Речта на краля / King’s Speech

Понякога, когато пиша ревюта, заеквам. Когато пиша за филм, който ми е харесал и ме е докоснал дълбоко емоционално, изпадам в истински ступор в момента, в който се опитам да предам чувствата и мислите си по въпроса. Имам чувството, че ампутирам душата на филма в опит да предам нещо, което лично според мен няма как да бъде предадено с думи – или поне не от мен. Трябва да си истински писател, не критик, който разбира механиката и скритите кодове на киноизкуството, а човек, който може да пише – да създава светове и емоции – сещате се, трябва си човек с писателски талант.

Не мога да си представя какво означава, ако трябва да напиша ревю, което трябва не само да бъде прочетено от цялата нация, но и да създаде в нея чувство на сигурност, докато в същото време се боря с убеждението, че всяка дума, която използвам е грешна и съм на мнение, че единственото, което хората чуват са несъвършенствата в изказа, които като чрез лупа изваждат на показ цялата ми несигурност.

Речта на краля / King’s Speech

Такава е приликата, която аз откривам между себе си и крал Джордж VI, който трябва да води изключително лична битка, за да приеме, че преди всичко е достоен човек. Въобще няма да си правя труда дори да опитвам да анализирам филма. Според мен, той е прекалено личен и всеки би трябвало да го открие сам за себе си. Нещо като лично преживяване. Поне аз така ги усещам нещата.

Разбира се, винаги е възможна и реакцията „какво пък толкова има да се коментира този филм, някакъв смотльо заеква, голяма работа и Гошо съседа го прави, пък не ви дреме много, нали”? Точно така, „Речта на краля” е от онези филми, след които или си казвате „заслужава си всяка една номинация и награда” или пък се чудите за какво е била цялата дандания. Вярно, Колин Фърт играе добре, но чак пък толкова. Ако сте от тези хора, не се притеснявайте, не сте сами, същата реакция съществува за всеки един друг филм, за който предварително сте чували, че е страхотен. За мен истината е някъде по средата. Първо, както вече стана ясно ме докосна емоционално – нещо, което за мен е от първостепенна важност, но пък се разминава с идеята ми какво наистина трябва да представлява относителното понятие „най-добър филм”.

Речта на краля / King’s Speech

Няма как да подмина и актьорските изпълнения във филма, които определено са един от най-големите му козове. Предполагам, че сте чули, че Колин Фърт прави уникална роля като Джордж VI. Това е самата истина, той е повече от страхотен. Лично за мен обаче, човекът е Джефри Ръш. Номер едно, и както казват на запад, owns! Безапелационно! Той е отговорен за най-добрите моменти във филма, и смешните и драматичните. Единственото, което му се опира от емоционална гледна точка, е самата финална реч, която е изпълнена с уникален заряд, но тя може да разчита на безсмъртната 7-ма симфония на Бетовен, което е смазващо и нечестно предимство.

„Речта на краля” е страхотен филм и като такъв е обречен да загине в боксофиса. Още повече, че нетърпеливите хора отдавна вече са си го изтеглили и са го изгледали. Ако вие все още не сте го дръпнали, направете си услуга и го гледайте на кино, заслужава си. Освен това, така ще помогнете догодина да имаме възможност пак да видим някой независим кандидат за „Оскар” на голям екран. Нали все плачем за хубави филми. Ето ви един, гледайте го!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 Comments

  1. Бе верно ли е толкова як?

    Имам чувството, че накрая няма да ме докосне.

    А аз искам да ме пипа…

    🙂

  2. Страхотно ревю, ще се гледа обезателно. От кога го чакаме… Въпреки че, след толкова награди и номинации имам някои малки съмнения, но Колин Фърт заслужава да му се обърне внимание.

    Само това с симфонията нещо не го схванах. По някаква случайност точно снощи си припомних части от Гари Олдман-овия образ, та сега ми е все пред очите… 😉

  3. @legrandelf

    Преди да го гледаш си пусни "пипни ме тук и тук, и тук навсякъде ме пипай и не питай защо.." 🙂

    @Тихомир (a.k.a. Тито)

    Най-емоционалния момент във филма – самата реч е на фона на симфонията. 🙂

    @Веселин Билалов

    Това да се чува! Да вземеш и приятели! 🙂

  4. Филмът е страхотия – тоест, и според мен актьорите са в-е-л-и-к-о-л-е-п-н-и, както и още много детайли 🙂 Бях разочарована от ХБ Картър, ала вероятно образът й го е изисквал… Поздравления за ревюто, Дрин-сан – както винаги – (на)точен като бръснач 😀

  5. На мен Хелена ми хареса. Радвам се да я видя в нещо различно от Хари Потър и задължителните ѝ участия при мъжа ѝ. Бива я! 🙂

  6. Дринов, някак предусещах, че и на теб Ръш ще ти хареса най-много 🙂 И за мен той е централната фигура във филма. Освен това е британски 🙂

  7. Филмът е хубав. Актъорите са страхотни, хубав сценарий, добре сниман, емоции.

