The Fighter  / Боецът

Боксовите филми са като тези за Холокоста. В първия момент си казвате аман! Какво още може да бъде казано, което не казвано преди? Не им ли писна да правят един и същи филм отново и отново? В крайна сметка едва ли ще видим нов „Роки” или „Разяреният бик”, нали? Ами да, по обясними причини няма да видим, но можем да видим нещо почти толкова стойностно, споделящо прилики в общата си тематика, но различно в конкретиката си.

„Боецът” е истинската история на боксьора Мики „Ирландеца” Уорд за нелекия му път към превръщането в истински шампион и за неразривната му връзка с неговия полубрат Дики Еклънд – някога обещаваща млада надежда, който проваля шансовете си за успех, захващайки се с наркотици – който е в основата на всички падения и възходи на Мики. „Боецът” е филм и за невероятно комплексните взаимоотношения и динамиката в едно нестандартно, но все пак напълно обикновено семейство. Взаимоотношения дълбоко залегнали и преплетени със съдбата на Мики, които са един от факторите отличаващи филма от останалите подобни заглавия.

Боецът - Крисчън Бейл и Марк Уолбърг

Основната заслуга тези взаимоотношения да работят (а от там и целият филм) е на изключителните актьори – за мен тук е най-силното ансамблово изпълнение за изминалата година и началото на тази, но затова малко по-късно – и разбира се на режисьора Дейвид О. Ръсел. Предвид тематиката на филма, едва ли някой може да бъде изненадан драматургично и поради тази причина огромна част от товара се пада на Ръсел.

А режисурата определено е една от най-силните страни на филма.Режисурата, но не като водене на актьорите, а изграждането на цялата идентичност на филма. Почти документалната стилистика (движението на камерата, структурирането на кадъра) създаваща усещане за почти интимна близост с героите, което ни позволява да вникнем по-дълбоко в мотивацията и същността им, ритъмът, атмосферата, усещането за духа на обхванатия сякаш от безвремие Лоуъл, Масачузец (ако не знаехме коя година се развива действието, аз лично не бих могъл да го определя) – всичко това е следствие от начина, по който Ръсел води разказа.

Боецът - Марк Уолбърг

Тук трябва да отбележим и подхода на Ръсел към боксовите срещи, които сякаш са олицетворение на цялостната идея за споменатата почти документална стилистика. Битките са лишени от романтизъм, нямат сложна хореография и създават усещане за реализъм. Това е постигнато и от начина, по който те са заснети – екип на HBO, които се занимават изключително с отразяването на боксови срещи по телевизията, разполагат своите камери точно както биха го направили на истинска среща.

Както вече споменах, актьорите са другият най-силен коз на филма. Всички знаем колко зле може да бъде Марк Уолбърг, но, слава богу, тук няма и следа от тъпите му позевания. Той прави стабилна и правдоподобна роля – чудесен е. Истинските звезди обаче са Крисчън Бейл, Мелиса Лио и Ейми Адамс, които правят феноменални изпълнения.

Крисчън Бейл

Бейл постига това, с което малко актьори могат да се похвалят напоследък – той напълно изчезва в ролята. Престава да бъде Крисчън Бейл (колкото и според вас да е добър в „Батман” и „Терминатор”, в образа му имаше доста от, нека да си го кажем честно, арогантната му идентичност) и напълно се превръща в Дики Еклънд. Ако сте се чудили защо около него винаги се вдига такъв шум, този филм ще ви даде отговора.

Мелиса Лио като майката на Мики и Дики, изпълняваща ролята на мениджър, е истинско олицетворение на „white trash soccer mom” (всъщност цялото семейство на Мики, особено седемте му сестри, е най-бруталното и ярко онагледяване на това понятие) и директно си осигурява място в пантеона на най-най филмови майки.

Ейми Адамс като Шарлийн, приятелката на Мики и основата, върху която той построява триумфа си, показва среден пръст на всички, които са я категоризирали като лигла, която не става за нищо друго, освен за романтични комедии. Лично аз не се наемам да кажа дали тя или Лио заслужава да бъде отличена за изпълнението си с „Оскар”.

Боецът - Марк Уолбърг и Ейми Адамс

Накрая всички знаем какво се случва. В крайна сметка триумфът на обикновения, честен и трудолюбив човек е неделима част от тези истории и именно той ги прави толкова популярни. Трябва да кажа, че и тук финалът не прави изключение, но за мен лично, той нямаше окриляващ ефект, подобно на други филми. По-скоро остави усещането, че съм свалил огромен товар от плещите си. Нещо като удовлетворение от добре свършена работа – усещане не по-малко приятно и с не по-малка емоционална сила и заряд. Без съмнение един филм заслужаващ мястото си сред най-добрите произведения за изминалата година – истински и искрен – и само лекото ограничение от тематиката му няма да му позволи да бъде сред големите отличници.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

28 Comments

  1. Чудесно ревю, сигурен съм че филмът ще е чудесен.

