бях отчаяла и се чудих дали не съм попаднала във форума на лебедарите-фенове на Тилт, а защо не и целият технически екип на филма 🙂

  75. Държа да отбележа, че последният пост от "AceXe /Юлиян Спасов/" не е мой, а някой решил да ми прави мръсно.

    Пич, който и да си ти, много лесно Дринов може да проследи по IP кой е мой пост и кой мним и един бан да си откараш. 😉

  76. @AceXe/Юлиян Спасов

    Не знам защо съм го проспал този коментар. Сега виждам, че не е от теб. В днешно време някои индивиди нямат доблестта да псуват като нормални и хора. 🙂

    @Gabriella ака Кина

    Кажи ми, верно ли??? Що се излагаш? 🙂

  77. @AceXe /Юлиян Спасов/

    Ама да не си помислиш, че и при теб е Габриела. Не е! Тя има други прегрешения. 🙂

  78. Шегата настрана, Кина е моята съквартирантка, която явно се е ебавала (с мен!). Естествено, Кина не е истинското й име 🙂

    Но иначе поддържам всичко, което съм писала досега. До последна капка кръв ще се боря за свободата на словото!!!

  79. Дринов, препоръчвам ти да поизучиш малко психоанализа – така ще можеш по-ясно да виждаш зад маските 🙂

  80. Последно, всеки форум напомня на "група за собствен опит", ако знаете за какво иде реч. Темите, които се обсъждат нямат голямо значение (тоест имат предимно символно значение), други неща излизат отдолу… и нищо не е случайно 🙂

    В своя защите ще кажа, че нямам нищо общо с фейк коментара на Ю. Спасов – аз съм леко технически идиот 🙂

  81. @Gabriella

    А със сватбата на двамата "луди-млади психолози" какво стана? Силно ме интересува.

  82. @Gabriella,

    Понеже говориш за психоанализа…

    1) Ако наистина Кина не си ти, нямаше да постнеш 4 последователни коментара, а 1, защото нямаше да ти пука особено. Но, пишейки 4, вече показва, че искаш да звучиш по-убедително, което доказва първоначалната теза.

    2) Оправданието със съквартирантката е толкова разпространено и изхабено, че не е истина… Тази жена искаш да ми кажеш, че чак сега е писала тук? И толкова нелепо, след като й харесва филма ще го храни?! Или добави, че й харсва, за да си още по-убедителна в тезата си, че е ебавка?

    3) Дринов ясно и точно каза, че ти не си замесена с "моя случай". Факта обаче, че накрая "гузен негонен бяга" отново подчертаваш, че нямаш общо говори, че мозъка ти е още на вълна "защита с оправдания", което отново доказва първоначалната теза, че Кина и ти сте едно и също.

    Извинявам се за дългия ми и лаически пост, просто искрено ми стана смешна препоръката ти към Дринов.

  83. @Юлиян Спасов,

    за Кина не си прав, истината е далеч по-забавна 🙂 Аз не лъжа за нищо, но не казвам цялата истина, разбира се. Един много позитивен съвет, щом искаш да станеш режисьор, не анализирай елементарно, че ще произведеш "бългаски игрален филм" – нещата са винаги амбиваленти, в двете крайности, но като цяло всичко е позитивно. И винаги търси "защо". Иначе цялата история така смешно се заплете, че като нищо става основа за сценарий 🙂

    Кина беше на мнение, че твърде се вживявам в ролята на Габриела, а после й стана жал за мен – накрая светнахме, че имаме един и същ IP 🙂

    Кой кой е – в следващия епизод…

    @Saxton Hale

    Нищо не стана със сватбата – провал, аз самата се уплаших…

  84. @Gabriella

    Аз съм склонен да ти вярвам, пък и не е чак такава драма. 🙂

    Въпросът е във "вживяването в Габриела". Що не я оставиш настрана и не покажеш истинското си лице? 🙂

    И btw с психоанализата съм запознат доста добре, но са ме учили да не анализирам всеки човек, който срещна през деня. 🙂

    @AceXe

    Истински детектив! 🙂

    @break

    Само Сашко не! 🙂 🙂 🙂 🙂

  85. Абе не знам и аз защо пък толкова се фиксирах с темата за психоанализата 🙂

    Що се отнася до маските – забавно е, а пък понякога казваме някои доста верни неща за филмите

    Между другото, сега Кина страда в съседната стая, защото смята, че съм й попречила да вземе участие във форума – вече всички я мислят за…Габриела.

