ОпРомКо

За всеки средно интелигентен човек е ясно, че жанрът на романтичните комедии е в сериозна криза – огромна част от филмите, които излизат напоследък предъвкват предъвкваното и честно казано не стават за нищо. Понякога обаче, си мисля, че поради факта, че съм открил моята така наречена „сродна душа”, подхождам към представителите на този жанр прекалено критично и пропускам да погледна на тях с необходимата доза обективност.

Е, трудно е да се постигне тази обективност (но не е непостижимо), затова ще пробвам една нова формула, с която само ще ви щрихирам, без да изпадам в подробности – защото задълбая ли излизат проблемите – филмите, които смятам че не са безнадежден случай. Такива, които не блестят с нищо специално, но поне не обиждат интелекта на зрителя.

Причината за всичко това е, че тази година, за мен филмовата романтика започна с две заглавия, дело на две кино легенди (всяка в своето поле на изява), които учудващо и за мен не успяха да ме отвратят, а в разговор с колежки останах с впечатлението, че всъщност хората, които харесват жанра им се радват. Затова първото издание на ОпРомКо е х2.

„ПРОСТО СЕКС” - Натали Портман и Аштън Къчър

„ПРОСТО СЕКС” (трейлър)
Айвън Райтман – отговорен за класики като “Ловци на духове” и “Близнаци” – е едно от големите имена в комедията, но са съжаление, не е правил свестен филм от двадесет години насам. Да не говорим, че предишните му опити в романтичния жанр, “Шест дни, седем нощи” и “Моята супер бивша” са просто трагични. Според мен, причината този път нещата лично на него да му се получават (относително, разбира се), въпреки схематичния и предвидим сюжет, е че той най-после избяга от жанровия микс, който го затри тотално със споменатите по-горе заглавия (едното с приключенски привкус, другото с фантастично-комиксов) и се концентрира изцяло върху романтиката. Освен това, като майстор на комедията доста от скечовете му се получават, пък и може да разчита на гения на Кевин Клайн.

Тя е млад лекар с напрегнато и много натоварено ежедневие, без възможност да намери лично време, което да посвети на по-сериозна връзка. Той е нейният стар приятел, който пък се е зарекъл да сложи край на всякакви връзки, след като приятелката му забягва с баща му. Те решават да започнат авантюра, базирана чисто и просто само на секс и така да пропуснат всички клиширани измерения и елементи от обикновените и тривиални отношения между двама души. Както се казва в синопсиса, без обвързване, без лъжи, без ревност, без гушкане, без споделени закуски, без „Липсваш ми”… само секс. Или с други думи казано, мечтата на всяко момче, нали? Е, тук обаче, ролите са обърнати, защото първият, който ще открие, че нещата никога не са толкава прости, колкото си ги мисли човек, е момчето.

Въпреки една убийствено тъпа реплика – „Ако направиш още една крачка към мен, повече никога няма да те пусна” – филмът не предлага много евтинджоси и определено работи на емоционално ниво, което както казах по-горе е най-важното. Натали Портман е чудесна актриса и успява да придаде на героинята си идентичност, която да я отличи от типичните образи. Аштън Къчър е ужасен, но пък такива роли му отиват, а героят му е толкова… идеален, че ще накара доста момичета да подсмърчат по него, дори и по принцип да не го харесват като мъж.

„КАК ДА РАЗБЕРА” -  Рийз Уидърспун, Оуен Уилсън и Пол Ръд

„КАК ДА РАЗБЕРА” (трейлър)
Името на носителя на „Оскар”, режисьор, продуцент и сценарист Джеймс Л. Брукс („Terms of endearment”, „Broadcast News”, „Колкото толкова”) само по себе си е достатъчно да привлече дори и хора, които по принцип не гледат подобни филми. Ако вие сте един от тези хора и се отправите към киното, има вероятност да останете леко разочаровани от „Как да разбера”, защото филмът със сигурност не е от класата на повечето от предишните произведения на Брукс. Въпреки това той е много по-добър от огромна част от романтичните комедии, с които бяхме облъчени напоследък.

Лиса и Джордж се срещат за пръв път в най-лошата вечер от живота на всеки от двамата: тя току-що е освободена от отбора си, а той е подведен под съдебна отговорност. В ситуацията на пълно мълчание, което възниква между тях, те в крайна сметка откриват, че любовта е нещо много повече от думи.

Филмът е нетипичен като тематика, изпълнение и ритъм и повдига един от най-интересните въпроси, който вълнуват любителите на романтиката (а и не само) „Как да разбера, когато съм влюбен?” Разбира се, всеки има свой отговор на този въпрос, но поне според моя опит, разбираш, чак когато се проявят тежките симптоми. След това има два варианта – само нагоре окрилени или тотална и пълна катастрофа.

Огромен плюс за филма са актьорите Пол Ръд, Рийз Уидърспун и Оуен Уилсън, които са просто прекрасни и колкото и еретично да звучи, дори и самият Джак Никълсън не успява да ги засенчи, поне не и изцяло. Единственото ми съжаление е, че виждаме големия Тони Шалуб съвсем за кратко. О, да, освен това, от време на време филмът е и забавен.

––––––

Та така. Две романтични комедии, които не блестят с нищо особено, но предлагат повече от подобните им заглавия напоследък и които любителите на жанра, биха оценили по достойнство.

За финал, ако някъде там има нежна душа, на която този род филми са ѝ на сърцето и тази нежна душа смята, че може да ги представи в прекрасната розова светлина, в която ги вижда тя самата, моля да заповяда, с удоволствие ще ѝ дадем поле за изява.

Similar Posts

Вашият отговор на Saxton Hale Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. ОпРомКо е по-скоро име за сай-фай рубрика.

    Звучи като модел комютър от 80-те….. ОпРомКо 512. :))))

  2. Ахахахахаахахаха 🙂 На мен пък ОпРомКо ми звучи като нещо от руски произход. От типа на:

    Машвагонстрой

    Булгарплод

    Коминтерн

    Наркооп

    Детмаг

    🙂

  3. @Saxton Hale

    Не ти ли звучи като РеПромКо? 🙂

    @legrandelf

    А като "Плод и Зеленчук" не ти ли звучи? 🙂 🙂 🙂