    А относно актьорският дует, в този филм да събрани изключителни таланти … според мнозина Уолбърг не струва, но поне аз мисля че стига да не поеме по пътя на Никълъс Кейдж, го очаква обещаваща кариера, все пак 2 номинации не са за превебрегване.

    А за Бейл, спомням си първия филм който гледах с него – "Империя на слънцето", въпреки че беше преди доста години и Бейл беше невръстно хлапе, едно от нещата които ме впечатлиха е как едно малко дете може да играе така. Изключителен.

  2. Тук Бейл е наистина изключителен.

    А Уолбърг има нужда да играе само при добри режисьори. Иначе се излага яко.

  3. Искрено се надявам Бейл да вземе Оскар за тази роля 😉

    Толкова яко се раздава (винаги), а на единия от постерите към филма името му стоеше между тези на Уолбърг и Адамс (и ДВАМАТА номинирани за Оскар) 🙂

    А всички помним Уолбърг за какво получи тази чест 🙂

    FFS!

    🙂

  4. Един от слабите и доста надценени филми за изминалата година. Според мен.

    Да, Бейл даваше цялата си енергия в изграждането на леко отблъскващия образ на Дики. Да, всички знаем и неговата "мания" в това да опитва роли, изискващи физическа метаморфоза, изразена в качване или рязко сваляне на килограми. И до тук.

    За Уолбърг няма да говоря. Единственият плюс, по отношение на него е, че беше някак поносим, без да дразни изключително много, на което е способен.

    Определено не видях тази комплексност във взаимоотношенията, за която се говори в ревюто. Изпълнението на Мелиса Лио беше пък едно от най-слабите звена във филма. Не се усеща никаква особена искреност в играта й. Нямаше я близостта, която, макар и на моменти задушаваща, но все пак близост, се опитаха да изразят в отношенията й със синовете й.

    The Fighter е от филмите, които ми показаха за пореден път, че елементът "по действителен случай" не върши цялата нужна работа, за да се получи една качествена продукция.

    But hey, това си е субективното ми мнение. Явно много хора откриват нещо велико в този филм. 🙂

  5. Филмите по действителни случаи имат един огромен минус, за който не се усещат – че действителността всъщност е много скучна. Ето защо Бож е твърде прав – единствената награда, която "Боецът" заслужава е за поддържащ актьор, макар че дори трансформацията на Бейл не го спасява от посредствеността.

  6. Съжалявам момчета, но не мога да се съглася с вас по нито един параграф, освен този, за "действителния случай". Тук не включвам това, че "действителността всъщност е много скучна" защото това, в никакъв случай, не може да бъде вярно.

    "Лио е едно от най-слабите звена във филма"??? Кажи честно, верно ли? Братче тука не става дума за вкус. 🙁 Явно нещо сериозно те е подразнило.

  7. За мен Лио в този филм просто не изгражда абсолютно никаква плътност и искреност на образа си. В повечето случаи емоцията й е преиграна, дори в моментите, когато се предполага, че трябва да се получи истинска експлозия на чувства. Чрез играта си Мелиса не успя нито да ме накара да й симпатизирам, нито искрено да ме отврати с държанието и постъпките си. Тя беше просто леко безлична фигура, която по някакъв начин успяваше да подтикне хода на действието в дадена посока. А в това че лавираше между изблици на истеричен гняв и надяването на маската на привидна загриженост не помогна с абсолютно нищо за изграждане на истински дълбоки, проблемни взаимоотношения между героите. На твърде много места липсва яснота около важните за такъв филм мотивация и намерение.

    Най-лошото е това, че филмът имаше шанс да покаже много повече, но заложи на може би най-неправилното: голо показване на факти от една конкретна житейска история, без обаче да ни потапя в дълбочината на проблемите, които се опитва да засегне.

  8. Ако действителността беше толкова интересна за гледане, всеки втори филм щеше да е по действителен случай /или просто щяхме да си гледаме новините по Канал 1/. За да направиш филм по действителен случай, който да не е скучен, се изискват много талант и идеи. А "Боецът" е още по-зле, защото неговата история дори не е оригинална.

    За Лео не мога да твърдя, че е чак най-слабото звено на филма, но със сигурност не заслужава големи суперлативи, като се има предвид, че Джаки Уийвър направи много по-добра роля в Animal Kingdom, а двете им героини си приличат в психологически аспект.

  9. За мен пък изгражда образ с такава дълбочина и плътност, че чак е плашещо. В нито един момент изпълнението ѝ не е преиграно. То е брилянтно балансирано и няма за цел да бъде в нито една от споменатите от теб крайности. Всички хора ли, които познаваш, са в категориите „мразя” и „симпатизирам”?

    Тя брилянтно пресъздава на екран не само класическия простоват „уайт траш” с изкривената си житейска философия и представи за любов и семейство, но и една широко разпространена категория супер амбициозни, фаворизиращи едно от децата си майки, които провалят галениците си, правейки отчаяни опити да изкупят собствените си житейски грешки и опити да докажат, че те самите струват нещо и са единствените способни да видят правилния път за семейството си.