  86. Кажи и да заповяда! 🙂

    Може ли един неудобен въпрос да ти задам? Ти на колко си години? Възползвай се от анонимността на нета и бъди честна, моля! 🙂

  87. @Дринов

    Ей, знаех си аз, че ще стане дума за нещо неприятно… Бива ли така, аз съм дама! Добре де – на 74, ама няма да ми дадеш повече от 70!

  88. Никой да не говори от мое име! Габриело! Защо говориш на хората, че съм харесала филма? Написала съм ясно, че не ми ареса! Просто Габриела, ако не знаете, се зарежда от негативни емоции. Тя е като бомба, но без закъснител. Не, дори не чака да започнат надписите, за да започне да бълва ужасяващи критики. Вече по погледа й познавам и гледам бързо да я изведа от салона. В очите й пламват две яркозелени искри, започва да се смее и постоянно повтаря "Не, не, не!". Така е да се ходи на кино с Габриела. И приятните изживявания и доставят някво удоволствие, но неприятните я зареждат с дни наред! Радвам се, че е намерила това приятно място, където ще може да задоволи мазохизма си и красноречиво да се изповръща върху всичко :))

  89. О, случая с Габриела/Кина става все по-интересен. Взе да намирисва на Аки.

  90. @ break

    По-добре си вземи почивка брато… една такава дълга, облекчителна

  91. @ Кина

    Както кажеш, сестро, но ми се струва, че няма да искаш да береш плодовете на моето облекчение.

  92. @Дринов,

    Заеби ти… Разделяй "детективизъм" от проста наблюдателност. Аз съм твърде развейка, за да ставам за детектив, а и паметта ми е смешно слаба. Да живеят листчетата!

  93. Четох коментарите, за да си направя съответните изводи дали си струва филма или не. Вместо това, попаднах на "семеен" форум, в който пишат 3-ма човека с по 3 псевдонима всеки. Нищо не ми казахте, хора. Много думи, много философстване, а всичко като че идва от едни полупразни глави. Имаше само 2-3 свестни коментара по темата, всичко друго беше хейтърско. Ще отида в крайна сметка да изгледам ТИЛТ и после ще пиша. Това решение го взех, след като прочетох И един негативен коментар за Източни пиеси – филм, който лично мен ме разтърси.

  94. Има ли значение с какво? Ако не си го усетил, какво има да обяснявам???? Филми от този тип имат атмосфера, която те грабва. Нещо, което Мисия Лондон не успя да направи с мен – тъп и скучен. А каква реклама му направиха само – язък!

    И сега по същество… включвам се няколко часа по-късно, връщайки се от препълнената зала на кино Арена. Имахме късмет – последните 2 билета ги купихме ние, около 15 минути преди началото на прожекцията. Явно българите са зажаднели за българско кино.

    Филмът остави много добри впечатления у мен и моят приятел. И двамата бяхме приятно изненадани. Малко с любовната история прекалиха. Нещо напоследък ми идват в повече такива трогателни любови, струват ми се загубена кауза, откакто се убедих, че това е всъщност химия, но това сега няма значение :). Приятелят ми забеляза, че никой от тези момченца не получи повиквателна за казарма, хем бяха в подходяща възраст. Той каза, че не биха пуснали такива момченца, неотбили военна служба на екскурзия, макар и в ГДР. А и тези войници с картечниците на Драгоман…. бяха малко измишльотина. Но това не са толкова фатални неща, които да развалят чара на филма.:) Само дребни неточности. Историята като цяло е смислена, реална, актьорите не преиграват. Явор е на ниво, Радина също. Дори в Стъклен дом не са толкова добри. Имаше и доста хумор, преплетен с драма. Мисля, че добре са се справили всички. Държа ме прикована за екрана.Не съжалявам, че го гледах.