    И все пак от всички кандидати за Оскар, които съм гледала (за най-добър филм), той ми хареса най-малко

  8. Вчера гледах филма и доста ми хареса. Може би защото напоследък гледах само крайни тъпотии като Булевард Лондон, Запознай се с малките и Сутрешен блок.

    Аз го възприех като "малка човешка история". Джефри Ръш определено беше най-добрия.

    Не се учудвам, че кралицата е одобрила филма. Кралските особи бяха представени като доста земни хора, "близо до народа". Като гледам сегашната кралица … леееко се съмнявам.:)))

    Мъжът ми обаче не бе много впечатлен. Каза, че основната идея на филма е безинтересна. Някакъв човек заеква, какво толкова. Ако не беше крал, никой нямаше да го направи на въпрос. И ако не ставаш за една работа, трябва да можеш да се откажеш.

    Дефакто има известно право, защото Джордж VI е доста незабележима фигура по време на ВСВ (за разлика от Чърчил). Един зависим човек, от когото нищо не е зависело 🙂

    Но все пак ми хареса. Ще гледам Непреклонните и тогава ще преценявам кой е по-заслужил. 🙂

  9. Щеше да бъде тъпо да копирам ревюто горе и затова нямах намерение да коментирам нищо повече… Само ми се ще да подскажа на хората, които реагират с „какво пък толкова има да се коментира този филм, някакъв смотльо заеква, голяма работа и Гошо съседа го прави, пък не ви дреме…" или "ако не беше крал, никой нямаше да го направи на въпрос", че явно трабва да гледат филма дотогава, докато разберат, че заглавието му е "РЕЧТА НА КРАЛЯ" и в него става дума за КРАЛ и този КРАЛ е ДЖОРДЖ VI, а не за Гошо съседа… и в това е смисъла на филма. Отворете си сетивата бе хора…!?

  10. Гледах го. Май наистина големите очаквания малко скапват удоволствието. Очакваш нещо мега… Но тук мегата е в друга насока. Уф, както не ги умея тези неща с писането, няма какво повече да добавя, освен това, че филма хем ми хареса и нямам особени забележки, хем че не бих го гледал втори път.

    Радва ме факта, че залата беше претъпкана и това, че филма се изкачва в боксофиса, което не стана с "Непреклонните", който не знам дали ще успея да гледам, заради намалелите прожекции.

  11. Доста е гадничко да се наточваш предварително за нещо велико. Само за "Star Wars" може. 🙂 🙂 🙂 Радвам се че е имало хора.

    Недей да пропускаш "Непреклонните" , за мен той е по-добрия филм. 😉

  12. Не знам за кой боксофис говориш – българския или световния. Като имаме впредвид, че бюджетът на филма е 15 млн. долара, а резултатът само до момента е 311 млн. долара приходи, като бяха 200 още преди номинацията за оскар, на мен ми се струва, че филмът прави рекорд за бюджета и жанра си.

    Worldwide: $311,662,629 – справка boxofficemojo.com

    Страхотен филм, инспириращ, плуващ нагоре в приходи! Ако имате възможност да го гледате, не го пропускайте!

  13. @Гавраил

    За българския говори. Първият уикенд на филма беше доста зле, но през втория се съживиха нещата.

  14. Точно така, за българският говорех, защото рядко някой се качва нагоре и то с такъв процент…

    Вчера хванах почти последният влак за "Непреклонните" (че от днес има само една прожекция на ден в цяла София) и понеже беше по-раншна бяхме шепа в киното.

    Не мога да кажа, кой от двата филма ми хареса повече. И двата са добри по своемо и е хубаво че ги дочаках на голям екран. И двата имат достатъчно силни и запомнящи се моменти и по някой не точно такъв. Както и да е, не влизат в графата на любимите ми заглавия – тези, които се гледат по-много пъти.

  15. Така е, любимите филми трябва да се гледат много пъти. Аз лично "Непреклонните" ще си го преговарям. 😉