    Филмът залага главно на проблемите и на дълбочината на взаимоотношенията (едновременно емоционални и физически) на едно семейство, а фактите – отидох, видях проблеми, потренирах, победих – са на доста заден план.

  10. "Ако действителността беше толкова интересна за гледане, всеки втори филм щеше да е по действителен случай"???

    Това изказване ще го оставя без коментар.

  11. Под изказването ми, че не е успяла нито да ме накара да й симпатизирам, нито по някакъв начин да ме отврати нямах в предвид слагане някакви рамки на това как разбирам хората в екзистенциален смисъл. Тук отиваме вече в далеч по-различна тематика на разговора. 🙂

    Всичко, което изброи като белези на героинята й очаквах да го видя реализирани в цялост, а те просто бяха въведени, опитани да бъдат развити, но в крайна сметка останаха висящи във въздуха.

    Просто не смятам, че изпълнението на Лио е най-великото нещо, което съм видял през филмовата 2010-та година. Имаше поддържащи женски роли, които трогваха и впечатляваха в пъти повече. 🙂

  12. Оставянето без коментар на нещо не променя истиността му. 🙂 А и както казах по-горе, основният проблем не е толкова действителността на историята, а фактът че темата й е многократно предъвквана и не отличава филма с нищо конкретно. Пак ще повторя сравнението с Animal Kingdom, защото там дисфункционалността на сбърканото, но въпреки това обичащо се по един странен начин семейство, беше много по-реалистична.

    Съмнявам се някой да запомни "Боецът" с нещо друго, освен с поредната болна роля на Бейл.

  13. @Бож

    Просто сме на различно мнение. Аз смятам, че тя развива всички тези неща, че и два пръста отгоре. 🙂 И според мен не е най-"великото" нещо, но е "fraekin' good". 🙂

    @cinemascrotum

    Да, проблема с многократното предъвкване на темата съществува. Отбелязал съм го. 🙂

    За съжаление на съм гледал "Animal Kingdom" и не мога да кажа за него. Сигурен съм обаче, че ще готин.

  14. Само си приказвате. Споровете са излишни, пичове.

    Гледах го филма, няма защо да се паля или пък да се аргументирам излишно – знам, все някой ще ме обори. Филмът е ГОЛЯМ. Точка.

    10/10.

    Който не го е докоснал – проблемът си е негов.

  15. MCFOXXX, всъщност не би трябвало да има проблем 🙂

    Както и друг път такъв род спорове са завършвали… филмите пипат (а и докосват) по различен начин различните хора, които ги гледат 🙂

    Иначе да – само си приказваме и… интелектуалстваме 😀

  16. @MCFOXXX

    Хем съм изненада, хем не. Знам че си падаш по такива филми и очаквах да ти хареса, но занам ,и че си гигантски фен на "Роки", та си мислех, че… абе сещащ се. 🙂 🙂

    Радвам се, че ти е харесал!

    @legrandelf

    Трябва и да се интелектуалства, не може само в кочината при пенисите да киснем. 😀

  17. Филмът е една от най-приятните изненади на изминалата година за мен.

    Цитатът от Ленън в заглавието ви просто кърти- чак ме е яд, че не съм се сетила аз първа 🙂

    Още едно, леко подобно, файв стар ревю – http://www.empireonline.com/reviews/reviewcomplet

  18. Г-н Дринов, наистина и аз не очаквах да ми хареса. Да, това не е Роки. Но в Роки едно от нещата , което ми харесва е чистата любов, която просто разтърсва.

    Докато в Боецът любовната нишка е леко пренебрегната, но така и трябва. За сметка обаче на безкомпромисно добре представените взаимоотношения най-вече между брат брат. Там е силата му.

    Това е от мен по темата.

  19. @Анита

    Да, Емпайър са го харесали, както и доста други хора. 🙂

    А за Ленън, докато пишех ревюто чух песента и просто нещата си легнаха. По някой път доста трудно ги измислям подзаглавията. 🙂

    @MCFOXXX

    Евала братче! 🙂

  20. След детайлното, чудесно ревю – слагам го в "задължителните" филми… Реверанс за подзаглавието 😉

  21. Ох, Дринов пак е написал доста прехвалени неща за един досаден филм, който се излъгах да гледам. Иначе харесвам подобни теми (за спорт и битки) и ти винаги са си атрактивни на кино, ама, аман! Поне в Момиче за милиони ни беше спестен хепиенда и темата достигна някаква дълбочина. Тук вече става досадно клише и това based on true story направо разваля историята. Идеята се размива, а това все пак не е документален филм. Нито пък working class hero е изведено докрай, като в Късметлията. Не че Боецът е чак толкова лош, направили са някаква социална картина, а Мелиса Лио си е екстра, Бейл също, просто – досадно…

  22. Ха-ха! Gabriella, другия път като видиш, че съм харесал нещо, можеш да го пропуснеш. 🙂 🙂 🙂 То това си е готино или си намираш някой, който харесва същите неща като теб или някой, с който тотално ви се разминават мненията. 🙂