  95. Пич, истината е, че не можеш да кажеш нищо за Източни пиеси. Атмосфера… Това е определението ти, което би трябвало да е осмислящият филма фактор?! Хаха…

    Проблема на българите ще ти го обясня много нагледно.

    Един българин се хваща да прави филм. Има някаква незавършена депресираща идея, която само той си я разбира и си внушава, че е супер дълбока и само изтънченото и висше мислене ще я разбере. Сяда да прави филм. Това, което той прави е един много плитък, но много мътен филм. Сяда зрителя пред екрана и гледа едно блато с много мътна вода. Тъй като не вижда нищо през нея и се комплексира да не би да е мътна само за него (следователно не вижда и дъното), той казва "разтърсващ и дълбок филм" и почва да убеждава околните колко е стойностен филма без да го разбира, защото не му е видял дъното. Истинските стойностни филми са дълбоки, но бистри води, където наистина виждаш много неща. Приликите между блатото и морето са, че дъната не им се виждат. Но разликите… ;]

    За ТИЛТ… Как пък аз като ходих бяхме 16 души в залата…

  96. както и "мисия лондон "- претенциозност и пошлост

    не филм а наркоманска чикия..

  97. ..преди време митовски се изцепи че филма му бил сниман изцяло в Лондон ама било скъпо ама на него му било кеф

    истината е че има кадри от Лондон но снимани с туристическа камера,прикрито и тайно

    в коментирания филм има пак подобни изцепки но като цяло

    малоумен и дебилен..както авторите си впрегнати тук да хвалят недоносчето си..

    а количеството гледали филма е показателен за все по настъпващата Дебилизация на кочината българия.

  98. Е, на мен пък Тилт ми хареса доста, някак си успя да ме трогне. Може би защото не съм отишла с някаква определена нагласа, а защото мисля, че за да можеш да дадеш мнение за бг киното трябва да гледаш бг филмите, нали така. Не виждам смисъл от сравнения, Аватар…. разни там, любов или не, клише или не, има за какво да ми е харесал, надявам се и на други.

    А относно Мисия Лондон, сори ама на такава тъпа реклама на Винпром Пещера немога даже на сила да се засмея, даже и Стоянка Мутафова да беше играла. На това му се вика аман от клишета и селянии, ей затова се напълниха салоните, защото масово народа го почувства близък тоя филм. Така скоро не си бях губила времето в кино.

  99. Дъъълго беше пътуването ми към TILT – чак на Феста в Стара Загора успях да го видя; претъпкана зала на киното, Ованес и Ивайло гостуваха и разговаряха с публиката… Може би съзнателно бях решила да "забравя" какво да очаквам (въпреки че ревюто на Дрин-сан много ми хареса, както вече отбелязах тук 😉 ) – и се изненадах повече от приятно! Повярвах на историята, на момчетата, на сюжета (с няколко забележки за "доизчистване"), на епохата дори (през 89-та бях на 18!) и ме изкефи това, че гледам наш филм, от който не ме е срам! Не искам да сравнявам TILT с другите представители на "новото БГ кино" – не това е целта. Гледаш ли кино – не влизаш с предубеждение "айде сега, да видим к'во точно наш'те пак са сгафили"! И понеже съм жесток противник на родното сериално производство (няма как някой да промени мнението ми за "Стъклен дом" и прочие клонинги) – нямах и с каква база да сравнявам актьоркското присъствие на Явор и Радина. Претендирам за сравнително обективен (хахаха – оксиморон!) поглед и с ръка на сърцето си признавам, че имаше два момента във филма, които ми бяха неоправдани – как се държи тя с него след като той се връща от Германия и убийството. Но те не ме издразниха така, че да възнегодувам – предизвикаха размисъл и несъгласие. Явор и Радина са естествени, Ованес е абсолютно натурален и непристорен, прекрасно впечатление ми направи Ивайло Драгиев (запомнете това момче! тепърва ще се говори за него!), а Филип Аврамов и особено Георги Стайков доказват сигурност и класа, в която аз лично никога не съм се съмнявала. И понеже не обичам да чета дълги постове, приключвам с "хареса ми, много!" И се радвам, че филмът има добри резултати като публика и боксофис. Заслужава го 🙂

  100. Щом и на теб ти е харесал… 🙂

    Има доста неправдоподобни момента, които изискват сериозен "suspension of disbelief", ама лично аз нямам проблем да ги преглътна. 🙂

    Сега очакваме мнение за "Love.net". 🙂

  101. Ами изгледах беплатно филма по БНТ в понеделник 02.01.2012 и моето мнение е че е по-добре че не съм го гледал на кино да си дам левчета. В този филм няма нищо интересно и доказва колко сме бездарни и в момента творците са в много дълбока криза.
    Не може да си рекламираш филма преди да го излъчват някъде и да твърдиш че този филм може би ще попадне в номинациите за ОСКАР. ХАХАХАХАХАХА
    Но нека да погледнем с какво впечатлява. На първо място излиза темата за тоталитарния режим и една невъзможна любов. Всичко това е ОК. но господа защо сте се престарали като използвате във филма декори например за апартаментите където живеят героите. Стари износени врати, без пердета, някакви прости елеметарни мебелировки. С това ли ще покажете на света че в България по това време така се е живяло и че хората живеят в мизерия. Господа този строй както си има отрицателни черти той си има и своите достойнства.
    Да не говорим че с нищо не впечатлява. Дори се опитват да усмиват германците. Може ли някой да ми обясни каква е тази сцена може би не схващам и за това питам в бара отива нашия герой и излива бира на главата на някой си и той го гледа умно и нищо не прави. Все пак аз тъпака да кажа аз какво разбирам иска да покажат че се намират в малко градче където нищо не се случва дори ако направиш и такава постъпка. Ако хората по света разберат за какво става на въпрос, ще се радвам но едва ли.
    мога още много неща да напиша но смятам че няма смисъл защото хората добре виждат всички пропуски в този филм. щял да вземе награди за монтаж и там не знам си какво, е да де то за друго не виждам за какво може да вземат награди.

  102. Здравей Дринов,
    Ами от новите български филми ми харесват телевизионите които се излъчват в момента Под прикритие, Стъклен дом и 7 часа разлика.
    И аз да те питам нещо не си ли съгласен с това което съм написал за ТИЛТ или си на друго мнение?

  103. @Георги
    В известна степен мога да се съглася с част от нещата, които си споменал, но като цяло, не. Моето мнение можеш да прочетеш в ревюто. 🙂 🙂 🙂

    За Оскарите съм съгласен, но е интересен факт, че например кинокритика на Лос Андджеийс Таймс, доста харесва филма и според него той ще допадне на американците. Затова няма да се учудя, ако стигне по-напред във възможните номинации. Лично за мен той е по-добър от „Светът е голям…“

    А за сериалите не мога да взема отношение, защото не съм гледал сериозно нито един. Ако кажеш някой филм… 🙂

  104. Гледал съм от новите български филми LOVE.NET който според мен е по-добър от TILT.
    Прочетох какво си написал за филма в ревюто. Ами просто не си искал да обидиш създателите на филма. Това е. Историята на филма е тъпа. Откъде черпят идеи тези творци не знам. В филма героят Сташ накрая застрелва героят Дъвката който няма нищо общо със побоя над него а само изпълнява поръчка. Логично е че ако ще се застрелва някой той трябва да бъде наистина виновника. От филмите за италианската мафия и малките деца знаят че мафията като започне да изтребва някое семейство гледа да унищожи всички мъже в цялото потомство защото един ден някой ще отиде да ги гръмне и той няма да гръмне извършителите на поръчката а ще гръмне шефа на мафията.
    Ако тези филми ще ни представят пред света нека бъде както трябва.
    Един пример ще дам който може и да не е удачен. Музикалната група ABBA преди да пусне своя песен на пазара я изпипва до съвършенство за да са сигурни че ще се хареса на публиката. Сергей Бубка прави скоковете си на фона на песента на Тина Търнар „‘ You simply the best“ защото знае че е най-добрия.
    И подходът към създаването на филми трябва да бъде такъв. това е формулата на успеха.
    Няма какво повече да коментирам.

  105. 🙂
    Един въпрос, който съм задавал хиляди пъти. Според теб има ли някой на света, който сяда и казва сега ще направя един тъп филм? Някой, който не иска филмът му да е перфектен във всяко едно отношение, подобно на песен на „ABBA“? Разбира се когато говорим за нормални филми, а не някакви авангардни експерименти. Не, нали?
    Така че реално погледнато всички спазват твоята формула на успеха. Но също както при манджите, когато всеки път вкуса е различен, так и тук имаме разлика в качествата. 🙂 За мен „Тилт“ е „по-вкусен“ от „LOVE.NET“ нищо, че във втория имаше цици. 🙂

    А ако не разбираш защо Сташ убива Дъвката, не мисля, че бих могъл да ти го напиша, така че да се съгласиш с мен.. 🙂

  106. @ Дринов 01/06/2012 at 10:39
    Най-подир и аз се запознах с чутовния връх на съвременната българска кинематография! В анонсите на „Канал 1“ и сателитните доставчици, вече направо Чучкови, Бахаров и Со. бяха горди оскароносители, така че – срам не срам, седнахме с компания да го гледаме…
    Последваха:
    ….смях….яд….цензурни и нецензурни коментари за всичко във филма…проява на национално самосъзнание и стоицизъм, за да дочакаме края, с надеждата най-накрая да има и нещо смислено….
    Уви! Тотално безсилие, както (почти) всички БГ филми напоследък.
    А отговорът, който хиляди пъти трябва да си получил е: „Не!“. Обаче у нас, презумпцията е друга: „Абе трябва да се докопам до едно финансиране, пък какво ще излезе – филм или боза – не ме интересува! Все ще се намери някой извратен да му хареса… В България вкус не остана, възпитание също! А ако оплюем нещо време, за което си нямаме понятие а само клишета и шаблони – фиансирането ни е в кърпа вързано! Напук на всички глупости, анахронизми и несъответствия… Напук на тъпия сценарий, на невъзможно слабите диалози, на безсилната режисура и актьорска игра! Кинти-и-и-и-и-и! Пачка!“

    Изобщо – „ТИЛТ“, както и „Дзифт“, както и онова с дребните хищници са просто агресивно фиансирано сгромолясване на културата ни, на ценностите и спомените, на възпитанието и на традициите, които имаше българското кино!

    Така, че – осъзнайте се навреме!

  107. @Вили
    Какво да кажа? Съжалявам, че мислиш така.

    Според мен, ако продължават да се снимат такива филми – както искаш ги наричай и определяй – скоро киното ни ще се върне на нивото, което всички помним и обичаме. Така че, би трябвало да оценим адекватно един процес, а не все още липсващия краен резултат.

  108. Гледах филма снощи, без да имам никаква предства какво ще видя, за какво става дума! Трогна ме с актьорската игра, с разгръщането на характерите на героите, с многопластовите истории вътре! Сцената, в която се срещат Беки и майката на Сташ, ме развълнува, толкова истински ме докосна, разплака ме, незнам как някой мъж може да смята, че това е „слаба“ и „излишна“ сцена! Отдавна не бях гледала толкова хубав филм, а при това – български – във възторг съм!!!

  109. Алекс аз ще го гледам братле въпроса е че нямам парички за кино пък много ми се гледаше нещо българско и родно аман от турски сапунки а дали пък не мога да се изхитря и да си го дръпна от нета?! и все пак филма сигурно е хубав 🙂 АЗ СЪМ БЪЛГАРКА И СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА!!!!!

  110. Филма е супер реалистичен за хората ,които сме от поколението точно „преди промените“.
    За съжаление децата и внуците на комунягите са още фактор „там дзлу“
    …и до тогава ще е и държавата….долу